Призвание Герой представя: Парадокси

Крайно време беше да се появи нова книга от тази поредица. Най-после мога да я обява, защото приключих превода. Това е "Парадокси". Книгата е отново френска (препоръчана ми от Емануел Керо) и е класирана на второ място на конкурса "Yaztromo" през 2014 г. Епизодите са 235 и е около 40 000 думи.
Засега няма да издавам много от сюжета, за да не развалям удоволствието. Не знам дали ще успея да я издам за Коледния панаир, тъй като тепърва започва търсене на илюстратор, както и художник на корицата.

Преводът отново е мое дело, така че го бройте зле Ето първите епизоди, които не са минали никаква редакция, така че смело се хващайте за грешките:

1.
Силна болка пронизва главата ти и ако имаше сили би изкрещял. За щастие, тя бързо отслабва и остава само глухо туптене някъде на заден план. Съзнанието ти малко по-малко се възвръща. Многоцветни светлини танцуват пред затворените ти очи, сякаш по вътрешността на клепачите ти пърхат множество призрачни пеперуди. Всичко е мъгла, само слаби усещания и потръпвания, не чувстваш тялото си, ако изобщо имаш такова. Малко по малко мъглата отстъпва, и едно слабо и ритмично почукване кара мозъкът ти да заработи. Усещаш как духът ти бавно се вселява в тленния си обков. След малко сякаш всичко започва да се идва на мястото си, мислите ти се подреждат. Хаосът от чувства и усещания се кондензира и те започват да придобиват смисъл. През облака от изтощение, усещаш студенината на камъка под гърба ти. С мъка отваряш очи…
Отиди на 40.

40
** Първото нещо, което все още замъглените ти очи виждат е сива пелена, разполовена от слаба светлина. След няколко мига погледът ти се прояснява и премигвайки виждаш че сивотата е каменен таван, по който на равни интервали са заковани почернели дървени дъски, целите обвити в паяжини. Вдигаш с мъка ръка, вече възвърнал контрол над крайниците, и бавно разтъркваш очи. Сивотата отстъпва още една крачка назад, но погледът ти е все още замъглен. Целият си схванат, но вече си способен на движения, и затова събираш сили и се надигаш от пода. Хладния повей на вятъра по кожата ти те кара да осъзнаеш, че си напълно гол.
Отиди на 71

71
Все още ти се вие свят, но успяваш бавно да се изправиш на крака и разтривайки бавно вкочанените и сковани мускули на крайниците ти, се оглеждаш. Първото ти предположение се потвърждава: в пещера си, слаба светлина прониква през малък отвор, не по-голям от дланта на ръката ти, разположен в ъгъла до тавана и покрит с тънки решетки. Единственият изход изглежда е врата, която се губи сред сенките нагоре по стълбите. По дължината на стените са подредени множество сандъци, които може и да скриват други отвори. Подът е прашен в ъглите, но чист в средата на помещението, точно там където си застанал сега. Около теб с тебешир е изрисуван кръг от странни кабалистични символи, които ти изглеждат странно познати. Намираш се на място, където не си очаквал да се озовеш, и обстоятелствата, които те доведоха до тук са ти...
... напълно неясни. Потреперваш, осъзнавайки че нямаш ни най-бегъл спомен как си се озовал тук. Нито какво се е случило преди това. Нито до каквото и да е друго, нито кой си ти самият. Примигваш с очи, застиваш за миг, шумът в главата ти се избистря до неясен шепот, до някаква идея и накрая до една дума: „време“. Поради една или друга причина, тази дума сякаш изцяло е заела мястото на твоите спомени. Опитваш се да ги възвърнеш, да намериш някаква нишка, някакъв образ, някакъв спомен. Но само това кънти като ехо в главата ти „време... време... време“. Затваряш очи, поставяш ръце на лицето си и бавно разтъркваш очите си. Ръце, лице... знаеш какво се е случило. Пещера... къща. Всичко това тук, съществуващи знания, които ги няма, останала е само бял лист хартия. Къща... град? Знаеш, какво означава град. Знаеш значението на тази дума. Но си неспособен да си спомниш за който и да е град. Една напълно теоретична представа, но без пример или без име. Сякаш умът ти е оплетен в някаква мрежа. Завива ти се още по-силно свят. Разтърсваш глава, затваряш очи, и шепотът сякаш отслабва и вече долита отдалеч. Трябва да разрешиш тази загадка, но чрез напрягане явно няма да се получи на мига, и предпочиташ да се съсредоточиш върху по-прозаични неща с оглед положението ти: обстановката около теб и нещата, които биха ти помогнали да възвърнеш спомените си.
Ще огледаш по-подробно кръгът, в който си се събудил – епизод 210
Ще огледаш сандъците около теб – отиди на 163.
Или ще се доближиш до вратата – отиди на 20.

Единствено ми остава да питам- за кога да я очакваме? Всяка нова книга-игра е страхотна новина

Nichy писа: писа:

Единствено ми остава да питам- за кога да я очакваме? Всяка нова книга-игра е страхотна новина

Привет. Ами най-вероятно няма да излезе. Тази година не очаквайте страхотни новини от мен

Надявам се, че се шегуваш. Книжката е доста приятна, според мен - ще допадне на много хора!

Книгата днес влезе в печат. Обемът е 200 страници, традиционния джобен формат. На дебелина ще е като "Герои", която беше 192 страници в този формат. Цената остава 6.99 лв., тъй като преводът е мой, корицата и илюстрациите са стокови, така че прецених да не вдигам коричната цена.

Ех, ех, и ти си тръгнал по пътя на тези мошеници от списанието

Корицата ми допада като цвят и динамика, привлича вниманието.
Има си някои детайли за преправяне (ръката, държаща книгата, огромните букви в книгата), но общата картина е готина.
Поздравления за готиния дизайн.
Смятам, че стоковите решения могат да бъдат далеч по-удачно решение от поръчковите.

Супер новина! Предполагам, ще може да се поръча през сайта или ще я пуснеш през разпространители?

zeroot писа: писа:

Супер новина! Предполагам, ще може да се поръча през сайта или ще я пуснеш през разпространители?

Ще я има на сайта на Крея, както и в книжарниците. Може би обща поръчка със Списанието през месец май ще е най-изгодно, защото книжка от 6 лв (с отстъпката) и 3-4 лв куриерски е безумно.

Съвсем наскоро питах Никсата, защо спря да издава малки книжки. Искам да го похваля, че отново има такава, още повече че продължава с френските преводи.

Днес книгата излезе от печат.