Повече избори или по-малко избори?

За "Червено - draft 1" (сиреч ЧерВЕновата) нямам колебания, там ритъмът и изборите са ясни (очаквайте сравнително скоро спойлер)
Борейки се с началото на *Горяните/Стопаните/Караконджотата* обаче започнах да се замислям... и като видях темата за "вида на епизодите", не мога да не си задам и аз въпроса:
Какъв стил на избори (не мога да го нарека геймплей...) ви допада?
1. МНОГО избори - т.е. избор за всякакви дребни неща, които могат евентуално да повлияят на действието (но задължително само такива избори, които влияят; "само за спорта" не е интересно). В този случай леко... или не съвсем леко... се раздува обемът за сметка на продължителността; очевидно е, че част от "изборните вериги" се сливат и продължават в общ поток, с известна разлика в резултата и начина на стигане до момента, естествено. Обемът, да речем, се вдига с около 1/6, което е приемливо. Проблемът е, разбира се, в количеството избори - някои от тях несъмнено ще изглеждат несъществени, дори ако оказват влияние.
2. МАЛКО избори - т.е. избор на "задължителната насока", в която върви действието и само ключови избори, дребните мънички изборчета могат и да се прескочат, те не са важни. В този случай обемът леко намалява - спестяваме си да речем 1/6 или 1/8 от думичките, което пък дава възможност този намален обем да се запълни с още история. Но пък ми се струва вероятно читателят да иска да направи някакъв дребен избор, който би повлиял МОЖЕ БИ на действието и ще се разочарова, че няма това право.
Примерно: В началото на Горяните има диалог на Горан и Аблена
Като "много избори" диалогът ще е накъсан от възможни реакции на единия и другия и като краен резултат тя може да се обиди и да си отиде, той може да се обиди и да се махне, могат да се сприятелят или пък да се разделят в добри отношения. Или тя да се разсърди много и да затрудни сериозно играта по-нататък. В този случай имаме примерно 20 епизодчета "фини настройки".
Като "малко избори" на читателя може да му се даде просто възможност да реши какво да бъде отношетнието на Горан към Аблена - дали иска просто да я разкара или все пак ще бъде мил с нея, след което диалогът ще заеме доста по-малко пространство, но пък като цяло право на смяна на посоката на разговора очевидно няма да има. В този случай имаме да речем 6 епизода, бая длъжки.
Същото, хм, правило, може да се приложи и към други моменти. Включително за схватки.
Да речем, "многото избори" при първата по-съществена битка ще дадат възможност много фино да се нагласят позициите при засадата над нападащите османлии. Очевидно от разположението на героите и момента им на намеса ще зависят последващите събития и това ще заеме да речем 30-40 епизода, в относително малка част от които ще става дума за битка: ако Станчо клекне зад храст 1, иди на 2. Ако залегне зад храст 2, иди на 3. И т.н.
С "Малкото избори" читателят ще има възможност да избере (примерно говоря) от няколко основни схеми - Горан предлага Станчо и Иванчо да залегнат на билото, а Генчо и Вълкан - зад дървото; Вълкан пък вика, че Станчо и Горан трябва да се качат на дървото, а Генчо и Иванчо ще идат да се топнат в потока и да се скрият зад тръстиката. В който случай ще имаме отново 5-6 епизода за разположение и съответно според схемите - описание на битките от още 10-12 епизода с по 1-2 генерални избора...

Аз съм за по-малкото избори. Също съм за и плаващите кодировки

Вилорп писа: писа:

Стига да няма плаващи кодировки и двете ме устройват*. Виж прашинки в космоса, там свалката с мацката е добре развита, макар да липсва някакъв смисъл за сюжета.

за сега

Предпочитам по-малкото, но по-съществени избори, които си пасват особено в по-литературните книги-игри, или както модерно сега ги наричаме интерактивни романи.

В момента определено предпочитам да си спестя чужди свалки с каквото и да е , така че лични творчества смятам да се сдържа да чета известно време. Убедена съм, че хамелеона се е справил добре и/или ще се справи добре след известна редакторска балтия примерно (просто обикновено всеки текст има нужда от такава).
В случая въпросът е друг. "Звездните куриери" още не ми е останало време да изиграя, но имам известни подозрения вече по повод някои неудачи на други някои добри мои намерения там... Така или иначе, не знам какви кодировки ще има по Стопани/Грифони/Гаргамели и прочие, но ако са плаващи, значи нема да потъват, от мен ша знайте - или ако потъват, ще потънат доста бързо. За тази цел е форумен проект, за да се потапят кодировките, ако не се държат добре на вода.
Признавам си, че аз като читател лично съм за възможно най-многото избори, но в случая поне си мисля, че целта е създаването на готин продукт, а не на онова, което аз ще се накефя да прочета.
А що се отнася до самата свалка... (опа, сега вече спойлер)
[offtopic]... евентуално по някое време ще се стигне до по-пикантна част от повествованието, която ще завърши гадно за Горан все едно от изборите на читателя и заради което горкия ще страда още известно време, ужасно ще се тормози емоционално и поради това ще утрепе известно количество зли поробители.[/offtopic]
Въобще, не знам какво от геройския емоционален живот ще остане в Гаргамелите/Горяните/Стопаните, но поне по план-програма Горан има бая чуФства и си ги използва до дупка, както и някои други герои. Не съм убедена обаче дали многото/малкото избори имат особено значение за литературното качество, освен че (естествено) при наличието на повече изборчета и повече линийки в линиите съответно, количеството литература по необходимост е повече.

Въпросът не е дали искаш да създадеш игра с много или малко избори, а какви възможности дава избраната история и механика на игра.

Според мен ключовото е да не се оставя дадена ситуация недоразвита откъм опции за изиграване в името на съкращаването на играта до "ключови избори" (добър пример е "Невидимата Армия"), също така да не се разводнява една добре структура на играта със ситуация от рода:
- Къде искаш да погледнеш - в чекмеджето, в гардроба, в шкафа?
- В шкафа намирашеди си какво, което ти дава еди-си какъв бонус.
Съгласи се, че ако до момента играча е бистрил разни тактически ситуации, последваща поредица от подобни избори ще стои малко тъпо.

Съгласна с две ръце.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Въпросът не е дали искаш да създадеш игра с много или малко избори, а какви възможности дава избраната история и механика на игра.

Според мен ключовото е да не се оставя дадена ситуация недоразвита откъм опции за изиграване в името на съкращаването на играта до "ключови избори" (добър пример е "Невидимата Армия"), също така да не се разводнява една добре структура на играта със ситуация от рода:
- Къде искаш да погледнеш - в чекмеджето, в гардроба, в шкафа?
- В шкафа намирашеди си какво, което ти дава еди-си какъв бонус.
Съгласи се, че ако до момента играча е бистрил разни тактически ситуации, последваща поредица от подобни избори ще стои малко тъпо.

тоя тип ситуации са досадни, наистина. Още помня, колко се ядосвах на Небето ви чака и трите чекмеджета. Защо не мога да разбия заключените?
Изобщо претърсването има смисъл да се разцепва само и единствено, ако може да бъде прекъснато (примерно, на третия избор идват стражите). До голяма степен съм на този принцип и при разговори/преговори/свалки. Нека изборите да показват насока, а не реплика по реплика.

Тва си е мое мнение де. Но за мене и не трябва да има по-малко от три начина да се мине една книга-игра.

hameleona писа: писа:

Изобщо претърсването има смисъл да се разцепва само и единствено, ако може да бъде прекъснато (примерно, на третия избор идват стражите).

Добър пример за обратното е "Черното огледало". След ровене на уж случаен принцип получаваш или не предимство "като дойде стражата".

hameleona писа: писа:

До голяма степен съм на този принцип и при разговори/преговори/свалки.

Разбиването на диалози/ситуации ред по ред е добре реализирано в "Синът на пустинята" с наказателните точки.

Повече смислени избори и по-малко безсмислени неизбори.