SLANG: НЕ ПОГЛЕЖДАЙ НАЗАД! - РЕВЮТА. СПОЙЛЕРИ

Реших и аз да напиша мнението си за книгата, като се надявам то да бъде счетено като градивна критика, която да послужи и като фийдбек при следващата книга от историята "Паднали ангели".

Предварителни бележки и разсъждения:
За първи път ще използвам новата система за оценка, която обсъждахме вече. И така... Преди 10-11 години играех често на GTA - San Andreas и другите игри от серията. Ето защо приех с интерес опитът, тези компютърни игри да се разработят като книга игра. Имам силно положително отношение към испанците, но това няма как да повлияе на оценките ми. И все пак има нещо очарователно във факта, че именно един пожарникар от Барселона се е заел с написването на въпросната история. Не знам защо е решил, че в Калифорния през месец февруари може да бъде много топло, тъй като и през месеците март-април, температурите там са предимно ниски, както и че ролята на Якудза е толкова всемогъща (в действителност в Калифорня действат няколко мексикански организирани престъпни групи и Коза Ностра), но като оставим това настрана, се радвам, че го е направил. Поздравления и за Никсата, който винаги ни изненадва с интересни заглавия, от автори с разнообразни националности.

Литература:

Тук издателят беше прав, когато ме предупреждаваше! Литературата е на хм..., базово равнище. Личи си, че тя е там заради играта, а не защото авторът е вложил някакви старания в написването и. Например:
При това положение, липсата на дълбочина и плътност на героите с които се срещаш в приключението, не е изненада. Няма ярко изградени и запомнящи се персонажи, като по време на действието нищо не се научава за престъпния свят на Якудза и какво дирят те в ЛА, според автора. Героите Ямагата, Аяме, Чука и инспектор Милър са описани повърхностно и са лишени от някакви особени черти на характера чрез които да ги почувстваме близки до нас и с това - кой знае, да ни станат по-симпатични. А те са основата - връзката със света в който ни потапя авторът.
Има и няколко дребни пропуска от чисто редакционно и коректорско естество, които ми направиха впечатление.


Игрова механика:

Тук нещата стават по-добре, макар, че има какво да се желае. На мен идеята с положителния и отрицателния зар ми допадна. Може би защото съм зарометач! Очевидно е, че от първото изиграване човек няма как да определи, кои качества и профилни умения ще са му необходими. Тук заложих на опита си от компютърната игра GTA, считайки, че може да се приложи и към механиката на НПН. И стреших! В първото изиграване включих уменията:
Силен, Логичен, Образован и Хладнокръвен, а като оценки тряснах 3 на Огнестрелни оръжия (О, каква грешка), 1 на Бойни изкуства (също грешка), 1 за Атлетичност, 2 за Шофиране, 2 за Дипломация (Грандиозен провал!) и 2 за Живот на улицата. Още в самото начало влязох в "билярдът-морга", където си загубих единствените 20 долара, след долнопробно измятане на заровете! Ами сега!? Останал без пукнат грош и без възможност да си набавиш друг начален капитал за да завъртиш машините на ротативките или се включиш в играта на покер (кодето ти искат цели 50 $), скоро станах информатор на полицията. Това не ми се стори особено добре, защото без 20-те кинта, направо си аут - обречен си да скиташ като църковна мишка и се лишаваш от множество по-интересни избори. Тук играта почва да те води, а не ти нея, както правилно е отбелязал някой по-горе. Другият проблем е цикличността, което създава впечатление за въртене в кръг, макар това да не е точно така на практика, посредством употребата на съответните кодови думи. И тук ролята на заровете е голяма. Вярно е, че една грешка не е фатална, но втората и третата със сигурност ще те довършат, трупайки рана след рана. Има и алогични моменти. Например: Поради това си позволявам да считам, че късметът е определящ, независимо от качествата. Много добре бяха включени състезанията с мотори и те са в духа на истинския GTA. Хареса ми и динамиката на вземаните решения с оглед на ситуацията, макар, че изискват ползването на точки Драма ако искаш да успееш. И тук стигаме до този показател - точките за Драма. Според мене началните 5 точки са недостатъчни. Едни 8 т. щяха да свършат по-добра работа ама така е решил авторът, така е постъпил. За сметка на това играта става е трудна и по-динамична. За Издирван, така и не качих точки. Може би, защото отрано се принудих да стана информатор на полицията, а може би защото не проявявах излишна жестокост в редките случаи на такъв избор. Кой знае? За съжаление употребата на огнестрелни оръжия ми се стори доста по-ограничена, отколкото ми се искаше. Може би за сметка на състезанията с моторите...

Оформление:

Като цяло съм склонен да дам висока оценка за цялостното оформление, като корица и вътрешни илюстрации. Корицата е изцяло в духа на играта и според мен е много силна. Тук всяка прилика с действителни лица, не бива да ви отклонява от демонстрираното умение на художника да поднесе най-доброто от себе си. Успял е и като пропорции и като послание, а това е най-важното. Много добро впечатление правят и вътрешните июстрации на стр.12, стр.40, любимата ми на стр.50 и тази на стр.110. Те са допълнени и от няколко по-слаби - стр.38, стр.69, стр.102 и стр.114, но като цяло и те са хванали динамиката на действието и са подходящи за книгата.


Удоволствие/Кеф:

Има какво да се желае като цялостни показатели. Книгата не ме разочарова тотално, но и не ме впечатли твърде, освен с по-нестандартната си игрова система, която оценявам положително. Авторът е влязъл в духа на GTA, но е очевидно, че загубата на баланс между литературната и игровата част, не може да бъде компенсирана по един убедителен начин само с последната. Липсваше ми хумор, по-пълнокръвни персонажи и по-зли герои. Иначе играта е добра, като за текстова версия на GTA и леко четиво за тинейджъри. А може и вече да остарявам и да не се кефя чак толкова.

Оценки: По петобалната система*

Литература: 1.
Игрова механика: 3.
Оформление: 4.
Удоволствие/Кеф: 2

* Ха, сега де, откъде да намеря звездички, като ги нямам в приложението?

Бях изградил у себе си предубеждението, че тази книга ще бъде един голям таш. След като я прочетох се оказа, че това не е точно така. Историята е наивна. Литературата е непретенциозна, но усетих, че книгата се чете много лесно, поради кратките епизоди и простите изречения. Дваж за предпочитане пред варианта някой без необходимите стилови умения да се напъва в обрисуването на феерични сцени под път и над път. Пожарникарят Хосе твърдо оставя литературата на заден план и залага на игровата част. Там той се е представил доста добре. Бях дочул, че играта откривала някаква иновативна система - не съм убеден доколко е вярно това, понеже подобна механика с модификатори и зарове е масово наложена в бордовите игри. Иновация или не - харесах системата. Макар сюжетът да бе почти нулев стимул за четенето на книгата, игровата част ме забавляваше доста. Не съм сигурен дали е постигнат добър баланс в използването на уменията. Шофирането беше безценно при надпреварите с мотори, които са основна част от играта, докато за Огнестрелната подготовка май не бях проверен и веднъж. Също така, според мен, точките за драма е трябвало да се прибавят след проверката за да може с тях да се спаси провалено хвърляне. Да се ползват преди хвърлянето е проява на риск, който реално може да спаси 1 или 2 проверки, поради това, че точките са само 5. В игра, която разчита основно на хвърляния на зарове, малко сигурност би била балансираща. Извън тези дреболии - играта беше увлекателна. Добро впечатление ми направи и наличието на няколко финала - винаги съм за това в книгите-игри. Обобщено - мисля, че книгата е подходяща за тинейджъри, които все още не са изградили претенциозен литературен вкус. Също може да се хареса на дърти носталгици - в някои моменти докарваше усещане за класическа книга-игра.

Благодаря на Мери за отизва. Относно баланса в Уменията. Наистина едни Умения се проверяват доста по-често. Във всичките книги от поредицата уменията, между които се избира са едни и същи. Тук разбираемо заради сюжета свързан с надпревари с мотори Шофирането е доста важно. Докато в "Паднали ангели" определено превесът е на Огнестрелните оръжия. Да, в НПН няма много проверки за стрелба, но пък са в моменти, когато ти помагат да изкараш Пари, с които да ъпгрейднеш мотора и да компенсираш донякъде неумението си да шофираш. Иначе всъщност най-често проверяваното умение не е Шофиране:

Създадох страница в Goodreads за "Не поглеждай назад". Може и там да споделите мнението/оценската си за книгата.

www.goodreads.com/book/show/33977317

Когато седнах да чета книгата имах известни резерви дали ще ми допадне, не толкова заради предварителните коментари, колкото заради факта, че не си падам особено по състезания с коли или мотори. Когато я зачетох обаче установих че изложението е хубаво балансирано - имаше интрига, случайни случки, разчупени състезания, разклонения по основната сюжетна линия. Четях я леко и приятно, понеже бях предупреден да нямам високи очаквания откъм литература. Дали ще чета още от същия автор зависи от развитието на баланса литература/игра в бъдещите му книги.

Относно състезанията - бяха разнообразни с много избори и динамика, както и алтернативни методи на бойнадпреварване . Като минус - когато взимам дадено решение никога не можех да предвидя предварително дали ще имам после проверка за мощност или маневреност. Може аз да не съм съобразил, но мощността ми се стори пропорционално най-важна. Проверки за спирачки има ли изобщо???


Нещо което ме озадачи:


Оформлението е ефектно и изпъква. Аз лично подкрепям идеята единствено ръкавиците и очилата да са лакирани. По този начин фигурата на човека изпъква пред пейзажа и мотора, иначе по-скоро ще се преливат. Дискусиите кое с кое трябва и не трябва да се застъпва оставям на дизайнерите.

Изказвам едно голямо благодаря на Никсата за целия труд по книгата, както и за поддържането на изключително свежо разнообразие в издадените досега жанрове.

"Не поглеждай назад" най-после стигна и до мен. Първо две думи за външния вид - ами честно казано не мога да кажа, че се откроява с нещо. Дори това преобладаващо черно я прави малко неугледна книгата. Търсен ефект е явно, но това ли е било търсено? Сигурно още са ми в главата старите издания, които направо се очертава в сравнение с другите книги с ярките си цветове За сметка на корицата вътрешните илюстрации са по-добре. Но по време на игра човек никак не гледа корицата, а на вътрешните картинки хвърля по едно око набързо. Поне аз съм така

Играта... има доста игра. В смисъл размятания на зарчета и това за мен е плюс. Огромен плюс! Дневникът е точно такъв, какъвто искам да бъде - избираш някакви умения, слагаш точки насам-натам, събираш разни предмети, а кодовите думи са само приятно допълнение. Не е прекалено голям или ненужно усложнен. Който е против заровете и намесата свише, сигурно няма да му хареса. Реално цялата игра е само мятане и проверка; мятане и проверка! Няма лошо

Е... да дойдем и до лошото, де Историята! Нещо много изтъркано, малко като осемдесетарски екшън, примесено с малко "Бързи и яростни". Четох за сравнения с Хлапето на ММ... Ми... за мен са на едно ниво! В смисъл не съм фен на съвременните сетинги. Дай в ръката меч, облечен в ризница, с магическо наметало и книга с магии; или космически кораби, лазери, фазери и всякакви други мазери, а не пушки, пистолети, ченгета и Кавазаки Нинджа Просто магическите и научно-фантастични неща си остават по-тачени от мен! Взех да я прочета и най-вероятно ще я сложа на мястото й - при Хлапето. Някъде назад по рафтовете с книги-игри. Което, пък няма да ме спре да проверя и следващата част, я Ама повече чакам "Катарзис" (Никса! )

Оформление и илюстрации - 4
История - 2
Игра - 5
Кеф - 4

За разлика от повечето книги-игри към тази незнайно защо, подходих с високи очаквания. Може би заради приятната комиксова корица и илюстрациите.

Литературата е супер телеграфна и суха, като само на моменти тук-там има несполучливи опити за малко по-поетични описания, които стояха много не на място. Много е забавно как нашият човек с един поглед сканира напълно непознати хора и веднага разбира с какво се занимават. "Виждам един дилър облегнат на стената", "Дошли са и двайсетина младежи, повечето от които престъпници" и някакви подобни.

Историята е клише на клишетата. Влизаш в заведение и веднага към теб се насочват бандити и ти скачат. Дори и в най-плоските осемдесетарски екшъни си има някакъв повод за конфликтите. Тук просто зад всеки ъгъл изникват дилъри и мафиоти и ти се нахвърлят.
Книгата изобилства от неизпипани недоглеждания в последователността на случките. Някакви дилъри ми казват, че брат ми е ходил с Аяме и къде мога да я намеря. Отивам при нея и тя ме посреща с думите "Ти трябва да си Джош. Имаш очите на брат си." WTF! Това е меко казано странно, освен ако не сме близнаци, което никъде в книгата не е споменато. Накрая си тръгвам и ѝ казвам, че не знам името ѝ, въпреки че преди това съм го научил от дилърите. След което се прибирам в сервиза на Чука и той ми предлага да ми оправи мотора, въпреки че нямам такъв и т.н. и т.н. На следващия ден пак отивам в парка, в който предния ден съм срещнал дилърите и отново се разиграва същата сценка, като това далеч не е единственото място, където минаваш по няколко пъти през някое място и ти се случва все едно и също нещо.

Героят ми през цялото време взима на своя глава супер неадекватни решения, без авторът да ми даде възможност като играч право на избор. Всъщност кажи-речи всички избори са от типа с кого ще говориш и къде ще отидеш.

Накрая се справям със злата амбициозна дъщеря на мафиотския бос и той изниква от нищото и благородно ме пуска да си ходя, въпреки че съм нахлул с взлом в дома му за да убия дъщеря му и съм избил половината му охрана. Веднага след това виждам другата му дъщеря и бивша на покойния ми брат и въпреки, че до този момент не сме имали никакъв флирт или каквато и да е близост, изведнъж решавам да я целуна и да ѝ предложа да дойде да живее с мен. Без коментар.
Накрая минавам проверка кои кодови думи имам, като всяка води до различен финал, но в текста не е указано какво да правя, ако имам повече от една от изброените. Проверявам и двата варианта, за които имам съответните кодови думи. При единия просто се прибирам у нас и толкоз. И за какво беше целия този цирк? Няма нито удовлетворение от това че съм отмъстил, нито съжаление, нито някаква равносметка... нищо. Прибирам се и живота си продължава по старому. В другия вариант една мацка, която преди това спасявам от мутрите на мафиотския бос случайно минава с мотора си и предлага да ме закара. И толкоз.

За сметка на липсата на достатъчно и качествени избори, проверките са буквално на всяка крачка. Решаваш да питаш някого нещо - проверка. Някой те напада - проверка. Гониш някого - проверка. На всичкото отгоре и въпросните проверки не са направени съвсем като хората. На поне две места ми се случи да имам всички необходими качества и умения на макс и въпреки това заради кофти зарове да се проваля на съответната проверка. Твърде често и твърде много успехът ти зависи от заровете. Самата система не е лоша, но една идея по-сложна отколкото е необходимо.

Героите са толкова плоски и клиширани, че едва ли има накъде повече.

Оформлението и илюстрациите са приятни, но ми направи впечатление, че почти навсякъде има несъответствия между текст и илюстрация. Срещам примерно четирима бандити, от които единият е дебел, а друг татуиран, а на илюстрацията са трима, няма дебелак и няма такъв с татуировки. На друго място пък срещам руса мацка, която на илюстрацията е брюнетка и т.н.

Оценка: 2/10

Не съм чел произведението ама след ревюто на Шин мисля че трябва да го прочета, автора явно описва реалния живот който му е малко чужд на шиноби....

Един път бях забранил на комбината да носи каквато и да шапка с козирка, дори само козирка, да си махне торбестите гащи, и зеления колан... голямо мрънкане, ама иначе щяха да ни спрат ушевите... щото ушевия го мързи, той не спира спортисти а гледа аутфита, дрешкинщ това онова.... и хорат а с тъмни очила и бръснати глави примерно ако не вярвате, сложете тъмни огледални очила, обръснете си главата и ходете с раничка на столичната автогара, за там имам друга история още по смешна с ушевите ама друг път.....

Взех си я малко след панаира на книгата (май хванах последната нормална доставка преди края на годината) и умрях от смях.
Почваш да четеш и се оказваш в осемдесетарски екшън...
Само като прегледах интрото и се върнах да си преразпределя точките (бях сложил 0 на Шофиране). Така де, трябва да съм научил нещо от (вече покойния си) бате!
Оказах се много прав. Другото, което ви трябва, са Бойни изкуства, но тук познанията за жанра вече ме бяха предупредили...
Атмосферата е добре, стига да приемате играта за това, което е: осемдесетарски екшън. Дългите описания, поне за тази цел, всъщност биха били противопоказни.

Зарове:
Много помага да разбирате от вероятности, което ще ви каже, че шансът ви за успех при Трудност=Бонуси (от умение и качества) е около 60%. При +1 от това шансът ви скача на над 70 на сто и след това ползите намаляват прогресивно.
Правете си изводи как да ползвате точките за Драма...за да съм ясен: не ги ползвайте, за да успеете в началото. Най-голямата тъпотия, която можете да сътворите, е да ги "издухате" в началото и да се прецакате на финалната проверка. Пазете си ги за финала и за места като състезанието, когато една загубена проверка значи край на книгата. Или за възстановяване на рани в критичен момент (не искате наказания, повярвайте ми).
Вместо това, за да успявате, гледайте какви качества имате и се ориентирайте към действия, при които те ви помагат.

Система (не, горното не е система - според мен системата на една книга игра е моделът, по който е изградена):
Приятно впечатление прави, че авторът е направил града като нещо, което можете да преминавате отново и отново (и благодарение на кодовите думи и показателя "Издирван" ви се случват различни неща). В резултат какво се случва между "опорните моменти" от сюжета е силно вариативно за книга-игра. Преигравах я няколко пъти, преди да ми писне.
Дребни недомислици като възможността да убиете някои пласьори по два пъти, няма да коментирам, защото не развалят удоволствието от играта.
В това отношение системата с "плаващите кодировки" щеше да е по-удачна, но какво да се прави - явно авторът не е бил запознат с българските решения от 90-те години! Е, дано сега да прочете "Приказка за два свята" и да се усети...
Щях да харесам повече "Паднали ангели", ако беше използвал същата система. За съжаление, вместо това имаме почти линейна история, което беше само в минус. От друга страна, разбирам го - без плаващи кодировки това щеше да е пълен кошмар.
За щастие, доколкото виждам от ревютата в интернет, в "Небето на Банкок" (продължение на "Паднали ангели" със същия герой) се е върнал към тази система.
Което позволява и повече вариативност на финалите.

Заключение:
Интересна игра, която ще хареса на едни, няма да хареса на други. Аз й давам 8/10 защото понякога съм в настроение за осемдесетарски екшън, а понякога - не. За щастие, докато я четях бях в "правилното настроение" и бях склонен да й дам и 10/10!

Имах чуденка коя книга да започна първа "Паднали ангели" или "Не поглеждай назад". Прочетох ги в този ред и не съжалих, надолу сравнението. "Паднали ангели" беше по-мрачна, многопластова, преиграема, с повече реални избори, докато "Не поглеждай назад е по-шарена, семпла, праволинейна. Въпреки запазената оригинална корица, играта заслужава повече такава като обложка на филм от сорта на "Токио дрифт". Сходен е и сюжетът, макар с тунинговани мотори, а не автомобили. Вероятно заради това второто издание не е с оригиналната си черно-червено-бяла корица, за което едва сега си давам сметка. Просто в коментарите за тази книга-игра диспутът дали е подходяща е надделял къмто неин недостатък...

Общо взето, сравнението за двете книги си върви. "Не поглеждай назад" както рекох по-горе за мен е стъпка надолу пред другото книжле, липсват и постиженията в края на книгата, които сега оценявам дават нов момент в играта. Поне за мен бяха някакъв нов вид оценка за игра, а може би за някои играчи и самоцел, която да ги стимулира веднага да я преиграят, за да спечелят и негативните "значки". Въпреки, че е с повече епизоди и малко по-дълга като страници, в нея авторът не можа да развие историята, така както в другата. Не мисля, че това се дължи на кофти превод (испански не знам, нямам налично и оригиналното издание и все пак бих хванал някъде помощта от гугле транслейт), просто историята нямаше същата атмосфера. Хубавите илюстрации също не ми спомогнаха за съспенса, предполагам са направени, за да не се ползват по-мрачните оригинални, или не, но липсата на ефект е на лице.

Самият геймплей е сравним с другата игра, дори използвах същия дневник (леко прерисуван с новите таблици) и със същите умения: пъргав,логичен,хладнокръвен, упорит и дадох една точка на ръкопашен бой вместо на стрелба (това в последната битка се оказа от значение). Пак по паралел умения като жесток, красив, образован са силно неглижирани от автора и почти не се използват, а стрелбата с оръжие май може да ти реши САМО финалната битка, т.е. пак ненужно. Този път си спестих зарчемета и вместо това играх по следния начин: сравнявах точките за трудност със сбора от моите изисквани умения, и ако имаше негативна разлика, допълвах с точки "драма". Така с този малък трик (а прочетох в коментарите май не само аз) успях да изиграя играта успешно и без да ми се налага да лъжа в заровете, пък ако искате ме съдете..

Въпреки всичко написано по-горе, оценката ми е по-скоро положителна. Поздравления на реализиралите проекта и ще потърся още нещо от същия автор (без фентъзито му). Там не вярвам да се е справил дори на половина толкова добре. Дай му него мотори и мръсните улици на Л.А.