Tихото училище - КОМЕНТАРНА

Книгата започна да достига до хората, така че отварям тази тема за коментари. Хубаво ще е без големи спойлери, но ако все пак няма как, слагайте ги в съответния таг.

Правилата на игра са простички. Имаш точки живот, които намаляват в схватките, но има и възможности да ги вдигаш леко с някои находки. Поддържаш някакво оръжие, пишеш кодови думи... и това е.

Мотаеш се в една сграда и търсиш начин да се измъкнеш от нея. За разлика от Кръвта на зомбитата, където беше важно да обиколиш навсякъде и да избиеш всички, тук подобен подход не само не е задължителен, но и води до сигурна загуба.

Реших да поиграя, вместо да правя дисекция. Първият път обикалях навсякъде и бързо стигнах до 0 точки живот. Вторият път уж бях предпазлив, но пак ме утрепаха. След това си направих схема, за да видя къде какво има, къде е добре да влизам и къде е абсолютно излишно да се набутвам. Така оцелях.

Не ми допада такова мотаене, нито такова проучване. Често няма никакъв начин да прецениш дали да провериш дадено място или да го подминеш (начинът е да знаеш какво има на мястото от предишно изиграване). В повечето случаи няма логика в изборите.

Често изборите са от типа "да се направя на Пенчо от филма/играта А или на Минчо от филма/играта Б". Цитираните книги и филми често не ми говореха нищо, просто защото не си падам много по такъв тип игри и филми. Някои от тях са доста стари и не биха говорили нищо на по-младото поколение. Но книгата май е писана за кеф на автора и е по-разбираема за хора от неговото поколение.

На места текстът е доста добър. За съжаление, на други места е направо претупан (не мисля, че е дошло от превода). Често липсват хубави преходи между епизоди, смесва се литературен текст с авторови указания. Епизодите с добър текст са около десетина, в останалите текстът е написан просто за да върви играта.

"Тихото училище" ми допадна повече от "Съновидение", просто защото тук има някаква игра. Но не е моят тип игра. Вероятно хора, които харесват Битки Безброй, биха одобрили и "Тихото училище", може би все пак с уговорката, че би било добре епизодите да са повече.

На Майкъл нищо не му говорят игрите и филмите но за мен са с култов статус - автора доставя и си личи, че е фен

Вчера се сдобих с нея ... първи впечатления:

- добро оформено книжле
- корицата отива на книгата
- текста е доста свойски
- Евала на Спас - обичам да събирам "Предизвикателства"
- добри сравнения из книгата, някои култови реплики - примерно "Хора пийте водка и се спасявайте от този град!"
- логическа задача, шахмат, мислене - Helloooo +1 точка за Рейтинг
- първата руска книга-игра в България - стъпка напред определено
- момчета свършили сте добра работа
- неангажираща и леко несериозна на моменти

По-нататък още .... че ме чака и ПГ3!!!

Много се смях на капана с телбод

Според мен имаше доста стабилна игра и изследване комбинирано със събиране на предмети а текста си е силен особено ако наистина схващаш накъде те насочват препратките и цитатите (макар, че има и по завъртяни както с името на директорката).

Засега това е най-харесалата ми книга -игра от новата вълна (оставил съм си ПГ3 за утре) и не съжалявам, че си я взех.

Wukong писа: писа:

Много се смях на капана с телбод

A като се сетя, че редакторите искаха да го махна точно него от текста

Изиграх играта, като пукнах само 1 път и то на място, където беше логично да отида, за да взема малко точки живот накрая. Втория път пък, когато излязох от училището разбрах, че още в началото съм се провалил. Като цяло играта ми хареса. Не е чак толкова трудно да запазиш точките си живот над 0, но определено само това не стига. Но да не спойлвам прекалено, спирам дотук

Какво означава "пукнах само един път"!?
Ако не бяхте се отбили през мястото, където изненадващо сте загубили точки живот, вместо да спечелите, щяхте ли да имате достатъчно живот, за да оцелеете през последния противник?

Любопитно ми е някой да пусне тема със спойлъри и да опише как е вземал решенията. Къде да влезе, къде да не влезе... Да не се окаже, че на много места сте извадили късмет или сте имали предчувствие?

Мисля, че "Тихото училище" е поредното доказателство, че начинаещи автори трябва да се придържат към клиширани, простички идеи и да шлифоват техниката си. Иначе става манджа с грозде. Колкото повече се замисля човек, толкова по-тежко става положението с логиката в играта, и изобщо в ситуацията. Вярвам, че тази книга трябва да се приема като лековато забавление и тогава вероятно е ОК.

Успешен епизод 200 от четвъртия път (изобщо не се гордея), умирах 1
Книжката ми хареса, 200 епизода стегнато, липсват литературни описания и т.н., но има игра, наистина има места, където "лафовете" , филмите и игрите идват в повече, но като игра за удоволствие е екстра. Смея да кажа, че дори е трудна. След като я изиграеш няколко пъти може и различна стратегия да си направиш (с пистолет, без пистолет примерно)...Забавна е. Харесаха ми задачките, най-вече тази с любимия писател на учителката по руски...единствената слабост бе в директорския кабинет
Имам и един въпрос свързан с предизвикателствата...Колко е максималният вариант на точки живот за успешен изход (еп. 200)?
Благодарности на Никсата и всички, които са участвали в реализацията на този проект!

не съм имал никаква кодова дума диск но се досетих за паролата на директорката като предположих, че е някаква парола като се има предвид как и е прякора.