Инициативата ми...

Mindcrime писа: писа:

И сте сигурни, че не бъркате "смирена" със "стаена"?
Понеже смиряването предполага изравняване на нещата, докато при стаяването има разлика между това, което е вътре и онова, което се вижда отвън.
Разбира се, на всяка дума могат да се приписват много значения, жаргонни употреби, наложени в обществото смисли...

Що за ярост е това, щом може да бъде управлявана от разума? Яростта е силна емоция. А емоциите не се поддават на контрола на разума.

Аз "смиряването" го разбирам като "личи, че си ядосан, но се въздържаш... трудно, но успяваш", докато "стаяването" по-скоро ми звучи като "яд те е, но се усмихваш и се правиш, че нищо не се е случило".

Greed писа: писа:

Смиряването е точно обратното действие на яростта.
С+МИР+Е+НИЕ
С Мир е Ние!

В смисъл? Искаш война, но пробваш с мир?

Моята скромна вяра за значението на думите е, че:
- когато си ядосан, но не го показваш, тогава стаяваш
- когато си ядосан и го показваш, но не предприемаш други действия освен да ти личи какво усещаш, тогава сдържаш
- когато приемеш ставащото и то не предизвиква силни, отрицателни емоции, тогава се смиряваш

"Смирена ярост" означава: разярил си се, но смогваш да укротиш яростта си.

Няма какво да се разбира в думата смирение - това е църковен термин който си има значение по канон каквото съм дал по-горе.

на български синоним е примирение .

Greed писа: писа:

Няма какво да се разбира в думата смирение - това е църковен термин който си има значение по канон каквото съм дал по-горе.

на български синоним е примирение .

"Смирение" е старинна дума, но това не означава, че има смисъл само в някакви църковни писания. И "вода" е термин (в различни науки). Изобщо не сме длъжни да се съобразяваме с разни вехти определения от мърморещи черноризци.

Когато поетът* казва Смири, душа, размирната си скръб, за никакви църковни закони и дела не става дума.

Канониците да се самообесят като предечата си Юда, ако не им харесва "светската" употреба.

*Ха познайте кой е той .

Смирен е човек, който е преборил гордостта си. Смиреният също може да се гневи, но не и да бъде яростен. Гневът е чувство и може да бъде контролиран. Той е желание за борба срещу нещо - подтисник, някаква несправедливост и пр. Яростта от друга страна е емоция и не може да бъде контролирана. Овладееш ли яростта си, тя изчезва, докато овладеният гняв продължава да си е налице, но просто вече е контролиран и можеш да го насочиш в желаната от теб посока.
На мен също не ми се струва добре този израз "смирена ярост". Не съм сигурен дори да е смислово приемлив, дали граматически е правилен. Смирен може да е човекът, но дали емоцията му може да бъде смирена? Това не е ли като да кажеш "цените са евтини"?
В случая бих използвал "сдържано презрение", "стаена омраза" или друго.

Greed, примирен и смирен не са синоними. Примирение е когато се почувстваш безсилен пред нещо или някого и се предадеш. Смирението е овладяването на егото.

А каква е разликата между "смирение" и "примирение"?
И ако се справяте добре със смирената ярост, следващото добро упражнение е да обосновете смисъла на израза "военнолюбив миротворец".
Ох, цитати от Лилиев там, където трябва да се търси логика... Интересно как се гледа на употребата на две думи с еднакъв корен в едно изречение, нали не трябва да го приемаме за еталон на добро стихоплетство? За висш пилотаж в поезията и Лилиев дума да не става, поет за плахи девойки и юноши с нежни души, ама пък точно тук и стихоплетството май куца.

Greed, аз не разбрах твоя пример. Видях, че си разбил думата смирение на 4 части, всяка от които има някакъв смисъл на съвременен български. Но какво е значението, което придава църковния канон на тази дума?

Leidrin, и това не е добро:

Кървавите сълзи паднаха на пръстите му, докосваща къмъка, който вече не беше студен.

Техническата грешка, дължаща се на редакция, не е от значение: "пръстите му, докосваща къмъка". Или е "ръката му", или е "докосващи".
Постройката на изречението е кофти: Сълзите падат на ръката, която докосва камъка, който вече не е студен. Няма смисъл от такива салами, освен ако не тренираш да биеш Маркес.
Логически също имам проблем с това, че човека докосва камъка и установява, че е студен. После сълзите падат върху ръката, което става за секунда-две (имам проблем с това, че хем се отронват, хем веднага след това се устремяват). И за тези една-две секунди камъкът от студен започва да пари. И цялото това нещо ми се струва безсмислено, просто струпване на много поразяващи неща накуп. Изглежда ми като евтин трик да се впечатли читателя от това колко смайващо нещо се случва.

Mindcrime писа: писа:

А каква е разликата между "смирение" и "примирение"?

Shin писа: писа:

Greed, примирен и смирен не са синоними. Примирение е когато се почувстваш безсилен пред нещо или някого и се предадеш. Смирението е овладяването на егото.

Не съм го разбил аз - църквата така го тълкува.

Предлагам да прекратим "смирената ярост". Нужно е да помисля за друг израз. Стаена не ми допада. Нито пък прикрита. Трябва да помисля.
Майкъл отново съм съгласен, изречението е тежко. Колкото до бързата последователност - ще си остане такава.
Кириле - благодаря и на теб - много "докосвания" - има в текста наистина. Повече от необходимото.

Shin, аз твоето обяснение го видях.
Чудех се дали другите участници правят разлика между двете думи.

Leidrin, аз не мога да кажа нищо. Знам, че добрият стил изисква авторът да се изчиства от такива ефекти. Но понякога това не са самоцелни ефекти ина някакъв етап откриваш техния смисъл. Няма как да го разбера от няколко параграфа. Само обръщам внимание, а ти преценяваш.

По принцип, всички смайващи неща (както събития, така и обрати) са много опасни и авторът трябва много да внимава с използването им, понеже ако прекали, ефектът за добрия читател е като да са му изсипали цялата солница в иначе добре приготвена супа.

Eхее, сериозно вглеждане в текста на Лейдрин. Казвал съм, че Майкъл, без да е редактор, има редакторско око. Вече дали ще си го развива, понеже надали му е нужно, той си знае.

Пък за да дам и своя дан към заформилата се дискусия, ако със сила на волята се възпира яростта, тогава може би е "обуздана". Но пък вече е и въпрос на вкус на автора коя от правилните думи ще избере, като за да е по-информиран изборът, може да се ползват и синонимен и/или тълковен речници.
Ако по този път се мине целия разказ (редактор посочва проблем, авторът мисли и ако се съгласи с редактора прави друг, максимално информиран, избор на дума, словосъчетание, изречение, цял абзац дори), то вече може да се каже, че авторът го е писал съвсем професионално. Е, ще си позволя да предположа, че Майкъл ще каже - щом няма да изкара пари от този разказ, значи не е професионално написан.

Аз редакторското око си го развивам, понеже ми е нужно в работата. Но там разполагам с целия текст, ясна ми е и целта. Тук са съвсем дребни неща, за които с Лейдрин се разбрахме. Понеже и текста е кратък.

А иначе, да, аз избягвам думата "професионално", когато искам да кажа "както трябва". Гледам да не се втелявам да правя забележки на другите, понеже думата е придобила гражданственост в значението, срещу което реагирам. Точно както почти всички казват "пия чай от лайка", вместо "пия отвара от лайка". И някакси на хората им става странно, че не било правилно това "чай от лайка", макар че в "кафе от ръж" вече им прави впечатление, че нещо не е наред.

Разбираемо е авторите да се надяват да има редактор, но редакторът често е като продуцент на някой албум. Има вероятност с даден редактор да не си паснете. Е, ако е главния редактор на единственото списание, в което искаш да публикуваш... или чакаш да го сменят, или започваш да пишеш както той иска. В случая с книгите-игри и разказите-игри има друг проблем: стандартен редактор не може да хване спецификата на жанра.

Освен това, ако сайтът или списанието назначат редактор, човекът ще бъде оплют и отречен, просто няма човек с достатъчен авторитет. Все пак, редакторът е човек, който казва: това ще се хареса на твоята аудитория, а това - не. Така че единствения вариант е който вярва на Уейн, да му дава творбите си и да чака редакция.