Commandos, Desperados, Robin Hood - stealth tactics

Efix7 писа: писа:

Дано не се зарибя по тази игра както на времето на командосите, че отиде една игра ....

Значи отсега ти казвам - въобще недей да я подхващаш...

Добромир писа: писа:

А Робин Худ е просто шедьовър! ...

Хах. На мен Робин Худ ми дойде доста разводнена. Геймплеят не беше толкова полиран колкото в командосите, а мениджмънта ми беше супер излишен спрямо страничната игра (а и - след първите 1-2 мисии където кьорав солдат не убих - лагерът ми беше вече пълен с разбойници, доколкото помня)

Все пак, ако си склонен на експерименти - може да опиташ и Chicago 1930. Oтново, за мен геймплеят е далеч от класическото изпълнение на COmmandos, но пък имаш възможност да играеш и като мафиот, и като полицай по време на Сухия режим в Щатите.

Longshot писа: писа:

Efix7 писа: писа:

Дано не се зарибя по тази игра както на времето на командосите, че отиде една игра ....

Значи отсега ти казвам - въобще недей да я подхващаш...

Късно е чадо за китка, вчера отидоха 3-4 часа в замъка Осака .....

Longshot писа: писа:

Добромир писа: писа:

А Робин Худ е просто шедьовър! ...

Хах. На мен Робин Худ ми дойде доста разводнена. Геймплеят не беше толкова полиран колкото в командосите, а мениджмънта ми беше супер излишен спрямо страничната игра (а и - след първите 1-2 мисии където кьорав солдат не убих - лагерът ми беше вече пълен с разбойници, доколкото помня).

Не знам на каква трудност си я играл и дали въобще си я докарвал докрая, но към последните мисии - тия хайдуци второстепенните ти трябват за бройка, да попълваш контингенти да пращаш по разни обсади, или трябва да плащаш в брой ако нямаш хора, а същевременно трябва да събереш и 100 бона за откупа на краля, тъй че аз винаги като съм я превъртал - аха-аха за малко да не ми стигнат, тъй че всеки ресурс е от значение и то голямо. Всъщност от всички комп. игри, които съм цъкал, тази игра може би е най-близката като атмосфера и геймплей до книга-игра. Е, като изключим класическите куестове.

Tази Чикагото я цъкнах и в рарбг-то и в стийма - никъде не ми излезе.

Добромир писа: писа:

Longshot писа: писа:

Добромир писа: писа:

А Робин Худ е просто шедьовър! ...

Хах. На мен Робин Худ ми дойде доста разводнена. Геймплеят не беше толкова полиран колкото в командосите, а мениджмънта ми беше супер излишен спрямо страничната игра (а и - след първите 1-2 мисии където кьорав солдат не убих - лагерът ми беше вече пълен с разбойници, доколкото помня).

Не знам на каква трудност си я играл и дали въобще си я докарвал докрая, но към последните мисии - тия хайдуци второстепенните ти трябват за бройка, да попълваш контингенти да пращаш по разни обсади, или трябва да плащаш в брой ако нямаш хора, а същевременно трябва да събереш и 100 бона за откупа на краля, тъй че аз винаги като съм я превъртал - аха-аха за малко да не ми стигнат, тъй че всеки ресурс е от значение и то голямо. Всъщност от всички комп. игри, които съм цъкал, тази игра може би е най-близката като атмосфера и геймплей до книга-игра. Е, като изключим класическите куестове.

Tази Чикагото я цъкнах и в рарбг-то и в стийма - никъде не ми излезе.

Срам -не срам, да си призная, има къде едно 15 години когато съм го играл Робин Худ Тогава имах време игрите да ги въртя на макс, та предполагам на най-трудна съм играл (Командосите примерно помня че ги бях изигравал за тройни медали, нямаше такъв кеф...) И тъй като -дебело да подчертая *доколкото помня*, а това в наши дни не значи колкото ми се иска- пари/хора май се събираха като минаваш мисиите без убийства - още на средата вече се бях заринал с Весела дружина в лагера и ми е останал спомен че нататък ми се обесмислил целия тоя микромениджмънт. Но ок - може и да бъркам.

За Чикаго - айде да не давам линкове тука към порочни сайтове, ама провери в Замундата.

Първият Командос ми беше любима игра - при успешно минаване ти даваше код и продължаваше напред. Голямо разцъкване падаше с героите от бандата! Колко трупове съм местил тогава...
Робин Худ винаги ще го помня, защото някъде към края на 2003г. ми предстоеше държавен изпит, а играта тамън беше излязла. И като се хванах - играй до малоумство! Вечерта преди изпита (дали за потушаване на притеснението или просто поради глупост) играх до 6.00 часа, като сомнамбул! После си взех и изпита с 6, но... сега като се замислям, никак разумно не съм постъпил. Най-много ме радваше Малкия Джон с тоягата и Уил Скарлет с боздугана, който можеше да доубива противник на земята. И там що връзвания на ръце, пренасяния и криене в долапи на трупове е падало!!! Мениджмънта на играта в един момент ставаше улеснен, защото ти даваше предостатъчно специалисти (персонажи) в лагера от всички типове, макар, че аз си имах изпитана дружина - Робин, Малък Джон, Уил Скарлет и Фрайъра Тък. Парите също се набавяха лесно, а имаше и мини куестове из различни замъци, така, че и за мен това е любима игра, макар и от не особено близкото минало. Подходящо беше разгърната и историята на групата от Шеруудската гора.
Десперадос и Чикаго не съм ги играл толкова, и спомени не са ми останали за тях. Гледайки трейлъра на самурайската обаче, си задавам въпроса, дали няма да е добре да си я сваля и аз...

Сваляй самурая, няма да съжаляваш.

Ще ти стане любима почти колкото Командоса.

Защо ми трябваше да се зачитам в тая тема значи...
Като си затварям очите, самураи виждам. Ама много кръв има. Някак не е за деца. Тука има ли вариант да се връзват зашеметените? Тия цивилни много шум вдигат, а не винаги има врата наблизо.

Opk писа: писа:

Защо ми трябваше да се зачитам в тая тема значи...
. Тука има ли вариант да се връзват зашеметените? Тия цивилни много шум вдигат, а не винаги има врата наблизо.

Няма. Затова ми се е случвало - действам си по мисията с единия човек - а други 3-ма седят отзад и държат по един нокаутиран враг. Случвало ми се и да стигам дотам, че "въртя" един държач на двама нокаутирани - ама е голяма клизма, щото се свестяват за по-малко от половин минута....
Имай предвид, че докато са в несвяст лошите - пак може да им вкарваш тупаници, за да ресетнеш таймера. Понякога спасява кожата...

Изиграх Самураите и не останах особено впечатлен. Кървава история с рязане на глави, Не го препоръчвам за по-малки. Освен това веднъж фейлнах заради времеви парадокс. Убих един дето не трябваше да умира. Голям пропуск от страна на разработчиците.
Робин Худ си ми остава фаворита

Opk писа: писа:

Изиграх Самураите и не останах особено впечатлен. ...
Робин Худ си ми остава фаворита

Първо - може би е добре, да си сложиш поне част от поста в спойлер таг.

Второ, това с времевия парадокс че е "пропуск на разработчиците" не го разбирам, при положение че ти дават специален Ачийвмънт за него? Това е доста по-добър подход отколкото ако просто го бяха направили изкуствено "неубиваем" оня.

Като се замисля май парадоксите са няколко.

Opk писа: писа:

Като се замисля май парадоксите са няколко.

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Аз утрепах генерала, ти предполагам говориш за племенника на шогуна.

Не, баш за твоя си говоря - там ако го убиеш, изскача ти Game Over различен от останалите и ти се обяснява за 'времевия парадокс' - т.е. разработчиците не само не са го проспали, а изрично са предвидили тази възможност (ако играеш официална версия - това ти отключва и таен Ачийвмънт)

За другия - там е съвсем нормално да фейлнеш ако го убиеш, щото мисията ти е да го заловиш жив.

А за спойлер тага - имах предвид да си едит-неш стария пост, щото това какво се случва с героите ти е един от ключовите изненадващи моменти. (Аз примерно както си промених дето съм те цитирал - щото ми светна, че така и аз разпространявам спойлера

Проклети да сте!... Бях успял да забравя за Shadow Tactics и че искам да я пробвам... Трижди проклети даже, вече играя първата мисия!

sycamore_bright писа: писа:

Проклети да сте!... Бях успял да забравя за Shadow Tactics и че искам да я пробвам... Трижди проклети даже, вече играя първата мисия!

Спокойно, всичко скоро ще свърши...

На не повече от три безсънни нощи си от края.