Ивайло - добрият цар

От пръв поглед на мен тази КИ ми излежда напомпана с "Булгар! Булгар!". Още в първия епизод Ивайло покосява 9 ромеи...войници. До края на битката в сметката си, може би, има цял взвод. Не знам...

Прочетох/изиграх Ивайло.

Започвам с минусите


Като цяло усещането за Ивайло ми е положително, винаги може да се иска още, но определено авторът е надградил доста над първата му КИ откъм гейм-плей и литература. С условието, че не съм литературен критик и давам моята субективна оценка.

Тази книга игра е толкова историческа, колкото и Винету. Няма лошо, аз съм фен на Винету.

От корицата не разбираме, че това е само първа част от историята, а в интервю по някаква телевизия с неграмотна и некадърна водеща авторът каза, че вече пише втората част.
Книгата е озаглавена "добрият цар", а според автора историята в тази книга свършва преди Ивайло да стане цар.
Като добавим и доста глупости, които авторът надрънка... набългарихме се отново.

Вчера в клуб "Абордаж" Димитър Петров представи своята нова книга-игра "Ивайло - добрият цар".

Днес научих,че ще има и втора част.Нямам представа кога ще бъде издадена,но е възможно там да бъдат включени латинците.На мен също ми направи впечатление,че в първата книга има само едно място където печелиш 1т. популярност сред тях (латинците) - при Карвуна,където едни венецианци ти предлагат помощ при обсадата на крепостта.Друга констатация,която направих след прочита,беше че от никоя крепост не можеха да се наемат рицари и арбалетчици,нито пък те присъстваха в нечия противникова армия.
Като цяло съм доволен от първата книга,надявам се втората да излезе скоро и да бъде още по-интересна и добра.

Доволен съм от първата част и очаквам втората,живот и здраве!Там се надявам да могат да се наемат рицари и арбалетчици,както и да има битки срещу тях.Пожелавам ви успех!

Увод
В ръцете си държа втората книга игра, на която е автор Димитър Петров. Първата остави в мен приятни спомени за прилична литература и изпипана игрова система. Да видим какво е постигнал със своята втора книга игра този млад автор.

Дизайн
Още когато се вземе книгата в ръка се забелязва нейният голям формат и обем. Корицата е в стилистиката на първата му книга игра, макар и форматът да е по-голям. Художникът е един и същ, Мартин Стаматов. Страниците, а и епизодите са повече, което предполага по-дълга и сложна игра. Разбира се това е отразено и в цената, но за любителите на книги игри, произведенията базирани на българската история не са много, така че си заслужава покупката ѝ.
И тук е първото ми разочарование, защото липсват вътрешни илюстрации. Хайде де, не можеше ли да се добавят няколко, ей така, за цвят, или поне схема на някое сражение, може и историческа карта на най-голямата му победа. Да, има карта на българските земи от онова време, съгласен съм, разкошна е. Но защо не се направи по-богата книгата с няколко вътрешни илюстрации? Смятам, че така ще стане по-хубава. Бих препоръчал Завръщането на наследника, като пример за оформление на книга игра на историческа тематика.
Заради големият обем текст, размерът на шрифта е намален спрямо първата книга. Това не пречи текстът да се чете лесно, като има оставени и достатъчно празни пространства и редове, където той да диша.
Преминавам на дневника на играта. Той е по-голям, по-описателен и по-сложен от Тервел – роденият да побеждава и определено се вижда, че е вложена сериозна мисъл как да изглежда. Но въпреки това отново ми идва декоративен. Какво означава това? Това означава, че функционалността му не е изведена на преден план. Липсват например таблици за битки, където по-лесен начин играчът може да си изчислява показателите и тези на противника. По-надолу в ревюто съм показал какви таблици съм си изготвил, за да водя по-лесно битки. Все пак книгата игра не е компютърна игра и всички сметки трябва да се правят от играча. Именно затова е хубаво той да е улеснен тези си свои действие. Накратко, дневникът се прави от тестерите, а после предпечата го украсява.

Литература
Редакцията е силна, текстът се чете гладко и авторът, заедно с екипа зад него, са си свършили много добре работата. Добавеният терминологичен речник в края разширява познанията на читателя и спомага за пренасянето му в епохата, в която се развива действието. Езикът на автора е безопасен и няма груби или неприлични изрази в него. Това ми харесва и предполага предлагането на книгата и на по-малки читатели.
Списъкът с използваната литература се е увеличил спрямо първата книга и внушава със заглавията в него. Много хора не знаят колко по-трудно се пише книга игра от обикновена книга, а да се напише книга игра и то с използването на толкова много историческа литература, това е още едно, по-горно ниво на трудност. Авторът заслужава само адмирации! А познания по история определено ще са нужни за тази книга. Два примера – на епизод 67 читателя е питан от Куман кой български отшелник е живял по времето на цар Петър, а на епизод 105 дядо Младен пита кога възниква богомилството по българските земи.
Коректорите също са си свършили отлично работата. Изиграх няколко пъти цялата книга, прочетох десетки епизоди, но намерих само две места, които биха могли да се поглеза евентуална корекция при последващ тираж. В началото, на страница 5 бих сложил отстъп на буквата К спрямо останалия текст и на епизод 251 бих сложил един интервал в края на техническия текст между към и 272.


Игра
Добрата стара викингска система на Майндкрайм е разширена спрямо първата книга и е добавен шанс, под формата на 1 или 2 зара. Играчът натрупва точки, вследствие на свои избори, защото те са правилни по отношение на информация, умения или късмет. После тези натрупвания се проверяват, когато той се опитва да направи едно или друго действие. Така логично той трябва да разчита на предишни свои избори, за да постигне успех в бъдещите свои начинания. Например, ако развие умението Езда, то логично след време би избрал продължение на историята, където то се подлага на проверка. Така се увеличава неговият шанс да продължи напред. Интересно е, че Живот е също умение. Свикнал съм да възприемам това като качество на персонажа, не като умение.
Има салами от епизоди от време на време и при факта, че епизодите са дълги над средното в жанра, това си е направо цели щафети страници в книгата. В тази връзка, ако книгата не беше написана като книга игра, а като интерактивна литература, това нямаше да се усеща. А щеше и да спадне обема с около 15-20%. Какво е това интерактивна литература, вижте в статията в Списание за книги-игри, брой 15.
Играта е пълна с ветрила – случки, които се разгръщат за вземане на решение и след това се събират в един епизод. В първата част има две ветрила, във втората те са повече, защото има повече епизоди, но използването, под една или друга форма, остава до края на играта.
С изключение на двата цикъла във втора и трета част, преходите между епизодите са къси и не се налага да се прави голямо разгръщане на книгата по време на играта.
Схемата на епизодите показва ясно разграничение на всяка от частите в книгата, като циклите във втора и трета част са приблизително еднакви по своята структура. Фаталните завършеци са балансирано разположение и ако играчът не прави големи грешки в своята игра, рядко ще достига до тях.
По отношение на бойните единици, прави впечатление, че цялата игра може да бъде изиграна, без да бъдат наемани и използвани обсадни машини. Всички обсадни битки мога да се избегнат, като по този начин се освобождава ресурс за закупуване на обсадни бойни единици, който може да бъде пренасочен към закупуването на кавалерии или други полеви отряди.
Любопитно е, че нивото на трудност се отнася само за битките, не и за останалата част от играта. Бих приветствал решение за започване с по-малко или направо без ресурси за по-предизвикателна игра.


Моята игра
Започвам с Живот равен на 2 точки. Уменията Езда и Точност определям на 3 точки, а останалите умения – на 4 пункта. Проверките в първата част са с висока вероятност за успех. Ето на кои епизоди са те и какъв е шансът ми във всяка от тях.

Епизоди 19-7 – Ловкост(4) и Бързина(4) с хвърлени зарове 7 или повече, т.е. минимално 8+7 или проверка с вероятност за успех над 58%.
Епизоди 22-36 – Бързина(4) с хвърлен зар 3 или повече, т.е. минимално 4+3 или проверка с вероятност за успех над 66%.
Епизоди 54-29 – Ловкост(4) и Бързина(4) с хвърлени зарове 8 или повече, т.е. минимално 8+6 или проверка с вероятност за успех над 72%.
Епизоди 76-59 – Красноречие(4) с хвърлен зар 3 или повече, т.е. минимално 4+3 или проверка с вероятност за успех над 66%.
Епизоди 55-67 – Красноречие(4) и Популярност сред селяните(6) с хвърлени зарове 6 или повече, т.е. минимално 10+6 или проверка с вероятност за успех над 72%.
Епизоди 69-63 – Бойни умения(4) и Езда(3) с хвърлени зарове 9 или повече, т.е. минимално 7+9 или проверка с вероятно за успех над 27%.
Реално предизвикателна е единствено последната от поредицата проверки. Така стигам до първия цикъл, който започва от епизод 100. В него се стои, докато показателя Време не стане 15 или повече точки. Поетапно ще опиша възможностите в него.


При обученията е хубаво да се набляга на умения, които са развити първоначално на високо ниво от играча, за да не се губят точки, като се отиде на конкретния епизод. Нужни са 10 точки Обучение, като се започва от 3. С други думи, минималното преминаване включва три посещения на обучителните епизоди. Така ще се съберат 3+3х3=12 точки Обучение, които са напълно достатъчни.
Тъй като неглижирам Живот, преминавам съответно през епизоди 104, 94 и 84, за да събера нужните точки Обучение. И трите проверки са на 50%, където изразходвам 3 точки Време и печеля 9 точки Обучение и по 1 точка Езда, Точност, Бойни умения, Ловкост и Бързина. Преминавам и през епизод 124, за да си повиша своето Красноречие с 2 точки, защото ще ми трябва по-късно при болярина Владимир.
При набирането на хора значение имат вярно направените избори, базирани на достоверна историческа информация, умения, късмет и правилна аргументация.

Богомили – историческо познание
За 1 точка Време се вземат 2 точки Провизии, 5 точки Хора и обещание да им се помогне с КД Богомили
Кумани – умения и късмет
За 1 точка Време се вземат 3 точки Провизии, 10 точки Хора и 1 точка Популярност сред куманите
Войнуци – умения и късмет
За 1 точка Време се вземат 5 точки Провизии и 15 точки Хора
Селяни – правилна аргументация
За 1 точка Време се вземат 3 точки Провизии и 8 точки Хора
Търговци
Особена категория, тъй като при нея се изчистват сметките така, че да е оптимизира цялостното представяне и завършване на точкосъбирането. Напълно е възможно да се пренебрегне без това да доведе до негативни последици върху играта.

Нужни са ми 30 точки Хора, които да набера за максимално кратко Време. Започва се с 5 точки, които съм увеличил на 15, защото имам две кодови думи от епизод 80. Така ми остава да набера още 15 точки Хора, за да покрия тази втора контрола. С едно отиване при войнуците мога да ги събера тези 15 точки Хора, като ще изразходя само 1 точка Време. Проверката при тях на епизод 109 е на 58% шанс за успех, защото имам по 4 точки Красноречие и Лидерство в момента и трябва да събера поне 15 точки, като добавя и два хвърлени зара. Това и правя и приключвам с набирането на Хора за армията ми.
При събирането на Провизии от болярските кули трябва да изчисля при кой болярин разходът на единица Време е най-оптимизиран. Обхождам най-добрите маршрути и смятам за всеки от тях съотношението на показателя Провизии към изразходваното Време.

Славейко
За 2 точки Време могат да се вземат 13 точки Провизии, т.е. 1 точка за 6.5 точки Провизии.
Добрин
За 2 точки Време могат да се вземат 15 точки Провизии, т.е. 1 точка за 7.5 точки Провизии.
Владимир
За 2 точки Време могат да се вземат 30 точки Провизии, т.е. 1 точка за 15 точки Провизии.
Илия
За 1 точка Време могат да се вземат 15 точки Провизии, но се губят 3 точки Хора.
Симон
За 2 точки Време могат да се вземат 20 точки Провизии, т.е. 1 точка за 10 точки Провизии.

За момента имам събрани 10 точки Провизии, а за да покрия третата контрола са ми нужни още поне 50, като имам право само на една атака на всяка от кулите. Анализът ми показва, че ако атакувам само две кули, тези на Владимир и Симон, срещу 4 точки Време ще спечеля точно 50 точки Провизии. При болярина Симон преминавам през епизодите без проверки за качества, а само с правилно взети решения. Но при болярина Владимир ще ми трябва високо Красноречие, за да мога да мина по-лесно през проверката на епизод 163. След като преминах на обучение през епизод 124, имам вече 6 точки за Красноречие и проверката при болярина Владимир на епизод 163 е на 83% шанс за успех. Така се снабдявам и с останалите 30 точки Провизии, за да покрия и третата контрола.
В крайна сметка, срещу 9 точки Време, аз съм изпълнил всички изисквания на епизод 211 и разполагам със свободно време от поне 6 точки. Тези точки мога да ги инвестирам в нещо полезно. Първо вземам точките Лидерство от епизод 134, a след това отивам при куманите, за да взема 1 точка популярност сред тях при шанс за успех на епизод 91 от 41%. С това изразходвам 2 точки Време и ми остават още 4 от тях. След това посещавам болярите Добрин и Славейко, за да взема от тях по 1 точка популярност сред ромеи и селяни, без да трябва да хвърлям зарове за проверка на качества. Така ми остава 1 точка Време, която изразходвам, за да взема 2 точки Живот от епизод 114, където са обученията.
С достигнати 15 точки Време излизам от първия цикъл и преминавам на епизод 190, където продължава моята игра. Преминавам през епизод 206, където проверката ми е на 41% шанс за успех и продължавам напред до епизод 201, където се пробвам за 1 точка популярност сред селяните срещу шанс за успех от 27% и за мой късмет успявам да я взема. След това преминавам трите контроли на епизод 211 и приключвам първата глава от книгата.
Започвам втората глава и избирам за мой първи сподвижник Куман, заради специалното му качество Свиреп, което ще ми помага в битките, които предстоят. След това сформирам своята войска – 37 точки Хора ми дават 12 отряда селяни, а една точка остава неусвоена. Набирам 2 отряда лека кавалерия и 3 отряда стрелци, а с останалите 32 точки Провизии си купувам 80 точки Храна и 40 точки Злато. Така започва похода срещу тохарците, а на епизод 224 се скарвам на бавнодвижещите се селяни и вземам 1 точка популярност сред тях при 91% шанс за успех от епизод 214.


Преди битката с тохарците им правя засада в къщите на селото с помощта на леката си кавалерия. Така печеля правото да извадя 1 отряд от тяхната войска, в случая това ще бъде 1 отряд лека кавалерия, тъй като това е най-слабата им бойна единица. Побеждавам в битката, като губя 2 отряда стрелци и 2 отряда селяни и успявам да пленя 3 знамена.
След битката печеля плячка, популярност и още хора се присъединяват към моята войска, която става все по-голяма. Следва нова битка, този път с още по-силна татарска войска, така че закупувам 5 отряда sтрелци, макар и на по-висока цена. После използвам пленниците (кодова дума), за да избия един отряд преди задаващата се нова битка, като преди това разузнавам с какво разполага врагът. Силата на добавената лека кавалерия е 3 точки, което вероятно е грешка и трябва да е 4 точки.
Битката е тежка, използвам качеството Хитър на Ивайло още в първия рунд и така успявам да си спечеля преднина, която впоследствие да увелича и така да спечеля победата. Лично убивам татарина от епизод 281, където шансът ми за успех е 41% и така печеля още популярност сред селяните. Така завършвам втората част от книгата.


В началото на третата част приемам във войската си болярите, защото изгодата от тях в момента е по-висока, отколкото наказанието в битката накрая срещу царя. Следва вторият голям цикъл, който е изграден по подобие на първия, макар и по-усложнен и с повече епизоди. Отново има точки Време, този път 35 до общо 50, през които трябва да покрия определени контроли. Защо те са скрити в началото, това остава загадка за мен. Ако знам към каква цел се стремя, ще мога по-добре да изградя своята стратегия, нали така? Както и да е, има две контроли – да владея 7 крепости и да имам войска със сила 100 или повече точки. В началото силата на моята войска е 35 точки и владея 3 крепости.
Започвам да превземам крепости и първата е Преслав. Успявам да проведа успешни преговори, защото имам добра популярност сред болярите, дори и на цената на записана кодова дума Богатства. След това чрез преговори присъединявам Никопол и спечелвам Геза, който е специалист по обсади. Следващата крепост, към която се насочвам, е Дръстър. И нея ще присъединя чрез преговори, но за да избегна кодова дума Област, ще трябва да направя една проверка на Красноречие. И за да си я улесня, ще си повиша този показател, преди да поема към Дръстър. Което ме води към епизод 580 и правилото с ограждането на точките Време. Това правило стои странно изкуствено, на фона на останалите и лесно може да бъде заобиколено. Каква е неговата функция? Иначе си повишавам с 1 точка Красноречие срещу 1 точка Време. След това се насочва към крепостта Дръстър, за да я присъединя с преговори. Проверката на епизод 441 е с шанс за успех 66% и лесно я преодолявам. После отказвам да се занимава с щерката на кефалията и записвам и тази крепост в дневника. Варна е следващата крепост, която присъединявам. Тя е още по-лесна, защото при преговорите проверката на епизод 321 ми е с шанс за успех 83%. Така в крайна сметка имам 7 крепости под мой контрол, но аз продължавам с Шумен. Отново използвам преговори, за да присъединя и тази крепост, като печеля и по 1 точка популярност сред селяните и куманите.

Така вече имам на моя страна 8 крепости, с една повече, отколкото ми трябва. След това укрепвам четирите присъединени крепости, без Преслав, за да мога да нм по-силни бойни единици от тях. Правя едно минаване през всичките крепости, за да събера ресурси и после започвам да набирам и войници от тях. Забелязвам, че в епизоди 532 и 500 се говори за 50% повече, всъщност всичко се удвоява. Вероятно е печатна грешка и трябва да е 100%. Както и да е, изхарчвам всички ресурси, като наемам по 6 отряда татарски конни стрелци и унгарски копиеносци. След това виждам, че са изминали четири хода от първото ми преминаване за провизии по крепостите и правя второ данъчно кръгче, за да попълня изпразнената хазна. После наемам 6 отряда, като разменям Храна за Злато, защото варягите хич не са евтини откъм злато. Остава ми да наема и болярска кавалерия, но за нея не ми остана Злато. Затова нахлувам из сръбските земи, за да ги оплячкосам. Армията ми вече е станала толкова голям и силна, че ги помитам без проблеми и губя само 4 отряда.


Интересното е, че при нахлуванията в земите на съседните народи трябва да се разчита на късмета (хвърля се зар) на какво ще се натъкнеш в тях. Което е странно, защото в една военна кампания, каквато е тази на Ивайло, водачът изпраща разузнавачи, за да съберат информация предварително за разположението на крепостите и силите на противника. Също така хората се движат между държавите, търговията върви, слухове има и т.н. За мен е непонятно как се нахлува в земите на ромеите и там хвърляш зар, за да разбереш какво срещаш там. Бих го планирал предварително, чрез разузнаване, за да не се окаже, че това ще ми е последната битка, за да избегна евентуална засада и така нататък.
Както и да е, връщам се от Сърбия с голяма плячка и наемам 6 отряда болярска кавалерия от Шумен, след което правя третата си и последна данъчна инспекция по крепостите. Със събраното попълвам войската си с обикновени бойни единици, които да поемат загубите, вместо специалните. Отдавна съм прехвърлил сила на войската от 100 точки. Но тъй като царската войска има сила на трудното ниво от 162 точки, мисля да отворя разлика и да премина 210, за да ми е лесна битката. Изхарчвам абсолютно всичко от хазната и построявам армия със сила от 243 точки! Остават ми 5 точки Време до 50, така че решавам да изхарча една от тях за военно обучение на Ивайло, а останалите така и не ги оползотворявам, бързайки към голямата битка с хромия.


Преди същинската битка получавам възможност да извадя 3 отряда от армията на царя (стрелци) и още един кавалерия (лека). В моя вреда обаче имам КД Боляри и си изваждам 5 отряда, но селяни, от моята войска. Умението му се бие с моето умение Хитър и не знам кое от двете има превес, затова решавам, че взаимно се неутрализират. Едно уточнение за битките досега – не съм вземал предвид специалните ефекти на бойните единици, защото ми става прекалено мудна играта. Така ще направя и в този случай, макар, че няма да е акуратна съвсем битката. Побеждам, но в самия ѝ край идва и най-критичния момент, защото нямам достатъчно популярност сред куманите. Трябва да бъдат поставени на изпитание моите качества. Това се случва на епизод 636 и шансът за успех е 27%. Успявам да оцелея срещу загубата на 1 точка Живот. Отбелязвам си за следващата игра да направя така, че да си вдигна шанса за успех тук или да имам по-добро отношения с куманите. Отивам все пак на оценка на играта и постигам 324 точки, които ми дават титлата Богоизбран. Според мен мога още да си прецизирам играта в следващите разигравания и да постигна много по-добър резултат. А защо не и да заслужа някое по-специално отличие?

Моята игра 2
Определено ще направя още една игра, защото смятам, че мога да постигна още повече точки за крайната си оценка и същевременно да увелича шансовете си при някои критични проверки. Освен това мисля да превзема още една крепост и да изразходя всички точки Време, с които разполагам, по време на втория цикъл. В това разиграване обаче ще следя и за специалните ефекти, които бойните единици изпълняват срещу враговете на бойното поле.
Оставям Живот, Точност и Лидерство на 1 точка в началото на играта, а останалите умения вдигам максимално. А проверките ми за умения в първите две части части са описани в долната таблица. Оптимизирането при тези проверки определено ми хареса как се получи.

(следва продължение в следващото мнение)

Така достигам по епизод 100 и първия цикъл в играта. Първо преминавам през шестте обучения, за да си повиша уменията. Тъй като имам Точност и Живот по 1 точка, то трупането на точки Обучение при техните проверки ми е трудно и не успявам да постигна максималното. Все пак вземам по 2 точки Обучение от тях и продължавам напред.


За набирането на Хора отивам при куманите и при войнуците. При първите шансът за успех ми е 41% (91), а при вторите – 83% (109). След това обикалям болярите Владимир (шанс 83% на епизод 163), Добрин, Славейко и Симон, където увеличавам Време с 8 точки и така стават общо точно 15 точки. Така излизам от втори цикъл и се насочвам към битките с татарите. В следващите две проверки имам шанс за успех респ. 83% (206) и 72% (201). Трите отряда стрелци ще ми позволят да използвам специалното им умение преди битката с тохарците и изваждам един отряда лека кавалерия, освен отряда копиеносци заради епизод 234. Използвам умението Хитър на Ивайло и успявам във втория рунд да хвърля висок зар, с което да победя в битката, загубвайки само два отряда.


Продължавам към втората битка с татарите, като междувременно увеличавам войската си, наемайки още пет отряда стрелци на епизод 272. Това ще ми позволи да използвам специалното им умение за още три добавени отряда в предстоящата битка.


Побеждавам в битката, а проверката на епизод 281 я минавам с шанс за успех от 83%. След което се насочвам към втория цикъл в играта. Първо повишавам Красноречие с една точка, защото ще ми трябва при преговорите за Дръстър и за да мога по-нататък пак да се върна към обученията. Насочвам се към Дръстър и на проверката в епизод 441 съм на 83% за успех. След това чрез успешни преговори присъединявам Никопол, Шумен и Преслав. После увеличавам и Лидерство с една точка, за да мога по-лесно да присъединя и Варна чрез преговори. Така шансът ми за успех там на епизод 321 се покачва до 72% и успявам да добавя и тази крепост към моите съюзници. След това подсилвам новите крепости, без Преслав и наемам от Шумен шест отряда болярска кавалерия, за да повиша силата на своята армия. Така тя достига 90 точки, които са ми достатъчни, за да присъединя и Карвуна чрез преговори. Там проверката на епизод 330 минавам с шанс за успех от 72%. Тази крепост не я подсилвам, защото катапулти няма да ми трябват и мога да си спестя този разход. След това подсилвам три качества на Ивайло с по 1 точка и правя първото събиране на ресурси от всичките 9 крепости. Напълнил хазната, наемам войска. Вземам шест отряда татарски конни стрелци от Дръстър през 35-тия ход от играта. После нахлувам в Сърбия, за да взема 500-те точки Злато, които са ми необходими, за да продължа с увеличаването на войската ми.


Преди началото на битката, след като приложа специалните ефекти на отрядите от моята войска, почти не им остава армия на сърбите. И реално същинска битка така и не се провежда. При завръщането си правя второто събиране на данъците от крепостите и после наемам по шест отряда варяги от Варна и унгарски пиконосци от Никопол. След това отново повишавам уменията на Ивайло и правя третото, последно събиране на ресурси от крепостите. Превръщам Храна в Злато и наемам максимално количество войска, като изпразвам хазната до дъно. Вземам шест отряда болярска кавалерия и шест отряда унгарски пиконосци. Накрая отново превръщам Храна в Злато и вземам и четири отряда стрелци. С последната ми останала точка Време увеличавам Военна тактика на Ивайло и завършвам цикъла.


Остава ми битката с царя, където войската ми е по-голяма, отколкото в първата ми игра. Губя пет отряда селяни преди началото на битката заради КД Боляри. Иронично, но отново отивам влизам в битка с царя без нито един отряд от селяни. След като премахвам една кавалерия и три отряда стрелци, прилагам специалните ефекти на отрядите в моята армия. На практика унищожавам армията на царя още преди да започне същинската битка. А след това на проверката в епизод 636 имам шанс за пълен успех 72%, което е значително по-добре, отколкото в първото ми разиграване, където беше 27%, но в областта между 23 и 29 точки. Така печеля и точката Популярност сред куманите.


Изчислявам отново оценката на играта и този път постигам 431 точки, със 107 повече от първата игра, където бяха 324 точки. Гледайки загубите на армията ми по време на битките предполагам, че теоретично възможния таван на точки, използвайки този начин на игра, е някъде около 450 точки. Интересно би било дали някой друг играч може да събере повече точки, използвайки друга стратегия за игра, защото тази, че вече е изчерпана като възможности.

Заключение
При представянето на своята книга в клуб Абордаж той сподели, че ще бъде отново за Ивайло, след възкачването му на българският престол.
Освен хубавите спомени, може би трябва да запазя и дневника си?

баси машината

Сериозно ревю, съотносимо по обем на книгата-игра. Беше ми иинтересно.

Да кажа и аз първият си поглед

има промяна спрямо Тервел, но според мен е в негативна посока. Първо имаме изключително усложенени правила за битки. Открай време казвам, че една книга-игра трябва да е максимално проста като механика. Нали искаме да привлечем младежта. А уж историческата тематика е насочена точно към младите.

Второ изключително тежък литературен текст. Понякога има епизоди по пет-шест страници, след което има кратък избор и отново 3-4 страници текст. Ще дам само един пример. 60 епизод 4 страници литература и само два избора. 68 епизода 3 страници литература. Това е по-зле и от Сим Николов. Още в Тервел не бе ясно дали автора иска да прави учебник по история или книга-игра, на за мен играта тук реално отсъства. АКо Тервел бе 60 процента литература 40 игра, тук са 99 процента литература, 1 процент игра. Да не говорим, че поради този огромен текст книгата е станала тежка и трудна за разгръщане. Тук имаме почти 50 страници отгоре, а реално действието дори не е до средата. Авторът се е опитал да направи учебник по история и да го популяризира с името книга-игра.

Бързам да отбележа, че повечето учебници за история не се радват на популярност сред учениците именно заради големия обем от информация, но тук автора направо е ударил учебниците в земята и е написал монография - вярно, романизирана и доста романтична, но все пак..

Впрочем изборите са по-малко отколкото при Тервел. - там средно на епизод имаше три избора, тук два.

Също така ми се стори че играта пак не е балансирана - в началото е супер важно да имаш красноречие, а ако избереш неузявим реално може и да използваш само 1 т. живот. дори на трудно ниво.

За да не съм краен - има и двата плюса - единият е, че е оправен старият недостатък при който след битка с всеки бос ти става по-лесно при следващия. Към всичко това на такъв обемен текст няма ни една вътрешна илюстрация. Нещо повече авторът дори не е разположил зарове по страниците, както стана модно напоследък трябва специално да търся такива. Срам и позор.

Другият е, че сега нямаме чак такава яка железница, изборите са по-равностойни. За зла участ те са изключително малко.

П.С. Авторът пише че ще изписва имена като Костантин както навремето са ги изписвали, но името Иван Асен е осъвременено, реално е Йоан Асен. Също така Калоян е бил Йоаница/Калос Йоанос и всички царе от това котило са Йоановци.

П.П.С.Не знам какво е съгласувал Д.Петров с Пламен Павлов, но има доста исторически неточности и остарели трактовки. Единият пример е Мария, която е представена изключително едностранчиво и невярно. Използвани са версии на образа отпреди 30 години, характерни за романа "Желязната ръка".


Като цяло - дотук не съм впечатлен.

Съжалявам че ще се повторя но според мен авторът сериозно се е изпуснал с литерутарата
Правила - около 20 страници (повече от 1-2 страници е нечетивно)
После още 10 страници каква е историческата обстановка (читателят е тъп и не може да отвори Уикипедия)
после още 10 страни[и Пролог (нормалният Пролог следва да ее към 1-2 странички)
До този момент читателят трябва да е прочел към 40 страници литература. Повечето дечица отдавна ще са захвърлили книгата. Децата обичат кратки, лесносмилаеми текстове с много илюстрации, а научни дисертации.

Почва играта. Викам си - най-накрая ще има игра. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров.

Епизод 1 - 3 страници и половина. Следва битка - кратък епизод 13 и после епизод 5 състоящ се от 2 страници - кратка поредици от "кратки епизоди", (макар че епизод 8 е пак две страници) - после ханът ме вика на епизода 15 и... 4 страници и половина текст, оттам отивам на епизод 20 (нямам избор) - 3 страници текст епизод 21(без реаен избор) - 1страница текста - епизод 31 (отново нямам избор) - 4 страници текст

реално това е един голям "салам" от 13 страници текст. После имам два кратки преходи -38-23, после отново епизод без право на избор - 23-25-35-45 са един "салам" в който има над девет страници текст и няма избори. Нека добавим че шансът ме преследва на всяко второ разклонение, в което имам някакъв избор, а по страниците няма нарисувани зарове и трябва да търся зар.

На епизод 94 се отказвам, а уж съм от търпеливите. - огромна по обем литература, минимално количество избори и страхотно много шанс е "любимата" ми комбинация. Три в едно! Вдигам ръце и се предавам.

Смятал, че щеше да е по-честно ако Димитър Петров бе издал Ивайло като историческа книга, а не като книга-игра.Това щеше да намали текста съвсем леко, но нямаше да лъжем читателите, че става дума за едно, а то да става дума за друго.


В сравнение с такъв тил Литература Калоян е класи отгоре. Тя може да е незавършена, но там все пак има игра

Според мен тази книга игра е издевателство откъм геймплей. Играта е ужасно усложнена и досадна, чак лази по нервите. Минах не малка част от книгата, но дори аз, заклет фен на КИ, не мога да издържа това нещо докрай.
Да правиш Total war игра на хартия...поне аз с такова усещане останах.
Прилагам дневник, за да онагледя.