Читателски мнения за "Седемте живота на Мая"

Учудващо, от цялата купчина книжки, които взех покрай излизането на списанието, прочетох първо тази, преди да я подаря на една приятелка.
Ами... ако кажа "ами, битова литература натъпкана в КИ" ще направя лоша услуга на книжката. Просто аз смятам, че писането за "нещата от живота" е вятърничава работа, но знам, че масовото мнение на критици и читатели е точно обратното. И все пак, книжката не беше лоша. Не е в мен вече (подарих я все пак), но някак си се чувствах заключен в адски пре-детерминирана ситуация. Вярно, стигнах до (предполагам) хубав край, но останах с впечатлението, че тежестта на изборите не е еднаква и съм хлътнал в някаква логическа релса, от която няма измъкване.
А може и да бъркам ужасно. С все цялата ми ненавист към "битовата литература" - книгата ми хареса и затвърди мнението ми от как Новата Вълна се появи - това е Интерактивен роман. Другото, дето го пишем са си КИ. Разликата се усеща от километър.
Определено си заслужава парите, ако човек харесва такъв тип истории. Аз лично ползвам литературата за ескейпизъм, а не за да си припомням гадостите дето са се случили на мен или мои приятели. Но аз съм си ръб.

Леко и приятно четиво и определено смятам, че е полезно за жанра, като нещо ново и различно.
Историята е житвйска и битова, но е предадена ок. Интересни са заложените обрати
Не бих казал, че е моята книга, но все пак не съм го и очаквал

Все се каня да понапиша по-дълго мнение за книгата тук, но докато ми остане време, ето го мнението ми накратко в E-lect .

Благодаря на всички за споделените мнения

Ето и още две ревюта - пак са от мъже и като цяло книгата им е харесала, което много ме радва

pcmania.bg/%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0 ... cleId=8043

podmosta.bg/edin-razlichen-interaktiven-roman/

Да се цопна и аз тук с едно мнение. Предварително се бях навила, че книгата непременно ще ми хареса, защото Краси е интелигентен човек (личи си и само по постовете и), а и защото се натрупаха доста позитивни отзиви. Сега след личното ми запознанство с "Мая" не бих казала, че се разочаровах, но не останах чак толкова впечатлена, колкото очаквах. (Големината на кошницата ми, разбира се, е изцяло мой проблем - предполагам, че е неизбежен ефект от твърде много хайп.)
Не съм минала по всички сюжетни разклонения, но ми се струва, че успях да покрия около 70% от съдържанието. Ако случайно съм пропуснала нещо, което всъщност да оборва впечатленията ми по-долу, се извинявам предварително.
Първо да почна с положителните неща:
+ Темата е сравнително слабо застъпена в книгите-игри и при това главни герои-жени са рядкост - така че всеки опит включващ едното или другото за мен е опит за изследване на непознати територии, който трябва да се поощрява.
+ Тъй като съм от мързеливите читатели, които не обичат да си прекъсват четенето, за да пишат, аплодирам с две ръце и липсата на дневник.
+ Много ми хареса как изборите между различни възможности са формулирани като някакви обичайни сентенции/гледни точки върху нещата от живота - например

Същевременно има доста неща, които според мен е можело да станат и по-добре с малко повече усилия:
- Преходът между отделните епизоди не винаги е добре напаснат, както и някои други отбелязаха. Решението и според мен е отрязъците да са по-къси, за да могат да се използват по-гъвкаво.

- Диалозите на много места стоят неестествено и декларативно:

За щастие такива изречения са по-скоро рядост (може би точно затова се набиват в очи). Според мен е по-добре описанията, които трябва да носят информация, да се оставят в авторов текст. Диалозите трябва да са експресивни, да казват нещо, за героя, който говори, а не толкова да поднасят информация.

- Доста от изборите ми се сториха фиктивни - от гледна точка на това, че аз избирам дадено развитие на ситуацията, а тя се завърта в съвсем различна посока. Разбирам, че целта на такива сюжетни обрати е да се покаже колко е непредвидим живота и как и най-добрите ни планове се осуетяват, но според мен трябва да има една граница, която да не се прекрачва. Иначе читателят (е, в случая само аз ) остава с впечатлението, че всъщност нито един от изборите му не е имал значение и просто трябва да изтърпи това, което авторът му е замислил - т.е. губи се интерактивността на "интерактивния" роман.

- В този ред на мисли, "Седемте живота на Мая" на мен всъщност ми се видяха като само два:

- Тук е редно и да отбележа, че българската семейна линия беше много по-добре развита и стоеше по-плътно от другите подобни. Изобщо всичко, което се случваше на родна почва беше описано много по-убедително от всички чужбински ситуации - личи си, че това е предмет, който е по-познат и авторът се чувства в свои води - има много повече детайли, характерни ситуации и персонажи. Същевременно почти всичко друго стоеше малко нагласено, измислено - общи описания без характерни детайли (защото такива са налични само за познтия български сетинг), твърде много събития, през които сюжетът препуска без да задълбава, а американската мечта се направо се изсипва на главата на "Мейси" (асоциациите със сапунките са неизбежни).
Предполагам, че част от тези резултати са се получили, защото Краси хем е искала да развие дълга история, хем се е опитвала да запази книгата в четивен обем. Според мен сюжетът щеше само да спечели от малко повече детайли и вдигане на обема, като при това напълно запази четивен вид.
Сега виждам, че критичните ми забележки май излязоха повече от положителните, но Краси, да знаеш, че пиша с най-добри чувства. :bye: Два допълнителни фактора, които могат да обяснят големия брой препоръки са първо, че аз съм доста капризен читател, напоследък трудно харесвам книги; и второ, че точно преди да прочета "Мая" довърших книга, която е спечелила награда "Букър" - да те сравняват с нея е висока топка дори за опитни писатели, а какво остава за млад автор. Но все пак Краси, не се давай! Нещата, които не ми допадат лично на мен, са дреболии като цяло, а ти определено имаш потенциал. Ще ми е много интересно да следя развитието ти, защото съм сигурна, че ще почнеш да публикуваш и по-издържани неща. Успех!

Благодаря за мнението! Това май е първият коментар за "Мая" във форума от жена и ще ми е полезно. Голяма част от наблюденията ти са точни. Радвам се, че все пак като цяло книгата ти е харесала, макар и не колкото си очаквала.

За един от моментите, които си отбелязала, бих искала да се съглася и да обясня малко.


Ако напиша нещо друго интеракитвно, ще се радвам да намеря повече бета тестери от форума, за да се поизглади текста предварително от дребни, но дразнещи моменти. Надявам се да се намерят желаещи

Ревю в блога на Книжен Петър:
knijenpetar.blogspot.bg/2016/03/ ... .html#more

Щастлива съм, защото и неговото мнение потвърждава, че книгата ми не е чак толкова "женска", колкото всички (включително аз) си мислеха в началото

Особената корица намеква за многобройните възможности един човек да изживее живота си, като прави избор след избор и постоянно се стреми да вземе най-добрите решения за себе си.

Понякога прекаляват. Като гимназисти, които се мъчат да пишат с чувство за произведения на Йовков и Елин Пелин. Корицата е малко "мъжка" с тези красиви жени. По никакъв начин не става ясно, че това са седем различни пътя за една жена.

Прочетох романа - малко ми бе сладникав в началото,после взе да става нормално логично мисленето - готино, личеше,че е писан от дама.
Единствената силна страна за мен са героите,описанията и характерите им - брата най-готин.
Иначе изборите не ми харесаха,по-скоро градиш героя си от колкото да вземаш решения,а също така лично се засегнах,че хазарта носи само лоши работи - тъй като вероятно съм от 1% хора,които печелят от хазарт и от 10 години с това си изкарвам прехраната успешно...
Да описваш реална обстановка в настоящето е трудна работа и нож с две остриета - хубаво бе да има малко повече свобода и друг разчупен вид развръзка

Може би ,ако тръгна по друг път по ще ми допадне,но общо взето е за жени книжката. 4/10

Взех я за подарък на една приятелка и успях набързо да направя едно изиграване, така че нямам много подробни впечатления за книгата.
Като литература е грамотно написана, но като стип ми се стори някак суховата. Авторът на повечето места ми разказва какво се случва, вместо да ми го покаже. За съжаление не мога да дам примери, тъй като книгата вече не е в мен.
Героите ми се сториха някак стереотипни, плоски... може би донякъде заради липсата на достатъчно обем.
Изборите за мен бяха по-скоро странни. Не са точно изборите характерни за повечето книги-игри, а избори между вярвания, убеждения, мисли и по-рядко действия. Самият подход при изборите е леко абстрактен на моменти и често не ми е много ясно какво избирам и какво мога да очаквам като последствия.
Книгата има трески за дялане, но не ми допадна не толкова заради кусурите си, колкото заради това, че явно не съм и в таргет аудиторията и. Все пак е интересна и новаторска като подход, а за дебют си е доста добра.

Първо, книгата е интересна. Действително дава смисъл на определението "Интерактивен Роман".

За разлика от "Избери своето приключение" (детския вариант на същото) тук са добре разработени няколко самостоятелни сюжетни линии, като читателя може да прескочи от една в друга на места. Историята, апропо, историите ми се струват достоверни и добре списани. Не можах да се "усъмня" в мотивите на героинята и героите около нея, както и в достоверността на света в нито един момент
Изборите са доста витиевати и засягат нещата на макро ниво - нещо като завоалираните избори на Сим Николов, но тук това не вреди - просто избора често засяга много общо решение и конкретика не е необходима.

Определено не мога да го нарека "книга-игра" - играта просто е много по-малко от романа. Обратно, роман присъства в няколко варианта и всичките които прочетох са интересни (между другото това е първата такава книга, която имам повод да изчета от кора до кора - за да видя всички възможни варианти).
Не оспорвам избора на сюжет (или жанр - чиклит?), но определено бих се радвал да видя нещо подобно, но по-линейно в жанра трилър или мистерия - от едно друго издание знаем, че автора се справя добре с това.

Благодаря за обратната връзка!

Интересно е, че дори и книгата да е чиклит, получих повече отзиви от мъже, при това сравнително положителни. Засега не планирам друг "интерактивен роман", не на последно място защото чисто маркетингово ще се реализира трудно. Иначе аз се забавлявам с развиването на паралелни истории и ми беше интересно за първи път в свое произведение да убия главния герой... три пъти по различни начини! Не само това, разбира се