Нощна смяна - Виктория Хенкокс - ревюта, отзиви и коментари (СПОЙЛЕРИ!)

Предварителните поръчки са вече изпълнени, книгата е вече по книжарниците, така че пускам тема за ревюта и отзиви. Моля използайте SPOILER таг!

Може да споделяте рвюттата и отзивите си и в goodreads: www.goodreads.com/book/show/53554036?ac=...id=iX8K6GHtV7&rank=2

Все още не съм минал успешно книгата, но това са ми първите впечатления:

Сравнението със Silent hill ще бъде причината да се сдобия с поредната книга игра, която вероятно ще остане непрочетена с години..

Трябва да отделя време да наваксам с материала

Така ...интересна книга. Повече книга с ребуси, отколкото книга-игра както сме свикнали, но безспорно интересен продукт. По сюжета - ами действието се развива в болница, ама в една атмосфера като в сън - добре пресъздадена. Играта включва първа част, в която има ДОСТА лутане - съответно и умиране, защото нещата не се откриват толкова лесно. В това книгата напомня Битки безброй - избори "наляво или надясно" и търсене на "верния път" и умиране, докато това стане. Все пак в битки безброй загадките са 1-2 обикновено, а тук са МНОГО повече, коя от коя по-интересни, другото е, че целият сюжет е доста навързан и пред играча се разкриват доста любопитни неща (това също го има в ББ, но на доста по-елементарно ниво), тук си личи, че авторката е правила проучване или е добре запозната с темите.
В първото ми успешно (постигнато с много въртене) изиграване достигнах до не толкова успешния край, след което намерих къде ми е малката грешка и достигнах и успешния епизод 400! Наистина си е предизвикателство да се изиграе книгата - тук с чийтване не става, което също намирам за добро. Все пак трябва да отбележа няколко неща - на хората, които не харесват ББ или тези, които не обичат да разкостват книгите може да им дойде в повече, и тук като в Парадокси (и няколко други) - при достигане на успешен край тайните в книгата са ясни и няма смисъл от преиграване (но до достигането все пак доста се мре), определено не е книга за лежерни играчи, които искат да прочетат интересна интерактивна история,

Браво на Никсата за книгата.

Монев, благодаря за ревюто. Спази обещанието макар и с един ден закъснение. Имаш една медовина от мен

Monevwww писа: писа:

Играта включва първа част, в която има ДОСТА лутане - съответно и умиране, защото нещата не се откриват толкова лесно. В това книгата напомня Битки безброй - избори "наляво или надясно" и търсене на "верния път" и умиране, докато това стане.

Относно тази част трябва да направя следното уточнение: в книгата е пълно с подсказки и жокери, които ако играеш/четеш внимателно, няма опция да умреш, само защото си тръгнал "наляво" или "надясно". Събирането на информация по време на игра е почти толкова важно, колкото и събирането на определени предмети. Това също спестява "лутането".

Иначе пак напомням за goodreads: www.goodreads.com/book/show/53554036?ac=...id=iX8K6GHtV7&rank=2

И тук да го кача - webcafe.bg/artcafe/nyakolko-predlozheniy...zhava-da-vidite.html

Прочетох книгата и странно за мен самия успях от първи прочит. Странно, защото имаше доста избори тип - наляво или надясно, без да имам добра идея какво има натам, точно като в ББ. Смятам, обаче, че присъствието на такива слепи избори е търсен ефект, ако вземем под внимание сюжета и атмосферата. Всъщност, срещнах не малко податки къде да ида и какво и кого да търся и как да го намеря. Няма как да не споделя приятното си впечатление от използваните кодирани подсказки. Аз също ползвам подобен прийом. Може би ми дойдоха една идея повече от нужното. Моята асоциация по време на прочита беше с Мутирала Плът на Рони Мейдей. Сцените и последователността може да се сторят хаотични, но по-скоро е подреден хаос, който допринася за предаване на атмосферата. И авторът и героинята са жени и някои описания и реакции ми идват странни, но жените имат логика, която функционира по различен и необясним за мен начин. Най-фрапантното за мен беше как в края героинята просто свива рамене и приема случилото се. Точно след като се е погледнала в огледалото и е осъзнала, че всичко наистина се е случило. Книгата ми хареса. Един нетипичен представител на английската класическа ББ школа. Поздравявам nixata за избора и редакторите за свършената работа.

книгата не успя да ме спечели. Първо има твърде много връткане насам -натам, като може да си бил на дадено място и пак да идеш на него. В това отношение е класическа ББ. например бил си в кафетерията, отиваш в блатото, после не е проблем пак да отидеш в кафетерията. Това може би не е проблем за книгите на Сим, но тук ми дойде в повече. Началото ми идваше по-криминално, по-близко до книгите на Красимира и таях надежда аз нещо интересно, но бързо отидоха в небитието. Освен това на един епизод -мисля че беше 151 или някъде там - срещаш Гарвана и трябва да почнеш да пресмяташ разни буквички с числовата им стойност, че и да ги събираш. полудях направо. Много мразя такива неща. Сякаш не можеше да има нормален избор.
Книгата е по-добра ако я сравняваме със Съновидение - която е от този жанр - но определено отстъпва на който и да е от разказите на Красимира или на Кръвта на зомбитата, където човек поне сменя оръжията и това увеличава щетите, а броят на умрелите противници е определящ.. Не препоръчвам книгата.

П.С. не е вярно, че няма умиране, като се забих в блатото ме хванаха в някакъв стъклен буркан и умрях - на първото разиграване. При такива "слепи" избори нямаше никаква логика от къде ще мина, а не исках да минавам през кафетерията защото предполагах, че мястото е по-удобно за засада, исках да се измъкна от болницата.

Джордж-Ал, ако щеш вярвай, като реших да правя помагалото към книгата, за да го кача на Крея, си мислех точно за теб ))))

Първи опит - загинах, без обяснение защо.
Бях счупил стъклото в параклиса, защото просто така реших.. после се помотах малко, срещнах се със съществото на информация и изведнъж бях препратен към епизод, където се оказа че действието ми е "най-лошото което съм могъл да сторя". Защо ли?! Никакво обяснение
Нямаше дори ситуация, която се разви в следствие от това, а просто обръщение от автора че играта приключва. Не ме напада някой, нито попадам в капан - просто трябва да се примиря, че това е краят на играта Видя ми се доста мързелив авторски подход.

Друго, което ме обърка, е епизод 350. Героинята вижда Фоликули по стената от кожа?! Сериозно?
Пак свързано с превода - подразниха ме изречения като "Ходиш внимателно, като от време на време се привеждаш внимателно...".
Също един от първите избори е да тръгна към преддверието, след което научих че се намирам на втория етаж.. Очаквах, че се намирам близо до входа на болницата, на приземния етаж, но може и моето разбиране за преддверие да е неточно.

Ще я преиграя разбира се, но засега ми изглежда, като игра стил trial and error, каквито никога не съм намирал за забавни.

Това със счупеното стъкло и на мен ми се стори безумно (и напълно необяснено), но не мисля, че имаме какво да направим, превеждайки книгата - авторката така е решила и в крайна сметка преводът трябва да представя възможно най-коректно оригинала.

За фоликулите, без да съм специалист, съм на мнението на Торо. Моята представа е, че космените фолукули в частност обхващат както каналчето, където се намира коренът на един косъм, така и мастните жлези, а също и самото косъмче при появата му на повърхността. (В тази връзка, не е случайно, че при трансплантацията на коса например, онова, което присаждат, са фоликули - което в конкретния случай означава цели косъмчета изтръгнати от корена.) Отделен е въпросът, че космените фоликули не са единствените клетъчни образувания, носещи това име, но аз - бидейки относително неграмотен в областта на анатомията - някак си предположих, че става дума точно за такива.

Повторението на "внимателно" е някаква фрапираща глупост, която успешно е преминала през всеки от моите, и на Торо, и на Никсата прочити на книгата. Вината е изцяло моя, но пък не е като да не случва тук и там из нещата, които издаваме, за съжаление. Има си причини - всички ние работим по проекти като "Нощна смяна" в свободното си време и правим съвсем различни неща, за да се изхранваме, например - но на мен не ми се иска да се оправдавам с това. И на мен, и на всички останали ни е доста тъпо, когато изскочи нещо подобно - и е хубаво, че ни се посочват такива нелепици.

И накрая, по отношение на "преддверието", лично аз нямам никаква представа как се казва това помещение - а го търсих и не намерих нищо. В интерес на истината, в момента не съм сигурен и какъв е английският термин - малко по-нагоре Торо пише, че е thoroughfare, в нашата дискусия беше отбелязано като (main) throughway - но и в двата варианта, най-доброто, което ми хрумва, е нещо като коридор - обаче коридор не се връзва особено с контекста. Сигурно има и по-добър термин на български; лично аз явно съм проспал факта, че "преддверието" е на втория етаж, и затова не ме е подразнило, но сега точно... нямам никаква представа какъв е коректният превод на това, а също и дали употребата му в оригинала сама по себе си е коректна в този контекст.

Това с предверието си спомням, че го дискутрирахме при редакциите. Моето предложение беше да е "рецепция" или "фоайе". Може би щеше да е по-ориентиращо за читателя, но нямаше да е коректно спрямо оригинала, защото всъщност това е много голям широк коридор, който върви през етажа, а не единично помещение.