Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Мишо, предполагам осъзнаваш колко абсурдно звучи човек сам да си е редактор - нещо като да си си сам психоаналитик. Щом е нямало редактор за мен е безспорно, че става въпрос за слабо и неустойчиво организиран процес, т.е. проблем в мениджмънта.

Човек, ако се озове в кризисна ситуация, може да си е аналитик, диагностик, събеседник и дори хирург. Когато съм имал редактор по онова време, не съм виждал никаква полза от него. Хем не уважаваха книгите-игри, хем не ги разбираха и вероятно това им се отразяваше на мотивацията.
Не знам дали е бил проблем на управлението на процеса. Може съотношението цена/качество да е било оптимално за тях в онова положение

Та, чакайте 3 книги-игри от мен. Продължението на ОЗ си е от Мишо, книгата за Инициативата ще е Майндкрайм, накрая искам и един Стюърт Дарк.

Неясното ми изказване породи въпрос от Nedelcho Bogdanov:

ОЗ от кой ще бъде издадена, виждам че ще е първата, и кое име ще пише на корицата, щом няма да е Майндкрайм. В смисъл ще сложиш ли на корицата Димитър Славейков?

Димитър Славейков е част от името ми, липсва му фамилията. Навремето бяхме единствените Дафовски в указателя, затова не исках да я разкривам. Но не ми харесва да се представям като Димитър Славейков и не бих го направил.

Продължението на ОЗ най-вероятно ще се казва "Големият купон" и ще излезе с името Майкъл Майндкрайм. Книгата за инициативата най-вероятно също ще излезе под това име, а последната книга задължително ще излезе от името на Стюърт Дарк.

ze BG попита какво ми е мнението за Българ 3. От месеци не съм чел нищо, като изключим припомняне на някои епизоди от ОЗ и от време на време по няколко стихотворения на Буковски преди заспиване. Любопитно ми е да я прочета заради Торо и ще го направя по някое време, но аз още не съм разцъкал "Абаносовия дракон" като хората.

Здравей! Преди няколко дни прочетох в "Още няколко думи от автора" към "Съкровището на дракона", че си работил върху фентъзи роман в три тома("Кладенецът на съдбата" и " Шутът и кралицата/ "Драконова песен призори"). Какво стана с работата по романа? Имаш ли някакви запазени записки от работата?
Вторият ми въпрос е свързан с тиражите на твоите книги-игри. Знаеш ли за някои от заглавията в какви бройки са били издавани? Чувал съм за "Боговете... " е бил около 20 000-ен тираж. Какви бяха тиражите в "Хермес" спрямо "Плеяда" (говорим само за твоите книги)?
Мерси и весели празници!

Нямам нищо запазено от онова време и вероятно е по-добре така. Всичките ми опити да напиша роман завършваха с провал. Мисля, че просто нямах какво да кажа, поради което започвах от някаква сцена, инерцията ме тласкаше леко напред, после изведнъж се озовавах в нищото и след безплодни опити да изсмуча нещо от пръстите, накрая се предавах.

За тиражите вероятно само издатели и печатница знаят истината. С Плеяда в началото сключвах договори за тираж от 10,000 и с условие при допечатка да ми се доплаща пропорционално. Нито веднъж не ми доплатиха нищо. Опитах се да си поискам допълнително за "Боговете на футбола", защото намерих в каталога на националната библиотека информация, че книгата е излязла в 20,000-ен тираж. От Плеяда само поклатиха глава и казаха, че няма такова нещо. Иначе, по слухове оттук-оттам тиражът на Боговете е бил поне 40,000.

Хермес ме издаваха в съвсем различно време и едва ли може да се сравняват с Плеяда. МЕГА на Пепи Станимиров пускаше книги-игри в тираж 5,000 и ако може да му се вярва, не успяваше да продаде и половината. Може да има нещо общо с това, че се беше обвързал изцяло с разпространителската къща на БАРД. "Сърце от камък", "Пробивът" и "Реката, от която никой не се завръща" - и трите бяха обявени за търговски неуспех, както и всичките 5 броя на списание МЕГАИГРА, в които участвах като автор и редактор. После и Хермес пускаха такива тиражи. Там поне едва ли са ме лъгали, договорите ги сключвах за твърда сума, а не за определен тираж. По времето, когато Хермес ме издаваха в тираж 5,000 издадох четвъртата книга за Хлапето в Плеяда и тиража беше между 2 и 3 хиляди бройки.

Мерси за отговора. Беше ми интересно да съпоставя старта и новата вълна по отношение на тиражите. Определено това са били добри бройки.
Жалко е, че издателите не са били коректни и не са изплащали подобаващи хонорари за труда на авторите.
А за последната книга за Хлапето... Защо Мега решиха, че няма да те издават? Поредицата беше стахотна и предполагам се е продавала доста добре.

Това за тиражите е наистина интересно. Аз в онези години купувах всяка книга на Майндкрайм без дори да чета съдържанието - бях абсолютно сигурен, че ще бъде силна книга. И автора никога не ме разочароваше - освен един единствен път с Острова на динозаврите. Спомням си , че когато излезе Футболът - тактическа игра, не можах да се добера до бройка - свършиха като топъл хляб на сергиите в малкия град, в който отраснах. После я купих на черно на двойна цена А Пробив в НБА ми хареса толкова много, че като четях думите на Майкъл как издателствата не са се съгласили на условията му за да издадат негова футболна игра, сериозно обмислях варианта да отскоча до София и да им потърся сметка на тези душмани, дето ни лишаваха от така чаканата футболна книга.

Серията за Хлаето ми беше любимата и също свърши много бързо по сергиите. Там обаче успях да събера всички без първата - нея я откраднах от градската библиотека. Тоест взех я и отказах да я върна, като си платих глобата за загубена книга. Серията за Хлапето много ми хареса и силно ми повлия. Това при условие , че тогава движех в хулигански и бандитски среди. И от тази гледна точка книгите ми се сториха много реални и ме докоснаха.

Имам чувството че тогава издателите не бяха в час. Цените и тиражите на книгите бяха стандартни. Цената по мой наблюдения се определяше от обема. А можеха книгите на Майкъл да ги пускат на двойна цена и пак щяха да се продават, защото той имаше голяма фенска маса. Това не беше оползотворено и една книга на Майндкрайм струваше колкото един преводен боклук. Например Футболът - тактическа игра, струваше колкто някакъв преведен боклук за английския футбол ... Изглежда наистина тогава издателите не бяха вникнали в материята и им липсваха елементарни маркетингови познания.

coddy писа: писа:

А за последната книга за Хлапето... Защо Мега решиха, че няма да те издават? Поредицата беше стахотна и предполагам се е продавала доста добре.

МЕГА имаха интерес към Майкъл Майндкрайм, а не към Стюърт Дарк. Тогава вече издателството принадлежеше на БАРД и те искаха монопол, искаха да обезкървят Хермес. По онова време аз вече бях поел ангажимент към Хермес, а и имах сериозни резерви към Мега и Бард (Бард ме бяха излъгали грубо веднъж през 1992-а, после Пепи не ми изплати сериозни за мен по онова време суми, докато още беше собственик на МЕГА).
Официалната версия на МЕГА за отказа беше, че в четвъртата книга за Хлапето прекрачвам всякакви граници на благоприличието и откровено възхвалявам злото (рефрен, който Любо Николов повтаря доста често, когато ме споменава). Неофициално, има различни версии, между които и благоприличната, че вече бяха разбрали, че няма да напусна Хермес и да отида при тях, а междувременно се бяха сдобили с доста автори.
Стюърт Дарк никога не е бил добре продаван автор. Не знам защо се получаваше така, но нямам обяснение и защо "Пробивът" беше търговски неуспех.

Серията ми беше любима също. От това, което помня е, че книга 2 и 3 се продадоха бързо. Книга 3 си я поръчах от търговец, тъй като се бяха изчерпали за около седмица. Аз живеех в Добрич по това време и се сещам, че си имахме мини "Славейков" на центъра. Можеше да се намерят почти всички книги-игри... Което ме навежа да мисълта, че всичко, което се намира трудно днес, стоеше непродадено с месеци по щандовете - Двоен агент, Вълчан Войвода, Замъкът на барон Някой си... Книгите на Майндкрайм и Дарк се продаваха за няколко дни.

Това с търговският неуспех го приемам повече като извинение на издателите да плаща по-малко и да получава, това което искат за смешно ниски хонорари. Явно са искали тиражи близки до тези на Плеяда, но нещо е куцало в организацията и разпространението на продуктите."Пробивът" беше като "Guitar Hero" в книгите игри. Имаше голям потенцял, ако идеята беше развита в няколко книги.

Съгласен съм с BERSERK, че не са били в час. За две-три години съсипаха жанра с много продукция и ниско качество...

Гледал ли си "Breaking Bad"? Преди 2 години гледах последният сезон и краят много ми напомни на историята за Хлапето. Създава се отрицателен герой, който до края на книгата/ филма не ни е безразличен, а на против чувстваме го по-близък и в края на историята той заплаща със живота си... Винаги съм си мислел, че Хлапето има възможност да се завърне, ако един ден решиш, че има исторя, която си заслужава да се каже. Краят на четвъртото Хлапе го позволява. Това нещо го видях в "Breaking Bad", въпреки че ако те го напрявят ще е от комерсиална гледна точка.

Не, нямам време за филми и сериали, почти не гледам телевизия, ако изключим спорта. И предпочитам да не се връщам към минали неща. Тетралогията за Хлапето си е напълно завършена и няма нужда от надграждане.

ЧНГ Майндкрайм,
имам един (два) конкретен въпрос:
Кой е твоя фаворит за титлата в НБА този сезон и защо?

Ако се вярва на букмейкърите, Голдън Стейт са фаворити, но така беше и миналата година.
Вярвам, че на Изток Кливлънд са без конкуренция, докато на Запад Голдън Стейт ще имат поне една много тежка серия.
Надявам се и двата финалиста да са в пълни състави за последната серия, ще бъде страхотно преживяване.
Симпатиите ми са за Кливлънд и бих заложил на тях, но само защото 1.76 за Гордън Стейт срещу 4.0 за Кливлънд ми се струва доста нисък коефициент.
Накратко: Кливлънд, защото би трябвало да са значимо по-свежи на финала. Разбира се, една контузия на звезда променя всичко.

Интересуваш ли се от европейски баскетбол? А от български?

Не и на двата въпроса.
Приятели, които играят баскетбол, интересуват се от него, а някои дори полупрофесионално се занимават с него, твърдят, че европейският баскетбол е дори по-интересен. Но аз не разбирам достатъчно играта и мачовете отвъд океана са ми много по-интересни. А нямам много време за гледане на спорт.
Българският спорт за мен е махленски спорт и ако си имам махала с отбор от съседи, които познавам, може би бих се интересувал от техни мачове.

Споделям мнението на приятелите ти за европейския баскетбол. Преди да замина за Германия гледах по 3-4 мача на кръг от Евролигата и по 1-2 от испанското първенство. Сега нямам нито време, нито достъп до тези мачове. За мен силните отбори от Евролигата са на нивото на средно силните от НБА. Другото което ми допата в мачовете от Европа е публиката. Балканските фенове правят невероятна атмосфера в залите. За българския те попитах, защото като човек прекарал голяма част от живота си в Ботевград, баскетболът е нещо повече от спорт