Асверг. Из хрониките за кан Крум

Можеш ли малко по-конкретно да опишеш неточностите и евентуално можеш да ги дублираш и в темата за всички грешки в книгите-игри?

Прочетох я и аз.

Литературата е по-силната страна - избран е (полу-) приказен стил, чувствах се повече все едно чета приключения на Крали Марко, отколкото исторически роман. На места героят се справя с "един кораб противници", на други доста по-лесно го "свалят на земята", но категорично никъде не се търси прекален реализъм. Приветствам този подход, авторовият стил пък е увлекателен и цялостно се усеща приятно-непретенциозно самото произведение. Историческата линия си върви стабилно и "важните" събития си присъстват, но пък спокойно могат да се пропуснат някои от тях, ако на Асверг не му допада да се занимава с конкретно такова, а и са някак на фонов режим - нещо, по което много сериозно се отличават "Асверг" и "Тервел", без единият подход да е по-"правилен" от другия.

Сюжетът за мен се развиваше малко нехомогенно - на места има голям акцент на определени сцени, които нямат задължително някаква прекалена важност, но пък добавят колоритни герои и ситуации. Това е по-характерно за първата половина от книгата и без колебание това темпо ми допадна значително повече. Втората половина предимно препуска през ситуации (или пък се фокусира на 1-2 твърде много, за сметка на други), но много от сцените и персонажите са лишени от дух - за съжаление такива са проблемите и с ключови персонажи като семейството на героя (просто е споменато, че съществуват) и самия Крум и тяхното присъствие в книгата няма и половината сила от тази на да речем някакъв си готвач от първата половина. Не знам от какво е провокирано това бързане, но ако цялата книга беше с темпото на първата половина, щеше да е страхотно. Може би големият обем и нуждата все пак всичко исторически важно "да се случи" е довело до този неприятен компромис. Дали някой не е казал "Ангалоте, много яки сцени стават, ама тая книга ще стане 500 страници както си тръгнал..." Подобно недоразвиване за съжаление обезсилва в не малка степен и иначе добре измисления край.

Играта е повече или по-малко хаотична. Най-важният параметър за една игра за мен са интересните избори, а не системи и баланс, а тук изборите не блестят. През цялата първа глава (поне при моя прочит) нямаше нито един ситуационен избор - избираме си знания, разпределяме точки и после само проверяваме дали имаме някое от горните. Това са голяма част от изборите в книгата - по-скоро проверки за знания, статистики и екипировка, въпроси дали искате да научите повече за нещо си, въпроси дали искате да се занимавате с нещо, или да го пропуснете. Битките винаги са "събери този, този и този показател... ако са над 45 - еди си какво". Все пак има и класически избори, които са интересни, сякаш най-вече в средата на книгата; частта с екипирането на героя е прилична; има няколко загадки, които не са измислени от автора, но пасват добре и ако не са ви попадали досега, ще са ви интересни; тук там има и по-големи разклонения на сюжета (може би най-голямото такова е във втора глава); ппцията за връщане назад при лош край също е приятна за мен. Има потенциал за преиграване, тъй като почти сигурно няма да успеете да развиете/попаднете в някои от по-интересните сцени на първи прочит. Балансът ми се стори приличен, в началото показателите ми бяха малко над проверките, в края явно пропуснах нещо важно и се провалих на повечето от тях, но пък не беше фатално. Има известен "ефект на снежната топка", също като при "Тервел" - ако направите грешки по-рано в книгата изпускате бонуси или пари, което пък води до нови проблеми и наказания и т.н. Все пак, от гледна точка на системата нещата си вървят сравнително гладко.

На няколко места имаше (вероятно) разменени препратки, например на епизод 185 (192, 200 и 217 не изглеждат на правилните места) и после в първата битка в проход - най-високите възможни точки при стрелба с лък не водят до най-добрите резултати. Предполагам, че има повечко такива грешки в книгата. Може би на места е пропуснато да се даде и заплащане (примерно след първия опционален поход на Асверг, освен ако тръгването на поход само по себе си не е грешка). Има и други дребни технически проблеми или странности или просто неоптимизираност, например раздаването на първите 6 точки авторите 1 по 1, при положение, че задължително ги вземаш, многото copy paste на текст, липсата на оценка в края на играта (която си изглеждаше предвидена с тези точки Авторитет), най-важният КАШКАВАЛ в историята на игрите (който даже има заделено място на пазара и две разновидности с пълноцветни илюстрации за точно 1 епизод употреба от вземане до използване), тук там нелогизми покрай системата (с какво ти помага бързината на коня ти като си на кораб без него или стреляш от засада с лък), неясноти по правилата (можеш ли вместо ризница, шлем и ботуши да носиш 5 вида оръжия? - не изглежда да има ограничение, макар че не го правех, защото не ми "стои" тематично) и т.н.
Много странно решение беше прочитането на допълнителна информация да дава награди в игрално отношение, защото готиното на отделянето на този тип информация е точно това да я направиш опционална - в момента е просто най-безинтересният игрален избор - искаш ли да научиш повече за това - да - ето ти това "знание" и 1 точка Авторитет. А също и бонус точки и знание ако кажеш, че ти е харесала книгата. LoL... Бих направил нещо такова на майтап и без реален ефект в играта, но начинът по който е в книгата е меко казано странен - прилича на много криворазбран агресивен маркетинг.
Главите са разделени странно - всъщност само "заглавният" епизод е от значение, иначе си скачате навсякъде из книгата. С малко повече труд и пренареждане можеше епизодите от една глава да са си в рамките на главата и така да знаете горе долу докъде сте.
Но, честно казано, никое от тези неща не е болка за умиране. По-скоро бих ги определил като по-дребни и технически несъвършенства, може би на повечето читатели няма да им направят чак такова впечатление.

Оформлението е добро - илюстрацията на корицата и тези на предметите ми допадат, приятна екстра е изнасянето на пазара и дневника на отделни цветни листчета и имат добра използваемост точно тези елементи - пазара ще разгледате поне няколко пъти, а дневника ще ползвате честичко. Хартията е бяла офсетова, остоянията са "щедри" - определено не е пестено в тези отношения.

Като цяло останах с приятно усещане от книгата, макар и тук да има много нереализиран потенциал. Бих я препоръчал на хора, които ще могат да погледнат на нея малко по-непретенциозно, с очакване за исторически базиран аналог на "Варварския бог" или "Петият принц", а не в търсене на новата библия на българската история и безценен източник кое как е било по тези времена. Да, има такива елементи, но повече като подправка, отлкокото като основа. Аз поне със сигурност ще се радвам да прочета и следващите книги-игри на Ангалот и се надявам с опита да става все по-добър в тях.

Ще помоля Angaloth да потвърди/отрече предишните и последните „грешки“, за да ги вкараме в съответната тема и хората да могат да изиграят книгата му без големи проблеми.

Благодаря предварително!