(Полу-)пълна свобода на действие?

sycamore_bright писа: писа:

И все пак: освен интересът към по-голяма свобода на избори и/или любопитство - какво би ви подтикнало да ограбите и убиете търговеца в дадения от Торо пример? Вярно, това е само игра, само книга, не е наистина и т.н., но това ме води към друг въпрос - как взимате решенията в книгите-игри?

Аз лично на първо изиграване обикновено избирам това, което е най-близко до начина, по който бих постъпила реално в подобна ситуация. Да, понякога в контекста на съответния свят, това не се оказва много продуктивно. Например в "Абаносовия дракон" оцелях, но пропуснах половината книга, защото си стоях тихо и кротко и не се забърквах в неприятности.

Разбира се, ако има интересни ситуации и избори в играта, после проследявам и другите опции и проверявам докъде може да стигне героят. Контекстът понякога също те насочва и ограничава - ако играеш наемен убиец, то е ясно, че няма да е особено практично, ако оставяш живи всички.

Торо повдигна много важен аспект на тази тема - за метаинформацията за автора и стила на произведението му, с която четем. Повечето книги-игри от старата вълна бяха насочени към деца и младежи, така че имаха донякъде "възпитателна" функция. Можеше да се очаква, че ако си добро момче / момиче, помагаш на хората, съчувстваш им и дори си склонен да понесеш неудобства и да се жертваш заради тях, това би довело до положителни резултати. Така че в общия случай наличието на някакви негативни опции ги правеше автоматично погрешни на мета ниво. Разбира се това противоречи на реалния живот, където има много неразкрити серийни убийци, живеещи в охолство кредитни милионери, тирантични диктатори и т.н.

Сега с ролевите и компютърните игри и мобилните приложения имаме много по-богат асортимент от всякакви примери за възможни типове поведение в дадена ситуация. И все пак авторите обикновено се съобразяват с някакъв общоприет морал. Ако имам опция да убия някакъв невинен човечец без особена причина, аз мога да го направя от любопитство, но няма да очаквам да получа медал за това или изобщо това да е най-печелившият от всички възможни избори. Предварително ще предполагам, че в най-добрия случай постъпката ми ще остане без последствия, но в общия случай е по-вероятно рано или късно авторът да ме накаже пряко или косвено.

Получава се едно своеобразно "надлъгване" между читателя и автора. Ако книгата е обикновена, то читателят се оставя да бъде носен от автора по вълните на историята. В една книга-игра обаче това не може да стане, защото има избори от страна на читателя.

Както е видно по-горе, общоприетите норми за добро и зло, за морално поведение и т.н. не са приети по един и същ начин в отделните хора. Във всяка книга-игра имаме някаква изходна позиция по триадата свят-герой-история до момента, следва някакво развитие в рамките на книгата, което е обусловено от цел посочена от автора и Льо Гранде Финале, където всички три дена яли, пили и се веселили. Тази линейност ме отегчава. Може би аз като читател искам да постигна друга цел в играта си посредством героя си ?

Чрез интересни twist-ове на сюжета, отворени и затворени алтернативни финали, множество цели за постигане, които са или не са взаимноизключващи се, е възможно ситуацията да се подобри, но скелета, основата остава същата. Според мен той трябва да се промени.

sycamore_bright писа: писа:

Да обобщя: самоцелното зло действие, особено такова, което няма пряка връзка с повествованието и целите/характера на героя, е непривлекателно за повечето читатели, но пък доста от тях няма да имат нищо против, ако героят им има по-голяма свобода да постига поставените му цели. Атрактивен е и вариантът, в който "злите" действия са равнопоставени на другите такива и водят към свой собствен, много по-различен клон на историята. Прав ли съм?
@Zort: на теб "като читател ти е интересно да видиш какво мисли авторът, когато кривнеш от правия път, както и да откриеш след това "най-добрия" избор". Това е може би една от най-силните мотивации, освен носталгията, които според мен ни карат все още да четем книги-игри. Да я наречем условно любопитство. Прав ли съм или имаш предвид и друга мотивация, която се крие зад потенциални избори, досега слабо представени в книгите-игри?
И все пак: освен интересът към по-голяма свобода на избори и/или любопитство - какво би ви подтикнало да ограбите и убиете търговеца в дадения от Торо пример? Вярно, това е само игра, само книга, не е наистина и т.н., но това ме води към друг въпрос - как взимате решенията в книгите-игри? Чисто математически, един вид "как да изкарам най-много точки на преиграване", или влагате и някакви размисли относно емоционалния заряд/морала на избора си, например "жал ми е за този, ще му помогна" или пък "не бих искал героят ми, с когото се идентифицирам по някакъв начин, да бъде долно мекере и убиец". Може би въпросите ми звучат донякъде абстрактно и банално, но ми е интересно как мислят повечето от вас.

Прав си. Дали постъпваш правилно или не, може да е резултат, както от системно добри, така и от системно зли действия. А може и да е комбинация между двете. Ето тук чрез повече избори, трябва да се балансира и развитието на играта. Когато аз правя избор, освен от любопитство, вземам решението и въз основа на собственото ми разбиране за морал (който макар и да се опира на общия такъв, си е моя субективна призма) и го сравнявам с преценката на автора в повествованието. Тя може да съвпада като оценка или не - например не ми харесваха изблиците на гняв от страна на Лари Стоун в "Сърце от камък" и по-нататък в действието, бих се стремил да укротя топката, а не да влизам в ролята на човек, който ще налага справедливост чрез обществено неприемливи средства - убийства, трошене на инвентар и т.н. Според мен за да е максимално разклонена и интересна една КИ, трябва да има максимален брой възможности за избор - поне 4-5, а не обичайните - 2-3, което ми се струваше доста ограничително. Хубавото на повечето избори е, че те отключват различни пътища и отделни подмодификатори на приключението, а бедата е раздуването на обема. Именно това си бях поставил като задача едно време в примера, който дадох. Целта ми беше създаването на игра, без налагане на ограничения от автора от типа на: "Това ще стане така, защото АЗ го считам за правилно." Доколко изборите са интересни (в ББ, изборът "Накъде да завиеш?", няма как да носи подобно усещане) или логични ("Щурмберг" и "Хотелът") или пък морално повлияни ("Котарака и Абаносовият дракон"), зависи от автора. И като си говорим за вземане на решения, особено намесвайки мета ниво, няма как да не ни направи впечатление, че има два типа основни решения - рационално-практични и морално-етични (тук ще причислим и емоционалните), които се налагат в КИ. Няма да отрека, че по-интересни за мен са вторите. И затова именно харесвам персонажите в "Котарака и Абаносовият дракон", защото многообразието им, ти дава възможността да се заиграваш на морално ниво с тях и да оформяш изборите си. Търговецът в примера на Торо, бих го ограбил за да използвам парите за преодоляване на конкретен етап от приключението, а не просто за да имам пари, които може и да не ми потрябват по-нататък. А бих го убил, за да прикрия друго престъпление или за да му отмъстя - ако има достатъчно основание за това, според контекста.

Много любопитна тема, благодаря на автора, с интерес прочетох и мненията на всички участници.

(Полу-)пълна свобода на действие би ми харесала, но при условие, че не се свежда до опростени избори от рода „добро-зло”, черно-бяло. Иска ми се нещата да бъдат пипнати по-изтънко, в сивата зона между двете крайности, да бъдат морални избори от такъв тип, че наистина да поставят на изпитание ценностите ти. Давам пример на прима виста: героят ти е жена, поставена пред дилемата дали да преспи с най-големия враг на мъжа, когото обича, при положение, че по този начин би измъкнала от въпросната гад ценна информация, с която да помогне на любимия си.

"Зли" избори от другия, опростен тип, или просто бих ги пропускал като опции, или бих ги прелистил от чисто любопитство докъде може да стигне извратеното въображение на автора, или бих играл несериозно, на шега. А не искам да чета нещо, което бих го играл на шега. Иска ми се да се потапям в историята, да влизам в кожата на героя, да съпреживявам проблемите му, а защо не и да науча нещо ново, включително и за самия себе си. В крайна сметка, дори и книгите-игри не (би трябвало да) са само за забавление.

От друга страна, за да се постигне такава дълбочина, героят в историята би трябвало да е предварително изграден като характер, а не куха картонена фигура, която да бъде „запълнена” от играча. Което поставя проблема как би могла да се реализира пълната свобода на действие при това положение, при което изходът от моралните избори на играча ще се решава, изхождайки именно от характера на героя и това, което той би или не би направил в дадена ситуация. Тоест, ролята на играча в случая ще бъде доколко е успял да влезе „в кожата” на героя и да предугажда „правилните” за него избори, познавайки мирогледа и начина му на действие.