Ревюта на Кръвта на Зомбитата

ТИ МОЖЕШ ЛИ ДА ОЦЕЛЕЕШ?

И крактият отговор, разбира се е НЕ! Причините за това разбира се са както тълпите зомбита, които те нападат, но така също и първоначалната ти неподготвеност да ги посрещнеш адекватно. Например: Още в първата ми битка налитам на 8 зомбита, въоръжен с джобно ножче, причиняващо 1з-2 щети. При това положение и с оглед факта, че е в реда на нещата поне два пъти да ти ИЗМЕТНАТ заровете, не е чудно, че губиш половината си издръжливост още тук. Така пребит, вече е доста тежко да участваш и в останалите сражения. В този смисъл намирам, че кръвта, която е определена в книгата (максимум може да е 42) със същия успех можеше да е с поне едно 10, че и 20 точки отгоре за да имаш някакъв шанс. Казвам това и защото за разлика от други книги от поредицата Битки Безброй, в Кръвта на зомбитата нямаш цяла раничка с чудодейни припаси, които да ти въздстановяват по 4 точки издръжливост, а в запас и елексири. Тук аптечките които са пръснати из играта са КРАЙНО НЕДОСТАТЪЧНИ за оцеляването ти. Когато вече се "понагрухваш" доволно с оръжия - било пушка, било гранати или картечницата, вече си толкова отслабнал, че и пчела да те ужили по коридорите на замъка пукясваш! Книгата е наистина зверски трудна и четох, (май беше в Заветът на Крея), че Иън е позволил специално за българското издание издръжливостта да е повишена до 42 точки, а иначе е била до 32! Определяна като към 20 прибавиш сбора на два зара !!! Как я е мислил с оцеляването - ума не ми го побира! Абсолютно вярно е, отбелязаното в голямото ревю на Слейъра, че тук се бориш за всяка точка живот и за всяко хвърляне. Липсата на изпитването на късмета е само привидно - е да и такова нещо в класическия стил на Битки Безброй няма, но тогава когато си се набутал на лошо място или пък просто когато автора е преценил, има хвърляне на зар, който определя какво се случва в действието. Често губиш издръжливост от безценните ти точки, като в случая, автора е въвел различен подход - един път от 1-3 е печелившо, а втори път не! Т.е. не се налага да хвърлиш непременно по-голямото число, както беше едно време в Пътя на тигъра, да речем с легендарните от 2-6 (смърт) и 7-12 (успех)...
Системата за битките обаче е гениално опростена и е новаторска и заслужава само добри думи, тъй като освен, че позволява да ползваш различни оръжия, ти дава възможност и те да са с индивидуални щети. Някого подобен подход бе демонстриран и от Колин за първи път в Лабиринта на времето - друга любима класика!
Иначе книгата е с добър сюжет, макар и с класически лабиринтна система в която те бият като куче! За мен обаче тя е истинско предизвикателство и удоволствие. Прекрасните илюстрации също спомагат за по-големия реализъм на играта. Установих и друго, опитвайки да оцелея: маршрутите съвсем условно могат да бъдат разделени на два. Единият е като завиваш надясно, винаги когато ти дава право на избор (това май е по-тежкия маршрут) и другият, като завиваш все на ляво - явно по-добрата възможност. И така зареден с нов кураж и вече познаващ част от лабиринта, ще се опитам този уикенд да превъртя книгата и то честно, защото аз играя без да лъжа, тъй като иначе ми се разваля удоволствието от играта, което не ми се отдадае първите два-три пъти.
На опитващите се да оцелеят - успех и дано гранатите ви винаги причиняват максимални щети!

Спойлер към горния пост.

Най-после намерих малко време да я пробвам най-после тази игра. Какво се оказа: даже с много невероятния късмет да имам 42 точки Начална издръжливост не успях да напредна особено. Някъде преди мен четох, колко трудна е тази игра и сам се убедих в това. Не знам дали аз някак си съм избирал по-трудния път или просто си е така, но лично стигнах до само 47 утрепани зомбита, няколко плъха и една неуспешна и много неравна битка с озверели кучета. За момента ми се струва съвсем невъзможна за минаване, но сигурно пропускам нещо(никъде не намерих граната и само една аптечка). Пушка с щети 1зар+5 се оказа крайно недостатъчна. Признавам битката с кучетата я избрах, колкото да се свършат мъките ми по-скоро и да се почне от начало ... пак скоро

Самата е игра е супер. От малко епизоди, които прочетох наистина се разбира, че Битки Безброй са станали малко по-описателни. Зомбитата са описано доста добре(много ми напомнят за играта Resident Evil където също трябваше да се справяш с подобни същества). Много предмети за събиране. Мисля в предните книги имаше лимит на предметите, но тук не видях никъде да пише такова нещо и затова събирах абсолютно всичко, което ми попадне пред очи. Нормалните за книгите от тая поредица лутания - наляво или надясно, аз лично даже и затова хвърлях зарове, все пак ми е първа игра и още не съм научил кои са "по-добрите" пътища. Системата за битките е много лека, няма ги вече прословутите 2 точки. Като цяло хубава игра става... и е огромно предизвикателство, което смятам утре да приема отново

Днес прочетох книгата. Оказа се доста класическо файтинг фентъзи, като изключим модерния сетинг. Историята е безумна, но на почитателите на осемдесетарския грайндхаус със сигурност ще им допадне. Бойната система ми хареса, защото е опростена спрямо класическите произведения и изисква по-малко хвърляния на зара, като става по-динамична. На лице е и друго предимство на файтинг фентъзитата, а именно многото места и местенца за изследване. Никога не съм чертал карта в книга-игра, но ми се струва че тук подобно действие би било интригуващо. Книгата е запазила и класическата атмосферичност на поредицата, което би могло да се очаква с оглед на автора. Какви са проблемите на книгата. Основният проблем - трудността. Книгата е невъзможно да бъде премината успешно от пръв път. Не се наемам да прогнозирам колко преигравания средно са нужни за успешния завършек. Освен изкключително трудното условие да си убил всички зомбита, ресурсите в играта са крайно недостатъчни. Струва ми се че балансирането не е било направено както трябва. Имах късмета да започна с 38 точки живот, бързо си набавих хубави оръжия, включително пистолета и помпата, имах покровителството на съдбата, която предоставяше високи зарове и въпреки това крайният резултат беше трагичен. След като умрях по средата на книгата, реших че няма да почвам отначало а ще продължа да играя, като записвам отрицателни точки издръжливост. Финиширах с 278 убити зомбита и -94 живот. -94 е нещо като да ми трябват 3 продължения с изцяло напълване за да остана поне жив. Играта ми беше много интересна докато се борех честно с изчадията. В момента, в който вече играех отвъд тях, усещах как започва да ми става скучно и да се разсейвам, понеже същността на играта е именно в битките и намирането на граната и аптечка, а всичко останало е твърде далечно. Играта е доста дълга, четох я няколко часа, може би 3 или 4. Като цяло - добро попълнение към поредицата, мисля си че би се подобрило значително с малко балансиране, и то на съвсем елементарно ниво - повече начален живот или по-голяма калоричност на аптечките. Някой ако каже колко са всъщност гадните зомбита ще бъда щастлив, поне да се ориентирам колко ми се губят

ПС: Като си разглеждах алтернативните пътища, поне на 3-4 места срещнах проверка дали имам медальона на Емили. Имах този медальон и при всичките варианти въпросният не оказва никакво влияние към играта. Пропуснал ли съм някой епизод или е просто пълнеж?

Гледам, че твърде малко хора са се прежалили да го играят това, дори сред уж хардкор феновете тук.

Така че ето едно автентично ревю от вчера:

kartacha писа: писа:

Не съм играл "Приказки от храма на чудесата", но вчера разиграх "Кръвта на зомбитата" и искам да ви кажа, че аз книга игра, която да е била по-далеч от истината като система, не съм виждал.
Стигнах до един момент, в който реших, че аз тая книга няма да я преиграя, затова и си продължих да играя като зомби, разбирайте с отрицателно Здраве. Е, няма такава гняс. Завърших с близо 50 предмета, които носих ГАДЕ?!?, -154 живот, бях най-размазаното зомби евър(смятайте, дори не съм бил близо, а не мога да кажа, че това беше от някаква съвършена грешност на изборите). Отделно, че имаше мега безумия като: "падаш от 5 метра, изкълчваш си крака, губиш 1 точка живот!"
Браатлеее, първо...първо, ако нормален човек падне от 5 метра и се размине с едно изкълчване на глезена(в лошия случай), то трябва да си купи пожизнен фиш за тотото. Второ, за изкълчване на глезена да ти се взема 1 ТЖ е малко. Поне да ги беше облякъл по-адекватно в описания. Абе, думи нямам.
Книгата беше 90% шанс, който е слабо балансиран.

kartacha писа: писа:

10-15 преигравания с максимални зарове или...? Защото имаше моменти като канализацията с плъховете, която или избягваш, или се натрисаш с помпа 1з+5 на 24(не помня броя) плъха. Еми, сори, ама при максимални зарове още в началото на играта отнасям 15 щета. А аз съм много далеч от максималните зарове. Плюс това аз не виждам какво общо имаше тази книга с геймърството. Тя беше извънредно линейна. Беше ми малко като бял лист, на който трябва да направя непрекъсната линия, която да мине през всички определени точки по определен ред, без да знам къде са точките. Е, да, ама не. Аз за такива работи нерви нямам.

Ревю на "Кръвта на зомбитата" от Ян на сайта на PC Mania:

pcmania.bg/-%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%...etail&articleId=7830