По-лесни или по-трудни за превъртане КИ предпочитате?

kuchana писа: писа:

бойната система на Битки Безброй е най- яката ЕВЪР...

По темата, предпочитам играта да е умерено трудна, като победата не зависи толкова от късмета, колкото от правилните избори.

поизпревариха ме

Да правиш една КИ трудна, надъхвайки противниците с точки е показателно за това, че не знаеш как да си направиш играта трудна (гейм-дизайнерско правило). Да не говорим, че на който му писне, просто отгръща на епизода, в който е победил
Изборите обаче могат да са сложни и трудни. Но не и на тъпия принцип - сбърка-умираш. Нека има интрига, нека има морални дилеми, нека има романтика, омраза и пот на челото. Нека има история, нека са поне пет-шест комбинациите за изиграване. Кой каза, че края трябва да е един? Кой казва, че края трябва да се състои в края? Да, някой беше изказал мнение, че трябва да има един "истински" край. Еми, да, ако историята е линейна. Ако е нелинейна, всеки край, в който си жив е добър. Просто някои са по-добри от други.

Добре, сложих една хубава анкетка и тук, така че всеки да може лесно да заяви предпочитанията си.

едит: малко дооправих анкетата, та човекът, който беше сварил да гласува за всеядната опция, да кликне пак, моля

Идеалният за мен вариант е книгата да се минава от 2-3ти опит. Това за средна трудност ли минава. Замъкът на барон Аристоу още не съм я минавл и съм умирал 3цифрен брой пъти- съответно книгата е най-отдолу на колекцията ми. А за да може да се преиграва отново мисля че включването на оценка накрая е удачно. Така след като разбереш краят на историята все пак ще имаш стимул да преиграеш.

Аз винаги си чийтвам като проверявам всички избори Къде от любопитство, къде от страх да не ме убият. Иначе когато има някаква сложна бойна система която изисква смятания и зарчета - винаги побеждавам, защото никога не ги разигравам просто защото ме мързи...

Най-голямата глупост в книгите-игри е: "Приключението за теб завърши, започни всичко от епизод 1". Минал съм 4/5 от книгата и поради някакво хрумване на автора, което често е не особено логично, взимам че умирам. Хубаво. Но кой ще е този идиот, който ще почне да чете всичко отначало и да си прави същите избори само за да се върне на проблемния епизод? Решението е изключително просто: графа "смърт", в която се трупат провалите и някакъв алгоритъм за оценяване в края на книгата, свързан с броя на умиранията.

Meriadoc писа: писа:

Решението е изключително просто: графа "смърт", в която се трупат провалите и някакъв алгоритъм за оценяване в края на книгата, свързан с броя на умиранията.

Много интересно! Искам да го използвам! Много ми харесва.

Хитро. Много малко КИ бяха реализирани така (тези на (ха-ха) Върджелина като че ли най-вече).
Мери, трябваше да патентоваш идеята и да ни караш да ти плащаме

Meriadoc писа: писа:

Най-голямата глупост в книгите-игри е: "Приключението за теб завърши, започни всичко от епизод 1". Минал съм 4/5 от книгата и поради някакво хрумване на автора, което често е не особено логично, взимам че умирам. Хубаво. Но кой ще е този идиот, който ще почне да чете всичко отначало и да си прави същите избори само за да се върне на проблемния епизод?

При старите книги с ходене по карта или разклонена структура и много пътища до целта не беше проблем. Но ако линията на сюжета е главно линейна, си е задължително да има такава опция. Иначе вкарваме читателите насила в грях.

П.П.: Аз пък си мислех, че това отдавна се използва.

Пак може, дори да е разклонена. Просто връщаш към някой ключов момент или нещо от рода.

Имах предвид общата структура. В Алкирия например си имаше 2 напълно различни пътя до целта, все едно 2 отделни книги в една. Така че и да те свитнат по единия, нямаш никакъв проблем да почнеш отначало по другия.

Това със смъртта го има в Лейн и Брайт. Освен това се използва и в Destiny Quest, където обаче като умреш се връщаш обратно на картата за да направиш нов избор.

SatanicSlayer писа: писа:

Това със смъртта го има в Лейн и Брайт. Освен това се използва и в Destiny Quest, където обаче като умреш се връщаш обратно на картата за да направиш нов избор.

Лейн и Брайт утре ще ги чета и ще го проверя. В Дестинито като умреш те връщат на картата, обаче никъде не се отчита, че си умрял и цялата тръпка се губи. Къде отива стимула...

gbm писа: писа:

Meriadoc писа: писа:

Решението е изключително просто: графа "смърт", в която се трупат провалите и някакъв алгоритъм за оценяване в края на книгата, свързан с броя на умиранията.

Много интересно! Искам да го използвам! Много ми харесва.

Майндкрам (който го въведе) и Върджил (мисля, че във "Водопадът на дъгата" е най-добре разгърнато)използваха това правило за "смърт" по един или друг начин.

Предпочитам възможно най-трудните. Хората, които ме познават, едва ли са изненадани.
Какво да се прави, ниво "Фанатик" си имаше своите фенове .