SLANG: Паднали ангели - Хосе Л. Л. Моралес

През декември ще излезе книга втора от поредицата SLANG "Паднали ангели". В нея ще поемеш ролята на полицейски инспектор Делгадо от участък в Ел Ей някъде в средата на 90-те. Жена му го изоставя заради богат адвокат и той се изнася в мизерна квартира, започва да пие и да живее ден за ден. Поема разследването на убийството на китайска проститутка, което му навлича един куп врагове: корумпирани ченгета, мафията и кой ли още не.

Книгата е 350 епизода, системата е същата като от "Не поглеждай назад", няколко различни края и доста игра.

Корицата в момента се прави от български художник. Вътрешните илюстрации ( 14 на брой) са дело на испански илюстратор и са от испанското издание.

Ето две от тях:

ze BG писа: писа:

Това Wolverine ли е?

Не, Logan е ))))

Този стил на илюстрациите хич не ми допада. Логан много игриво си е вдигнал кутрето на дясната ръка.
Между впрочем тази мацка няма ли да го удуши така? По-принцип е редно да го обхване през кръста, не през шията.

NB! Текстът не е минал финална редакция!

FABIANNE: Whose motorcicle is this?
BUTCH: It´s a chopper.
FABIANNE: Whose chopper is this?
BUTCH: It´s Zed´s.
FABIANNE: Who is Zed?
BUTCH: Zed is dead, baby. Zed is dead.
Quentin Tarantino; Pulp Fiction.

ИСТОРИЯТА ДО МОМЕНТА

Юни 1996 г.
В Лос Анджелис беше жега каквато никой не си спомняше от години. Градът на киното и лукса се разтапяше при температури от над четиридесет градуса. Плажовете и басейните бяха претъпкани от хора, търсещи прохлада във водата, а дори и фонтаните бяха пълни с къпещи се хлапета. Някои изкарваха дюшеците си на противопожарните стълбищата за през нощта, за да успеят да заспят.
Роден бях в град на контрасти – лукс, пари и суета от едната страна и скитници, бедност и насилие от друга. Място, където дъщерята на филмов продуцент харчи по две хиляди долара за чифт обувки, а същевременно просяк се моли по улиците за някой и друг долар под изгарящото слънце. Град с широки булеварди, красиви палми и лъскави кабриолети, но също така с огрома престъпност и младежки банди от тийнейджъри, въоръжени с пистолети. До всяка руса сервитьорка, мечтаеща за кариера в киноиндустрията, имаше по някой четиринадесетгодишен хлапак, слушал твърде много хип-хоп, и мечтаещ да стане наркодилър, за да се измъкне от мизерията.
Израснах в предградията на града, далеч от луксозните имения и папараците, сновящи край тях. Родителите ми бяха имигранти, пристигнали в земята на неограничените възможности, за да намерят работа като таксиметров шофьор и чистачка. Те починаха отдавна, без дори да се докоснат до „американската мечта“ от рекламите на „Макдоналдс“.
Напуснах колежа и се пробвах в полицейската академия. Когато я завърших, вече имах работа, жена, къща… нормален живот. Обаче всичко се промени преди около две години. Една нощ, след поредния скандал, тя каза, че не се чувствала сигурна с мен и, че се нуждае от време да помисли. Малко след това научих, че това да „не се чувства сигурна“ се дължеше на адвокат на име Франк. Не съм я виждал от тогава. Заплатата ми не стигаше за къщата, затова се преместих в евтина мизерна квартира. Спях, работех, спях, обратно на работа и през останалото време се опитвах да не мисля за нищо друго. Всеки ден, когато ставах от леглото, за да отида до участъка, се чудех какъв изобщо е смисълът на всичко това.

1
Пронизителен звук ме събужда посреднощ. Завъртам се върху подгизналите от собствената ми пот чаршафи, а ръката ми безуспешно се опитва да напипа в тъмното телефона на нощното шкафче. Звукът му винаги ме влудява. Събарям го със замах на земята. Чувам нейде от пода приглушен глас:
- Там ли си, Делгадо?
- Да? – отговарям след като успявам да намеря слушалката.
- Здравей, Бен се обажда. Извинявай, че ти звъня по това време, но имаме „ситуация“.
Бен е един от колегите ми. Свестен пич. Изръмжавам и включвам нощната лампа. Жълтата ѝ светлина ме заслепява за миг. Бен продължава да говори. Погледът ми се прояснява и мебелите в мижавата стаичка, която наех след като Ана ме напусна, започват да придобиват очертания. От влагата стените са заприличали на географска карта на света. Сядам в леглото, а пружините изскърцват жално. Бен ме информира на коя улица в Комптън ме чака и най-после тишината се завръща. Затварям телефона и поглеждам будилника. 5:40. Шибана работа. Измивам си лицето и все още с дрехите от предната вечер, дънки и бяла тениска, излизам навън.
Още не се е съмнало, когато стигам до Комптън, но това не пречи кварталът да изглежда оживен. Мястото посочено от Бен е миризлива малка уличка, задръстена от боклук и строителни отпадъци. Няколко колеги със сънливи физиономии са отцепили мястото и спират зяпачите. Показвам значката си, след което се шмугвам под жълтата лента. Браво на момчетата, добра работа са свършили.
- Слим, най-после! – Бен излиза от входа на сградата.
Той е на двадесет и пет, красавец, висок около метър и седемдесет, няма и шейсет килограма, с изгладена риза и зализана коса. Обзалагам се, че е успял дори да се обръсне преди да дойде тук.
- Какво се е случило? – гласът ми е пресипнал. Прокашлям се и се изплювам. Повтарям въпроса.
- Младо китайско момиче – отговаря Бен посочвайки ми трупа по средата на тротоара, покрит с найлон. – Иди и виж сам. Ти пак ли си се наковал снощи?
- Не. Настинал съм.
- През юни?
Не му отговарям. Отправям се към тялото, поздравявайки пътьом две други ченгета, които обсъждат снощния мач на Лейкърс, но те не отвръщат на поздрава ми. Вдигам найлона и очите ми срещат тези на момиче на около четиранадесет-петнадесет години с азиатски черти. Черепът ѝ е смазан, а изтеклата кръв е образувала локва около трупа. По голото ѝ тяло има множество охлузвания и рани. То вече не е нищо повече от куха обвивка.
- Паднала е от петия етаж – обажда се Бен.
Поглеждам нагоре към старата сграда от червени тухли, чиито мръсни и опушени стени са покрити с графити, а металните балкони са почернели там, където минава противопожарното стълбище.
◘ Ще огледам тялото на момичето► Епизод 331.
◘ Ще разпитам двете ченгета, обсъждащи баскетболния мач ► Епизод 304.
◘ Ще се кача на петия етаж ► Епизод 95.

на мен пък ми допада именно стила на илюстрациите, много е "дарк реализъм" работено е с много силни контрасти от твърде черно към абсолютно бяло. Игра на сенки.

ще разпитам двете ченгета, дошли преди мене. Оглед мога да направя и по-късно. в моргата. първите впечатления са най-важни.

George-AL писа: писа:

на мен пък ми допада именно стила на илюстрациите, много е "дарк реализъм" работено е с много силни контрасти от твърде черно към абсолютно бяло. Игра на сенки.

ще разпитам двете ченгета, дошли преди мене. Оглед мога да направя и по-късно. в моргата. първите впечатления са най-важни.

Илюстрациите, хич не ми допадат. Ретуша е в повече. Липсва индивидуалност.

Джордж - току що се провали на изпита си по криминалистика. Винаги се започва с огледа на трупа и се върви от него към периферията. Двете ченгета, които обсъждат мача са т.нар.оперативни, които са дошли да запазят местопроизшествието. За да не го изпотъпчат случайни и неслучайни хора, а като гледам дори и това не вършат добре. Отделно - няма никакви данни полицаите, да са били преки свидетели-очевидци на случая, а практическият ми опит подсказва, че шанса за това е пренебрежимо малък. Иначе нямаше да си обсъждат мача, а щяха да тичат при тебе. От огледа ще научиш действителната причина за смъртта и това дали трупа е бил местен в пространството. В моргата ще разкъсаш връзката между тяло, място и деяние и ще пропуснеш съвкупното им изследване. Обратното е вярно - в моргата можеш да отидеш и по-късно за да провериш първоначалните данни. Ако не извършиш тези действия навремe, може да се заличат много пресни следи, които са конкретни за всеки отделен случай. По време разследването ако определени действия, не се извършат своевременно, те не могат да се извършат никога. Защото са неповтаряеми. Огледът е едно от тях. Както в медицината, ако не спреш кръвта на време, пациентът си отива, така и тук, несъбирайки уликите срочно, обезпечаваш неуспеха си. Но аз съм твърде обременен от действителността и не бива да ставам пречка пред свободния ти избор.

никъде не се каза, че колегите не знаят какво се е случило. Аз приех, че щом са пристигнали вече тук те са се занимавали с това да научат някакви подробности - има ли свидетели, някой чул ли е нещо, по кое време на нощтта се предполага че е убита жената и т.н. Най-малкото могат да ми кажат наръгана ли е, разстреляна ли е, от упор ли е раната, проститутка ли е, в ко район е била, имала ли е сериозен приятел - все такива неща. обикновено преди да се почне оглед някой от присъстващите полицаи синтезира с две изречения събитията. Това че говорят за мача не ме притеснява - приемам че жандармите чакат МЕН и не се престарават, но знаят основните факти, с които ще ме запознаят. огледа мога да го направя и след като изслушам колегите (няма да отнеме повече от пет минути), тялото няма да се помръдне през това време, нито ще избяга, а ако започна да гледам тялото и те хукнат на някъде ще изпусна важни сведения.
освен това колегите би трябвало вече да са направили снимки докато са ме чакали, един допълнителен оглед трудно може да каже повече, без да се направи балистична експертиза или аутопсия.
не съм си и мислил, че в една илюстрация трябва да има индивидуалност. Това не е икона. напротив хубавото е, че е представен целия пейзаж и си
представяш как твоя човек се вписва в него.

*от картината виждам че убийството е извършено с особена жестокост - има отрязана ръка, в близост до главата на жертвата, което значи че убиецът не е действал в състояние на афект, а а или е познавал жертвата, или ако не я е познавал я е белязал по някакъв начин. Отрязаната ръка може да е символ, че е откраднала от някого.
** сега виждам, че това не е ръка, ами е ваза. Пак се придържам към мнението за особена жестокост и че убиеца е познавал жертвата - успял е да я доближи, да замахне отзад със сила и да я удари по главата. Това е хладнокръвно убийство, а не в състояние на афект. Ако бе в състояние на афект удара щеше да е отпред, а не отзад (жената е издебната) и щеше да има следи от борба.

А, може би ще е по-полезно за всички тук ако най-накрая осъзнаеш, че човек не разбира от всичко и не трябва да взема отношение по всички въпроси, особено по онези от тях от които, хал хабер си няма? "Аз приех" е недопустим субективизъм при разследването на престъпна дейност. С некомпетентно безразличие, ти се отърваваш от емпиричния ми опит, само и само за да продължиш да философстваш! Колко огледа си извършил? Колко трупа си виждал? Колко местопроизшествия си посетил? С колко полицаи си разговарял - как така ще хукнат просто нанякъде, като са там именно с една цел - да ти съдействат!? В практиката допълнителен оглед се прави при изключителни обстоятелства - ако си омазал първоначалния, а ти обясних вече, че първия е неповторим, като обстановка и факти т.е. втория оглед няма да ти даде пълната картина, а само има за задача да събере и фиксира, пропуснати вече следи. Вярно е, че не личи да мислиш, какво имам предвид под индивидуалност в изкуството. За краткост - това е вниманието към детайла. Та, онова дето си мислиш, че не е трябвало да го има, тъй като не говорим за икона, първо те е довело до погрешния извод, че има някаква отрязана ръка, която после си оприличил и на ваза. Не виждам как отрязването на ръка ще е "символ", просто така, без други факти, а още по-малко наличието на ваза и "особена жестокост" са обстоятелства от които да можеш да умозаключаваш, че извършителят*, непременно е познавал жертвата. Ако аз не те познавам, нима това е пречка да вляза в апартамента ти за да го ограбя и заварвайки те, да те ударя с нещо по главата и после да те хвърля от петия етаж? Поразяващо е как (след като двукратно сам се отказа първо да извършиш оглед на трупа), градиш съждения, че някой е замахнал отзад и го е ударил по главата! Още не си определил точно нараняванията, ама произволно реши, че няма как да не е ударен първо отзад! Не, ти ли хрумнаха, типичните версии, че жената може да е паднала или да е хвърлена отгоре? Или това е твърде ниска топка, даже за книга-игра? Същото е положението с разсъжденията ти за нуждата от балистична експертиза - тя се назначава не всякога, за да харчиш парите на данъкоплатеца, а само ако има данни за изстреляни проектили. Подобно нещо в нашия епизод, все още не е установено, но ако беше огледал трупа, вместо упорито да се мъчиш да опонираш и на елементарната житейска логика, щеше да си отговориш, поне на този въпрос, без повече съчинения от типа на "аз приех, аз смятах, вероятно е така и пр." В масовия случай на убийства, се касае, не за предумисъл и хладнокръвност, а за инцидентен умисъл и афект. Има си съдебна статистика по въпроса, която е безжалостно конкретна и не можеш я подлагаш на джорджалстване**. Докато нямаш конкретни факти, които да насочват в обратна посока, граденето на автоматични изводи за афекта е непонятно. Определено обаче, ударът отпред, не е онзи "свръхаргумент", който предопределя наличието му, а някакво познанство на жертвата с когото и да е на този етап е твърде рано да се коментира.
"Особена жестокост" е легален термин от НК, който си има конкретно значение и не бива да се употребява на ангро, просто защото сме го чували по телевизията. Смятам обаче, че единствената особена жестокост, представляват разсъжденията ти по случая в които за пореден път, пропусна удобен момент да замълчиш, натрапвайки на целия форум, невъзможността за логическо структуриране на мисълта ти за което многократно ти беше обръщано внимание от различни потребители, че е нежелателно.


* Още не сме сигурни, че имаме извършител в класическия смисъл, смазването на черепа, може да се дължи и на падането. Естествено е наличието на насилствена смърт да се допусне веднага в резултат и на допълнителните наранявания, но за констатирането и е нужно установяване на съответните факти.
** Е, тука не съм много сигурен! Сигурно и това можеш!

чудя се откъде да започна?
ако приемем че човек не разбира от това което прави и не е информиран за избора в една книга-игра (художествено произведение, а не реален живот) - какъв е смисълът да правиш избори в книги игри? предполага се, че героят и е абсолютен професионалист в това което върши.
никъде не съм говорил че имам практика като полицай, представиете си съм изградил от телевизията. Обаче съм убеден, че и авторът на книгата също няма такава практика, освен ако не е лежал в затвора. Ако искаш да проведем специално интервю с него, аз съм навит. Не може да искаш хората да разсъждават на база практически опит, само защото ти го имаш. в противен случай съм прав, че искам от вас опит за Възраждането, макар да не сте историци.
отрязаната ръка - ако това бе ръка - би могло да е символ за крадец, както отрязаният език - за доносник. тази хипотеза винаги трябав да се взима под внимание
На рисунката не личи ясно какъв е предмета с който е ударена жената, но се вижда че жената е ударена по главата с тъп предмет, който лежи до нея - той е в локва кръв, тила й - също. Очевидно е ударена отзад.
На картината жената е до някакви кофи, убийството не е в дома й, обир е малко вероятен, защото убиеца трябва да се е промъквал специално до нея, за да я фрасне.а можеше просто да й пръсне спрей в очите и да й грабне чантата. Ако бе в къщата си, имаше известна логика някой крадец да е търсил бижута и тя да го е изненадала, но така на улицата да я е дебнел - очевидно му е била цел.
Балистичната експертиза я дадох като пример. не знам всички полицейски термини, защото не съм полицай (кажи на автора да сложи речник) но не може при убийство да не се прави проверка с какво оръжие е убита жената, с какав сила на замаха, дали няма отпечатъци по него, косми, днк и т.н-
особена жестокост е термин, който навлезе в последниете години в говоренето на журналистиката използвам го в смисъла, в който го упротребява тя. Ако той е различен от правиния - бележките не към мен. не може всички да сме юристи или полицаи.
обсъждането на текста от мен дали е желателно или нежелателно не ти решававаш. Този текст бе поставен за анализ. да не бе поставян - нямаше да се обаждам.
*ако те ударят по главата с някакъкв тъп предмет и умреш това убийство ли е или не е убийство? нека полицая се произнесе.
**щом искаш в една книга-игра (художествено произведения и то от най-леките жанрове) да си говорим с юридически термини, че щ кажа че очевидно стаав дума за предумишлено убийство, а не за убийство в състояние на силно раздразнение . Тъй като на пръв поглед няма следи от рязни окултиски ритуали (изрязване на генеталии, изписване на името на Сатаната, палене на свещи,, чертаене на пенаграми), ще приема че убийството не е и по религиозни причини.

George-AL писа: писа:

*ако те ударят по главата с някакъкв тъп предмет и умреш това убийство ли е или не е убийство? нека полицая се произнесе.

Прависти трябва да се произнесат дали ако някой тук умре в следствие на многократни удари с тъп текст, авторът на текстовете е извършил убийство.

ако смъртта на гореспоменатия не е станала след физическа принуда или няма явно обида или клевета в текста, (да се е самоубил защото е оклеветен)трудно би могло да се говори за убийство.
това дали един текст е тъп или не е тъп е въпрос на субективни тълкувания.

George-AL писа: писа:

отрязаната ръка - ако това бе ръка - би могло да е символ за крадец, както отрязаният език - за доносник. тази хипотеза винаги трябав да се взима под внимание
На рисунката не личи ясно какъв е предмета с който е ударена жената, но се вижда че жената е ударена по главата с тъп предмет, който лежи до нея - той е в локва кръв, тила й - също. Очевидно е ударена отзад.
На картината жената е до някакви кофи, убийството не е в дома й, обир е малко вероятен, защото убиеца трябва да се е промъквал специално до нея, за да я фрасне.а можеше просто да й пръсне спрей в очите и да й грабне чантата. Ако бе в къщата си, имаше известна логика някой крадец да е търсил бижута и тя да го е изненадала, но така на улицата да я е дебнел - очевидно му е била цел.

Жорж, за пореден път пишеш цели фермани от хипотези, които с лекота ще изпаднат в безтегловност, ако си направиш труда да прочетеш епизода по-внимателно.

Или ако мога да перифразирам стара армейска максима: Повече пот в четенето - по-малко кръв в словесните престрелки с хора на форумния фронт!