Призвание герой представя: Герои - Ерик Берт

Благодаря за рецензията! Звучи интересно.

Тъй като преди падна голямо умуване за името на Метаморф, ето един епизод с него:


Докато напредва към огромната пипалеста маса, човекът с хилядите лица сам се пита какво изобщо прави тук. Историята беше забавна до един момент, но като че ли вече е нагазил твърде надълбоко. Каквато и кръв да тече във вените му, той не е от ранга на нещото пред него. То поглъща светове, прояжда корените им, докато те не рухнат. А той самият е съвсем малко повече от обикновен човек – слабо създание с крехък и ефимерен живот.

На негово място баща му би се хвърлил в това предизвикателство, единствено и само заради удоволствието да покаже на останалите превъзходството си над тях. Но той не е като баща си, дори този, който мисли за свой баща, да е истински, а не просто избрана от него личност заради бъртвежите на старата вещица.
Все пак не може да устои на изкушението да продължи напред. В главата му има план, много налудничав и рискован, на който е възложил всичките си надежди. Шансът да се провали е огромен. Но е уверен, че не би си тръгнал оттук, без поне да се опита да го осъществи. По наследствен път или не, същата лудост явно сега е обзела и него.

Предметът в ръката му е ключът към евентуалния успех. Не сам по себе си, а заради това, което символизира: специфичното място и епоха на изработката му. Епоха, в която границата между хората и боговете е била силно размита. Той ще му послужи като катализатор, за да се превърне в една точно определена личност, толкова силна и опасна, че винаги я е криел дълбоко в себе си.

Катализаторът е първият етап. Да вложи всичките си сили и умения е вторият. Съзнанието му упорито се бори срещу това да отстъпи мястото си на този, който може да победи създанието отпред. А третият етап е този, който ще завърши преобразяването – изричането отново на определено име, тъй като имената имат собствена сила.

И когато то излиза от устните му, той се трансформира, така както никого преди в целия си живот.

◘ Ако Метаморф има в себе си Кутията на Пандора, отиди на ► Епизод 62
◘ Ако носи Клонка от живо дърво, отиди на ► Епизод 140

nixata писа: писа:

Тъй като преди падна голямо умуване за името на Метаморф, ето един епизод с него:

141

Каквато и кръв да тече във вените му, той не е от ранга на нещото пред него.

Не е ли по-добре от класата,,защото ранга не звучи много добре за боеспособност

Човекът с хилядите лица не означава ли Многоликият?
Епизодът е добре написан (преведен), но пък аз не съм експерт като някои други, така че мнението ми е дилетанско. Просто искам да кажа, че го прочетох леко и не ми досади.
Очаквам с интерес тази КИ.

На негово място баща му би се хвърлил в това предизвикателство, единствено и само заради удоволствието да покаже на останалите превъзходството си над тях. Но той не е като баща си, дори този, който мисли за свой баща, да е истински, а не просто избрана от него личност заради бъртвежите на старата вещица.
Все пак не може да устои на изкушението да продължи напред. В главата му има план, много налудничав и рискован, на който е възложил всичките си надежди. Шансът да се провали е огромен. Но е уверен, че не би си тръгнал оттук, без поне да се опита да го осъществи. По наследствен път или не, същата лудост явно сега е обзела и него.

Аз не го разбрах това. Да беше от нобелов лауреат, бих се замислил, ама в книга-игра по-скоро и авторът не е знаел какво и как иска да каже. Започва с това, че героят няма да направи като баща си, после минава през отклонение за това кого мисли за свой баща и защо, накрая се оказва, че ще постъпи точно както е казал в началото, че няма да постъпи. И поне за мен това е лошо, понеже не се случва нищо, което да промени мнението му. Само става ясно, че това да искаш да докажеш на другите, че не си като тях е много различно от това да искаш на всяка цена да опиташ да осъществиш налудничавите си планове, но в крайна сметка правиш едно и също и в двата случая.
Подчертаното изречение е абсолютно погрешно. Разбирам какво иска да каже, но не бива така да се казва.

Катализаторът е първият етап. Да вложи всичките си сили и умения е вторият. Съзнанието му упорито се бори срещу това да отстъпи мястото си на този, който може да победи създанието отпред. А третият етап е този, който ще завърши преобразяването – изричането отново на определено име, тъй като имената имат собствена сила.

Странно... този тип не копира някого, както си мислех. Той направо го призовава, онзи измества съзнанието му, поема контрол, свършва работа, накрая Метаморф с изричане на име се връща на власт?
Ако правилно разбирам, то тогава изричането на името не завършва преобразяването. Евентуално завършва цикъла, връща нещата в изходната им точка. Преобразяването завършва, когато призованият измества съзнанието на Метаморф.

абсолютно е логично дори и името мога да ти кажа кое е ама айде, виж си пощата ахахаха

Ами прав си за кажи-речи всичко.

Подчертаното изречение наистина не е ок.

Не мога да обясня логиката за бащата, защото ще е донякъде кофти спойлер.

Относно как точно се трансоформира. Не, не го прави по принцип чрез имена. Това трансформиране тук е различно. И не е точно "трансофрмиране". Да кажем, че това е част от "специалната" за този герой мисия, за които Торо по-горе спомена, че имат героите.

Неудачен избор за епизод. Исках да е за Метаморф и този ми хареса най-много. Но пък сега като го зачета, за всеки друг ще е напълно неразбираем.

Mindcrime писа: писа:

Ако правилно разбирам, то тогава изричането на името не завършва преобразяването. Евентуално завършва цикъла, връща нещата в изходната им точка. Преобразяването завършва, когато призованият измества съзнанието на Метаморф.

Ами аз го разбирам като това вторият етап да подмяна на съзнанието, а третият етап е и физически да се трансформира в този, на който изрича името. Но пък тогава ако съзнанието му вече е заменено, как успява да го изрече?

Аз мисля,че в началото героят може да избере един от тези артефакти за постоянно

Вилорп писа: писа:

Възниква ми също въпроса какво става, ако пича няма нито кутията на пондора, нито клонче от дървото?

Споко, Спасе. Има поне едно от двете, за да е там.

ВНИМАНИЕ! Текстът все още не е минал финална редакция.

Слънчевите лъчи едва-едва проникнат през клоните на високите борове, покриващи околните хълмове. Сред боровете са сгушени малко на брой изолирани селца, чиито обитатели разчитат единствено на собствените си сили, за да оцелеят. Още по-малобройни са и укрепленията, които доста трудно могат да бъдат наречени замъци. Обитателите им са просто безмълвни свидетели на случващото се около тях. Гъста мъгла винаги пада тук със залеза на слънцето и се вдига чак на зазоряване.
Няма съмнение. Вече си в Илдре.
Илдре е дом на хиляди легенди, малко от които са с щастлив край. Те разказват за кръвопийци, за вещици и техните демонични ритуали, за отмъстителни призраци, бродещи нощем из горите в преследване на своите убийци.
Естествено, всички тези легенди в по-голямата си част са измислици, силно разкрасени и пропити с романтика. Истината зад тях винаги е по-грозна и по-брутална.
В Илдре има чудовища и то много – върколаци, вампири, превръщащи се… Има и същества толкова странни и ужасяващи, че дори нямат имена. Те съществуват, те са тук, те са част от ежедневието на местните, които ги избиват бавно и методично. Ликантропията и вампирясването не са нещо свръхестествено или резултат на непозната магия. Те са като всички останали болести, които понякога се появяват епизодично, а понякога предизвикват цели епидемии. По-често се „лекуват“ с метални остриета и огън, а не с билки и отвари.
Реалните истории зад легендите са за майки, които убиват децата си, защото последните имат по-развити кучешки зъби. За набедени във вещерство или смяна на формата, които биват изгаряни живи от разгневена тълпа. За благородници, които са убивани в именията си без съд и присъда заради подозрения, че са сключили сделки с тъмни сили.
При първия си контакт с местните всеки прекосяващ Илдре бързо разбира, че те са много по-груби и нелюбезни от тези по други земи. А и кой би странствал тук? Въпреки, че съседното кралство претендира, че контролира Илдре, този регион на практика е неутрална територия, заобиколена отвсякъде от много по-плодородни земи. Контрабандисти използват пътеките, за да прекарват стоки със съмнителен произход, а някои от тях дори са си построили къщи в дълбоките гори, далеч от всякаква власт или закон. Другите „чужденци”, които могат да бъдат срещнати по пътищата, са ловците на глави.
Като изключим тази компания от зли хора, населението на Илдре е съставено предимно от селяни, чиято едничка цел от поколения е да оцелеят, и от бежанци, които предпочитат опасностите в тукашните планини пред религиозните гонения, там от където идват. Мнозина от тях първоначално съжаляват за този избор след „радушното” посрещане на местните, но с времето повечето успяват да се приспособят и да се слеят с ксенофобската и параноична маса.
Накратко казано, Илдре е една пропаднала земя, извратена и опустошена в корените си.
Но сега ти си тук, за да промениш това.
Естествено, нямаш намерение да промениш хората за ден.
Като за начало би било добре да решиш проблема с чудовищата. Страната е богата на природни ресурси, най-вече дървен материал и метали. Но сега притесненията на местните, че могат да бъдат изядени от съществата в сенките на горите, води до залостване на вратите и прозорците още преди падането на нощта, и така живите прекарват по-голямата си част от ежедневието си в страх от мъртвите. Ако това се промени, то тогава има надежда.
За да решиш този проблем, възнамеряваш да изпробваш нова стратегия. Няма да се бориш с последствията, а с първопричината за тях. Проучванията ти показват, че свръхестествените случки, които са извън природните закони, са доста по-често наблюдавани в Илдре, отколкото в която и да е друга част на света. Решен си да откриеш причината за това странно явление и да я премахнеш.
В мига, в който еуфорията те изпълва, остра болка преминава през тялото ти, подобно на електричество, и те парализира за миг. След броени секунди успяваш да възстановиш контрола върху сетивата си. Посланието е ясно. Напомнено ти е, че трябва да спазваш правилата на играта. Нямаш право лично да се намесваш.
Но това няма значение. Скоро ще си в страноприемницата, за да направиш това, което умееш най-добре: