Какви интерактивни произведения искате ?

Моя грешка - просто в момент на възмущение от сравнението даже не прочетох докрай коментара

Blackjack писа: писа:

Ехааа - не че Асасините е лоша книжка, но да я предпочетеш пред Пробивът в НБА (която е сигурно най-изпипаната книга-игра, която съм чел)...

[offtopic]За да отговоря, ще трябва да задълбая. Демоните в НБА ми беше любимата книга-игра навремето, но ако сега тръгна да я чета, най-вероятно няма да ми хареса толкова. Тогава съм бил на 14, сега съм на 31. Възрастта оказва влияние върху вкусовете. Сега не желая да попълвам безкрайни дневници и статистики, а и не съм вече такъв фен на баскетбола, като едно време. Пробив в НБА може да е по-добра книга-игра по отношение на схема, математика и т.н., но по отношение на сюжет, герои, литература отстъпва на Асасините. Сега мога да играя някой мениджър на компа, ако искам Спортна игра. Ако бяхме 98 година, щях да кажа, че Пробив в НБА е по-добра и тя може би е по-добра, но само от гледна точка на времето, когато е издадена.[/offtopic]
Да се върна на темата. Ако ММ пише нови книги-игри, искам да са като Пробивът, Хлапето, Гневът на Викингите, Тъмната страна, Бягството = сюжет, герои, динамика, оригиналност.

Хлапето е най-клишираната и скучна книга на ММ - тотален крах с опита му за литература. Понеже от скука не можах да изиграя поне една докрай, не мога да коментирам самата игра и система.
По отношение на интерактивността - искам книга-игра, която да има минимум две различни повествователни пътя, искам битки с мечове и магии и зарове, и по-възможност без тестовете накрая от типа "Забавната страница на 24 часа". И повече епизоди. Повече, повече...

Хлапето си е много добра книга и една от малкото книги-игри, която може да впечатли по-някакъв начин след като минеш 20-те.

Честно казано нито един от вариантите които Ro предложи, не ми допадат, затова и не се меся. Може би само Златната среда, но не схванах какво точно означава това. Зарове въобще не искам, най-тъпото нещо в книгите-игри за мен са именно заровете. Аз лично бих предпочел книга-игра с повече литература , но да има и голямо количество игра. Прекалено сложни схеми и на мен, не биха ми допаднали, но кратки и изпипани като във Викингите например, би било приятно. А относно битките, много пъти съм споменавал, че съм фен само на битки тип: Синът на Пустинята, Небето ви Чака, Майстори на Меча.

Златната среда определено има голяма преднина вече. Май истината е някъде там. Разбира се, трябва да се има предвид, че гласувалите тук са с впечатления от първата вълна. Не се знае сега кое ще се харчи повече при хората, които хващат книга-игра за първи път.

Темата е малко старичка, обаче ми се ще да понахвърлям някакви мисли.
Дано ви харесат.

Първо да кажа, че в анкетата не гласувах.
Нито един от изборите не ме удовлетворява напълно, макар че като цяло клоня към златната среда.
Какво искам, значи...

Правила:
Минимално количество, максимално прости и тъй нататък. Тъй като обикновено книги чета легнал, предпочитам да не ми се налага през епизод да сядам да попълвам нещо в дневника или да хвърлям зарчета. Също така непрекъсната необходимост да си поглеждам показателите ме отвлича от историята, което не винаги е приятно.
Литература:
На мен "стените от текст" не са ми никакъв проблем. От друга страна, едноредовите епизоди ме дразнят, особено ако в тях няма избор, затова предпочитам да са възможно най-малко. Добре е епизодите да завършват или с избор, или поне с някакъв клифхенгър или нещо подобно, което да оправдае минаването на нов епизод.
Интерактивност:
Колкото повече, толкова повече. Честно казано, мисля, че ако авторът може да сътвори добра история, но не може да направи няколко различни варианта за завършването й, е по-добре да напише чист роман или разказ, вместо книга-игра.
Трудност:
Висока. Добре е, обаче, да кажа, че трудността не е еквивалентна на шанса читателят да мине играта от първия път - това зависи от късмета. Под "трудност" разбирам по-скоро вероятността играчът да взима винаги верните решения до края. Под "вярно решение" разбирам нещо от рода на:
"Решавам да кажа на еди-кое-си NPC това, вместо онова, и то ми каза като му дойде времето, да завия наляво, вместо да ми отреже главата с тъп трион."
"Вярно решение" не е:
"Завивам наляво и стигам до съкровището, а ако бях завил надясно, щях да падна в яма с остри колове."
Не и ако играчът не е имал възможност да разбере предварително накъде да тръгне, защото при тази ситуация щастливият завършек може с абсолютно същия успех да се определи с хвърляне на зар. В този смисъл ако ще се дава на играча някакъв ключов избор, който да реши края на играта, нека преди това да е получил възможност да намери информация за него.
Сетинг/жанр:
Все тая, важното е играта да е добра.
---

Още нещо.
Ако в играта трябва да правя някакъв тест, подобен на - да речем - този в "Джонатан Харпър", обикновено направо си давам максимален резултат. Честно казано, мисля, че тестове, проверяващи знанията или общата култура на играча, са просто излишни - най-малкото след максимум две прочитания на теста играчът знае вече всички отговори. Същото важи и за логическите задачи като тези в книгите на Майндкрайм за викингите или тези в края на "Древното зло" на Джордж М. Джордж - все великолепни игри, между другото, обаче в общия случай логическото мислене на играча е било подложено на достатъчно изпитания в рамките на самата игра до тогава, да не говорим, че това все пак са въпроси с отговор.

Та така. Това е, което аз бих искал.

Отново, както и след предишния ти такъв пост, си отбелязвам, че почти напълно ни съвпадат приоритетите.

Помисли за варианта, в който историята Е линейна (поне отначало) - но компенсира това с наличието на много, стойностни избори (от "трудния вид", който описваш). Като стигнеш до Асасините, ще разбереш какво точно имам предвид.