(Полу-)пълна свобода на действие?

Според мен няма пречка да се дават възможности и за "зли" действия. Но стига да има някаква логика в тях и ако тези действия са присъщи за героя. Например, ако е престъпник (съвременен сетинг) или някой варварин (фентъзи) е нормално да бъдат давани подобни избори на читателя.

аз съм За. В свободното си време играя на симулатора Nation States- въпреки че е основно икномически симулатор, в него има интересни решения - какво общество ще изградиш - република, монархия, теокрация. Ще заложиш на повече полиция и бюджет за отбран, или ще дадеш права не хипитата и екоактивистете? в единя случай това води до покачване на секса и увеличаване на демографската картина, в другия случай спадат престъпленията, но и намалява секса. Ще забраниш ли абортите или ще ги разершиш? ще забраниш ли марихуаната или ще я направиш легална? Добре е това, че няма лоши избори. На какво заложиш - на ядрената енергия и добиването на въглища, което ще ти замърси природата или на алтернативните горива, което ще ти направи привклетален туризма, но няма да си така ефективен в отбраната на страната?
"Зли действия " е субективно понятие. Ако в книга игра поведеш завоевателна война и поробиш чужда народ, това е зло действие за чуждия народ, но за своя народ ти си герой, защото увеличаваш територията и русурсите му.
Играл съм в Сивостен форумна игра без система - "Ушу - прорчества за изчезнали луни" - мога да кажа, че останах много доволен

Благодаря Торо- за примера.
ще дам друг пример, актуален. в една форумна игра , един водещ ни препупреди че няма да позволява "зли уклони". В един момент ми трябваха минимум 2 жълтици за да платя за информацията, а на по-предно ниво бях убил човек, който ме бе нападнал и имах възможност да го обера (има две монети - една по сто жълтици и една по две) и водещия ми забранява, да го обирам, защото върша Зло. Брей! с големи усилия, успях да го убедя, да взема малката сума, но ме е яд, защото нататък имах нужда от много пари (а мжех да взема всичките 102 жълтици, вмесот само 2). Не виждам какво лошо, щеше да стане ако бях ограбил един платен убиец, който се е опитал да ме убие и не е успял?

Това никога не съм го разбирал при настолните игри. Някакъв ще седи и ще ми чете, ще води ,а аз ще му казвам какво избирам. Аз си представям книгата - игра като нещо, което да четеш сам и ползваш въображението си, а не като не се сърди човече с водещ.

В този ред на мисли игрите от типа GTA, както и теоретично напълно свободните от към механика ролеви игри не са това, за което става въпрос тук. Ако от ситуацията , която цитира George-Al избера да убия разбойника, по какъв начин това ще повлияе на бъдещия характер и образ на героя ми. В следващата ситуация мога да избера да съм добър и да сменя коренно курса си на игра, без това по никакъв начин да ми се отрази. Докато в книга игра това може да бъде отразено - например да развия угризение на съвестта, или да закоравея и да го правя по -лесно следващия път. Тоест при ролевите игри имаме свобода, обаче нямаме корелация между отделните действия, както и наслагването на тези действия в образа на героя.

Именно това наслагване и формиране на героя спрямо постъпките му , според мен е нещото, което може да бъде засегнато в книгата-игра. Друг е въпроса, че никак , ама никак няма да е лесно да се направи.

Вилорп приемам забележката ти. Но идеят ми е, че характер не може да бъде описан с диаграма , категория и тн, а с литература. Едно е характера ти да се изменя и да четеш за различни случки според това как променяш средата си, съвсем друго е самите мисли в главата на героя да се променят и да се вижда света през неговите очи, да се наблегне на усещането му за нещата според изградения характер. Това според мен не може да стане с категория хаос, или диаграма за несъответствие на характера. Трябва да се пипне по-дълбоко.

Идеята която този водещ, който обичаше да се "вживява"(сехтите ли се кой е водещият?) ми разви, че ако краад от мъртвец, ще имам деформации във съвестта, а той предварителон спомена, че задължителон всички герои в тази игра ще са с добри уклони и не може да нямаш съвест, което пъ кизключва да вършиш злини. С една дума като го питах как героят ми уби човек и няма проблем с уклона, той призна, че го е допуснал, само сащото са ме нападнли, но не можело аз да го ограбвам труп - неморално щяло да бъде. Е......и логиката!
чудно ли е че тази игра не я доиграхме докрая?
Ако за нещо съм му благодарен, то е че ме запозна със Сивостен.

sycamore_bright писа: писа:

Но въпросът ми е: ако имахте свободата да постъпвате по "зъл" начин, тази свобода на действие по-скоро положително или отрицателно би се приела от повечето от вас? Съвсем друг е въпросът, разбира се, дали трябва или не трябва да се прави нещо такова, но ми е интересно какви са повечето мнения. Не слагам анкета, тъй като бих предпочел всяко изказване да бъде подкрепено и с някакви аргументи за личното предпочитание.
"(Полу-)пълна" свобода, защото свободата отново ще бъде по-скоро илюзорна, все пак ще бъдеш поставен пред избори А, Б, В.

Твърдо ЗА пълната свобода на действие, доколкото тя е постижима. Нямам предвид, епизоди със самоцелно включване на прекомерни жестокости, колкото да покажем, че си имаме работа с архи злодей. Това може да се демонстрира и по друг начин - като оставим героя да вземе морално труден избор. Чисто житейски в едни ситуации човек е склонен да постъпва зле, а в други добре. Зависи от контекста в който е поставен. Естествено хората проявяват и предпочитания към една от двете възможности. В КИ, контекстът го задава авторът. Но свободата на интеракциите трябва да съществува максимално разклонено в посока и на зъл избор - като читател ми е интересно да видя какво мисли автора, когато кривна от правия път, както и да открия след това, "най-добрия" избор. Тук по-скоро бих разширил темата: Би ли било реалистично създаването на КИ, без предварително подбрана от автора главна цел, базирана на множество избори в предварително изграден свят, например като този в "Светът на Крея" в който читателя ще може да взема добри или лоши решения, базирани единствено върху разбирането му за морал? И няма ли тази игра в един момент да заприлича по-скоро на... един вид настолна игра? В смисъл - ако приемем, че за много от изборите се изисква вземането на тактически* решения в рамките на карта на приключението, съпътстваща текстовата част. Разбира се, това звучи хаотично и изисква значителен обем...

Лирическо "отклонение":


* Опитах да избегна тази дума, но неуспешно!

Колкото по-разнообразни избори, толкова по-добре. В книга-игра обаче "почти пълна" свобода на действие е неосъществима. Какво значи почти пълна? В стандартните книги-игри имаме средно по 2-3 избора на епизод. Дори да ги направиш по 10 избора, което не ми се мисли как ще се пише и балансира, то това пак е далеч от пълната свобода. Аз този дето го бият може да искам да го бия със сопа, с голи ръце, може да искам да го препикая или да му дърпам ушите... Дори да приемем, че в някакъв компромисен вариант достигнем до "почти пълната свобода" - имаш 10 опции, които покриват грубо всичко, което може да му хрумне на читатля, то това ще бъде някакъв невероятен напън да се изцежда платформа, която не е предназначена за това. Според мен, който иска почти пълна свобода трябва да се насочи към ролевите игри.
Колкото до това да има "зли" избори - твърдо съм за. Не виждам причина да ги няма, но трябва да имат някаква връзка със сюжета, а да не са самоцелни. Героят да може да спечели нещо чрез наглед "зъл" избор, което да променя историята, отношението на другите персонажи към него и т.н. Мас Ефект не е лош пример за система, която може да се реализира в книга-игра.

съгласен, но точно този водещ, бая се "вживяше". Отиваме в някаква вила, да търсим информация, разпитваме някакво момиче, държа и ръка на устата, и нож на гърлото, обясням й да не пищи, махам си ръката....писъци. Водещият ми обяснява, че много филми гледам и че в живота не става така - да няма писъци -. а можех да й прережа гърлото. дойдоха стражи , хуквяме да бягаем, раняват единият от нас, ние го зарязваме с идеята да се върнем по-късно за него, водещият - върнеет се за него .Връщаме се - брутално ни пребиха, раненият с кръвоизлив. ИЗхвърлят ни от имението -предлагам да си скъсам ризата и да превържа раната - водещияг - Сакън! никой от вас 4 точки няма лечение. ще скъсаш някай тромб. Аз - имам 5 точки на теоритическо лечение - ще набера плодове, за да му закрепят имунната систева. водещият - Сакън - имаш само 2 на практически рузултати, ще объракш нещо. И така героя щеше да умре от един лек кръвоизлив, а ни беше свръзката с властта. като го добутахме до храма водещият - сега чакате един ден докато се възстнови. И в този ден никой не пише, защото няма какво? и то така се отказахме от играта.....
то не може водещияг да те спъва на всяка крачка
респективно някои хора като Вилорп може би помнят колко добре се прояви Асен като водещ в "Ушу - прочества за паднали луни" в Сивостен. Асен бе вторият ми водещ и ми показа предимствата на свободната игра.
Там героят ми (Кен Чанг) бе един наемник който действаше в стил "Конан варварина" - трепи, и не питай кого трепеш..
много ми харесата изживявянето.

П.С. замислял съм се да направя форумна историческа игра от типа на онази която никсата пусна как ограбваме Венецианската банка в Андлусия. В нея би се наложило да изградиш ново общество - и да може да направиш всякакво общество или поне с много малки ограничения.

П.П.С. Ако трябав да дам пример за свобода в книга игра - Мистерията Пегас 800 С - можеш да я изиграеш с един от трима герои и съвсем не е нужно да бъдеш добър- Хамеолона например е як гадняр.
Нкои от книгите на Блонд също предполагат свобода - например в приказки от 1001 кули - можеш да вземеш заем от Телмар или да не взимаш.

Да обобщя: самоцелното зло действие, особено такова, което няма пряка връзка с повествованието и целите/характера на героя, е непривлекателно за повечето читатели, но пък доста от тях няма да имат нищо против, ако героят им има по-голяма свобода да постига поставените му цели. Атрактивен е и вариантът, в който "злите" действия са равнопоставени на другите такива и водят към свой собствен, много по-различен клон на историята. Прав ли съм?

@Торо: даденият от теб пример покрива според мен горе-долу същите критерии за "практично" зло като онзи, който аз дадох - все пак си здрав и прав герой от някакво фентъзи, не си от кашкавал и нищо няма да ти стане да спиш една нощ гладен и на студено. Така че в случая не бих използвал определението "необходимо", а и по принцип говоря точно за споменатото от теб "практично", не за "необходимото" зло, налагано от обстоятелствата. Практично или не, то пак си остава "зло" както според общоприетите социални норми, така и по критериите на повечето излезли до момента книги-игри. И тъкмо него имам предвид в питането си. Перверзиите с отрязването на главата, пикаенето върху трупа и т.н. изобщо не са това, което визирам. Ако трябва да уточня въпроса си: приемливо/желано ли е от повечето читатели наличието не само на добрите стари ситуации, в които го играеш рицар на бял кон, но и на такива, в които можеш да бъдеш гадно копеле, което постига своето дори и чрез насилие, кражби, измами и т.н. (като тук приемаме изборите за консистентни с дотук прочетената или последвалата история).

@Berserk: твоето определение е може би най-близо до това, което имах предвид. Ако говорим за някакъв сравнително отворен свят без строго зададени цели и правила, към които героят да се придържа, то тогава според мен би имало смисъл поставянето на такива избори, ако те наистина наклонят развоя на историята в някаква съвсем друга коренно различна посока.

@Zort: на теб "като читател ти е интересно да видиш какво мисли авторът, когато кривнеш от правия път, както и да откриеш след това "най-добрия" избор". Това е може би една от най-силните мотивации, освен носталгията, които според мен ни карат все още да четем книги-игри. Да я наречем условно любопитство. Прав ли съм или имаш предвид и друга мотивация, която се крие зад потенциални избори, досега слабо представени в книгите-игри?

@Meri: не е "почти пълна" а "(полу-)пълна". Както написах в началото, свободата си остава абсолютно илюзорна поради ограничението от възможните избори, предложени от автора на читателя. Плюсът (ако се приема от повечето хора като плюс) би бил според мен единствено в разчупването на клишето от избори, наложено от повечето книги-игри до тук.

@Джордж: не се обиждай, но наистина няма нужда да разказваш цялата ролева сесия, която си изиграл, или абсолютно всички твои преживявания, бегло свързани с темата, за да илюстрираш тезата си.

И все пак: освен интересът към по-голяма свобода на избори и/или любопитство - какво би ви подтикнало да ограбите и убиете търговеца в дадения от Торо пример? Вярно, това е само игра, само книга, не е наистина и т.н., но това ме води към друг въпрос - как взимате решенията в книгите-игри? Чисто математически, един вид "как да изкарам най-много точки на преиграване", или влагате и някакви размисли относно емоционалния заряд/морала на избора си, например "жал ми е за този, ще му помогна" или пък "не бих искал героят ми, с когото се идентифицирам по някакъв начин, да бъде долно мекере и убиец". Може би въпросите ми звучат донякъде абстрактно и банално, но ми е интересно как мислят повечето от вас.