ПРОЕКТ - Екскурзия до Крапец

Ксенокс, а как ще коментираш ангионевротичната артериална хиперемия? На място ли е използван термина и как въздейства на читателя?

Сега видях и за Персеидите. Не става, човек. Трудно се гледат лете, по морето, че и по пълнолуние.

Няма пълнолуние. А на Крапец е достатъчно диво и неосветено, и не става дума за гледане, а за снимане и то с професионален цифров апарат и "марков телескоп". Ако дам повече ще споилна

Книгата игра е разделена условно на 4 части:

1. Подмазването - трима от приятелите се стремят да се подмажат доволно на четвъртия, за да ги вземе на Крапец - база, купена от втората жена на чичо му (емигрант в Америка), но не се стопанисва.

2. Провизиите - невероятната икономическа част - играчите се опитват в различни ситуации да си осигурят максимално повече средства за екскурзията - кой от баба си, кой от работодателя - сблъсъци, напрежение.... и един турски сериал като мини игра.

3. Пътуването - отново приключения по пътя - дали със лилавата Лада "седмица" или с влака, откъде да минат - Плевен или през магистралата, кога да пътуват - решаваш само ти!

4. Приключението - Вече в Крапец! Интриги, бизнес, корупция, глад, любов, белот, мързел, измама... всичко, което е достатъчно "ежедневно" и най-вече СКУЧНО!

Очаквайте!

Много ми напомня на сюжет на "модерен" български филм.

Браво пич трогна ме имаш талант. Завърши я и ще ти направя Инициатива.

Rahvin писа: писа:

Браво пич трогна ме имаш талант. Завърши я и ще ти направя Инициатива.

Три години са малко за "Инициатива", трябва поне дузина!

По проекта се работи бавно и сигурно - нали никой не иска да се получи нещо интересно и вълнуващо. Затова бачкам с темповете на Близард, Джордж Мартин и други величия.

Феновете държим да не се отмяташ от обещанието да получим НАЙ-СКУЧНАТА книга-игра

Monevwww писа: писа:

Феновете държим да не се отмяташ от обещанието да получим НАЙ-СКУЧНАТА книга-игра

О, това ще е буквално непостижима задача - тъй като точно по тази линия йойо има смазваща и всеобхватна конкуренция.

Мммммда, Маймуни срещу Динозаври е летва, която трудно може да бъде прескочена.

Йойовец за момента това което видях ми се струва супер хитро. Особенно ,,подмазването,, ме изпълни! Това умение ти го тури на книгите игри и мисля че трябва да го доразвиеш, защото много хляб има в него.

Горещо! Горещо! Който не разбира тук се спира! Най-скучната игра с редакция номер 600 на най-смотания ПРОЛОГ в света и най-скучния първи епизод. Ако не ви се спи толкова късно - четете! ПРИСПИВА ОБЕЗАТЕЛНО!!!

ЕКСКУРЗИЯ ДО КРАПЕЦ

ПРОЛОГ
Дунавът се влачи мързеливо под горещите лъчи на юлското слънце.
На българския бряг край Лом, един окаян рибар, вместо плувката си, гледа минаващия шлеп. Капитанът на шлепа, руснак по рождение, руснак и по душа, губи равновесие, изпуска бутилката с водка и пада върху бутона за звукова сигнализация. Няколко чайки, кацнали на борда, се плашат от внезапния тътен и излитат. Едната от тях се насочва към близкия парк, прави пирует във въздуха, облекчава се доволно, приплясква с криле и заминава.
Историята в тази книга-игра започва точно в този интимен момент.
Мини на 1.
1.

- Мамка му деаба!
Преработената птича закуска се изплясква точно на пейката в Дунавския парк в Лом, където Тошко се е настанил удобно. В едната ръка държи филия с олио и червен пипер, а в другата буркан с компот от сливи. Пиперът е боядисал устните му, а върху мръсната му тениска са попадали трохи.
Поглежда, но не се отмества. Късметът е с него. Мерникът на чайката се оказва не толкова точен, само на няколко сантиметра от него. Продължава да гледа рибарите, да мляска доволно, докато останалите дойдат.
Тошко е най-тежкият от четиримата – 120 килограма и винаги гладен. Той е простоват и нахален, а алкохолът го прави конфликтен. Когато е трезвен, обича да се шегува грубо с приятелите си. Завършил е училище с тройка и в момента е безработен, но не се притеснява от това. Неговият девиз е „Мама меси, тато носи”, а ако не са те - Наско Тефтерчето винаги ще почерпи с цигара и кафе. Мечтата му е да си купи карбонова въдица, като на онези по телевизията.
Тошко вдига буркана и сръбва мощно. Малка лилава струйка се стича от устата към брадичката и шията му. Докато се трие с ръка вижда Гошо Флегмата, който се задава от запад. Ходи бавно и си влачи краката. Както обикновено очите му са полузатворени, устата отворена, а носът - вирнат. И запушен. Гошо е кльощав, висок, леко прегърбен и никога не бърза.
- Здрасти Тоше!
- О, Флегма, прасна ли някоя звезда? - Тошко се захилва, а около него се разхвърчава каша от хляб, компот и слюнка.
- Много си тъп, Тоше.
Гошо се опитва да си спомни как се прави кисела гримаса, защото най-много от всичко той обича космоса. Преди години вместо костюм за абитуриентската вечер си купил марков телескоп. Вкъщи много го били, но според него си заслужавало. Флегмата е прочел всички броеве на списание “Космос” и знае наизуст всяка серия от “Стар трек: Следващото поколение”. Иска да работи в НАСА. Баща му обаче знае, че няма да стигне по-далеч от зеленчуковата градина на баба Наска.
- Ти си тъп. Кога ще гледаме на Мима циците?
Тошко изяжда последните остатъци от следобедната си закуска и си трие ръцете от тениската. Флегмата не отговаря, а въздъхва тежко.
- Кьоса.
Откъм митницата, с типичната походка на футболна звезда, се задава Жеко Кьосев. Човек не може да го сбърка - леко криви крака, татуировка на левия прасец, гелосана прическа и тениска на “Манчестър Юнайтед”. Липсват му само бутонките, ама той така или иначе няма свои. Засега.
Идвайки рита едно ламаринено кошче за боклук, скача и прави доволна физиономия.
- Баси волето, а?
- По-скоро боц, от най-селските - отговаря Тошко.
- Боц, ама тренера такива ги обича.
Кьоса играе като нападател в Сантос. Силно се надява скоро да го вземат в някой голям отбор, Монтана например, и да играе истински професионален футбол в “Б” група. Но засега и в Долно Белотинци му е добре. Не плащат, но пък работа си има. От няколко седмици работи в един склад за някаква софийска батка, която много го дразни. Бивш футболист, ама освен, че го болят краката, му хлопа дъската. И завижда, че Кьоса играе, бележи и се развива, и затова го гърби от работа. Но Кьоса търпи. Засега.
- Наско няма ли го още?
- Тоя зубър да идва по-бързо, че ми се пуши.
- Някой знае ли, защо ни викна? - пита Кьоса, докато подскача наоколо, все едно след малко има мач.
- Каза, че е важно - отговаря флегматично Флегмата.
- Ха! По-важно от контролата с Кобиляк няма. Мисля да им напълня кошлето. Един...два...три…
- По-важно е да намеря цигара. Тютюнясах!
Кьоса не му обръща внимание и продължава да загрява.
- Като ме вземат в чужбина, ще видиш тогава. Жеко може и да е селско име на български, ама на английски звучи някак по-бразилско. Деко, Жеко, Жоржиньо...елате ми повече!
Тошко става от пейката отегчен от разговора и леко изнервен, но в същото време очите му грейват. Към него като мираж се приближава неговото спасение на лъскаво зелено балканче, големия диоптър, изгладената на ръб риза, неизменно бели чорапи със сандали и физиономия на професор - Атанас.
Наско Тефтерчето не е чак учен, а по-скоро студент първи курс, който временно е прекъснал от две години. Няма нито официална, нито неофициална версия, защо вече не е в Габровския технически университет, а и не дава на никого обяснения. В момента работи в семейния гараж за безалкохолни напитки.
Спирачките изкърцват, когато спира пред пейката при своите приятели. С ведра усмивка на сериен убиец пръв го посреща Тошко.
- О, Наско-Фаско! Бързо!
- Е, пак ли?
- Пак.
Тошко му взима кутията от ръцете, изважда една цигара и я пали. Изважда втора и я слага зад лявото ухо на Тефтерчето, а останалите прибира в джоба си.
- Мерси!
- Стига де, Тюлен! - протестира Наско.
- Мерси! - повтаря категорично дебелия му приятел и дръпва блажено.
Атанас слиза важно от колелото, сваля си очилата и започва да ги бърше с кърпичка.
- Имам да ви кажа нещо много важно - започва той.
- Казах ви - казва Флегмата.
- Да не си опраскал Мима? - Тошко пак се изхилва.
Наско си слага очилата.
- Не. Чичо Тренд е тук. И ни вика.
- Ду, жено! - извиква Тошко.
- Кога? - пита Кьоса.
- А що? - любопитства Флегмата.
- Да. Довечера. Не знам - отсича Наско Тефтерчето, като оставя своите приятели безмълвни. То какво ли и да кажеш повече…
Мини на 2.

yoyovec писа: писа:

.......

Литературният ти стил е по-висок от Дона по Дунава. Ще очаквам завръзката с чичо Тренд и леля Медиана ....