Шимбанг - коментарна

За много години, фенове на КИ! Започвам ударно 2021, наваксвайки с непрочетеното дотук.

Прочетох и разиграх Шимбанг, поредната история на Светльо от Древна Корея. Обособявам отделна тема за произведението каквато е и практиката.

Не е нужно да казвам какъв почитател съм на неговите КИ, след като първото приложение , с което изобщо поставих началото на Прайм Геймс, е именно Хуаранг.

Шимбанг успя да ме потопи в атмосферата си и да ми достави удоволствие. Лично за мен това е по-доброто произведение от предходното - Хуаранг - Обезчестения и Нечестивата (най-вече спрямо втората му част с бягството от затвора и финала), но това по-скоро се дължи на личния ми вкус. Игрово произведението е издържано в стила на първия Хуаранг и първата част от втория Хуаранг (тази с монаха Пак Йон Уол), а сюжетът е разплитане на мистериозни убийства и човешки съдби (достатъчно плътни и интересни), пласт по пласт. За незапознатите, структурата може условно да се обособи на две части. През първата част играчът събира кодови думи и пести/трупа ресурси докато обикаля локации, запознава се с детайлите и научава поетапно информация за извършените убийства и ичезнали хора в селцето. Всичко това се прави за определено време, поради което изборите имат своята тежест освен за нюансите на историята и за това как се е справил играчът до достигането на времевата бариера. Следват финалният сблъсък и развръзката. Битката със злия дух, с какъвто всъщност шимбанг си има работа, е трудна и изисква няколко опита докато играчът има необходимия ресурс, с който да го мине. Въпреки общия епилог, са обособени два основни пътя до края.

При първия си опит за изиграване се провалих в битката с мулкуишин заради ниските си показатели, но си позволих да послъжа, за да достигна до епилога, тъй като ми беше изключително интересно да разбера как завършва всичко. Вече при повторното изиграване, постиженията в края ми подсказаха какъв е оптималният път и така попълних някои нюанси в историята, които ми липсваха.

Фактът, че е сгрешен отговора на финалната anti-cheat загадка, е доста неприятен, тъй като трябва да се прелистват страници докато човек не открие верния епизод. За щастие бях разбрал вече от темата на форума за това неудобство, така че си го спестих.

Неприятно професионално изкривяване при мен е, че гледам на всяка КИ като на заглавие, което трябва да автоматизирам и дигитилизарам. Реално, когато кодовите думи се превърнат в скрити флагове и преходите се автоматизират, произведението би станало слабо-интерактивен разказ. Но за мен атмосферата, стила на писане и сюжетът успяват да износят всичко на гърба си.

Препоръчвам да не пропускате Шимбанг, а сега продължавам със следващите произведения в ПГ.

Шимбанг или първите седeм сезона на Малката булка събрани в 150 епизода

По новата утвърдена оценка за книги игри:
Оформление
Тук няма какво толкова да се каже. Оформлението е стандартно за ПГ - леко постно, не се изсилва с нововъведения. Изостава от новите тенденции за оформление на сборници. Илюстрациите са с акварел и кореспондират с това от предишните части на поредицата. Не са върха на сладоледа и не са цветни, до някъде са абстрактни и вероятно си има ценители. Някъде бях споменал, че корицата на пъдпъдъка е типът илюстрации които си представям за тези корейски неща.
Литература
Шимбанг започва с едно богато илюстриране на природа, душевност, отвъдно... по бетер Жул Верн. Аха аха да почна да прескачам абзаци и младия шаман който всъщност е бустнат такъв започна да ходи с лице към слънцето, за да (забележете) може вятъра да развява пелерина роба или там каквото кимоно носи. Може да съм предубеден, ама от както в едно издание на СКИ попаднах на болнична стая пълна с люпилни за пилета в които имаше кукли тия неща ме дразнят една идея повече. В интерес на истината освен това със слънчевия вятър попаднах на само още една нелепа случка. По обед стигаш в селото дето ти е крайна точка а в кръчмата къркат трима лапетии дето са твоя „набор“. Тук заяждането ми е за „набор“ - което е свързано с наборна служба на редовна войска. От увода знаем, че ти в казарма не си ходил та много нелепо ми седеше тая дума в устата на някой който досега е живял буквално на самотен остров. Единственото по-нелепо би било ако там къркаха жени и да им викне „Здравейте наборки!“. В кръчмата е и единственото място в играта където са замесени пари, а такива не са ти упоменати в инвентара. И така неусетно преминаваме към
Играта
В която нямаш Мастърско умение ама може и да имаш по някое време. Тъй че който разправя, че „не вдигаш нива“ е в грешка. Не че можеш да дигнеш някое умение повече то веднъж де и не че има смисъл да вдигаш малките. Всичко в играта ти гълта мана (Ки), а това че нашия шимбанг е расъл в гората въобще не му помага, защото когато му искат да направи муска за която знае че е просто перо на връв и няма някакъв друг смисъл освен плацебо ефект той се пъне да призове някакъв дух и да го върже на тоя канап с идеята да пази. Тук идва и противоречието. Хем муските не са истински хем стават истински. От увода останах с впечатлението, че ще можеш да имаш взаимодействия и с двата свята, но в крайна сметка си получаваш хуаранга с нови умения. Разплитането на случая с удавника е поднесено интересно със събиране на улики, но похвата героя да знае нещо което би трябвало да знам и аз, но аз като читател не го знам - не ме кефи. Визирам случката до езерото където тъкмо да тръгна на среща с финалния бос при мене идва един байчо и моли да го прекарам от другата страна. В описанието му обаче и изтървано това което забелязва моя герой - пича е без сянка. Това не е спойлер защото задължително се минава през тая случка и разликата дали ще го прочетете тук или в книгата е само дали ще се изненадате от това, че вашия шимбанг изведнъж скача на бой срещи въпросния байчо. В тая случка тотално липсва възможност да не се сбиеш с духа, който всъщност не е агресивен и дори иска да ти даде няколко вона за услугата.
Както и да е. Има мистерия която трябва да разплетеш и вероятно да навържеш в правилната последователност а случката и това кака са се стекли нещата е толкова нелепо и невероятно, че със сигурност е взето от реалния живот или от индийски сериал.
Кефометър
Въпреки някой проблеми като опита за скрит епизод идващ ни в клин ни в ръка и където трябва да обърнеш името Юг-Ги-О-Дзин-Пин или нещо подобно в числа, а също и използването на много специфични кодови думи, което за мен си беше равносилно на кодови числа (нищо не значат и не може да се асоциира с нищо) книжката ми хареса. Вероятно за положителната настройка в края повлия и това че знаех какво е името на лорд Сняг истинския наследник на трона на Вестерос. Макар че се отказах да му смятам буквите и просто прелистих епизодите между 60 и 100. В последствие проверих другия вариант и ако нямата призоваване на торнадо на мастерско ниво то по-добре намерете името на човека. Та с първия прочит кет, кат, кът, кут или там каквато беше поредната нищо незначеща кодова дума, което разплита историята на максимум.
А извода от цялата работа е: „Ако жена ви е маникюристка, не си хващайте любовница която са грижи за ноктите си!“

Оформление ★★✯☆☆ 2,5/5
Литература ★★★☆☆ 3/5
Игра ★★★✯☆ 3,5/5
Кефометър ★★★★☆ 4/5

★☆✯

Изостава от новите тенденции за оформление на сборници.

Официално поемам отговорността за това - предполагам визираш това, че страниците са в числа, а не в проценти. Имаше такова предложение, но заради мен го отхвърлихме и останахме старомодни отвсякъде. Със сигурност ще обмислим модернизиране на оформлението на поредицата за следващите 10 броя.

Много грешно предполагаш. Визирам това различните произведения или глави да са *отбелязани с черна линия по ръба на книгата* за справка можеш да видиш черното слънце, новото торнадото или Кечи. Минимален напредък е, че започнахте да ползвате жива колонцифра, а от скоро (последните два боря ако не се лъжа) и различен шрифт за епизодите на трите разказа. Броя на илюстрациите е колкото бог да прости, а малки разделящи въобще няма. Към оформлението спадат и рамките каквито можеш да видиш например в Герои и придават още повече чар и дух на произведението.
Хубаво е че забелязваш някой детайли, а аз ще ти обърна внимание и на пълнещият се прогрес бар, а също и тематичния зар в пъдпъдъка и торнадото. Да изпляскаш една обикновена таблица за дневник е удобно, но може да се вкара малко старание мисъл и дизайн, за да се върже самият дневник със съдържанието на книгата. И за това мога да предоставя доста примери, ама почвам да изпадам в офтопик. Само ще обърна внимание, че хуаранг и шимбанг не се членуват - това един кореист ми го каза =Р

За отбелязването на различните произведения - да, може да се направи, но като цяло не виждам особена стойност в това, не знам някой да си търси оттам произведенията, но е възможно. Там иде реч за различни глави, не за различни произведения, но за мен същата логика е приложима. Не е лош елемент, съгласявам се.

Броя на илюстрациите е колкото бог да прости, а малки разделящи въобще няма.

Броят на илюстрациите е по бюджетни прични. Влагаме повече средства и труд за корица и редакции и държим цената ниска, остава някой лев за авторите + над 50-тина авторски бройки за тях и останалите участници. За разлика от Торнадото не се осланяме на инициативи, защото ако за всяка книга се правеше такава, моделът нямаше да работи и гледаме да сме максимално "благоприятни" за общността, да рекламираме книгите на други издателства и т.н., нещо, което почти никой друг не прави, но си заделяме страничките и труда по оформлението и на това. Да, бихме могли да вложим това в рамки и зарове вместо това. Трудно е да се видят, оценят и уважават финансовите и времевите причини отвън, еле пък ако не си издал и една книга при реални пазарни условия без подпомагане и нелегално съдържание. На мен също ми се иска да са много повече илюстрациите, но е по-маловажно от поддържането на по-ниска цена, а и не мога да плащам по 10 лева на хората за илюстрация - дори на едни и същи художници плащаме няколко пъти повече от други издатели на книги-игри, а кориците са ни от най-скъпоплатените и бих казал сред най-добрите, макар това да е субективно. Това обаче е отклонение, наречи го оправдание, ако искаш, съгласен съм с критиката, че илюстрациите са сравнително малко по КИ стандарти (десетина, горе долу колкото в другите КИ - можеш да седнеш да броиш за да си по-наясно - но при по-голям обем, но пък и при същата цена) и това, че има основателни и, впрочем, уважителни (важна дума) причини да е така, не променя факта - просто обяснявам защо.

Има разделителни илюстрации в броя, който коментираш, всъщност по няколко и на трите разказа. Не го изтъквам като супер плюс, но добре е да си проверяваш фактологията при такива твърдения, защото започваш да се излагаш като други членове на форума с изказванията си, но с добавена агресия, за разлика от тях.

Съгласен съм напълно за по-тематичните дневници, както и зарове, за рамките съм 50/50, малко натежават - тук зависим от силите и идеите на Джордж, който също върши повече от това, което може да се очаква от някого за съответното заплащане и ограничение във времето, също малко познат фактор, когато периодиката ти е едно към гьотере. Затова ще имаме 30 книги-игри издадени в 10 години, по една на година и това е една важна стабилност за поредицата и жанра въобще. Нещата тук не са "когато стане" и това си има цена. Много често влагаме повече време от предвиденото в редакция, удължаваме отново и отново сроковете за този процес и накрая не остава много време за предпечат - това е цена, която съм склонен да платим. Съгласен съм и че оформлението на Торнадото и Пъдпъдъка са супер (макар да има единични слаби или спорни решения вътре), но пък съдейки по отзивите, не бих го определил като проблемно или назадничево в ПГ, просто не ни е акцентът. Не правим компромиси с основата, а с "екстрите" - те са захарче върху продукта, а не есенцията му и затова приоритет им е по-нисък. Лично аз не съм чувал за "новите тенденции за оформление на сборници", макар че следя българския книжен пазар и често си вземам или чета и сборни издания. Иначе мерси за подробните коментари, наистина има поле за подобрение в много от посочените направления. Различни шрифтове на епизодите и по-разработени дневници впрочем също има в някои броеве, но наистина - далеч не за всяко произведение.

Относно дневниците конкретно, може да не блестят като дизайн, но за сметка на това са много прецизно разчетени като ергономия (подредба, размери на графите), наименования и т.н. - нещо, което е много по-важно и рядко е на нужното ниво в другите книги-игри, дори и тези със супер-дупер оформление. Добър пример е дневникът на Rider-а, който те е впечатлил като оформление и има защо да го даваш за образец - непригоден е за записи без молив и гумичка + активно триене. Дневниците на торнадото ги правеше ако не помниш 3 месеца с около 400 корекции от Майндкрайм и останалите от екипа (без особено преувеличение) и сумарно около 1 година предпечат, така че ако отделяхме по толкова време на всеки елемент от работата по сборника, щеше да излиза веднъж на 15 години предвид колко се работи по текстовете и играта. Отново, това не променя факта, че можеше да имат по-добър дизайн дневниците, просто обяснявам причини, приоритети, такива неща. Критиката е валидна, присъдата - не бих казал, нито начинът на поднасяне, а на не малко места и бъркаш. Разбирам и уважавам, че слагаш голяма тежест на нещата, които са в твоята сфера и това е напълно разбираемо.