SLANG: НЕ ПОГЛЕЖДАЙ НАЗАД! - РЕВЮТА. СПОЙЛЕРИ

"Не поглеждай назад", на Хосе Моралес е приятна изненада на този Панаир за книги. Немалко хора сравниха книгата с "Хлапето..." на М.М., но аз смятам че книгата е доста -различна - в смисъл, да, гангстерска е, и дотук с приликите. Ако трябва да сравнявам нечии сюжет по-скоро бих посочил за пример филма "Ромео трябва да умре" с Джет Ли. А като усещане за сюжет от книга игра - по-скоро "Пари и Ганстери 2" на Джордж М.Джордж, отколкото "Хлапето", макар това сравнение да не е добро. Илюстрациите са прекрасни - има около 22 илюстрации и поне 6 от тях са на цяла страница или поне на половината от нея. Контрастите са много силни, детайлите са много добре хванати. Изказвам похвала на Стоян Русев, за вътрешните илюстрации, още повече, че както разбрах, той няма голям опит. Похвала и за Никсата - за цялостната работа по книгата. На стр. 114 има снимка, която виждат изключително малки детайли, като вятърът от мотора на героя, как косата му се вее и т.н. За тази снимка Никсата сподели, че задният моторист е преработван, но пък в резултат, се е получил изключително добре, защото е зададен като фон на основният герой. Като цяло е търсен духа на "Син сити" в илюстрациите. В тази област единствено ме подразниха очилата на героя на корицата, които го превръщат в копие на Евгени Минчев - но поне ще има какво да коментираме. Това е страхотна безплатна реклама.

За механиката мога да кажа само добри думи.

Първо - също като в "Генезис" имате основни базови умения сред които "хладнокръвен" и "сръчен" (В генезис ловкост), като трябва да подберете определен брой. Нататък обаче решението е много новаторско. Всеки избор има степен на трудност и от това какви умения имаш получаваш бонуси ли наказателни точки към заровете. Целта е да останеш на плюс. Нищо подобно не съм виждал досега, дори при най-близките схеми поздравява автора за смелото решение. Освен това, Провалите не винаги водят до смърт, всъщност в повечето случаи имаш възможност да поправиш грешката - например не успяваш да изпревариш противника от вътрешната страна на завоя, той ти нанася 2 Рани и после правиш нов опит от външната.

Раните са точките ви издръжливост. В „Пурпурния змей” имаше правило - имате право на 5 удара по главата. Е, тук имате право на 6 рани. Раните могат да се лекуват, но с времето шансовете да умрете се увеличават правопорционално на развитието на играта.

Много приятен момент е възможността да "ъпдейтваш" мотора си. Както сте се досетили шофирането е важна базова характеристика, но тя не е единствена. Събираш пари, слагаш нови приставки на мотора, печелиш поредното състезание, печелиш още пари (2000 долара), още по-нов мотор..... може да влезеш и в казиното и да си пробваш късмета там, но не всички варианти са еднакво доходоносни. Може да заложиш на "светлата" си страна да работиш като агент на полицията и те да ти дадат пари или просто да отидеш и да пребиеш някого на улицата и да му вземеш кинтите и неначенатата да те погнат. Тук е застъпен елемент от ролевите игри - има точки "Издирван". колкото повече точки издирван имаш толкова по-усърдно те търсят жандармите.
Не е все едно дали няма да се разхождаш близо до полицейския участък или всяко ченге което зърне лика ти ще те погва посред бял ден.
нека да кажа, че има доста епилози като възможности, още не съм имал възможност да ги изиграя всичките. ИГрата е доста интерактивна.
В играта има много Екшън, бой с мечове и т.н. но стила е приятен. Обикновено избора е дали да изриташ някого в чатала или да му удариш лакът в лицето след което се проверява нивото на сложност и уменията ти.
За неразбралите казвам - книгата. - игра е много хубава, но е предимно игрова, въпреки че сравненията с "Герои" са неуместни героя има много повече текст, а формата е много по-разгънат (хвала на съставителите). Хартията е по-бяла от "Герои" ако това е възможно. Тъй че - силно ви препоръчвам тази книга-игра, с условието, че това е игрова книга-игра и ако някой харесва книги-игри с много текст и по-малко механика - моля да вземе това предвид. Желая ви ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!



лична оценка:
Механика - 6/6
Вътрешни илюстраци 6/6
Корица 5/6
Сюжет - 5/6

цялостно мнение - 5,5/6
минус - книгата е много "игрова"
плюс - много новаторска механика и интерактивност

Тема за ревюта.

Като взимах книгата никсата започна да ме убеждава, че не става и все в тоя дух. Четейки какво Спас беше писал, се бях настроил за нещо на нивото на Градската вещица - НО "Не поглеждай назад" е МНОГО, МНОГО ПО-ДОБРА от Градската вещица. Да, 100% няма да се хареса на хората, които търсят литература, някаква дълбочина на характерите и т.н., но моля ви, кой търси такива неща в книга-ИГРА, не ги разбирам тези хора и това е.
Ако ви мързи да хвърляте зарове и т.н., то това не е вашата книга, ама на 13 хвърляхте...ами "Не поглеждай назад" е идеална за тийнейджъри, така че ще трябва да хвърляте зарове. За да представя книгата ще приложа на Zort предложението за система за оценка.
Така за сюжетът - ти си някакъв пичага от Ню Йорк (не се знае какъв и т.н., въобще образът ти няма дълбочина, което пак казвам е ОК за книга-игра) , на когото брат му е сгънал в Лос Анджелис. Ами отиваш там и разбираш, че брат ти се е занимавал с нелегални състезания с мотори, някаква мадам и т.н....намесена е и Якудза, абе неприятна работа. Започваш да обикаляш малко безцелно в началото (като тук има и някои несъответствия свързани от цикличната схема на книгата, но те не са големи и не са чак такъв проблем, както примерно в Градската вещица) Та стига за сюжетът, който не е оригинален, но е ок Интересно е, че има няколко различни края, които са различно успешни.
Игровата механика - в началото избираш 4 характеристики, които описват героя ти - красив, силен и т.н. които ти помагат после в проверките; след това разпределяш 8 точки на 6 умения -като можеш да дадеш пак от 3 до 0 точки на умение. Тук понеже бях чел някакви коментари и още на първото изиграване сложих 3 на шофиране и 2 на бойни изкуства и това направи играта ми сравнително лесно и още на първото изиграване стигнах до най-успешният край епизод 400, въпреки че смятам и че 152 еп. е равностоен . Та и тези оценки влияят на проверките...а проверките са навсякъде, те са в основата на книгата, но все пак какво ще провериш зависи от решенията ти!!! Проверката е много оригинална - лично аз си свалих приложение, в което заровете са с различен цвят, за да мога да игря, синият беше отрицателния ми зар, а червеният положителният За всичко се налага да прилагаш проверка, но в един момент се свиква. Тези дето не обичат зарове и се цупят ...ами не е за тях тази книга, да не се захващат! Схемата е циклична и това спестява книгата да е примерно 1000 епизода, като самата схема с дребни забележки свързани със сюжета е добре развита, но заради това е и сравнително линейна поне щом става дума за основната история.
Оформление - корицата ми харесва, алюзията със Син Сити е много добра и на място. Вътрешните илюстрации са ок, някои ми харесаха, други не толкова. Шрифтът на номерата на епизодите, обаче не ми допадна!!!
Удоволствие - лично на мен книгата ми хареса и с радост я преиграх. За това помогна и това, че вътрешно бях с първоначална ...да не кажа негативна нагласа, ами ...не е като да очаквах нещо! Пак казвам идеална за тийнейджъри, но става и за по-възрастни за някой неделен ден.
Поздравления на Никсата и хората, с които работил по изданието! Лично аз ще очаквам и Паднали ангели и с радост бих видял и други неща от вселената на SLANG!
п.с. Никса не се притеснявай! Играта е добра!

Ревю от Книжни криле. Както казах книгата не е за хора търсещи литературата в книгите-игри. И в частта за Инициативата човекът доста се е заблудил ( Рахвине, признай си, че ти си StarKnijar? )
knijnikrile.wordpress.com/2016/12/25/%D0...C%D0%BE%D1%80%D0%B0/

Едно от много малкото читави ревюта от екипа на "Книжни криле". Нивото там е супер ниско и личното ми мнение е, че се пишат "на килограм" наблягайки на количеството, но не и на качеството...

А относно Инициативата - интересно е как изглежда текущото състояние през погледа на външен човек, въпреки че според мен той не е чак толкова външен. Мисля, че StarКнижар е псевдоним на Ненко Генов, който в даден момент пишеше и тук. Никът му беше Young Jedi.

Ревюто изобщо не го намирам за читаво, все пак е писано от човек, който търси литература в книги-ИГРИ - смешна история. Именно за такива хора писах, че твърде много им се налага мнението, че книгите-игри трябвало да имат литературни стойности, развити герои и т.н., Пълни глупости, но различни хора, различни вкусове.
А това че се оплюва Майкъл в ревю за друга книга изобщо не бива да се коментира.

Monevwww писа: писа:

Ревюто изобщо не го намирам за читаво, все пак е писано от човек, който търси литература в книги-ИГРИ - смешна история. Именно за такива хора писах, че твърде много им се налага мнението, че книгите-игри трябвало да имат литературни стойности, развити герои и т.н., Пълни глупости, но различни хора, различни вкусове.
А това че се оплюва Майкъл в ревю за друга книга изобщо не бива да се коментира.

За Майкъл и Инициативата съм абсолютно съгласен. Интересно е как е стигнал до тези изводи...

А относно търсенето на литература в КИ - изобщо не съм съгласен. Хубаво подчертаваш "игри", но да не забравяме, че са и "книги". За мен литературата е много по-важна от играта. Поне на сегашната ми възраст и предвид алтернативните игрови забавления. Разбира се важно е да има баланс (иначе по-добре да четеш Бредбъри, Иво Андрич, Маккарти и т.н.), но личното ми мнение е, че той отново идва с превес на литературата пред играта. Като пример на КИ, които го постигат много добре бих дал "В бездната сред мъртъвците" и "Огърлица от черепи". От чуждоезичните, които не са преведени - "Heart of Ice" и "Restless Heart of Evil".

Легнах да я играя. Приготвих си зарчетата. Молив. Две еднолитрови Каменици. Котачето Локи, разположен на едното ми рамо. За да бъде атмосферата още по-здрава си пуснах легендарният албум на Body Count - Born dead, чийто текстове съвпаднаха с това, което четях - престрелки, шибани куки, наркодилъри, рекетьори, а когато бях на песента Hey Joe, разбивах вратата на двама негри, които бяха свидетели, че съм доносник.

Сюжетът накратко

Историята е взаимствана от осемдесетарските екшъни, където изобилстваха сцени с престрелки, безмислено насилие и яки мацки. Аз лично съм голям фен на тези филми, като любимият ми такъв филм е Stone Cold, но пък той е от 1991 година.
Ти си пич живеещ в Ню Йорк и разбираш, че брат ти, от когото две години не си получавал никакви вести е мъртъв. Отиваш в Лос Анджелис, за да разбереш кой го е убил.

Схема на игра, механика и шанс.

Схемата на игра е позната от късните игри на Майкъл Майндкрайм и по-точно Черната маска. Имаме един цикъл, през който минаваме няколко пъти през играта и всеки път като го минем, отиваме напред в историята.
По принцип не обичам линейните истории, но ако те са поднесени по този начин, няма проблеми да играя отново, отново и отново без да ми втръсне. Единствената разлика между схемата в Не поглеждай назад и Черната маска е, че Черната маска е написана за резултат, който да получиш в края на играта, докато Не поглеждай назад си е просто история, в която няма оценка на играта.

Битките, състезанията с мотори и абсолютно всичко в играта се правят проверки. Механиката е интересна, но излишно усложнена. Използват се два зара добър и лош. Към добрият зар се прибавят уменията и оценките, които са посочени за в дадената ситуация, която се пробваме да преминем. Към лошият зар пък се прибавя степента на трудност. И към края сравняваме дали добрият зар, заедно с всичките си добавки е равен или повече от всички добавки на лошият зар. Ако е така, значи сме преминали проверката. На пръв поглед е добре, стига да не го използвахме прекалено често. Хайде аз нямам проблеми със заровете (преди лягане правя едни двадесет - тридесет хвърляния, колкото да не изгубя трейнинг), проблемът идва с хората, които не ги обичат.

Друго интересно нещо е шансът от случайни срещи. В епизодите, където е циклежа има вариации на случайни събития, които генерира зарът. Дали ще срещнеш улични рекетьори или полицаи, които те издирват, зависи от това, какво си хвърлил, а е възможно и да отидеш до локацията, където си се запътил съвсем необезпокоявано.
Тук имам малко укор към писателя на произведението. Когато качвам точки за Издирван, трябваше да по-често да ми се падат полицаи, които да ме подгонят. Другото е, че размазах от бой доста гаменчета и никой не прати по петите ми наказателна бригада.

Корица и илюстрации

Достатъчно съм се изказал на живо за заглавието и корицата, за да продължа и тук
Илюстрациите са окей, но някои от хората нарисувани на тях повече мязат на китайци, отколкото на японци

В заключение ще кажа, че играта ми хареса. Сигурно още няколко пъти ще я преиграя, за да видя с кои оценки и умения ще е най-лесна играта.

Таблица с оценки за първа игра. Без допусната рана.

Понеже не знам какво точно ще ми предложи играта, реших да си направя герой, който да отговаря на рокер от филма Stone Cold.

Б. изкуства 1
Атлетичност 1
О. оръжия 1
Шофиране 2
Дипломация 1
Ж. на улицата 2

Понеже механиката на игра е тип проверка и не знаех на какви ситуации ще попадна, реших да не оставя качество без точка. По този начин независимо проверката щях да имам поне една точка за бонус. Сигурно втората игра няма да слагам точки на огнестрелни оръжия, защото в първото разиграване не си набавих пистолет и това качество остана неизползваемо.

Профил

Жесток
Хладнокръвен
Сръчен
Силен

По-горе споменах, че исках да си направя герой в стил Stone Cold. Направих си типичен уличен бияч, който не е много умен, но с юмруци раздава правосъдие. Горе долу се получи, раздавах правосъдие, но грешката ми беше, че сложих 1 точка за дипломация, вместо да развия още повече бойните си изкуства.

По този начин играта я преминах без да имам рани. Пребих всичко по пътя си. Не изгубих нито една проверка, но и имах късмет в заровете. Все пак Локи ми беше на рамото.

Добра си е играта.

Не поглеждай назад!
Не поглеждай към тази игра, ако не желаеш съдбата ти да попада твърде често в съдбата на заровете.
Оформлението е супер. Корицата е тежкарска и ефектна, илюстрациите са готини (визирам страници 110,102;40;69), лъскавият червен лак също не е за пренебрегване.
Литературата не е силната част, но пък е по-добре от серията ББ например, което според мен е достатъчно за подобен род игра. Има дори и диалози, някои и друг отличаващ се персонаж, загадъчен злодей и крими оттенък. В крайна сметка – добре е, без да е отлично.
Играта – почти всеки избор е съпътстван с проверка чрез зарове, като си има предварителен набор от умения и характеристики. Дневникът е богат и интересен, като най ми допадна частта с мотора – простичко, но ефективно. Авторът доста се е постарал да създаде голямо разнообразие от предизвикателства - гонитби, битки, игри, престрелки, състезания и т.н. Темпото на игра е забързано, като през цялото време се „задъхвах“. Динамиката най-добре се усеща при състезанията с моторите – пресъздадени са страхотно. Финалната битка е сравнително добра, но някак си бледнее пред високите скорости.

Някои забележки:
- Намерих няколко логически несъответствия
- В дневника има пет тирета в графа профил, но в правилата мога да избирам четири.
- Отрицателните стойности са излишно усложняване.
- Твърде много зависи от заровете какво ще се случи на героя
- На моменти литературата е твърде бедна, като при някои случки е трудно да се потопиш в атмосферата. Можело е да се постарае авторът още малко.


В заключение:
Експлозивен екшън, пълен с клишета, но забавен по един суров (и дори жесток) начин.

И моите впечатления се припокриват с тези на kiril_ps. Честото преминаване през едни и същи епизоди (циклене) разваля хубавата игра, но пък иначе как ще станеш милионер от покер

И тъй като явно е модерно напоследък автори, редактори и издатели вкупом да "отварят" очите на почти всеки един, който нещо се е опитал да не хареса в дадено произведение, някак си се чувствам длъжен да отговоря на това мнение (по тази книга сме работили само аз и Ивайло, а той само чете тук, така че няма опасност да "наспамим".)

Ал Торо писа: писа:

Литература като цяло няма. Това всъщност не е толкова голям проблем, много по-лошо е да има неуспешен опит за такава.

Последно няма или има неуспешн опит за такава? Явно има, но не е качествена, тъй като не мисля, че са само цифри в нея. Има си текст. Предполагам това си имал предвид.

Ал Торо писа: писа:

Системата има потенциал. Доста е класическа, впрочем, едностранни проверки на умения 2д6 срещу трудност, просто 2д6 са в противовес в случая, което е абсолютно едно и също като да са от една страна срещу трудност 7 - резултатът е от -5 до +5, разпределението естествено е същото - просто така се затруднява излишно читателя.

Класическа може да е за ролевите, но не мисля, че е "класическа" за книгите-игри. Дай ми пример поне още две книги-игри с подобна система и може донякъде да се съглася, че не е иновативна. Но чак пък "класическа".

Ал Торо писа: писа:

Гигантският проблем е, че центърът на играта са заровете и трябва да преминете през едни двадесетина до тридесет проверки, в някои от които ще е фатално да сгафите или поне ще тръгнете по стръмен склон - след неуспех обикновенно има следващи проверки, при които вече ще сте с намалени показатели и шансове.

Това е проблем за читатели, които не обичат зарове, иначе не виждам как това е проблем на самата книга-игра, и то ГИГАНТСКИ. За разлика от почти всички ББ тук хвърлянето на лош зар в една ситуация (битка) не е фатално, а можеш да се поправиш. И дори да не успееш просто получаваш Рани. А имаш 6 Рани, както точки Драма, с които да ги лекуваш.

Ал Торо писа: писа:

Подразниха ме и няколко неща в оформлението - системни проверки в мачалото на епизодите, за една кодова дума "ако не - запиши си я" без никакъв системен текст. Тези неща тежат десеторно в циклична книга без литература, защото е ясно, че е направена да се чете по диагонал - кой ще чете по 5 пъти в едно разиграване текст, който и за първи прочит не става за друго, освен за диагонално четене?

Странно как същите тези неща не те подразниха в "Хуаранг и кумихо" - за справка епизоди 35 и 7. Ако вече имаш 1 точка Време, премина на... Ако не, запиши си 1 точка време. Или там според теб при второ или трето четене, никой няма да чете диагонално.

Ал Торо писа: писа:

Последно, подразни ме и считам за бъг, че въпреки че докладвах всичко на полицията и бях с тях през цялото време не получих КД "хлапе" и съответно все едно нищо не съм се уговорил с тях... например на епизод 275.

Явно и второто четене ти е било диагонално като първото.

Ал Торо писа: писа:

Нямам вяра, че този автор ще ме грабне с нещо, дори да има по-добри неща и НПН ми се струва най-слабото самостоятелно издадено преводно произведение от новата вълна.

Може би забравяш "Кръвта на зомбитата"? Или се опитваш да я забравиш...

Ал Торо писа: писа:

Слаби са коментарите, не виждам смисъл да отговарям подробно.

Ами явно каквото ревюто, такива и коментарите.по него

След третото изиграване установих, че тази механика си е точно за тази книга-игра. Започна доста да ми харесва, но едва ли ще я използвам в някой мой бъдещ незавършен проект. Добрият и лошият зар ги свързвам повече с Доброто ченге и Лошото ченге

Странно е, че Торо не може да изреди книги-игри със степен на трудност Лошо Торо, лошо.