SLANG: Паднали ангели - ревюта (СПОЙЛЕРИ!)

В тази тема може да споделяте мнението си за книгата.

Един въпрос, с който (предполагам) всеки ще се сблъска: когато по средата на епизод ти е позволено да възстановиш 1 или 2 рани, трябва ли да отнемаш толкова точки от драма или минаваш гратис?

Приех да не си отнемам при първия прочит и го докарах до "змия". Много приятно се изненадах от текста - идеален е за книга-игра и мен на лично ми създаде усещане, че съм попаднал в добре познат, но отдавна гледан филм. Добра работа от преводач и редактори. Оформлението също е яко - корицата е супер (и на изглед, и на допир), а вътрешните са толкова много, че се отказах да ги броя. Но тези на цяла страница сякаш са правени за по-малък формат и тук малко едреят. В купичката на Хосе: Системата е интересна и върви доста гладко. В началото тръгнах с дълги серии от провали, но в една момент нещата се обърнаха. И като ми потръгна-а-а... Усетих, че на няколко места ми останаха "бели петна" от историята и ще ми е интересно да си ги попълня. Постиженията в края на книгата и приятният стил предразполагат към преиграване. А и съдейки по "медалите", има определена разклоненост в схемата.

Отсега се вижда - много добър продукт; но не мога да направя сравнение с първата част, защото с нищо не ме привлече и я пропуснах.

the_arsonist писа: писа:

Един въпрос, с който (предполагам) всеки ще се сблъска: когато по средата на епизод ти е позволено да възстановиш 1 или 2 рани, трябва ли да отнемаш толкова точки от драма или минаваш гратис?

Ами ако в текста ти е указано изрично, че си възстановяваш/лекуваш Рани, значи не хабиш точки Драма. Точки Драма хабиш по всяко време, когато решиш да се лекуваш, освен по време на битка.

Паднали ангели е поредното "филмово приключение" на Моралес. Мен лично много ме изкефи. Така първо по игровата система - тя е като на ролева игра (все пак СЛАНГ е ролева игра) и работи супер. В тази книга, за разлика от Не поглеждай назад, проверките не са през епизод. Точките драма улесняват играта...но нека на пиша хаотично да мина на системата на оценка по Zort:
Сюжет: - силно клиширан, но в никакъв случай дразнещ(поне за мен) - деградирал полицейски инспектор попада разследва смъртта на китайска проститутка. Има гангстери, сутеньор, дребни риби... в един момент попада на друга (жива) китайска проститутка и ...се оказва натопен...Играта е силно разклонена, като има възможност за цикличност, но всичко е добре изпипано и издържано (добре де, както и the_arsonist е писал има и дупки - Има различни краища, като има един, който е уж най-добър. Героите са плоски, но това е напълно достатъчно за екшън, като деградацията на главния герой може да бъде пълна, което е и обект на едно от Постиженията в книгата - Дългото сбогуване. И още нещо -
Игровата механика - както писах тя е на ролева игра - избираш между пет двойки характеристики - силен, красив, жесток и т.н.; отделно разпределяш 8 точки на 6 умения, като може да имаш такива с 0 точки, а макс. оценка е 3. Цялата игра се базира на проверки с два разноцветни зара, като при провал най-често получаваш рани, е има случаи, в които умираш директно или те изпращат в кофти сюжетната линия с кофти краища. Точките "драма" служат както за лекуване, така и като подсказки, че си на прав път и че си намерил нещо важно като информация по случая.
Слабият момент за мен е графата "трупове" - тя не играе роля в играта, но я има, като има и постижение обвързано с нея...можеше да е изведено в текста, кога да си запишеш...защото
Постиженията и различните краища на историята предоставят голяма преиграваемост - за двата пъти, в които я играх, минах през доста различни ситуации.
Оформление Твърдата корица ми харесва (меката не) - вътрешните илюстрации не са нещо особено, но не бих казал, че дразнят. Страничната лента не бих казал, че ми беше някакъв проблем
Удоволствие - голямо Трябва да има такива "твърди" екшъни. Лично за мен много по-добра от предната от поредицата, а и от редица неща излезли тази и предходни години. Доста по-мрачна, няма нищо тийнейджърско вече, има страхотни моменти, добра игра...Действайте с тази книга!

Паднали ангели.
Втората книга игра от поредицата SLANG, в която се пренасяме в горещият, прашен и мръсен Лос Анджелис. Град, където мултикултурата е на много високо равнище – имат си Чайнатаун, Филитаун, Кореатаун, Малката Армения, Малката Етиопия, Техеранджелис, Малкото Токио и Тайтаун. В същия този град живее и нашият герой в книгата – деградиралият комисар Делгадо. Човек, зарязан от жена си, пропиващ заплатата си и живеещ в мизерна квартира.

Има един жанр в киното наречен деветдесетарски екшън, който се характеризира с безмислено клане, насилие, ЦРУ винаги са гадняри, ФБР пречат на човечеството, рокерите са ултра гадните изроди, мафията няма кой да ги спре, винаги има по някоя супер мацка, на която се наслаждавахме изцяло по средата на филма и не на последно място - вихреният екшън и готините лафове, които присъстваха и нонстоп ги използвахме в речниците си. Точно такава е и тази книга-игра. Само където липсва ЦРУ, ФБР и готините лафове. Всичко друго е налице.

Сюжетът в едно изречение е – пропаднал инспектор разследва смъртта на китайска проститутка.

Който търси дълги литературни описания ще остане разочарован. Епизодите са къси, изложени по начин, в който няма накъсване, както при екшън сцените, така и при описанието на места, в които да прочетеш за някоя друга улика, която да ти помогне в разследването. Това е доста важно в една книга-игра, за да не може, когато се стигне до разклонение, играта да страда от слабостта от неинформираният избор.
Механиката на играта е с една идея тромава. Освен, че използва модела: зар + умение + показател, допълнително са го усложнили със степен на трудност + зар, от който трябва да се извади полученият сбор на играча. Ако беше моя игра сигурно бих премахнал хвърлянето на зар към трудността, за да може сцените с тези проверки по-бързо да ги приключвам.

Тази книга-игра и предоставя доста преигравания и то не само, заради постиженията в края на играта, а защото има и няколко алтернативни финала. Някои от тези финали за мен си бяха на мястото, но само един ми се стори претрупан. Според мен е от престараването на автора да си играе на садист и да натрупа прекалено много главоболия на сеньор Делгадо.

Илюстрациите, обаче ми дойдоха прекалено тъмни и въобще не ми допаднаха. Оформлението в книгата с илюстрованите ленти встрани на страниците са страхотно попадение и адски ми харесаха.

В заключение ще кажа, че Паднали ангели ми допадна много. Изиграх го няколко пъти, като всеки път взимах различен набор от умения, както и различно разпределение на точките. Ако ми се доиграе някоя книга-игра, със сигурност това ще ми е между първите 5 избора.

Времетраене – 25-30 минути
Оценка за преиграваемост – 8
Оценка на играта – 7
Илюстрации - 4 - много са тъмни.
Дизайн – 6 - на места имаше липсващи лентови илюстрации. Само заради това не е 10

Аз ще се постарая да съм по-кратък от колегите читъри по-горе, дето от първия път я били превъртяли.

Играта значи е от типа "умирай трудно", където труповете са повече от изстреляните куршуми. При това преобладават трупове на ченгета... Има разбира се вариант да завършиш и без жертви, но не е предвидено това да е "правилният" финал. Автора е отделил еднакво внимание както на "благопопучните" финали, така и на откровено неудачните.
Изключително трудно е на първо четене играча да подбере подходящите характеристики на героя. За достигане до желания благополучен финал ще ви трябва цялостно проучване на "маршрута" и ключовите проверки по него от какви характеристики се нуждаят. В противен случай сте обречени на постоянен провал.
След първите 7-8 смъртни случая се нагледах на какви ли не щуротии с тези проверки, които на места използват супер нелогични характеристики. Да не говорим, че автора или е скаран с математиката или е хвърлял зарове при определяне степента на трудност. Проверката за битка срещу кеч шампиона е същата бира като проверките за битка със чичка на средна възраст по боксерки дето бие жена си или тази за битка с обикновен упаковчик на хероин.
Направих си аз значи супер корав герой - силен, пъргав, сръчен, атлетичен, с черен колан по карате итн. и викам сега ще мачка престъпността наред, пък още в началото отивам да разпитвам съседите, чувам как някъв крещи на жена си, разбивам вратата, връхлитам с пищова напред, хвърлям 1-6 и ям шамарите от гологлавия чичак по боксерки. Минус 2 Драма. Как минус бе, при тая драма поне 5 точки трябваше да ми се добави! Идваше ми да метна книгата през прозореца.

Играта е драма отвсякъде, но предлага няколко няколко часа в напрегнато хвърляне на зарове, за "хардкор" феновете на КИ

Отнесох се с пренебрежение към "Паднали ангели", заради първата книга на автора - "Не поглеждай назад", която, не ми хареса.
Тук обаче Моралес, не само е подобрил значително интригата, но и е вмъкнал драматизъм. Вярно е, че действието дяволски напомня деветдесетарски екшън от типа на "Умирай трудно". Изиграх играта 3-4 пъти, като първият път най-много ми допадна, завършвайки я с кодовата дума "птица". Да се озова в болнично легло, никак не ми се понрави след всички преследвания, битки и усилия.

Сюжет:
Деградиращ полицейски инспектор, оформен като мрачен герой, имащ лични проблеми се опитва да води разследване (по американската система), докато му позволяват. Неусетно и за него, той почва да стреля по "милите" си колеги, които съвсем не са света вода ненапита. Работата е там, че когато това се случва, Моралес даже, не пита читателя дали иска да стреля по тях, а направо го описва в действието, което е в повече. Играта ужасно напомня механиката на компютърната игра GTA - Vice City/San Andreas, които играех преди 10-12 г., спретвайки си дуели с полицията и разрушавайки половината град...Литературата е семпла. Редакцията е на ниво, но в еп.1 забелязах, че баскетболен е изписано като баскет-болен. Според мен прилагателното от м.р. ед.ч. тук няма нужда от тире. Мачът не е болен! Може да е грешка при корекцията. В еп.334 е използвано "посъветвам", вместо простичкото съветвам, но това са дреболии. Не ми хареса, че основният персонаж на Амбър, мълчи като пукъл и вместо да се превърне в твоя приятелка и помощница, всъщност го раздава доста индиферентно. Даже и да я оправиш, пак нищо не се променя... Явленията на духът на Бен и убитото момиче също способстват за засилване на мрачните нюанси.

Игрова механика:
Събират се малко улики, при което са възможни малко заключения. При провали в проверките следва или рана или по-лош пряк път към истината. Някои от проверките ми се сториха нелогични - при разпит на гологлавия, да си жесток и упорит, едва ли би било най-логичното, тъй като той е здравеняк и освен ако не му извадим зъб, едва ли ще пропее, просто така.Често пъти, заровете прецакват с измятането си иначе сполучливи комбинации от качества и умения. Та, можело е да се опростят още нещата - направо без зарове*. Независимо от всичко има си го напрежението. Особено при финалните проверки, когато си заключен в участъка - ако сте избрали този път. Проверките от -5 и -6 са си труднички! Разклоненият край и множеството възможности за финал, дават сериозна възможност за разчепкване, която обаче често зависи и от успешните проверки, които пък са в зависимост от волята на заровете.

Оформление:
Добра корица на масовото издание и направо перфектна на това с твърдите корици. Вътрешните илюстрации са твърде тъмни и мрачни, без внимание към детайла и не ми се нравят, но идеята със страничните "тапети" много ми допадна. Единственият минус при тях е, че пречат на отпечатването на зарчета на страниците, ако играете на места, като тоалетни**, където не можете да хвърляте зарове.

Удоволствие:
Като цяло добра игра в която твърде мрачният герой и често пъти лошият край, не развалят игровите предимства и динамиката.


*Това не мога да повярвам, че го написах!!!
**Специален поздрав за..., те си знаят кои са!

Opk писа: писа:

Направих си аз значи супер корав герой - силен, пъргав, сръчен, атлетичен, с черен колан по карате итн. и викам сега ще мачка престъпността наред, пък още в началото отивам да разпитвам съседите, чувам как някъв крещи на жена си, разбивам вратата, връхлитам с пищова напред, хвърлям 1-6 и ям шамарите от гологлавия чичак по боксерки.

Еми, брат, кой те кара да се бъркаш в на Брус Уилис домашните кавги?

Най-после остана малко свободно време за това заглавие. Екшън, от тия дето на времето се скапвахме да взимаме от видеотеките. Дейвид Брадли, Джеф Уинкот...все отбори звезди, които могат спокойно да влязат под кожата на нашия герой. Добра игра, лесен за попълване дневник, с много проверки на уменията. Наистина екшън от всякъде, но ми се струва, че все повече игри "страдат" (според мен) от прекалено голямата разклоненост. Тук наистина има 4-5-6 възможни завършеци (още не съм разцъкал изцяло), но многото разколнения всъщност скъсяват приключението. Има висока преиграваемост, но за кратко време. В тия 350 епизода със сигурност може да има повече ситуации. Както и да е играта все пак е интересна, макар да не е от любимите ми поджанрове в книгите-игри. Дай ми фентъзи и фантастика на мен, тия полицейски истории...

Експлозивен екшън!
Леко се разочаровах от твърде късата развръзка. Искаше ми се да има повече мистерия.
Клишета на всеки ъгъл, но все пак компенсирани от логични избори. Нещо, което го няма в другите медии. Кефометърът ми беше изпълнен на макс. Сюжетът за книга-игра си е ОК, героите също бяха запомнящи се.
Игровата механика ми е леко претрупана.

Минуси:
Крими елементите не бяха особено добре разработени
Важно участие на заровете
Усещане за кратка новела вместо трилър роман („Не поглеждай назад“ ми се стори по-дълъг)

Плюсове
Логични избори (според логиката на автора разбира се)
Адреналин
Страхотно оформление

Със сигурност ще прочета и материалите на този автор в списанието!

Реших отново да изиграя Паднали ангели, 4 години по-късно.
Останах доволен, въпреки че умрях поне десетина пъти - в следствие на лоши избори от моя страна, недоглеждане и ...зарове.
Трилърът и скорострелният екшън в тази история е гарантиран. През цялото време си на тръни, очаквайки зад следващия ъгъл да те застрелят. Крими елементите не бяха лоши, но и не блестят с някаква оригиналност. Главният герой напомня на Брус Уилис в 16 Blocks (филм, който харесах през 2007г.).
Литературата на моменти сякаш е писана "на коляно", но пък и притежава някакъв чар в простотата си. Когато играя експлозивен екшън, честно казано, не ми се четат големи драми или виртуозни диалози, дълбаещи надълбоко из човешката психика.
Та според мен Моралез е постигнал успешно целта си, макар и да можеше да очертае по-добре героите си в някои потенциално добри сцени. ММ го е постигнал това в Хлапето навремето.
Изборите бяха многообразни и това ми допадна най-много в играта.
Механиките на проверките са ОК, дори бих казал интересни, като най-голямо чудене падна кога да ползвам точките Драма.
Искам да спомена, че изданието с твърдите корици е истинска наслада за четене/игра, а визията на предната корица е стилна.
Извинявам се, ако се повтарям от мнението си от 2018г.

Добре правиш, че се готвиш за продължението

Чудех се коя от книгите на Хосе Моралес да подкарам и избрах първо "Паднали ангели", не по друга причина, а защото в другата книга е посочена, че тази точно е дебютната му. Вероятно си има логично обяснение защо са издадени наобратно, просто не беше отразено до момента. А какви детективи сме, ако не обръщаме внимание на малките детайли?

В интерес на истината съм изключително приятно изненадан от тази испанска по произход и разказваща за северноамериканската реалност книга-игра. Че историята напомня вехт филм няма две мнения, но не типичен такъв. По-скоро на "Криминале" на Тарантино, цитатът от посвещението на книгата е оттам.. нищо случайно. Друг човек да беше, щеше да благодари на близките си за подкрепата.

Аз четох версията с меки корици, но съм доволен от илюстрациите (не че знаех, че има друго издание). Може би само оригиналната испанска корица ме привлече повече, едно заради приликата с другата книга, а и щото си е башка "Син сити". Нищо случайно - Тарантино + Робърт Родригес (и/или Джон Ву + Макс Пейн). Историята се заплита.

Механиката и дневникът към играта малко посбъркани ми идват. Системата с два вида умения + шанс за проверка са ок, ама пусто като не ти върви на зарчемет и ти идва да хвърлиш нещо нанякъде.. Лошото в уменията е, че някои от тях се припокриват: атлетичен с пъргав, дипломатичният е и логичен, боравещият с пистолет - сръчен и т.н. Това не е толкова лошо, но ми се стори лесно да схвана какво ще ти трябва и какво не през играта. От първия път, не че се справих, но после пак играх със същия персонаж.

Изцяло излишна ми се стори например графата предмети, които комай са не повече от четири и преспокойно можеше да са в кодовите думи. Ама нека има симетрия, народът харесва симетрията..

Историята е добре разказана и въпреки, че доста от епизодите са само препратки към следващи, литература не липсва. Дотолкова, че да те вкара в следващата сцена плавно. До финал стигнах веднъж, но съдейки по "постиженията" има няколко варианта за край, кои колко успешни - друг въпрос. С кеф ще се обърна и към другите произведения на този автор.