Какъв жанр искате да е следващият конкурс за КИ?

1. Колко и кои са "хората" всъщност? Има ли начин да разберем колко души са гласували, а не само колко са гласовете?
2 . С какво е по-различна ситуацията от тази преди 15-20 години, когато всеки си купуваше всичко?
3. Каква е целта на тези конкурси? Да предоставя материал за четене, както през 90-те, или да предоставя материал за усъвършенстване - литературно и игрово?

1. 47/3 - е приблизителната цифра на гласувалите, която може и да не е статистически възможно най-точната за вкусовете и предпочитанията на хората в момента, но е единствената, с която разполагаме.
2. Аз през 90-те си избирах внимателно заглавията - предимно фентъзи и фантастика, възможно е и да не съм бил като всички - не мога да ти оборя твърдението. Например - серията за Хлапето ми е скучна, за разлика от тази за Суперагента.
3. Целта на конкурсите е да генерират книги-игри, с които да поддържаме интереса си към жанра, когато на пазара се случват неща от дъжд на вятър. Разбира се - усъвършенстването на материала - игрово и литературно, е желателен и търсен, защото на всеки му се играят интересни игри, с добра литература. Когато имаш тема, срок и някаква конкретна рамка и съзтезателен характер на заниманието, когато имаш конкретна оценка на различни елементи (правопис, литература, система, кефометър и пр.), логично е да положиш повече старание. Разбира се, не винаги се получава - зависи от много фактори като време, възможности, талант и др., но да не забравяме все пак, че всичко това е за забавление

Не задавам тия въпроси, за да печеля някакъв спор, а защото смятам, че всички, вкл. хората, които движат нещата тук, трябва да имат яснота по тях

1. Не зададох въпроса в търсене на представителна статистика - щом активните в тази анкета потребители са около 15 човека, от които, да кажем, 7-8 ще седнат да пишат и 5-6 въобще ще завършат нещо, нещата според мен трябва да преминат от формат "класически конкурс" във формат "КИ-уъркшоп", с фокус върху усъвършенстването.

2. Аз пък не ги подбирах. Съдейки по това кой какво предлага в темата за КИ втора ръка, повечето са били като мен. Ако наблюденията ми са точни, анкетата още повече губи смисъл.

3. Не виждам защо да ги няма всички изброени компоненти. Според мен темата просто не бива да е от рода на предложените. Пешката даде доста по-добра насока. Аз бих предложил, ако не вместо тези конкурси, то поне паралелно с тях да има нещо съвсем като уъркшоп, за разработване на игрови ситуации от по 30-40 епизода максимум. (Ако приемем, че средната дължина на една адекватно разработена ситуация е 20-25 епизода.)

Лично мнение: ако всичко това е само за забавление, не след дълго ще угасне и по-лошо - ще остави на повечето тук чувство за недоизпълненост и кухота.

Та така

Няма лошо в уоркшопа, не пречи да върви паралелно. Но мисля, че анализ, критики, предложения върху вече готова КИ са много по-полезни. Ако организираш някакъв уоркшоп със задачки аз бих се включил, но да си останат и конкурсите - от тях излязоха няколко КИ на доста добро ниво.

И те така!

Колкото до организацията на уъркшопа, намирам за контрапродуктивно един човек да го прави - най-малкото заедно с още 1-2-ма в кюпа никой няма да се чувства като бяла лястовица.

Trip писа: писа:

2 . С какво е по-различна ситуацията от тази преди 15-20 години, когато всеки си купуваше всичко?

Това сме го говорили, man, ама на друго място. Нещата са ужасно различни сега. Имам чуството че хората тук четем по-скоро от носталгия, съвременния човек може да го вкараш в библиотека с полиция само.
Книгите игри вече не са начина да играеш - за това има компютри, бордови игри, игри с карти - каквото искаш.

Даже разни хора авторитетно обясняват колко са били сбъркани системите навремето, без да си дават сметка, че може би тъкмо четенето на тези книги ги е подтикнало да станат гейм-дизайнери днес, например. Въобще, доста голяма липса на интерес, съчетана с някакво арогантно високомерие, това е което наблюдавам сред много,

Такива работи...

Мисля, че книгите игри бяха най-силни, когато си бяха преди всичко книги. Всички четяхме Любо Николов и Блонд и Уейн, със се саламите от епизоди и простичките системи за игра.
Самия факт, че в един момент за почна да се говори за "почитатели на сложните игри", означава, че тези сложни игри са имали и не-почитатели. Нещата вървяха и така, докато МЕГА не се опита да наводни пазара със заглавия за тези "почитатели". Проблема беше, че стана за сметка на нормалните книги-игри - независимо дали защото не са искали да издават, или никой не е имал готови неща тогава.

В този ред на мисли, ако ще се сегментира един пазар, хубаво е той първо да се създаде. Да започнем с това, което доказано работи. Който го сърби като мен да пише стратове - няма лошо, но публиката за това не е голяма. До тук на най-голямо внимание на форума се радват нещата с по-опростена механика.

Като жанр - е, кой каквито идеи има. Обаче според мен по-трудно се сравняват не идентични като сетинг и жанр истории. От друга страна, ако няма такова ограничение в конкурс, нещата ще са по-цветни.

Заплеснах се.

Не, въпросът ми беше по-конкретен - с какво са по-различни нещата сред малцинството "почитатели на КИ"? Ясно е, че в глобален план са по-различни, но това в такава огромна степен се подразбира, че ако имах него предвид, никога не бих попитал

Иначе и аз съм съгласен на първо четене - иначе не съм се замислял твърде сериозно, - че игровата система в книгите-игри трябва да е подпирачка на готино повествование и да е инструмент за exploration и установяване на читателска връзка с героя/героите, или книгата-игра трябва да е всъщност бордова игра с малко по-литературна маска.

Според мен не е по-трудно да се оценяват продукти в различни "жанрове" и се обосновах. Обосновах се също, че конкретният избор от 17 неща е твърде разнороден, за да върши работа дори като за това, което иска да бъде.