Тихото училище - Роман Островерхов (ОТКЪС)

Както бях обещал тук , ето по-голям откъс от книгата - увода и първите 2-3 епизода



Четвърти етаж на средно училище в крайпътен град Балигодеев, някъде в Русия.

В сумрачния склад за храна двама мъже здраво се наливат – единият е мустакатият даскал по физическо, или както всички му викат - Физкултурника, а другият е вечно бледият учител по история. Малък черно-бял телевизор с изключен звук осветява стаята. На масата са поставени бутилка „Столичная”, една нахапана ябълка, наполовина пълна бутилка „Кока-кола” и две чаши. Класическа цифрова редица.
- Руската версия на числата на Фибоначи! – кимва замислено към масата историкът. – Това е „златното сечение” на алкохолика... мултиплициране на реалността.
- Аха – измърморва разсеяно Физкултурника, отнесен в мисли за своите си неща. – Мен пък тъщата ме кани на вилата в събота да режем тиквички. Нямам думи. Повишила ме е!
Разговорът никак не върви. Всеки от събеседниците тайно презира другия. Физкултурника – историка, заради липсата на цел в живота, вечната колебливост, малката мизерна квартира и неспособността му да различи Волво от Тойота. Учителят по история е доста по-млад и е от поколението на торент-сайтовете, хаус музиката и форуми като „ЯПлакал” – харесва фантастични романи като „Хиперион” на Дан Симънс и дори слуша келтски фолк. На него пък даскалът по физкултура му е страшно безинтересен.
Те, двамата, живеят в напълно различни светове. Първият изобщо не разбира за какво живее, а вторият е напълно убеден, че животът на другия е пълна скука. Затова и може би вдигат наздравици и си доливат чашите по-често, отколкото е прието в ритуалните правила на поркането. От това и водката започва да ги хваща доста по-бързо.
Но ако Физкултурника само леко се зачервява и става все по-гръмогласен, то на историка му става една такова леко и хубаво, колкото повече се приближават към дъното на бутилката. Толкова хубаво, че чак започва малко да му се гади.
- Върви ти, Сухов – казва съчувствено даскалът по физическо, но без да крие пренебрежителната нотка в гласа си. - Все пак нали си интелигент.
Всички наричат преподавателя по история просто Сухов, включително често и неговите ученици, без да се съобразват с обичайните за училището обръщения. Не би си го признал открито, но това му харесва.
- Добро кино, все пак… Далечният изток… нали ме познаваш, Абдула… Рушвети не взимам.… обидно ми е за държавата.
Историкът се опитва да обясни на Физкултурника каква тънка работа е това Изтокът, но езикът му вече ужасно се оплита.
Без много много да се церемони, мустакатият му колега го завлича в ъгъла, тихо ругаейки.
- Дремни си, умна главо, че от азбуката ти вече нищо не се разбира.
- Костюмчето миииии… Еххххх – въздъхва смахнатият интелигент.
Физкултурникът скептично оглежда зацапаните лакти и мръсната якичка на ризата.
- Всичко ти е наред! – Което в случая, разбира се, означва че едва ли може да си по-зле. Вече на път към вратата до него достига мърморенето на пияния:
- Животът – това е пожар в театъра. Всички търсят изхода и никой не го намира. Всички се блъскат един друг и горко на този, който падне.
Физкултурникът се обръща, вече на прага на хранилището, но неговият колега се е унесъл. Почесва се замислено по врата:
- Енциклопедист, мамка му! Много по-добре щеше да е за него, ако наместо тия глупости се беше научил да пие.
След това затваря вратата след себе си и прекосява физкултурния салон на училището.
- Трябва да дойда по-рано и да събудя тая шамандура – мисли си, докато излиза от училището – Всъщност, той не е лош човек, ако го сравняваш с масовите пияндурници. Но пък от друга страна и да си непоправим пияница не е чак толкова зле.
По улиците вече е тъмно. 43-то СОУ също тъне в мрак. Градът сякаш е заспал тежък и злокобен сън, подобно на този на пролетарския вожд в мавзолея. Лошо предчувствие обзема учителя по физическо. А може би просто стомахът му се бунтува в резултат на изпитото?! Той вдига яката на палтото си и ускорява крачка.
Отиди на ►Епизод 1
Първа част „4:03 – хроники на бродещия преподавател”

Събуждам се. Главата ми тежи, а в устата ми сякаш са пирували мародерите на Ада. Ходи ми се нетърпимо до кенефа. На вратата се тропа, но някак си тихо и неуверено, на промеждутъци.
Надигам се и оглеждам хранилището. Смътно си спомням как Михалич вчера ме сложи да спя тук. Поглеждам часовника – девет и трийсет! Пропуснал съм цели два учебни часа?! Физкултурника, дявол да го вземе, ме е наредил така.
Закашлям се, тъй като:
◘ пуша много ► Епизод 15
◘ получавам задух поради наднорменото си тегло ► Епизод 38


Записвам си характеристика „пушач” - тя е непроменяща се по време на цялата игра.
Преминавам на ► Епизод 28.


Записвам си характеристика „дебелак” – тя е непроменяща се по време на цялата игра.
Преминавам на ► Епизод 28

Миналата (френската) я пропуснах но тая ще се чете на изрод с водка и буркан кисели краставички

И цигара...

И аз пропуснах френската, но тази изглежда интригуващо, започва съвременно и директно. Личат си е типични руски черти... Затова ще си я взема.
Нека не съм лош пророк, но според мене има заряд да плени и по-младите като сюжет, стилът изглежда написан като за тях.
Успех!

Да, личи си руското качество! Обещаващ откъс.

Наистина изглежда обещаващо. С присъщия за тях доста директен и леко сатиричен стил на разказване на историята. Определено ще се чете

Ето и нещо от книгата за любителите на шаха:


Учителят по география вдига глава, когато доближавам барикадата от столове и маси, и се вторачва в мен.
- И ти ли си от побъркалите се? – интересува се той, докато насочва пистолет към мен. Разпознавам оръжието. Учителят по география често се хвалеше със своя патлак, когато беше къркан. Наричаше го „Ескалибур”, и показваше как го разглобява и сглобява със затворени очи. Няма как да пропусне да ме уцели от такова разстояние. Смъртоносно или не – със сигурност няма да е приятно усещане.
- Не, аз съм Сухов – кимвам. - И съм нормален.
- Сухов – зениците му се присвиват. Поглежда някъде надолу вдясно. При други обстоятелства кръвясалите му очи и играещото върху голото му теме слънчево зайче биха ме развеселили. Сега обаче хич не ми е до смях.
- Ще видим що за Сухов си ти! Той, доколкото си спомням, играеше добре шах. Докажи ми, че си Сухов!
Сега разбирам накъде е гледал. Вдясно от него е поставен малък магнитен шах. Разположението на фигурите на него е следното: при белите царят е на f1, офицерът на f2, а конят на g4. При черните царят е на h1, а пешката е на g5.
- Мат с офицер и кон – казвам му разтреперано. – Ефремич, аз имам само трето място на юношеско национално. Тази ситуация не сме я разглеждали...
- Престани да пелтечиш, боклук такъв! – Oчите на географа се присвиват злобно, а дебелите му вежди се смръщват опасно. – Това е форсаж, мат в 4 хода. Да не би газът да е промил и твоя мозък, а?
Пистолетът в ръката му започва да се повдига. Не трябва да съм оракул, за да разбера, че ще е по-добре да се справя със задачата.
◘ Офицер на h4 ► Епизод 14
◘ Кон на е3 ► Епизод 29
◘ Кон на h2 ► Епизод 55

Ситуацията логична ли е? Дали човекът срещу учителя е Сухов може би ще се установи със задачата, но все пак защо учителят да заплашва да стреля по който и да е нормален човек? Би имало логика, ако е трудно да се разпознае кой е нормален и кой е зомби.

Да наричаш пистолета си с име на меч... просто тъпо. Онова име е свързано с получаване на кралство, та някак се губи дълбочина и многопластовост, просто нещо е написано да го има и да се знае, че авторът е чувал за Ескалибур. Разбира се, може текстът наистина да е добре написан и авторът да иска да ме наведе на мисълта, че учителят е профан.

Хората около мен, които се хвалят с притежаване на оръжия, го правят често и в трезво състояние, когато
са пияни им идват идеи да вадят и да стрелят, или поне да заплашват. Само споделям, ясно е, че не е показателно.

Това да можеш да сглобяваш и да разглобяваш пистолет със затворени очи не е нито необходимо, нито достатъчно условие да се предположи, че си изстрелял дори един куршум с него. Виж, разстоянието е фактор, но не разбирам от текста какво е.

Задачата е елементарна за всеки участник на българско градско първенство по шахмат (и за мен, без да съм участвал в такова), а тук си говорим за медалист от руското юношеско национално.

- Мат с офицер и кон – казвам му разтреперано. – Ефремич, аз имам само трето място на юношеско национално. Тази ситуация не сме я разглеждали...

Това тук е гадно, неясно за мен дали от оригинала или от превода. Ако Сухов заеква/пелтечи, това трябва да се вижда, например "ю-ю-юношеското". Съвсем различно е да казваш нещо "с треперещ глас". А да говориш, докато трепериш е трето нещо.
Не ми харесва и употребата на думата "ситуация". Вижда се, че това е ендшпил, нормално е човек с грамотност в шаха да използва "позиция" или "задача". По-скоро "задача", защото Сухов веднага разпознава, че се търси решение за мат.

Ако това е единствената намеса на шахмата в книгата, би ми харесало епизодът да е с номер 64.

Oчите на географа се присвиват злобно, а дебелите му вежди се смръщват опасно.

Това тук също ми се струва слабо написано. Трябва много да се стараеш, за да направиш и двете заедно и да ти дойде естествено, пробвайте. Под "смръщване на вежди" разбирам това от две дъги да започнат да приличат на "V". Това звучи като напън на слаб автор да опише колко застрашително изглежда учителя.

[offtopic]Не се заяждам със Зорт, който беше прав да ме критикува за негативност и заяждане, но все пак трябва да осъзнае, че може би не може да осмисли напълно някои мои негативни мнения, просто защото няма нужната компетентност да разпознава слабото писане от доброто.

Нека не съм лош пророк, но според мене има заряд да плени и по-младите като сюжет, стилът изглежда написан като за тях.

Изразът за пророка се използва, когато ти се струва ясно, че ще стане нещо лошо на на нещо добро (може да бъде човек, група хора, инициатива..), затова се надяваш да не се окажеш пророк, който е познал, че на доброто нещо ще му се случи нещо лошо.
Би могло да се каже: "Дано не съм некадърен/непознаващ пророк, защото ми се струва, че тази книга би могла да привлече младите."
Но и тук трябва да се обърне внимание на задължителната подмяна на "но" със "защото", за да звучи логично изразът.
Стилът не се "написва". Колкото до това дали текстът е написан с ориентация към по-младите... трябва да се познава руския език и актуалния руски юношески жаргон, за да могат да се раздават оценки. За да се оцени потенциала на текста за България, трябва да се познава добре как говорят сегашните български юноши.[/offtopic]

[offtopic] [/offtopic]

Mindcrime писа: писа:

Ситуацията логична ли е? Дали човекът срещу учителя е Сухов може би ще се установи със задачата, но все пак защо учителят да заплашва да стреля по който и да е нормален човек? Би имало логика, ако е трудно да се разпознае кой е нормален и кой е зомби.

Ами от тук не става ясно, но няма особена разлика във външния вид между обикновените хора и "зомбясалите". Единствено последните са "полудели" от газа. В тази връзка илюстрациите и кориците са малко подвежащи, тъй като пресъздават зомбита в традиционняи смисъл на думата.

Mindcrime писа: писа:

Да наричаш пистолета си с име на меч... просто тъпо. Онова име е свързано с получаване на кралство, та някак се губи дълбочина и многопластовост, просто нещо е написано да го има и да се знае, че авторът е чувал за Ескалибур. Разбира се, може текстът наистина да е добре написан и авторът да иска да ме наведе на мисълта, че учителят е профан.

Да, от този епизод се остава с такова усешане, но в следващия епизод се разбира, че учителят е манияк по темата: нарича Сухов "Галахад", говори му за кралство Логън и за езерната дева и т.н. Така че "Ескалибур" вече се връзва повече там.

Mindcrime писа: писа:

Задачата е елементарна за всеки участник на българско градско първенство по шахмат (и за мен, без да съм участвал в такова), а тук си говорим за медалист от руското юношеско национално.

Е да, прекалено трудна задача пък щеше да откаже всеки и да разгърне да открие правилния отговор. Иначе наистиан няма как медалсит на национално юношеско да не я реши. Героят често в книгата говори доста иронично и използва хиперболи, така че може и тук да е така.

Mindcrime писа: писа:

Това тук също ми се струва слабо написано. Трябва много да се стараеш, за да направиш и двете заедно и да ти дойде естествено, пробвайте. Под "смръщване на вежди" разбирам това от две дъги да започнат да приличат на "V". Това звучи като напън на слаб автор да опише колко застрашително изглежда учителя.

Съгласен с това. Не знам руски и нямам идея дали в оригинал не са изпозлвани различни глаголи.
Иначе като цяло книгата изобилства с доста алогични и нереалистични ситуации. Залага се повече на екшън и хумор. Нещо като филмите тип "Десперадо", където един избива 20 и всеки застрелян отлита 10 метра назад

Може авторът да е фен на Кинг и Тъмната Кула - там накрая се разбира, че пистолетите на Роланд Стрелеца са изковани от стоманата на счупения Ескалибур. Наистина, няма нужда от прекалено издребняване.

Ал Торо писа: писа:

Вече съвсем сте се смахнали в опитите за намиране на кусури. Дайте да оставим героите сами да избират къде да удрят, понеже могат да се бият и дали да ходят наляво или надясно, понеже са личности и имат предпочитания.

Aз не го приемам като търсене на кусури. Просто мнения и впечатления. То нали затова е форум да се коментира и всеки да си каже мнението, било то правилно или не.

Aз не го приемам като търсене на кусури. Просто мнения и впечатления. То нали затова е форум да се коментира и всеки да си каже мнението, било то правилно или не.

Да, свободата на мнението би трябвало да е на първо място.
[offtopic] [/offtopic]