Съновидение - тема за ревюта

Ето първо ревю на книжката: chetene.blogspot.com/2014/04/blog-post_17.html

Браво на Бранко.

Брей. Никой не се е изказал тук. Нека съм първия.

Книжката е едно малко бижу!

Като сюжет просто обира най-доброто от жанра - отчасти психологически хорър, доста сполучливите незнайни жвакащи чудовища, които превръщат хората на пихтия, задължителния

Лудешките скокове в обстановката в съня на героя също много ми допаднаха. Можеше книгата да е една идея по-дълга, но не съм сигурен че това задължително би я направило по-добра.

Оформлението е много удачно, изданието - качествено. Илюстрациите и отвътре и отвън са чудесни! Малко се притеснявам за гланца на твърдите корици, времето ще покаже дали основателно.

По-скоро не ми допадна рандомизацията на оценките в началото. Нищо не пречи героя да се окаже "универсален войник" с максимални оценки, или пък всички оценки да са 1 (признавам, статистически е трудно, но възможно). Естествено, нищо не пречи човек да си разпредели някакви балансирани варианти при започване на игра, дори ми се струва по-разумно. Като цяло не мисля, че книгата е толкова игрово ориентирана, така че не съм склонен да отдавам голямо значение на системата.

В превода са останали някои грешки (имаше едно място поне където точките по-голямо/по-малко са поомешани), някои по-усукани изречения също така ми се видяха странни като изказ, но като цяло не съм склонен да връзвам кусури на преводача - ясно е, че работата е била на фенски начала, пък и редактора едва ли е бил на хонорар. Цялостния резултат е добър така или иначе.

Ще ми се да видя още неща от същия автор, особено и в същия дух. Жалко, че човека не говори български (а и аз не говоря френски), бих го поздравил.

П.С. И да не забравя. Ако това е аматьорско издание, то от 10 професионални дали може да излезе едно аматьорско...

До няколко дни ще напиша обширно ревю, но за сега ще кажа, че книгата е интересна. На някои места особено, когато баш боса се пръква сякаш четях Лъвкрафт.
Единственото нещо, което ме подразни и то сериозно е... В ревюто ще си го напиша

Прочетох книгата. Много добре изградена атмосфера. Търсената прилика с Лъвкрафт се е получила и лично аз останах много доволен както от стила, така и от сюжета. За 100 епизода историята е добре развита и финалът оставя онова странно приятно чувство, заради което така харесвам качествените ужаси. Игровият елемент за жалост е доста зле. В самото начало оценките се определят по напълно произволен принцип с хвърляне на зарове. Мисля че този похват е много неприятен и служи само за да се избегне балансирането на оценките - ако книгата е трудна, зарът не е бил на ваша страна. Самите оценки са много за книга от 100 епизода. Спокойно можеше 2 от тях да бъдат спестени. Ползването на показателите е произволно, почти колкото началните им стойности. Често героят е изправен пред избори, които не са ясно описани и макар поднесени в по-разчупена литература, отново са сведени до "наляво или надясно". Избирайки едното почти винаги следва -3 точки от това и -1 точка от онова, дори и в епизоди, които са задължителни за преминаване. От посоченото се вижда, че играта е сведена до това да не се загубят точките живот и психика. Алтернативните пътища водят или до смърт или до загуба на точки, след което епизодът пак те препраща към по-правилния път. Като цяло: силна атмосфера и приятна литература, съчетана с много слаб игрови елемент. За такива произведения си мисля, че биха били много по-добри в неинтерактивна форма, защото от интерактивния момент само губят. Самото издание е много кокетно (особено твърдата корица) и оправдава цената си. Определено ми достави голямо удоволствие, въпреки слабата игра.

Ревю на Darth Sparhawk на "Съновидение", качено в Цитаделата:

www.citadelata.com/index.php?show=6281

Ето още едно ревю на "Съновидение"

e-lect.net/?p=9344

Благодаря, Юри!

Ревю на Книжното момиче на "Съновидение" - knizhnomomiche.blogspot.com/2014 ... -post.html

Книгата-игра "Съновидение" си седеше кротко на мястото, когато влязох в стаята. Регистрира присъствието ми доста преди да се запътя към нея, оживи се и се повдигна на пръсти, за да ме вижда по-добре. Знаеше, че рано или късно ще дойда, за да я взема в ръце и да я прочета, тъй че нямаше нищо против търпеливо да почака да се приближа. Хвърли едно око в огледалото и остана доволна от отражението си. Изправи гръбче, изпъчи корици, напери страници и започна да разпръсква тъмнина. После прикова книжния си поглед в мен. Дори не се опита да прикрие настоятелността в него. Искаше ме за читател и държеше да разсее всякакви съмнения по този въпрос. Обещаваше да ми разкаже мрачна история - класическа (лъвкрафтовска) и предизвикваща тръпки по кожата. Тъкмо според желанията ми. Усмихнах се, направих крачка към книжката и се протегнах да я разгледам отблизо. Беше съвсем мъничка и лекичка. Потънах във взора й и... се стъписах. Очите на "Съновидение" бяха (и все още са) черни. Дълбоки. Търсещи. Разбиращи. Познати. Живи... Нямаше начин да я оставя в този момент. Намерих кътче, където да се настаним удобно, въздъхнахме доволно и се зачетохме една в друга. Тя наблюдаваше съсредоточено изражението ми през цялото време. Щеше й се да отгатне как (и дали изобщо?) написаното стига до мен. Въздейства ли ми нейната атмосфера? Разбирам ли езика на героите й? Успяват ли да ме направят съпричастна? Кой епизод смятам за най-ужасяващ? Кой миг - за най-ценен? Коя сцена - за най-тъжна? Бих ли желала да споделим и други книжни часове, освен тези, които току-що се търкулнаха неусетно? Отговорът ми на всички питанки беше: "Потрай малко. Скоро ще разбереш : )"

СЕТИНГ В КНИЖНАТА РЕАЛНОСТ: ЖЕСТОКА ЗИМА В НОВИ ЙОРК

Авторът на "Съновидение", французинът Емануел Керо, те повежда на разходка из Бруклин от... не знам точно коя година. Споменаването на газови фенери, както и моделът на автомобил "Панар", изобразен в книгата, ме навеждат на мисълта, че си канен на гости в края на XIX/началото на XX век (като изиграеш играта, ще ми кажеш дали си съгласен с мен). Задължително облечи най-студоупорното си палто, вземи ръкавиците и шала, изплетени с любов от баба ти и руската си шапка с наушници. Чака те беломечи мраз. Не преувеличавам. Има опасност да се превърнеш в идеалния строителен материал за иглу, докато стигнеш до апартамента на героя, в чиято кожа ще се превъплътиш. А гледките, на които ще станеш свидетел по пътя до заветното жилище, ще те накарат да се чувстваш като пътешественик (а защо не и участник?) в приказка на Андерсен. Разтрепери ли се? Недей, Малка кибритопродавачке, скоро ще стигнеш до сградата, където ще намериш искрица топлина. Ох, не ми вярвай. Просто се опитвам да те окуража, за да не спреш да се движиш напред. Истината е, че домът на семейството, което ще посетиш, няма да сгрее нито крайниците, нито душата ти. Ето, вече чукаш на вратата на твоя бъдещ персонаж. Той е млад писател на фантастични новели с чудовища. Току-що е публикувал своя първи роман - "Новият човек". Звучи като произведение на философ-хуманист, а? Или като наименование на новооткрит, непубликуван досега ръкопис на Хърбърт Уелс (поздравявам Керо за хрумката). За съжаление, въпреки големите надежди (и намекващото за страхотен потенциал заглавие), отзивите за "Новият човек" са далеч от благосклонни. Личният живот на неговия автор също е лишен от оптимистични краски - здравословното състояние на съпругата му, Соня, е сериозно влошено. Не се учудвай, ако двамата страдалци не те посрещнат с палаво пращящ огън в камината, греяно домашно вино и весели усмивки. Забрави и за тлъстата пържола и изпускащите ароматна пара печени картофи с подправки. Българският писател Кънчо Кожухаров споделя, че човешкото щастие се състои в това всеки ден да отиваш с желание на работа и всяка вечер да се прибираш с желание вкъщи. Къде се класира според посоченото определение прохождащият творец от книгата на Керо? Ей там, където е мерителната чертица за отчаяние? Съгласна съм с теб. Мислиш ли, че би могъл да помогнеш на момчето да изпълзи от блатото? Има само един начин да разберем. Хвани ръката му и... стани главно действащо лице в "Съновидение"!

СЕТИНГ В КНИЖНИЯ СЪН: ЖЕСТОК КОШМАР В СЛЯПА УЛИЦА

Има един високомерен индоевропейски език, в който думичката за "лекарство" и "отрова" е една и съща. Разликата се състои единствено в ударението - дали ще го поставиш на първата или на последната сричка. Въпросният факт изскочи на преден план, когато Керо обяви старта на истинското приключение. Сега ще ти обясня защо мислите ми свиха в тази посока. Твоят герой избира да прибегне до сънна терапия, за да се спаси поне за малко от изпиващия силите и ума гнет на действителността. Да, ама отървавайки се от компанията на господин Трън, се запознава с мистър Глог (с "г", а не с "к", нямам предвид пистолета. Все още.). Илачът (отвратителен, горчив, слузест) се оказва още по-опасен и страшен от самата етиология на заболяването. Труден, да не кажем невъзможен, за преглъщане. Вместо да получиш доза възстановителен сън, ти, нахлузил обувките на писателя-фантаст, попадаш в ноктите на кошмар. Улица без изход, над която логиката, разумът и оптимизмът рядко благоволяват да изгреят. Улица, населена с лица от обкръжението ти (които, естествено, се подвизават на странни места, играят нетипични роли и се държат подозрително) и непознати чудовища (които май са за предпочитане пред твоите познати). Ще успееш ли да откриеш "ключа" и да се измъкнеш, преди да изгубиш разума, волята си за живот и... жена си (без значение в какъв ред)? Позволи ми да ти цитирам откъс от творбата, така ще добиеш по-ясна представа за ситуацията: "Острите нокти потъват в черепа като в масло и от него бълва гейзер от мозък, сива течност и парченца кост. Ноктите си проправят път към шията, разрязвайки главата на листове, подобно на страници на разтворена книга...". Какво сравнение само! Чуй как преминах през съновидението аз и се поучи от моя опит. То започва по съвсем невинен начин - с посещение в провинциалното имение на тъста и тъщата...

Да ти призная описанието на величествения, охраняван от любвеобилни доберманчета, имот във викториански стил ме заблуди и аз започнах да си представям как прехвърчам с елегантността, плиткоумното безгрижие и безпомощността на Фицджералдова героиня из стоте му (най-малко) помещения. Бях запленена от възможността да търся отговор на загадката в библиотеки, покрити от пода до тавана с книги, да надничам в стари лични дневници, да задействам скрити механизми и да проверявам отдавна прашасали тайници. Даже в един момент ми се причуха мамещите звуци на призрачно пиано. Сякаш лично Коул Портър се беше заел да озвучава лутаниците ми из обвитата в мистерия къща. Малко оставаше да затанцувам, хипнотизирана от съпровода на мелодията и да си затананикам. Но Емануел Керо ми позволи да си играя на тази площадка само за кратко. После ми свирна, че времето е изтекло, иззе ми пълната с шампанско "Кристал" чаша (без дори да отрази капризния ми хленч), връчи ми торба с експлозиви и ме прати в окопите. Буквално.

Бях командирована в близкото градче Кингуич. Нужно ми беше време, за да се адаптирам. И кофа с ледена вода - да си я излея върху главата. От напудрената Дейзи с блестящи вълнисти коси, загрижена да не съсипе екстравагантния си тоалет на Шанел, докато си пъха вирнатото носле в зловещите тайни на частните богаташки салони, превключих на Сънданс Кид - корав тип, дето не е виждал (и искал) баня от месеци, доверява се единствено на най-близкия си приятел Сам (Колт) и е способен да организира, с гениалността на индийски шахматист, перфектната защита/обсада на крепост. Била тя и бар. Преходът беше рязък и изпитах лек шок. Сънданс Кид? Ще ми се, по-скоро приличах на палето Чико от "Великолепната седморка". Все пак, успях ли да се представя достойно? Ами, доказах се като майстор-жичкаджия. Научих се да стрелям с пушка и да внимавам да не се нараня с нея при отката. Тренирах нервите си, така че гледката на човешки останки, залепнали в спечена кръв по лапите на гигантски звяр, да не представлява кой знае какво неудобство за мен. И да не ме отклони от мисията по спасяването на Соня. Също така се опитах да си внуша, че адските изчадия-предвестници на злото, пълзящи гладно към мен, не са нищо повече от разбеснели се бонбонки "маршмелоу", тръгнали да мъстят на човеците за вредите, нанасяни ежегодно по Хелоуин върху крехката психика на сладкишите...

С горния параграф, кажи-речи, се изчерпва докладът ми пред теб за протичането на мисията. Любопитна съм. Как ще се почувстваш ти, докато четеш "Съновидение"? Къде ще те отведе въображението ти? Ще се радвам да споделиш с мен.

МАЛКА ЧЕРНА КНИГА

За финал ще подчертая атмосферата, създадена от Емануел Керо. После те оставям да прочетеш книгата-игра на спокойствие. Типично за творба, вдъхновена от Лъвкрафт, "Съновидение" тъне в мрак. Даже по някое време да светне (по-вероятно да замъждука) случайна лампа, не бързай да се радваш. Токът скоро ще прекъсне. Или крушката кротко ще изгори. Или ще се пръсне на хиляди дребни парченца в краката ти, потапяйки те в плашеща (подценявам ситуацията) тъмнина. Чел ли си коментара ми за разказа "Ще крача редом с теб" от Бранимир Събев? Е, обстановката, в която те запраща Емануел Керо, е същата. Ще се мъчиш да издрапаш на повърхността, преследван от рефрена "ТО иска теб! Единствено теб!", без да си имаш и понятие кое е ТО и, още по-интересно, откога не е яло. За един кратък миг Керо ще ти позволи да си поемеш дъх. Ала веднага след това, досущ майстор-инквизитор, отново ще натисне главата ти под мътната, бъкаща от кой знае какви твари, вода. Ще изглеждаш мокър, скапан и обезверен. Позволи ми да ти го нарисувам още по-ясно: тече мачът от Световното по футбол в Бразилия между отборите на Холандия и Испания; наблюдаваш края на второто полувреме; железният от близо 14 години насам вратар на "Ла Фурия" Икер Касияс е на колене под дъжда и безпомощно се опитва да смели отбелязването на пети (!!!) гол в своята врата. Нужно ли е да разяснявам повече?

Завършвам публикацията с един пример за тъждествени понятия: Емануел Керо = Стил, Класа. Ако си почитател на интелигентно поднесения ужас, на играта с психиката, на "тъмните" (тъжни) истории - присъедини се към "купона". Няма да ти липсва и сплатърпънк изживяване (спомняш ли си цитата с парченцата сиво вещество по-горе? Е, той далеч не е най-втрещяващият.), доукрасено от прекрасните илюстрации на Елоди Марз, които отговарят едно към едно на сцените в книгата. Ще успееш ли да доведеш съновидението до читав край? Ще смогнеш ли да затвърдиш мястото си в нравствената еволюционна стълбица или ще се сринеш безславно, озверял в битката за оцеляване? Ще съумееш ли да прецениш кога е време да се правиш на герой и кога - да помислиш за собствената си кожа? Ще спасиш ли себе си и жена си? Света? Ако Керо и дебнещата лудост ти позволят...

Ревю на Big Box Gamer на "Съновидение": bigboxgamers.com/sanovidenie-review/

Предупреждавам, че има доста спойлери.

Благодарности за ревюто!

Ревю на "Съновидение" от Книжни Криле:

knijnikrile.wordpress.com/2016/07/13/%D1...1%80%D0%BE/#more-930

Малко трудно я намерих тази стара тема, но все пак успях.

Вчера получих "Съновидение" и юбилейния сборник и побързах да изиграя първата като ордьовър за сборника. И не сгреших. Бях забравил много добре книгата и успях да ѝ се насладя максимално. След три опита, в които неуспешно се опитвах да стигна до щастливия край, в четвъртия успях да го достигна. Разбира се, играх на най-трудното ниво с най-малко точки ФИЗИКА и ПСИХИКА. Ако вие тръгнете да го играете на друго ниво на трудност, да знаете, че не ви познавам. Харесаха ми всички промени и нововъведения, книгата вече има завършен, поне за мен, вид в игрално отношение. Поздравявам екипа, стоящ зад книгата и им благодаря за добрата работа.

Този пост не е ревю, а разширено лично мнение т.е. просто впечатления.
Започвайки Съновидение, разбрах колко много време (10 години) е минало от първото издание и колко ми е слаба паметта. Все едно четях нова КИ.
Много ми допадна корицата и самото оформление, истинско удоволствие е да я зяпам, докато си лежи кротко на дивана у дома.
Историята започва малко хаотично, неясно и мъгляво, както по принцип са сънищата ни в повечето случаи и ако на автора това му е било целта, се е справил повече от добре. Впечатли ме как се преплитат чувствата на главния герой към съпругата му: любов и погнуса.
Не съм чел Лъвкрафт и не мога да съдя дали авторът е успял да пресъздаде неговата атмосфера, както други читатели са споделяли. На мен, като литературно настроение, ми напомни „Гарванът“ на Едгар По и „Страх“ на Л.Р. Хабърд. Съновидението е зловещо по един от една страна простоват, земен начин, а от друга митологичен, като АД на Данте ("Lasciate ogni speranza voi ch’entrate”).
Играта, чиято цел (уж) е да спасиш съпругата си, е смесица от избори и последващи проверки чрез зарове, като имаш две основни характеристики: „Психика“ и „Физика“, отделно можеш да ги "помпиш" с ограничения ресурс "Кураж". Следиш и „Здраве“ да не падне на нула. Според мен би било добре в правилата да имам яснота коя числова стойност на даден показател е Слаба, Средна и Силна, но и така играчът може да се досети, мисля, чисто математически, като разпределя точките. Някои от изборите, които влияят критично за игровия успех, ми се сториха слепи и чисто късметлийски, което аз лично не одобрявам в КИ.
Сюжетът е подплатен с достатъчно доза екшън и напрежение, особено към края. Но дори и да се справях с предизвикателствата, чувството на безнадеждност не ме напускаше. Сякаш, каквото и да направи главният герой, злото, отчаянието ще победи. Дали наистина е така, проверете сами, като достигнете Епилога.
Радвам се, че излезе това обновено издание и благодаря на СКИ за положените усилия.