Сцени с кървища и прекалено насилие

Анкетата е породена от факта, че попаднах на няколко произведения, в които има адски много кървави описания, както и сцени с прекомерно насилие. Преди няколко дни се чудех дали ще е подходящо за младите читатели, но си спомних, че на 10 годишна възраст се запознах с творчеството на Стивън Кинг, а на 11 години започнах да гледам B-movie хоръри от ранга на Cannibal Holocaust.

Какво ви е мнението по този въпрос?

ПП. За разлика от Торо, аз вярвам, че с коментарите по тази тема ще се изяснят всички неяснотии по този въпрос.

Аз съм за кървавото!

в някои случаи са подходящи, а в други не са. Зависи от тематиката и възрастовия таргейт. ЯСно е, че ако се пише за деца до 12-13 години не е поддящо да има много насилие и секс, но ако таргейта е например на пълнолетни хора, не виждам нищо срамно смущаващо - едва ли някой от нас ще се смути от малко повече кръв.

П.С. много се извинявам - първо гласувах с Да, после промених гласа си, на според случая, мислех, че просто ти променя вот,, но ми отчете, че съм гласувал два пъти - не знаех, че е възможно??? Моля, гласа ми "да" , да не се брои изкривява се картината на гласувалите.

Аз съм за пълна свобода - кървища, расизъм, порнография, или нещата от живота, такива каквито са. За децата не се притесняваите - те в днешно време се научават да правят секс, преди да знаят да четат още А и всички малки келешчета имат смартфони и зомбят по цял ден в нета, където могат да гледат супер брутални сцени ако искат. Аз до 18 нямах и телефон даже , сега от 8 годишни бозат в нета.

Нека не ставаме като шведите дето пренаписаха Пипи дългото чорапче и бащата на Пипи от "негърски крал" стана само "крал"

Автора трябва да има пълната свобода да описва неща, като - "ножа се забива в плътта, разсича червата и стига до черния дроб, след което убиеца със умело завъртане изкарва карантиите на жертвата навън , наслаждаваики се на воплите му ". Ако прецени автора има право да вкарва също силно дискриминационни и обидни спрямо дадени групи хора епитети, плюс детаилно описание на сексуални сцени и такива със сексуално насилие.

Автора трябва да има пълната свобода да се изразява, а читателя има пълната свобода да не го чете, ако не му харесва. Другото са глупости.

Аз започнах да гледам филми на ужасите, когато бях на 4-5 години. Родителите ми бяха доста либерални по този въпрос и съм изгледал каквото имаше по пиратските видеотеки. Почнах да чета Стивън Кинг, когато бях на 8-9 години. Сблъсквал съм се със страшното и кървавото от най-крехка възраст и днес съм успешно реализиран гражданин на републиката с чисто съдебно досие! Вярвам, че ужасите са тръпка за децата и те въобще не се впечатляват чак толкова, колкото възрастните, които им баят. Да не говорим, че светът сега е доста по-различен от онзи в моето детство и днес е далеч по-лесно да получиш достъп до всичко, което те вълнува.

Аз на 7 годитни гледах Туийн Пийкс и това ме травмира много сериозно, по цели нощи не спях, сънувайки как демона изскача от огледалото. обаче в същото време днеска си гледам с кеф Спартак кръв и пясък и мечтая да се разлива кръв. някои неща са особено страшни когато си малък., пък като пораснеш не се впечатляваш особено .затоав казвам -зависи за коя възрастова група са насочени. Аз като видя вече червена точка 16 на някой филм и знам, че филма е пълен със секс сцени..

Гласувам с "Да", но зависи как е описано. Между кървави сцени и излишно словоблудство има разлика. Да се подадат черва отнякъде или да се отреже някой крайник е в рамките на нормалното.

George-AL писа: писа:

Аз на 7 годитни гледах Туийн Пийкс и това ме травмира много сериозно, по цели нощи не спях, сънувайки как демона изскача от огледалото.

В "Туин Пийкс" те е травмирало не насилието, щото такова почти нямаше, а атмосферата на съспенс, мистерия и мистика, която беше характерна за сериала.
Иначе тук гледам, че досега са се изказвали все непукисти, които първо са ергени (да ме прощава някой, ако е женен без да знам) и доколкото се знае, без деца. Все си мисля, че гледната точка на родителите ще е по-различна. Особено на тези, които имат дъщери. Не че няма момичета, които да се кефят на мрачни истории с черва и мъртъвци, но като цяло са изключение.
Иначе за себе си мога да кажа, че приемам изключително насилие само ако историята го изисква. (Ако са вкарани самоцелно, книгата просто ми е тъпа и я зарязвам.) Например във "Време разделно" (книгата) и досега като се сетя за някои от сцените, ми настръхва косата. Само че това първо, не беше самоцелно насилие от типа "сега ще налея повече черва и карантии, да ги видя тези читатели как пищят насън, мухахаха!"). Второ, беше хем изключително крайно, хем лаконично - повечето сцени бяха ужасяващи с абсолютната безпомощност на селяните и абсолютната изобретателност на насилието и липса на емпатия на мъчителите. Цялостната история вероятно не би била същата ако целият този пласт беше омекотен или прикрит.
Стивън Кинг като цяло също не е писател на червата и карантиите. Във всичките му истории водещото са личностите и смисълът на случващото се, а гадните сцени са по-скоро средство да покаже пред каква огромна опасност са поставени героите. Не че няма хора, които четат хорър точно заради най-гадните моменти.
Накратко, мнението ми е, че ако някой иска да напише книга с много насилие и кръв за почитателите на хоръри, нека си я напише, нека на корицата да се сложи знак за ограничение на възрастта на читателите и всички ще са доволни. Ако Тано има предвид крайното насилие да се пуска на всички възрасти без предупреждения и без ограничения - съм против.

Интересна тема, макар че е трудно да се дефинира какво би трябвало да означава "прекалено насилие".
Не мисля, че прекалената цензура би имала положителен ефект.
От друга страна, не харесвам самоцелното окичване на литературно произведение с ударна доза насилие. Светът далеч не се състои от еднорози, които пръцкат облаци с миризма на теменужки, но пък всяко нещо си има граници.
В този ред на мисли - колко от хората, изказващи се положително за сцените с "кървища и прекалено насилие" са били свидетели на истински такива сцени? Колко от тях са виждали наживо да се леят кръв и черва? Колко са виждали жертви на брутално насилие, осакатяване, тежки изгаряния и други подобни?
Личното ми мнение, че много малко от филмите, книгите и изобщо всякакви други произведения могат да възпроизведат достоверно това изживяване. Да не говорим пък да породят същите емоции у наблюдаващия сцените.

Само не разбрах защо е нужно гласувалите с "Да" да са виждали кръв и черва на живо? Все едно като не съм бил отвличан от извънземни, не мога да разбера в пълна степен какво са преживели героите от "Досиетата-Х" В действителността нормалните хора не се бият с мечове и такива кървища няма. А ако на някой му харесва да гледа на живо сцени на осакатявания и насилие над хора и животни, той директно е за лудница, защото е опасен за обществото...

Не е нужно Питам се дали хората вярват, че тези описания са правдоподобни.
Харесването на подобни сцени на живо пък вече е съвсем друга история, нея съвсем нямах предвид.

На мен ми става неприятно дори само да видя как някой се порязва леко. Но когато е литература и знаеш, че не е наистина е друго. Особено когато светът в произведението го изисква. Някои неща е по-добре да си останат в книгите и да не се преживяват, за да разберем дали са правдоподобни

На мен този парадокс ми е интересен - ако не понасяш такива сцени на живо, как тогава ти харесват "сцени с кървища и прекалено насилие"? Ясно е, че обяснението е както казваш "когато е литература и знаеш, че не е наистина", но все пак
Не говоря за средностатистически сцени, в някои от любимите ми книги/филми също си има доста насилие, но доколкото разбрах в случая на по-горната анкета ставаше дума за разни бруталии, чупещи всякакви граници.

sycamore_bright писа: писа:

На мен този парадокс ми е интересен - ако не понасяш такива сцени на живо, как тогава ти харесват "сцени с кървища и прекалено насилие"?

Мисля, че повечето хора само си представят, че не харесват такива сцени на живо, а не говорят от личен опит.
Ако не искаш такива сцени да се случват в живота, добре е да ги няма и в масовото изкуство, защото иначе масата идиоти, започват да си мислят, че такива неща са нормални, а после стигаме дотам да слушаме хлапе да обяснява, че е забило химикалка в окото на другарче и сега, след като разбира точно какви са последствията, много съжалява.
Типичен пример за ужасяващи сцени на безсмислено насилие могат да се видят в трилогията за Бръснача на Елена Павлова, издадена под псевдонима Лени Кинг от Пепи Станимиров. Любопитно е човек да чуе разсъжденията на издателя и на автора, след като е прочел книгите. И бих искал някой готин човек да преживее това и после да каже, че не е отвратен от тяхното начинание.

Повечето сме гледали филми от поредицата "Убийствен пъзел". Там насилието изобилства и не е просто описано, а онагледено. И това е доста комерсиален филм, не е гледан само от фенове на хоръра. Щом направиха толкова филми, значи широката публика го харесва. Тези неща трябва да се правят с чувство за мярка, особено когато може да попаднат в детски ръце.