Въпроси към Сара Дженит

Казахте, че сте спечелила някакъв мегакош, но така и произведението не е издадено заради фалита на Мега. Пазите ли още въпросното произведение и ако да, дали бихте го предоставила на някой от многоуважаемите издатели за публикуване?

Няма нужда да си говорим на "вие". Не знам дали сме се виждали на форумни срещи, но като съфорумци сме в една банда.

Не го пазя този разказ. Хард-дисковете ми на няколко пъти умираха трагично (включително тези, които бяха бекъп) и нищо не остана от литературното ми наследство. Оригиналът беше написан на хартия, впрочем, но май и хартиеното копие не пазя.
Това според мен всъщност е хубаво, защото не мисля, че тази паметна творба щеше да издържи проверката на времето, хъхъ. Беше хумористичен разказ за двама нощни пазачи в музей, които бяха пълни идиоти и им се случваха свръхестествени неща. Имам бегъл спомен, че си го четох няколко години след фалита на Мега и тогава не ми беше чак толкова смешен, дори леко се подразних на начина, по който е написан.

Жалко.би било интересно да се види. А би ли написала нещо ново?

psicho_lg писа: писа:

Жалко.би било интересно да се види. А би ли написала нещо ново?

Не. Нямам време, а и писането вече не ме влече чак толкова.

Вилорп писа: писа:

Как решихте да участваш в конкурса на мага?

Ми как, като всички други - видях конкурса в списанието и реших, че трябва да покажа дарбата си на света. Не си спомням как ми е хрумнала идеята, повече време май отиде да обмислям дали може да се разработи като разказ.

Вилорп писа: писа:

А и като цяло бихе ли разказали малко как се стигна до издаване на първата ви книга?

Стигна се изненадващо лесно, от сегашна гледна точка. Тогава нямаше практика да се търсят бета-тестери (всъщност, може и да е имало, но аз не бях наясно) и единственият читател на непубликуваният ръкопис беше Боби. Когато му я дадох, настоях да е откровен и да каже честно дали книгата става за четене. От отзивите му съм запомнила само два: че имената са идиотски (за това писах в темата на "Крилата на проклятието") и че главният герой е много "мухлив". Принципно бях съгласна с наблюдението му, но имах собствен аргумент защо и двете неща са представени по този начин. Понеже държах на идеите си (а и младежката самоувереност има способността да изкривява възприятията), така и не ги промених. После едно ходене до София, за да се видим, беше съчетано и с посещение в "Плеяда", където се запознах с Димитър Стоянов и му връчих топчето лоша хартия с машинопиен текст. Преди срещата много се раздвоявах между инстинкитвния подтик за fan-girling ("Дъга!", "ЕЛО"!) и необходимостта да се опитвам да изглеждам нормално. Самата среща обаче отне точно 5 минути, в които аз имах под 3 реплики, така че всичките ми притесненя се оказаха ненужни. След известно време получих писмо от "Плеяда" (бяхме сила в хартиената кореспонденция тогава!), че книгата ми е одобрена за издаване и да ида да подпиша договор. Този път отне десет минути, питаха ме искам ли псевдоним и какъв, искам ли поне в копирайта на книгата да е споменато истинското ми име (не исках) и ми казаха кога да ида да си взема хонорара. Още си го пазя този договор - не е в рамка на стената ми, но е първото нещо, за което са ми плащали с истински пари.
Знам, че сега всички се питат дали Боби не е повлиял по някакъв начин на Димо, за да приеме книгата за издаване, но аз не вярвам да е така. Първо, щото според мен книгата ми не е чак толкова лоша, че да се налага някакви специални връзки да се активират, за да бъде издадена. Не е от най-добрите, но е прилична, въпреки няколкото споменати по-горе идиотии и сгрешени препратки. Второ, щото поне сто пъти казах на Боби да не ходатайства за мен, щото доста се дразня на такива работи. Доверявам се, че не е опитвал. Пък и някакси не ми се вярва, че всичките си приятели и съавтори ги е лансирал по този начин. Или че Димо е толкова лесен. Още повече, че за продължението на "Крилата на проклятието" Димо ми каза директно, че моментът не е подходящ - не си спомням дали вече се е усещала кризата на жанра, но така или иначе, отказа ми.
И преди да ме попитате и за него (продължението на "Крилата на проклятието") веднага ще кажа, че го пазя, но по-скоро бих предпочела да се самозапаля с ръкописа, отколкото да позволя да види бял свят. Не събирам смелост да седна да го прочета - сигурна съм, че няма да ми хареса. Бях се опитала да вкарам малко социални взаимодействия, щото взе да ми писва от бойни системи, но не съм сигурна доколко беше разработено адекватно. Идеята беше, че след N-броя години децата, които са се родили като следствие от действията в първата книга, вече са пораснали, а Иратуад ги намира и ги повежда на решителна битка с демона. Пътьом обаче не само трябва да тепат гадини, но и да работят върху взаимоотношенията си, а Иратуад трябва да поеме лидерството и да се опита да направи отбор от сбирщайна, който съдбата му е връчила. На думи не звучи чак толкова лошо, но си спомням, че имаше някаква сцена, в която две от момичетата се карат по кифленски за това как едната ползва вещите на другата и читателят трябва да разрешава кой крив, кой прав. Призавам, че ако сега прочета такава сцена в чужда книга, вероятно реакцията ми ще бъде wat?srsly? Не че цялата книга беше пълна с такива ситуации (разбирай - с изкуствени дребнави драми), но като цяло в наши дни много голяма част от съдържанието вероятно ще е клише. При това - скучно. По-добре хората да си похарчат времето в четене на качествени книги от Новата вълна, отколкото за изтупване на мухъла от древни ръкописи.

Когато хората са изнервени е възможно да се скарат за всякакви глупави на пръв поглед неща. И най-логичното е между две момичета да възникне кифленски спор независимо, че е във фентъзи свят Според мен не трябва да се притесняваш неща писани преди години да видят бял свят. Хейтъри винаги ще има, а тези, на които ще им е приятно да прочетат продължението със сигурност ще са повече

Вилорп писа: писа:

А всъщност от къде идва познанството ви с Боби Блондов?

Бях писала писмо до "Плеяда" (те окуражаваха такива неща), за да кажа колко ми е харесала "Сонора" и да изразя мнение по някои животрептящи въпроси (защо няма книги-игри с главни герои жени). Той ми беше прочел писмото (имали са практика по това време да карат писателите да четат и отговарят на читателски писма) и ми беше писал на свой ред. И така - две-три години бая оборот навъртяхме на български пощи.

Вилорп писа: писа:

Когато завърши продължението на Крилата ли се свърза с издателите за издаване или още при подписване на първия договор ти казаха: Работи по следващото?

Нищо не ми казаха на подписването (или поне не помня) - зер, явно не видели в мен новата звезда на писателския небосклон, която ще разцепи боксофиса още с първата си книга. А и те вече си имаха цяла група писатели в тази област, които бяха вече утвърдени имена и не страдаха от липса на вдъхновение.

Der писа: писа:

Според мен не трябва да се притесняваш неща писани преди години да видят бял свят. Хейтъри винаги ще има, а тези, на които ще им е приятно да прочетат продължението със сигурност ще са повече

Сара Дженит писа: писа:

по-скоро бих предпочела да се самозапаля с ръкописа, отколкото да позволя да види бял свят.

Вилорп писа: писа:

Пазиш ли писма от Блонд?

Ако си любопитен какво е епистоларното му творчество от аналоговата ера, по-добре се обърни към него.

Вилорп писа: писа:

Само Блонд ли е отговарял на твоите писма?

Не си спомням дали съм писала и други писма до издателството след онова, по повод на което се запознахме. Ако съм писала, не са ми отговаряли, или дежурният по смяна е решил да отговори на други хора, или пък въобще не е стигнал до мен. После като започна да излиза "Мега", те имаха възможността да отговарят на въпроси на читатели направо в списанието и си имаха редовна рубрика "Писма на читатели". Там пак питах що не пишат книги с протагонисти-жени и Пепи Станимиров (ако не се лъжа) ми беше отговорил нещо от типа, че момчетата били по-склонни да участват в приключения, затова всички главни герои са мъже, точка, той повече нямало да се занимава с този въпрос. (После се чудете какво превръща мили млади момичета във войнствени феминистки...)

Да питам и аз - ползвала ли си филма "Землемория" за вдъхновение, когато си писала "Крилата на проклятието"? като че ли навремето бях открил някои препратки, например битката между двамата чираци - магове, след която се появява демона.
И второ ти хрумна сцената с гаплито.?Бе много "тактическа" за времето си, трябваше да се направи подбор, на терена, оръжието и това къде да застанеш.

Вилорп писа: писа:

В какво се изразяваш договорът с Плеяда в смисъл дал ти плащат еднократно и пито платено или ти изплащат за допълнителни приходи и допечатки? Полагали ли са ти се авторски бройки?

Платиха ми еднократен хонорар като на всичките си други автори. Този филм с допълнителни приходи и допечатки май го няма в България. Полагаха ми се две авторски бройки - и двете ги подарих, а после ми се наложи сама да си купувам книгата за да си я имам.

Вилорп писа: писа:

Какво каза родата като и се похвали?

Не помня. Но една колежка в унито (докато отпечатат книгата аз почнах да студентствувам) ме попита колко съм си платила, за да ми я отпечатат. За повечето графомани по това време това беше най-лесният начин да видят творенията си публикувани.

George-AL писа: писа:

Да питам и аз - ползвала ли си филма "Землемория" за вдъхновение, когато си писала "Крилата на проклятието"? като че ли навремето бях открил някои препратки, например битката между двамата чираци - магове, след която се появява демона.

Филмите по Землемория тогава още не бяха направени. Но четирите издадени до момента книги бяха любимото ми фентъзи към онзи момент и влиянието на Урсула Ле Гуин е доста видимо. Не е само приликата с историята за двамата чираци, всъщност късният разомагьосан Гед - такъв, какъвто се появява в "Техану" - разбит, съкрушен, изгубен - е прототипът на Иратуад. Писах и някъде по другите теми, че много исках героят ми да не е някакъв неуязвим Херкулес, който с една плюнка потапя градове, а уязвим, страдащ човек, който надделява над трудностите с пот, кръв и много инат.

George-AL писа: писа:

И второ ти хрумна сцената с гаплито.?Бе много "тактическа" за времето си, трябваше да се направи подбор, на терена, оръжието и това къде да застанеш.

Беше вдъхновена от филма "Острието" - там, където Алек Болдуин и Антъни Хопкинс трябваше с три заострени гьостерици и едно швейцарско ножче да се преборят със 700-килограма настървено гризли. Просто се разфантазирах какво още биха могли да направят героите в такава ситуация и нещата се подредиха сами.

Понеже писа: "Сашо, ако обичаш, не отговаряй от мое име. Не отговаряй и от името на Боби, когато става дума за личния му живот, защото не ми се вярва да си му светил."
Вероятно все някога са си светили на нещо един на друг, имаха съвместна кариера. Но според теб кога за последно му е светил в писането?