Класна стая

Мила Виолета,

Предлагам ти да намериш книгата „Хлапето се завръща“, да провериш как е написана думата "възтържествува". Съжалявам, но въпреки вродената си толерантност, не намирам сила да ти се извиня за тази грешка.
Понеже очевидно се имаш за много умна, няма смисъл да те съветвам да внимаваш какви източници използваш. Ти си ги знаеш нещата.
Няма какво да ти се обяснявам, добре си ме наредила. Политиката на форума забранява да ти кажа дори 1% от нещата, които мисля за написаното от теб. В крайна сметка, вярвам, че ще получиш точно това, което заслужаваш, което ме оставя удовлетворен.

Тази книга само за деца ли е? Подходяща ли е за четене от възрастни хора?

Да. Смятам, че ще бъде забавна и за възрастни. Като четиво е леко /все пак е за деца и тийнейджъри - включително пораснали такива / и ненатоварващо.

Примерите от двете цитирани от мен книги /впрочем избрани на случаен принцип по метода "много четен автор с много издадени книги"/ целяха да покажат:
1. Че ако си поставим за цел да ровим и да се взираме във всяка точка и запетая, във всяка думичка и фраза, винаги ще намерим повод за критика.
2. Че допуснатите грешки (волни и неволни) не правят нито автора некадърен, нито книгата лоша.
3. Ще повече позитивизъм и поощрение към всеки, захванал се с това, което обича, би бил от полза.

Violeta писа: писа:

Примерите от двете цитирани от мен книги /впрочем избрани на случаен принцип по метода "много четен автор с много издадени книги"/ целяха да покажат:
1. Че ако си поставим за цел да ровим и да се взираме във всяка точка и запетая, във всяка думичка и фраза, винаги ще намерим повод за критика.
2. Че допуснатите грешки (волни и неволни) не правят нито автора некадърен, нито книгата лоша.
3. Ще повече позитивизъм и поощрение към всеки, захванал се с това, което обича, би бил от полза.

Права сте - по-лесно забелязваме грешките в другите, отколкото в себе си и по-лесно посочваме грешките в другите, отколкото в себе си.

Книгата заявява, че "пресъздава училищната реалност такава, каквато е". Това е смела претенция и е необходимо добро познаване и дори кураж за да се опише правдоподобно животът на ученика. Аз не съм бил чак толкова отдавна ученик и си спомням добре какво представлява тази реалност. От 1-4 клас горе-долу може да се приеме, че е сравнително невинна, но после следва рязък скок и започват да се случват страшни работи. Бих се радвал да прочета нещо реалистично, но темата е доста многопластова и ме притеснява, че не би могла дори да бъде загатната в обем от 33 епизода. Ако настоящото произведение е по-скоро "леко", "ненатоварващо" и с герои като Дребчо и Рошльо, по-скоро бих се стремил да го насоча към подходяща аудитория - деца до втори-трети клас; техните майки и баби, които искат да вярват в магията на детството. В противен случай съществува сериозна опасност по-зрялата аудитория, и в това число вкарвам тинейджърите, да бъде подразнена.

Здравейте,

Благодаря за препоръките! Много правилно сте усетили нещата.
Училищната реалност е наистина "смекчена". В книгата героите са в 5-ти и 6-ти клас /само Стан е в 7-ми/. Спазих изискването на едно издателство /впоследствие то отказа издаването/. Поради това основните читатели /като изключим родителите на самите деца/ се очаква да са ученици по-скоро по-малки от 5-ти и 6-ти клас. Защото децата се интересуват какво се случва на големите и ми се струва, че едно дете в 8-ми клас например не би се интересувало толкова от историите на някой петокласник /дребосък/. Тоест, ако изместим възрастовата граница по-надолу, когато децата все още не са се сблъскали с "гадостите" на училището, реших, че книжката трябва да е по-лека и позитивна. Това е причината в нея да липсват грубостта, язвителността, агресивноста и тормоза, присъщи за по-горните класове. Не знам дали правилно съм постъпила.
Епизодите завършват с поука - това ми ме зададено от редактор и на това синът ми искрено реагира с "ама то така ще стане като учебник". Тук отново съм се съобразила с изискването на издателя, който в крайна сметка се отказа да бъде издател /без дори да прочете една страница от нея/, и затова си я самоиздавам сама.
Опитвайки се да се придържам към изискванията на различни редактори и кандидат-издатели няколко пъти пренаписвах книгата - променях герои, променях началото ѝ... А това, по мое мнение, не води до добри резултати.
Така че, абсолютно сте прави и от книгата има какво да се желае.

Ал Торо писа: писа:

Мен ми е странно защо хората тук правят връзка между обем и брой епизоди. Война и мир е само 1 епизод и не е особено кратка.

Имаш право, теоретично. Но посочи на практика дори една обемна книга-игра с 30 епизода.

Ал Торо писа: писа:

Мен ми е странно защо хората тук правят връзка между обем и брой епизоди. Война и мир е само 1 епизод и не е особено кратка.

"Война и мир" мисля че е неинтерактивна литература.

Като цяло практиката показва, че до 100 епизода е малък обема, от 100 до 300-350 епизода е средна работа, а над 400 епизода вече говорим за стабилна "тухла".

Дори една книга-игра от 30 епизода да е 500 страници, общият обем ще е голям, но ще е за сметка на обемът на изборите.