Нощна смяна - Виктория Хенкокс (предварителна тема)

НОЩНАТА ТИ СМЯНА ЗАПОЧВА!!!

Обикновено си в болницата около девет вечерта, за да посрещнеш всеки, който влезе през входа ѝ. Най-често това са пациенти с огнестрелни рани, счупени крайници или инфекции. Понякога прекарваш цялата смяна в гледане на телевизия, умирайки от скука и очаквайки телефонът да звънне. В очакване нещо да се случи.

Но ако НЕЩО наистина се случи?

Какво ще направиш, ако изведнъж всичко се обърне с главата надолу?
В тази книга ти НЕ СИ герой! Ти си обикновен медицински работник, попаднал в най-ужасния си кошмар. Ще успееш ли да оцелееш?

ЩЕ СЕ ВИДИМ ОТ ДРУГАТА СТРАНА!!!

1
Събуждаш се стреснато и заради мрака първоначално не можеш да се ориентираш. Къде се намираш? С разтуптяно сърце опипваш напосоки около себе си. Лежиш изпъната на здрави и леко лепкави кожени кресла. А, вярно. Очите ти привикват с тъмнината в малката стая за отдих и въздъхваш облекчено. Дали си спала дълго?
До момента нощната смяна в хирургичното отделение е напрегната. Влетя направо на спешна операция на пациент с аневризъм на аортата и въпреки усилията на всички, той почина на масата. Точно когато приключи с почистването, телефонът звънна и ти казаха, че има спешен неврохирургичен случай. Този поне мина по-добре – съсирекът беше премахнат, но трудно може да се определи какво е увреждането на мозъка. Всичко това се случи само до 3:30.
Ти и Нанси се довлякохте до стаите за отдих и тя се зазяпа в нещо по Netflix, а ти реши да наваксаш малко от недоспиването си. Винаги си страдала от безсъние по време на нощните смени.
Постепенно забелязваш тишината. Може би и Нанси е заспала. Но има и нещо друго… и в този ред на мисли – какво те събуди? Ставаш от креслата, протягаш се и гръбнакът ти изпуква. Отиваш до вратата, отваряш я и разбираш, че нещо определено не е наред. Коридорът е тъмен. Кой е изгасил осветлението? То никога не се изгася. Тогава го чуваш: монотонно и тежко прокапване. Мислиш да извикаш на Нанси, но гърлото ти е свито и не успяваш да издадеш и звук. Сантиметър по сантиметър се приближаваш до входа на голямата стая, с долепени до стената ръце. Все по-наблизо си и вече можеш да видиш мъждукаща светлина в мрака. Звукът на телевизора е спрян, но светлината от екрана осветява гледката.
Неволно си поемаш рязко въздух и закриваш уста с ръка. Гледаш втрещено – не можеш да откъснеш поглед – и знаеш, че е твърде късно да се помогне на Нанси. Тя се е свлякла на една страна, а гърлото ѝ е прерязано от ухо до ухо. По цялото ѝ тяло има прободни рани – навсякъде! Бавно съсирващата се кръв капе от врата ѝ в разширяваща се локва на пода.
Тогава забелязваш и тях. Стъпките. Кървавите стъпки, които се отдалечават от трупа в посока към коридора. Това прекъсва вцепенението ти и простенваш. Той още е тук. Убиецът е още тук. За миг изпитваш непреодолима нужда да се проснеш на пода и просто да изчакаш да те намери. Но отхвърляш мисълта. Не, не искаш да умираш. Трябва да се измъкнеш.
Бързо премисляш ситуацията. Спешното отделение. Много хора. Много помощ. Това е най-доброто място. Събуваш чехлите си и се промъкваш почти безшумно по малкия коридор. Спираш се на вратата, сетне решително я отваряш и се шмугваш в коридора към главното операционно отделение. Замръзваш на място с притаен дъх. Вслушваш се. Вратата тихо се затваря зад теб с леко издайническо изсвистяване. Ако я е чул, знае точно къде си. Стоиш неподвижно като паметник сякаш цяла вечност, макар вероятно са минали само секунди. И пак тръгваш. Завиваш надясно и прибягваш към заключената врата в далечния край на коридора. Тази, която води до спешното отделение. Само още няколко стъпки, само още няколко. Плъзваш се под свода и опитваш да дишаш безшумно. Гади ти се. Но почти стигна. Сега само трябва да въведеш кода за отключване на вратата.
Тогава го чуваш. Ясно изкашляне и отваряне на врата. Стъпки на тежък човек. Уверени стъпки. Стъпки, които се приближават към теб.
Мозъкът ти избухва в паника и всички неврони стрелят едновременно. Излизай! Поглеждаш клавиатурата – сещаш се единствено, че кодът е първите четири прости числа. Той се приближава. Можеш да чуеш дъха му. Можеш да го помиришеш. Имаш само един шанс.

Книгата е в предпечат.

Ха! Ето и нещо интересно, писано от жена! Очаквам с нетърпение. Кога ще можем да си го закупим от книжарничките?
Поздрави

Aми физическите книжарници в момента не работят. Ще е налична на сайта на Крея и в онлайн книжарниците.

Благодаря за отговора! Все пак попитах кога ще излезе, но... whatever Ще следя темата!
Поздрави,
Алекс

Аврора Бореалис писа: писа:

Благодаря за отговора! Все пак попитах кога ще излезе, но... whatever Ще следя темата!
Поздрави,
Алекс

Сори. Не прочетох внимателно. В края на този или в началото на следващия месец.

Интервю с Виктория Хенкокс за knigi-igri.bg

knigi-igri.bg/component/zoo/item/interview-with-victoria-hancox

Материалът за книгата в hippogriff.eu

Благодаря на nixata за отговорите и на Ал Торо, че помогна. Пожелавам ви успех с новата книга, илюстрациите изглеждат страхотно.

Книгата вече е налична за предварителна поръчка:

www.legacyofkreya.com/bg/books/noshtna-smyana

Поредното амтьорско трейлърче



П.П. Да, музиката е като от трейлъра за "Генезис"

Книгата днес (05.06.2020 г) излезе от печат.