Въпроси към Георги Караджов (Джорд Блекбък, Xenox)

Какво става с Футболмания 20** година. Ще я пребъде ли?
Сега обърнах внимание на начините за създаване на футболист в Футболмания 2000. Там си писал, че шведите не могат да имат техника повече от 5. Не мислиш ли, че ако Златан Ибрахимович разбере това, ще трябва да бягаш в Африка, за да не те стигне яростта му?

Не мисля, че има пазар за подобна книга в момента. Далеч по-лесно е да си сложиш някой футболен мениджър на компютъра и да играеш, включително онлайн, без да се занимаваш да търсиш приятели за игра, с които да се събирате, да чертаете таблици с играчи и тъй нататък.
Книгите-игри следва да се насочат към преобладаване на литературата - единственото място, където превъзхождат компютрите.

Шведите все още нямат шестица за техника. Виж, хърватите и босненците нямат такова ограничения.
През 1998 светът беше по-малко глобализиран от сега. Не казвам, че беше по-добър, но беше различен. Определено вече се чувства разлика не само във футбола, а във всеки друг аспект от живота, която ще се задълбочава занапред. И следващите книги-игри на футболна тематика ще се съобразяват с това.

1.Имаш ли специален интерес към българската история? (Този въпрос се поражда преди всичко от издаването на Калоян, разбира се.)
2.Намираш ли за удачно, разработването и на друга тема от българската история във вариант на книга-игра и кой е той? (Ако не желаеш да разкриваш това сега, ще го разбера).
3.Изкушавам се да пренеса и тук един въпрос, който разисквахме с форумците в друга тема - как считаш, че трябва да се развиват съвременните книги-игри - като теми и сюжети и към кого трябва да бъдат ориентирани преди всичко - към нас ветераните на 30+ или и към по-младите? И изобщо, може ли да се делят читателите на млади и ветерани и ако да доколко би се съобразявал с предпочитанията им авторът на КИ в твое лице?

1. интересът ми е много силен и датира още от детска възраст, когато дядо ми ме запозна с първите атласи с исторически карти и ми разказваше историята от древна Гърция до Втората Световна Война, в която беше участвал лично. от тогава изчетох доста материали, а за Калоян може би попрекалих. Исках да отразя всички гледни точки и книгата стана огромна и разнолика, вместо да е "добрите българи срещу лошите рицари и византийци"

2. започнал съм да разработвам въстанието на Ивайло и мисиите на св Константин-Кирил Философ, който ми е една от най-любимите исторически личности. пространното му житие е великолепно приключенско четиво и включва отношението на ромеите към исляма, езичеството, юдаизма и Римската църква. безкрайно се забавлявах като го четох и мислите ми все се обръщаха към това що за книга-игра може да стане.
...но аз се забавлявах и с ромейската данъчна система, така че...

3. Калоян е за ветераните, а втори том - съвсем определено за тях, със сложния си дневник и правила. Ветераните я поръчаха и платиха, няма как.
Наблюденията ми върху по-младото поколение (12-16 години) са противоречиви. Както може да се очаква някои младежи са безкрайно отегчени от самото понятие за четене, но други четат Калоян с интерес и, най-важното, се вживяват в историята, което много ме радва. И повече съм заинтересован да се пробие сред тази публика. Там предизвикателството е по-голямо.

Относно темите - не съм много наясно какво интересува младите и защо. най-лесно е да извадим някоя от нашумелите теми - вампири, зомбита, игра на тронове, наркобизнес. историята също е интересна тема в момента. и младите, които се интересуват от нея, обичат да четат и поне мааалко искат да променят събитията.
каквато и да е темата, по-важно е да бъде развита по начин, близък до читателите - да има силни емоции, приключения, приятелство, любов. хората/децата да могат да се видят в произведението, да се почустват част от него. най-големият комплимент за моя книга ми направи едно момче, на 19 години, което каза: "няколко дни живях в книгата". но не беше книга-игра. беше роман.