"Тайната на алрисите" - Емануел Керо

Тъй като покрай темата за това колко книги-игри очакваме през 2020 г. се спомена тази книга, редно е да напиша малко повече информация за нея. Няма все още заглавие, тъй като френската версия на заглавието не ми допада и с Емануел, както и с редакторите, ще търсим по-добър вариант за заглавие. Книгата е фентъзи и е носител на наградата Yaztromo (френският конкурс за книги-игри) за 2011 г. През 2018 г. френското издателство за книги-игри Alkonost (нещо като вариант на СКИ от 2013-2014 г) я издава на хартия и вече е налична по книжарниците във Франция. Правата за българското издание са откупени от френското издателство с ходатайството и пазарлъците на Емануел (все пак си е наше момче още след толкова години в България). Книгата е точно 200 епизода, но хич не е малко като обем (над 70 000 думи), като си има бойна система, предмети, кодови думи.... Идва с готови илюстрации и корица. Преводът на книгата ще е готов към средата на януари. Да, този път не съм аз преводачът, така че най-после ще имате неамтьорски превод на френска книга-игра. Пускам превод (мой) на синопсиса, който не е минавал редакция и по мое мнение е зле, но колкото да добиете някаква представа за сюжета:

„Светът е обвит от смъртоносна мъгла. Човечеството намира спасение сред планинските върхове, но там трябва да се защитава от стриксите - ужасяващи създания, които обитават мъглата. Но хората не са казали последната си дума. Наблягайки на развитието на науката и технологиите, те създават летящи кораби, които да осъществяват връзката между добре защитените градове, а експедициите, целящи разкриването на причината за мъглата, стават все повече и по-начесто.
В този свят, ТИ читателю, ще бъдеш измъкнат от скучното си ежедневие, за да потеглиш на експедиция до Вермонт, твоя роден град. Последната експедиция, изпратена там, за да проучи руините на древна цивилизация, безследно изчезва. Задачата ти е не само да я намериш, но и да продължиш проучването на руините. Приготви се не само да изследваш града за следи прониквайки дълбоко в земните недра, но също така и да се сражаваш, както за своя, така и за живота на твоите спътници. Ще трябва да откриеш своето място сред разнороден екип от учени и наемници, дори и ако трябва да преосмислиш част от убежденията и принципите си.“

Ето малко нерадактиран текст от началото на книгата:

1
Макар луната на Вайсен да е изгряла, вятърът брули лицето ти и го разхлажда. Почти си забравил колко е болезнено да стоиш на палубата на летящ кораб, когато не си привикнал към това. Мъглата се стеле като бяло-сив сивкавобял пухкав килим, ала мислите ти блуждаят далеч отвъд тази гледка.
Трудно ти е да забравиш сълзите и молбите, съпътствали отпътуването ти. Дори голямото ти момче не успя да се държи достойно и заплака. Колкото до съпругата ти, тя успя да прояви разбиране и дори намери сили да подкрепи решението ти, но мъката в помръкналите ѝ очи бе издала истинските ѝ чувства. Корабопристанът на От-Ланд е само едва на десетина децили, а те вече ти липсват, и то ужасно.
Иначе изпита възторг, когато стъпи на палубата на Анражè, величествения летящ съд, с който ще пътувате до град Вермонт. Ръката ти е положена на гладкото дърво на борда, заслушан в поскърцването на въжетата, взрян в издутото платно на ултрамедона на грамадния балон – все усещания, върнали те назад към годините, когато не знаеше какво ще ти донесе утрешния ден. Точно както и сега.
Дори обкръжението на непознати и не съвсем дружелюбни физиономии изостря твоето любопитство и си силно заинтригуван да ги опознаеш.
– Май нещо сме умислени?
Трепваш и се обръщаш към висока млада жена. Вече си забелязал трите жени, наети от херцога за експедицията; онази, която сега те наблюдава с насмешка, е може би най-впечатляваща. Дългото ѝ мускулесто тяло, облечена в тъмни мъжки дрехи, дългата черна плитка, която се извива като застрашителен камшик, татуировката с вид на паяжина върху лявата ѝ скула, загорялата кожа и двете саби на пояса – всичко свидетелства за силен характер и несъмнени умения в боравенето с оръжия. Навярно е сред бойците, натоварени със защитата на кораба.
– Здрасти – отговаряш любезно, прикривайки изненадата си. Тя силно разтърсва ръката, която ѝ подаваш.
– Казвам се Саемиан. Въздухоплавател ли си, или умник?
– Ами... Участвам в експедицията, но не съм учен. Включиха ме, понеже познавам добре околностите на Вермонт.
– Значи си нещо като изследовател? Не съм те срещала на корабопристан, пък и не мязаш на боец.
Леко засегнат смръщваш вежди и се размърдваш недоволно.
– Не съм изследовател. Живея от години в От-Ланд и действително от доста време не съм се качвал на кораб. Не и откакто първият ми син се роди, пък стават вече девет години оттогава...
– Имаш деца? – възкликва Саемиан, изненадана почти, сякаш си някакъв преродил се Рагнар.
– Три. Две момчета и момиче. Защо? Това рядкост ли е? – подсмихваш се ти.
– Ама че лудост е да правиш деца, след като няма какво да им предложиш. До десет години стриксите ще ни изядат всичките. Дори последният рагнарим, когото срещнах, беше убеден в това. Тъй де... Как се казват твоите хлапета?
– Желос, Гюнтер и Хилда.
– Аха... А майка им?
– Изолда – промърморваш ти. – Събираш идеи как да кръстиш твоите ли?
– Не се впрягай, човече! Ще прекараме заедно доста време и може да ти спася кожата, ако и ние закъсаме като предишната експедиция.
Тя свива рамене и се отдалечава, развяла дългата си плитка. Преглъщаш думите, които не си успял да ѝ подметнеш, и я проследяваш с поглед мислейки си, че може и да е права. Чака те дълго пътуване и вероятно е за предпочитане да поддържаш добри отношения с хората, които те придружават.
Ако искаш да настигнеш Саемиан, за да продължиш разговора с нея, отиди на епизод 51
Ако отидеш при капитана на кораба – отиди на епизод 160;
Ако искаш да се присъединиш към групичката инженери и учени, отиди на епизод 133.
Ако искаш първо да отидеш до каютата си – отиди на епизод 110.

Френска кръстоска между "Полетът на грифона" и "Реката, от която никой не се завръща" ?

Асен писа: писа:

Френска кръстоска между "Полетът на грифона" и "Реката, от която никой не се завръща" ?

Абе не точно, ама битките не отстъпват на тези в РИ

"Ако притежаваш далекобойни оръжия и оръжия, които могат се хвърлят, може да ги използваш, за да убиеш част от птиците преди да са достигнали балона. В този случай всяко хвърлено оръжие е безвъзвратно загубено. Направи няколко последователни стрелби (проверки за Ловкост добавяйки точките за бой с хладно оръжие, бой с тежки оръжия или стрелба в зависимост от използваното оръжие) на разстояние 70 и 30 метра, после още две проверки на разстояние 10 метра, тъй като орижите вече са достигнали до балона на кораба. След като определиш общия размер щетите, които си нанесъл при успешните проверки, пресметни колко птици си убил, имайки предвид, че всяка птица има 9 точки живот.
След това хвърли два зара и добави по 2 точки за всяка убита от теб птица.
Ако резултатът е между 2 и 6 – отиди на 14
Ако е 7 или повече – отиди на 62."

Е, така изглежда оттук - въздушни кораби, опасност за кралство Нерея...само не са пълчища гоблини, а стрикси. Само не знам дали като тези при Овидий, но все едно, отиваме да направим нещо по въпроса с оцеляването на човечеството !
Което не значи, че не е интересно и оригинално, ПнГ е една от добрите книги на Колин Уолъмбъри!


А за битките - ще видим, дано са интересни, а не повод за хвърляне на зарове до втръсване.
Вече започва да ми звучи малко като соло приключение за Тунели и Тролове и всъщност се надявам да съм прав. В тях почти винаги има повече опции дори по време на битка, което предотвратява досадата .

картинките са уникални.особено вътрешната илюстрация с мацката, която се е провесила на вантите. Страшен реализъм.
Кой е художника?

Корицата и вътрешните илюстрации са на Guillaume Romero

nixata писа: писа:

Корицата и вътрешните илюстрации са на Guillaume Romero

Корицата ме върна назад във времето, когато даваха едно детско анимационно филмче...

Няма нужда чак до "Мечето Ръкспин" да се връщаме. То и "Призвание Герой 2" имаше подобна корица, а беше в недалечното минало и никой нищо лошо не е казал за нея. На мен лично корицата ми харесва.

Книгата вече е в предпечат.

George-AL писа: писа:

Няма нужда чак до "Мечето Ръкспин" да се връщаме. То и "Призвание Герой 2" имаше подобна корица, а беше в недалечното минало и никой нищо лошо не е казал за нея. На мен лично корицата ми харесва.

Мечето и ОЧЗ ги няма, има мацки и чички с космати гърди.
Добра идея, само да не изчисляваме въглища и дръве за пърпорялникс.

Книгата влезе в печат.

За тази книга ще пусна тук първите 17 страници от нея, къдет може да се прочетете въведението и правилата за игра. Така всеки може да добие представа какво да очаква: