Въпроси към Майкъл Майндкрайм

[offtopic]Текумзе rullz! За незапознатите - ето и първоизточника:
masters-tb.com/details.php?id=30694 Enjoy [/offtopic]

Майкъл, виждам в твои постове тук споделености за депресивни състояния, проблеми с работата, (пре)осмисляне на живота ти. В този ред на мисли, до каква степен влизането ти отново в амплоато на Майкъл Майндкрайм (супер успешен автор на книги-игри отпреди 15-тина години) ти повлиява ползотворно на настроението? Харесва ли ти да се откъснеш от ежедневието и за момент пак да си Майндкрайм? И отговарянето на въпросите тук, действа ли ти благоприятно, с извинения психотерапевтично или е просто един приятен начин да си изпиеш кафето?
Не ме топлят стари успехи и, честно казано, припомнянето на минали успехи понякога има лошо влияние върху психиката ми - затвърждава усещането, че в миналото съм живял пълноценно, за разлика от настоящето.
Не усещам и "да ставам отново Майкъл Майндкрайм", понеже не се занимавам с писане. Да отговарям на въпроси е нещо различно. Правя го от уважение към читателите, както и защото на мен нищо не ми струва, а за тях е интересно. И понеже няма никакви причини да не съм откровен в отговорите си, смятам, че си заслужава да отделям време, докато има интерес.
А иначе депресивните състояния, проблемите в работата и стремежа да си осмисля съществуването си ги имам от двайсетина години, откакто имам усещането, че животът ми тече и няма връщане. Засилват се в два случая - когато нямам цел и когато претърпявам провал в постигане на поставена цел.
С годините откривам, че единственото средство, което постоянно има успокояващ характер върху психиката ми, е добрата книга. Разбира се, добрите приятели или добрите жени ми действат по-добре, когато ги има, но не можеш да си ги държиш под ръка, докато добрата библиотека е като добрата аптека в случай на нужда

Хм, не бея чувал галено от Димитър да е Мишо.
Не е. Мишо е нещо като прякор, измислен от майка ми.

Mindcrime писа: писа:

Не съм правил скрити епизоди, освен един в Пробивът.
Изтърван епизод има в Златния Оракул заради грешка при набирането. За други не знам.

Скрит епизод имаше и в "Краят на коридата". Там предричаше появата на книги-игри, които да са все повече игри и много по-малко книги. Това предвиждане се сбъдна малко по-късно, най-вече в стратегически книги-игри на МЕГА.

Виждам, че си започнал да ставаш фен на американския футбол. Аз съм живял 4 години в САЩ и смятам, че това е може би най-интересния спорт в света. Едновременно силов, динамичен и невероятно стратегически и тактически. Как си представяш спортна книга-игра на темата и на кой/кои отбори симпатизираш?
Трябва да уточня, че аз дори правилата не знам, дори някои от основните. Но преди 3 години започнах да залагам сериозно и на американски спортове, защото имах нужда от хазарт и през нощта. Баскетболът традиционно го харесвам, от няколко години си купувам League PASS. Хокеят не ми допадна, също и бейзболът. Но атлетизма на футболистите ме потресе, както и невероятния синхрон в действията на силните отбори. Приятелите ми вече научиха, че в неделя вечер от 8 вечерта нататък съм зает и могат да дойдат на по бира да гледат мач, но ще е по американски футбол.
Разбира се, в началото гледах много Miami Dolfins, все пак Маями... Ама не ми харесаха, дори когато биеха. Заложих 2-3 пъти на New Orleans Saints и те биха убедително. Не знам защо намразих NY Jets...
Нямам любим отбор, макар че миналата година спечелих доста от Saints, а на финала направо се разплаках от радост, когато биха Colts. Напълних се с техни неща в знак на признателност, все пак донесоха много пари, а Супербоул 44 го спечелиха на коефициент 2.80!
Тази година беще още по-хубаво, макар че Saints загубиха още в първия мач от плейофите и то от аутсайдер. Ама пък после на каквото заложих, спечелих - 10 мача поред, включително и самия финал. Това не може да бъде повторено, невероятен късмет се изисква. Питсбърг, Грийн Бей, Джетс, Балтимор - всички те ми харесаха този сезон, а за Колст и Сейнст съжалявам - плейофите щяха да са още по-интересни, ако и двата отбора не бяха сразени от контузии. Ню Ингланд не ги харесвам, може би защото Брейди ми е някак прекалено красив, та чак сладникав. На Бен Ротлисбергер от Питсбърг се възхитих - истински войн. Заложих срещу него веднъж, той беше контузен, моите му счупиха и носа по време на мача, но остана и допринесе много за победата на Питсбърг... дори само заради този мач заслужава уважение. Както се вижда, харесвам играта, а не конкретен отбор.
Самата игра е много драматична, защото всичко се развива страшно бързо. В другите спортове се играят серии от мачове, можеш да падаш 0-2 мача и да спечелиш в серия до 4 победи. Това дето в един мач се решава всичко в NFL придава много драматизъм и непредсказуемост, то някакси изравнява шансовете на много отбори и прави финалистите непредвидими. В същото време печелят само много добри отбори, така че късметът играе сериозна роля за определяне на победителя, но то е само защото има поне 4-5 много изравнени отбора всяка година, а разликата до следващите 4-5 също е преодолима.
В една мениджърска игра бих заложил на психология и на късмет. Като се има предвид популярността на този спорт в БГ, не трябва да има сложни избори, по-скоро трябва да има доста разяснения, поднесени така, че да не доскучават. Бих акцентирал на нуждата от сплотен отбор плюс силен лидер. Със сигурност без тестове, но вече и в баскетболна/футболна игра не бих сложил тестове, считам ги за грешка.

В Европа по си харесваме ръгбито

Според хората на острова историята/легендата на Американския футбол е следната: като пренесли спорта отвъд голямата вода и местните янки решили, че е много твърд и има опастност някой ад пострада сериозно, затова въвели "броните", задължителното спиране на играта да се провери как е падналия и дали му няма нещо и подаването напред, с цел намаляване на броя сблъсъци на атака

Това си е само местна шега де, но след толкова време на острова не мога да не се заям с 'нежното ръгби'

[offtopic]Без да имам какъвто и да е афинитет към агресивни спортове, момчетата от щатското първенство изглеждат като малко по-дребни ръгбисти както са с корите и каските...[/offtopic]
Но не виждам проблем да се направи книга-игра за по-непопулярен спорт, ако темата е интересна за автора и нещата се проучат добре.

В края на краищата малко хора прописаха в спортния жанр освен Майкъл, и по-малка част от тях го направиха качествено.

[offtopic]Навремето бях написал една книжка 400 и нещо еп за биатлона. Как ви се струва този спорт?[/offtopic]

[offtopic]Един от любимите ми - но най-вероятно гледаш към много малък пазар [/offtopic]

Как точно да тълкуваме псевдонима ти? Че виждаш престъпността като голям проблем (mind като глагол) или че си мозъчно престъпление (mind като прилагателно)?

Щях да те питам какво мислиш за новия невъобразим, невероятен и невиждан проект на гениалната авторка и фенка на инкорпорирането на анимационни сюжети в творчеството си Елена Павлова, но предвиждам буря от ощипани реакции, така че не се чувствай длъжен да отговаряш!

Сега сериозно. Интересно ми е от коя книга си най-доволен? Има ли такава, която смяташ за провал? Също така помниш ли колко време ти отнемаше написването на книга-игра, имаше ли сериозни отклонения и как се отразяваха те на качеството на крайния продукт?

И не на последно място: планирани ли бяха ли всичките ти книги (в смисъл на предварително разработени като ситуации и схема, и последващо запълване на текста) и какви бяха изключенията? Изобщо, видимо при книгите-игри предварителната подготовка е важна, но мислиш ли, че може да се реализира добър продукт следвайки четката. (Както например твърди, че подхожда Стивън Кинг към "нормалната" си литература. И всъщност не само той, де.) Питам, понеже имам бегъл спомен, че някъде беше споменал, че си писал Очите на дракона (или беше Съкровището...?) по подобен начин.

Извинявам се, ако се дублирам с някой друг. Следя предимно отговорите в тази тема .

За спортовете... дори за биатлон може да се напише добра игра, стига да не искаш читателите да познават тънкостите на спорта. В това отношение проблем на баскетболните ми игри са тестове и избори, базирани на факти отпреди години. А за да се продава добре една нестандартна тема трябва да е изпълнено едно от двете условия: авторът или темата да са много популярни. Пример за добра тема е футбол и баскетбол през лятото на 1994-а. Написах спортна игра, което за игрите е нестандартна тема, но пък аз вече бях популярен автор с първите си две книги, футболът беше много популярен заради националите, а NBA също беше модерният американски спорт, имаше покритие и по българската телевизия.

Дали от разстоянието на времето смяташ, че при едни по далновидни издетали българските книги-игри биха се продавали навремето добре в чужбина?
Нямам представа, липсват ми факти. Не знам дали българска книга е била продадена в чужбина след 1990-а. нито пък как са се продавали в Англия или в Щатите книгите-игри, дали Русия нямаше да е подходящ пазар, или пък Полша. Не мисля, че би се получило добре. В българското книгоиздаване не е имало добри продавачи за чужбина при социализма, там се е действало по партийна линия (казвали са ми го трима отделни автори). След това при капитализма едва ли добър продавач би се набил баш в книгите, нямаме достатъчно добра продукция, а в други области имаше много за продаване, примерно тютюн или картофи.

Как според теб е най удачно да се определя шансът в книгите игри: таблица с числа, хвърляне на зар, листене на произволна страница на която са отпечатани различни стойности на зара или пък да е поднесен като: „избери един от тия три епизода”?
Ако книгата-игра по принцип предполага често използване на шанс при битки, бих избрал зар. Иначе случаен избор на епизоди. Таблица с числа е най-неудачното нещо: неудобна е, не дава напълно случаен резултат, с пръст често се посочват две или дори четири числа едновременно...

Къде би се промотирала най-добре една книга-игра: библиотека, книжарница, училище, училищна библиотека?
Бих отговорил "училище" с уговорката, че става дума за среща на автор с потенциални читатели.
Училищна библиотека е следващият добър отговор, ако става въпрос за библиотекарка, която иска (и има финансов интерес) да препоръчва книгата и да следи за отзивите.
Нямам опит в продаването на тираж, така че мога да споделя само как аз съм успявал в такива случаи на липса на компетентност: замислям опити, от тях събирам резулати, анализирам ги, на тази база замислям нови опити и така до крайна победа или поражение.
На мястото на Ал Торо бих пробвал това: да подаря на 10 училищни библиотеки по две бройки срещу молба за обратна информация от библиотекарката: на колко деца е предложила, колко са я взели, кои са я харесали... ако има интерес, следващата книга вече не се подарява, а се продава на среща с децата, а за тази среща помага библиотекарката.

От илюстраторите на книгите ти от кой си най-не/доволен?
Трябва да прегледам всичките си книги, за да дам качествен отговор. По спомени, Евгений Йорданов беше страхотен в Златния оракул, а Ивайло Иванчев беше ужасен в Дивия запад. по принцип Евгений много ми харесва като подход към работата, а Ивайло не направи дори една моя книга като хората. Имаше и разни други художници, всеки за по една-две книги, но те ми се сливат, никой не ми е направил впечатление да е много добър като Евгений или много лош (не казвам некадърен, защото съм чувал, че Ивайло е добър, но книгите-игри ги претупва) като Ивайло.

Как точно да тълкуваме псевдонима ти?
Mindcrime е взето от едноименен албум на Queensryche. Влагах малко самонадеяно и смисъла на престъпление с умисъл, което тълкувах така: правя премислени неща, а не случайни. Някои неща не бяха добре обмислени, обаче... Та, като прилагателно е mind: умишлено престъпление.

Щях да те питам какво мислиш за новия невъобразим, невероятен и невиждан проект на гениалната авторка и фенка на инкорпорирането на анимационни сюжети в творчеството си Елена Павлова...
Не вярвам в способностите на Елена Павлова да напише добър текст, нито да направи добра игра. За мен тя е скарана с логичното мислене, с всички произтичащи от това проблеми.
Може би Ал Торо би могъл да направи нещо добро, ако продължи да се развива, а със сигурност сред читателите на форума ще се приеме добре една книга-игра на Любо Николов и вярвам, че тя няма да отстъпва на предишните му най-добри произведения. Не съм сигурен дали някой от тях двамата би могъл да запали нови читатели, особено ако става въпрос за 500-1000 нови читатели. За Уейн, Блонд и Джордж съм склонен да заложа, че няма да дадат добър продукт, а за Елена съм склонен да оценя тази вероятност на около 99%, толкова бих дал и на Сим Николов.

Интересно ми е от коя книга си най-доволен? Има ли такава, която смяташ за провал?
От разстояние на времето, не одобрявам напълно нито една своя книга-игра, всяка една от тях има неща за оправяне.
Доволен съм от: Пробивът, Пробив в NBA, двете книги за викингите, поредицата за Хлапето.
Недоволен съм от: Островът на динозаврите, поредицата за Шангри, Дивия Запад (там е спорно, има ужасни грешки и много добре разработени места).

Също така помниш ли колко време ти отнемаше написването на книга-игра, имаше ли сериозни отклонения и как се отразяваха те на качеството на крайния продукт?
Различните книги ми отнемаха различно време. "Съкровището на дракона" ми отне около седмица, но главно защото в месеците принудителна почивка бях обмислял разни фентъзи истории, а разработката на схеми ми е силна страна и с вдъхновение става страшно бързо. За "Златният Оракул" само издирването на източници и прочитането им ми отне над два месеца. Мисля, че нещата течаха така: седмица-две търся вдъхновение за тема, после 1-6 седмици ми отнема проучването, като по време на проучването разработвам ситтуации и определям дневника и системата за оценка, и накрая за 1-4 седмици наливам текста и го редактирам в годен за предаване вид. Средно 6-7 седмици на книга-игра или около 300 работни часа.
По позната тема бих могъл да напиша книга-игра за 2-4 седмици, зависи от вдъхновението. Ако трябва да пиша за нещо непознато, например книга-игра, в която ти си тринадесетият апостол... да кажем, 13 седмици. Под седмица имам предвид 40-50 работни часа, прекарани в проучване, четене, писане, смятане...
От няколко години полунасериозно и много повече на шега обмислям да напиша роман за комарджия, понеже в това натрупах доста личен опит, там според мен биха ми отишли година-две, а абсолютен минимум са 6 месеца.

И не на последно място: планирани ли бяха ли всичките ти книги (в смисъл на предварително разработени като ситуации и схема, и последващо запълване на текста) и какви бяха изключенията? Изобщо, видимо при книгите-игри предварителната подготовка е важна, но мислиш ли, че може да се реализира добър продукт следвайки четката. (Както например твърди, че подхожда Стивън Кинг към "нормалната" си литература. И всъщност не само той, де.) Питам, понеже имам бегъл спомен, че някъде беше споменал, че си писал Очите на дракона (или беше Съкровището...?) по подобен начин.
Принципно, първо правех схема с епизодите, проигравах я многократно, за да се убедя в добрия баланс и едва тогава пристъпвах към наливане на текст.
Не вярвам в метода на вдъхновението "следвайки четката", понеже става въпрос за балансирана игра, евентуално с нива на трудност. Наистина, в "Съкровището на дракона" си позволих донякъде да бъда понесен от чувствата си, но... само донякъде: просто имаше сцени, които написах преди схемата и за които бях сигурен, че ще присъстват в книгата. Но не бяха повече от 10% от общия обем текст. За мен истинското творчество в книгите-игри беше създаването на схемата - разработка на ситуацията и връзването й със цялостната игрова система - показатели, дневници, поставени цели, връзка/зависимост от други случки.