Призвание герой представя: "Парадокси" - ревюта и коментари (СПОЙЛЕРИ)

Отварям темата за коментари и ревюта. Спойлерите са разрешени. Затова и сложих в заглавието.

Мисля, че избрах много неблагоприятна година, в която да се боря за златната никса
Парадоксите се очертава фаворит, без да съм чел нищо друго все още
ПП: Не съм я изиграл все още

След дълги перипетии завърших успешно Парадокси.
Първо искам да изкажа благодарност към издателя за готиния джобен формат (може да се повтарям). Приятно е да се чете, като ти е леко на ръката. Корицата, оформлението, илюстрациите са на профи ниво – доволен съм, с кеф си разгръщах книжката (даже я помирисах един-два пъти).
Сюжетът се завърта около fantasy time loop и мистерията около него. Тази тема ми е много интересна. Главният герой се събужда с амнезия, което през цялото време ми се струваше като преекспонирано клише, но след като прочетох финалният епизод, разбрах, че е логично и оправдано за сюжета.
Играта е интересна, като представлява едно постепенно сглобяване на пъзела на мистерията около time loop и начина да се справиш с нея. Нужно е да „преровиш“ доста локации, да пробваш различни подходи и да проявиш търпение, когато играта отново те „рестартира“. Но си заслужава.
Хареса ми също:
- интригата между двамата магьосници, беше представена постепенно, от различни гледни точки.;
- античийт механиката и нуждата читателят сам да се досеща кога да ползва даден код (прибави/извади);
- възможността при всеки рестарт да си коригираш статовете на героя
- играта не е само на сляпо, трябва да се мисли, да се пресмята;
- подробните епизоди с дневниците на главния виновник, добавя плътност на историята
- механиката с рестартирането на деня;
- „парадоксалният“ главен герой, причината за неговата поява и мисия;
- редакторската работа е на ниво, четенето върво гладко;
- предговорът от издателя, и планираната бъдеща КИ.

Някои забележки:
- Картата уж има много квадранти (24), но в крайна сметка са само 5. Явно служат само за балансиране на стат Време;
- Изборите в началото, преди рестарта, нямат значение за играта (поне така ми се стори);
- На епизод 164 бях заблуден (дали заради превод или заради автора), че тогава трябва да ползвам античийт код;
- Някои локации (бедната част и др.) в града бяха твърде постни, като преживяване;
- Имаше лека „баластра“ в опита на автора да обясни времевите парадокси, явно тази тема го вълнува;
- Идеята със задраскването на кутийки в дневника в графа Време не е удачна. Имам само един ред кутийки, а рестартирах 10 пъти може би….повече даже;
- В един епизод срещнах три грешки в изписването на думи, като две от тях могат да се хванат с Word;


Препоръчвам тази книга-игра на всеки заклет геймър/читател.
Личният ми кефометър – 8/10 (за сравнение Герои е 9/10)

Искрени благодарности на СКИ за тази джобна серия!

Изказвам мнение под формата на ривю, като същевременно отговарям на Кирето:
Играта е яка, въпреки че идеята е предъвкана вече от филми и други книги-игри.
Предвид факта, че всеки път рестартирам и си променям точките на уменията, още в първи епизод предположих, че съм главен герой от компютърна игра. Начинът по който се събуждам, като в Куейк също ме наведе на тази мисъл. Предположих че за пръв път съм включен с началото на играта и за това нямам памет от преди и от тук следва при всяко умиране или свършване на деня да пускам ново жетонче за да се спробвам пак. А факта че всеки път си променям точките означава, че всеки нов ден изглеждам различно - един път съм батка, друг път красавец, трети път нинджа. И още нещо, което ме заблуди беше постоянното описание колко лъскав е града и какви ботове са всички, които се разхождат на рандом точно като от компютърна игра - доста яка идея ми се стори като цяло.
Похвата на играта е изцяло мънки-айландски; докато не минеш по главната пътека на книгата няма да я изиграеш. Страничните епизоди и историйки ти помагат през рестартите да стигнеш до финала. От тук изскочи един проблем. Оказа се, че оръжието и бронята в скъпата сграда в центъра са абсолютно безсмислени и са сложени с единствено с цел да те заблудят. Това не ме изкефи, поне да служеха за някъде другаде, а то из цялата игра кажи речи без 1 място не ти иска повечче от 5 сила което си е постижимо без оръжията.
Кире, ако става дума за това, 164ти епизод не е заблуждаващ, ти си се заблудил изцяло сам. Иска ти се да влезеш в кулата, когато си пред входа ѝ. Това място е на епизод 141 (по памет епизода) там пише че си пред входа на кулата.
За мен минус беше финала всъщност, защото се оказа че не съм главен герой от PC-игра, а нещо доста по тривиално.
Изиграх играта с 13 лоопа (без първия) и само с един чийт накрая, тъй като не ми се прибягваше до старата мънки айландска стратегия, да ползвам всяка кодова информация върху всеки епизод от ритуала до края, за да открия финалния епизод.
Дневникът е само фиктивен, аз естествено играх на лист, не знам Кирето защо е ползвал този от книгата.

Прочети пак епизод 164 и ми кажи къде се намира главния герой!
Има ли опция да вляза в кулата направо от там (нали е разпределителен епизод) при положение, че знам кода за влизане в кулата. И по пътя на коя логика, за да отида до входа на кулата, първо трябва да отида до някакво табло? (намирам се до кулата, ама не мога да влезя в нея направо, въпреки че това е желанието на героя - не, трябва да отида до таблото?!) Според мен няма никаква логика в това решение на автора.

Не съм ползвал дневникът в книгата. Просто споделих, че вариантът с кутийките е неудачен.

Заблуждаващо е но е малко като при листовките на кормуване.
164 еп. "... намираш се в основата на кулата"
в дневника съм записал : "когато съм пред входа на кулата да ползвам прибавя..."
141 - намирам се пред входа на кулата и има затворена врата
основата - входа...

Та... ако беше компютърна игра, на 164еп имаш цялата картинка на кулата / а на 141 си нарисуван как си само пред един вход, който се знае че е на кулата

Nedelcho Bogdanov писа: писа:

Оказа се, че оръжието и бронята в скъпата сграда в центъра са абсолютно безсмислени и са сложени с единствено с цел да те заблудят. Това не ме изкефи, поне да служеха за някъде другаде, а то из цялата игра кажи речи без 1 място не ти иска повечче от 5 сила което си е постижимо без оръжията.

Как е постижимо? От разпределението на точките при съживяване можеш да си сложиш максимум 5 сила.

Тази книга съвсем пасва на определението "приятна изненада". Нямах големи очаквания към нея, да не кажа, че очаквах че ще е зле. Тези презумпции бяха породени от факта, че като цяло не ми харесват преводните - френско/руско/испански книги + ужасяващо-отвратителната корица. Оказа се, че не съм бил прав. Филмите с времеви цикли са ми от най-любимите, смея да твърдя че съм гледал всичко по темата, като се почне с всепризнати шедьоври като "Денят на мармота", премине се към смели ъндърграунд продукции като "Timecrimes", блокбъстери като "На ръба на утрешния ден", мейнстрийм фаст фууд като "Честита смърт" и още и още. Подобно нещо не е ново за книгите игри, но формата без банички и вещици струва повече. Та по книгата - историйка и сюжет има, които не са лоши, но не са и нещо класно. Преведена е добре, чете се гладко. Само ми се наби един израз: "Мерон се беше надъхал яко" - не звучи много фентъзи. Стойността на книгата е в играта. Чрез античийт механиките те подхваща и зарибява, създава усещането, че успяваш да разрешиш загадка след като направиш сбора с античиит кода и преминеш на точния епизод. Приключението е доста разчупено за обема си и отнема време докато получиш точния маршрут. Има и някои недомислени неща. Например квадрантите с картата - твърде много са. Спокойно може да се сбие до грид 3:3. Друг проблем е записването на време - какъв е смисълът да се съобразявам с него, след като денят пак ще се рестартира и ще имам цялото време? Дори да не ми стигне за конкретната ситуация, ще мина по почти същия начин, с малка разлика и пак ще стигна където съм. Може би идеята е да пасне на темата, но на практика е просто досада. В крайна сметка - доста приятна книжка, която играх до 1:00, понеже имах проблем с финалната битка и бях решил, че няма да лягам, докато не я превъртя.

Здравейте, от две вечери се опитвам да довърша Парадоксите.
Знам за ритуала, имам кинжала, знам и за причинно-средствените работи открих и 5-те локации и не мога и не мога да открия края. Ако някой прецени, че имам нужда от лека подсказка ще му бъда благодарен. Не отричам, че след 15-20 прераждания започнах да ровя в книгата, но за сега тя е личният ми фаворит от поредицата, благодарности към целия екип.

Вилорп писа: писа:

Спойлери:
Трябва да отидеш на вилата на мага, където провежда екперимента си, като преди това си се екипирал с максимални точки за ловкост и си взел кинжала. Също трябва да минеш и през каменната статуя ако не си минал от там, което не е вилата. Като цяло пича има 3 имота, единия в който се будиш, втория със статуята и третия където е развръзката.

Тези неща ги правя, но нещо пак не достигам в правилната ситуация.
Както и да прилагам числата достигам до 88 епизод, а той към 13 и добро утро пак съм в стаята с кръга.
Ще прегледам още веднъж, най-вероятно пропускам или бъркам в нещо.

Откъде може да си купя книжката?