София диша 2014

Редникът от трета рота

Брей, само по фрагменти от заглавието се познава вече =)

Иначе малко бисери от дишането:
- Ей тай книга със зомбитата е страхона, ама да не беше игра.

- Защо само аз не съм дал автограф на жена! (към момента на изказването и аз не бях, ама не споделих това)

- Попадал ли си на книги-игри? - аз
- Да, всичко знам за тях, а тия дето ги продавате тук какви са?

- Какво правиш сега? - майката
- Ми тука ми подаряват игра и си избирам. - детето
- Да ама тия са за четене! - майката пояснява
- Аааа, не тогава - връща двете книжки които сме му подали за избор.

- Предишния път ми подарихте книжка. Може ли пак? - един дрът пръч, като нас.

- Ние ги имаме таласъмчетата, ама тя просто не може да устой - майката извинително.

- Ако трябва да си честен коя от двете ще ми препоръчаш? - за Калоян и ПГ2
- Призванието е трепач, освен това съм списвал Да намерш дракон в него! - аз
- А честно?
- Калоян.

- Тез книжки могат ли да се намерят по магазините? - една баба
- Да, на легаци оф крея в интернет. - отговяра докато задиря една талъсъмска майка.
- Ама аз нямам интерент - бабата.
- Тогава на книги-игри.бг - махва сниизходително без да погледне.

- Маже ли да уредим Реджинка със синя корица? - аз към никсата
Режина пърха с мигли
- Ма тя е грозна, липсва една изречение, две са ми останали и има син брокат отгоре... - разубеждава я той.
- Че аз заради броката я искам! - контрира тя.

- Вижте какво мога! - тано показва нещо... можа би танц
- Отивай при Бранко! - Спас и Никсата в един глас.

Толкоз към момента

Това на щанда с Бранко Майноловски ли е, че видях Сянката да се мъдри сред книгите?

Да.