Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Какво направи с Николай Кунев?

Николай Кунев писа: писа:

Здрасти Майки, знаеш ли, че си пълен идиот? Ти си като г.з, който има разстройство - постоянно иска да с..е, а като се и....е, опръсква всичко наоколо с л...а. ... Сто години да живееш, болест да не те прескочи! От болницата като излезеш, да те носят с краката напред.

Как се реши да издадеш този материал в Гневът на викингите? Това си е крачка назад и ако беше в твоя книга-игра щеше да се накаже с лоша оценка.

Николай Кунев написа:Здрасти Майки, знаеш ли, че си пълен идиот? Ти си като г.з, който има разстройство - постоянно иска да с..е, а като се и....е, опръсква всичко наоколо с л...а. ... Сто години да живееш, болест да не те прескочи! От болницата като излезеш, да те носят с краката напред.

Хех, тъкмо помислих, че бързо ще трябва да затривам някакъв пост на нов юзър - а то, доколкото разбирам, е писмо, което самият Мишо е цитирал в своите Няколко думи, така ли? :

След залеза на книгите-игри, тотално ли приключи с всякакъв вид писане (не само на книги-игри, а по принцип - разкази и др.)? Питам, защото според мен (за разлика от повечето хора във форума) по-голяма част от книгите ти освен голяма игрална стойност имаха и много силна литературна стойност. Както в една друга тема посочих: разказът "Принципи за оцеляване" си беше един страхотен фантастичен разказ. Към момента на приключване на жанра имаше ли книги, които са били почти завършени, но не видяха бял свят? И ако не - какви теми беше намислил, но не успя да реализираш?
Благодаря за високата оценка на "Принципи на оцеляване".
С влизането си в казармата вече знаех, че няма бъдеще в книгите-игри за мен. Затова опитах да се развия в две посоки - да стана автор на комикси и да напиша роман. Сценариите ми за комикси не бяха особено успешни, съвсем малко се занимавах с тях, преди да разбера, че не съм достатъчно добър, а и няма хляб в това да надобрявам, дори да мога.
Романът корабокрушира, защото избрах неподходяща тема: исторически роман за Спартак. Сложен образ, сложна тема...ппровалих се.
Написах една последна книга-игра след казармата - Невидимата армия. Не беше достатъчно добра за последна.
Не успях да напиша книга-игра за Формула 1, освен това ми се искаше да напиша още една игра за футбола, понеже вече имах усещане, че имам виждане за добра схема.
Преди 5-6 години направих опит да намеря издатгелство, с което да работим като партньори, понеже имах идея как да изкарам пари без да чакам хонорар. не се получи, не намерих подходящ партньор. Преди малко повече от година направих втори опит, пак неуспешен.
В момента си играя с мисълта да напиша роман за хазарта, но имам лични проблеми, както и проблеми в работата, така че не планирам скоро да го започна.

Moore цитира част от едно писмо, което публикувах наред с много други отрицателни мнения за мен в Гневът на викингите. Просто се чудех какво интересно нещо да добавя към книгата и ми хрумна, че това е доста провокативно. Не мисля, че беше нещо лошо, в смисъл, че едва ли съм си нанесъл вреда. Вероятно моите фенове дори са се надъхали още повече да ме подкрепят след този материал.

Moore писа: писа:

Това си е крачка назад и ако беше в твоя книга-игра щеше да се накаже с лоша оценка.

Mindcrime писа: писа:

Moore цитира част от едно писмо, което публикувах наред с много други отрицателни мнения за мен в Гневът на викингите. Просто се чудех какво интересно нещо да добавя към книгата и ми хрумна, че това е доста провокативно. Не мисля, че беше нещо лошо, в смисъл, че едва ли съм си нанесъл вреда. Вероятно моите фенове дори са се надъхали още повече да ме подкрепят след този материал.

Въобще не е крачка назад, а дори е голяма крачка напред. Решението оказа позитивен ефект върху лоялността на читателите. Така мисля и аз.

Напротив. Всеизвестен факт е, че троловете не трябва да бъдат хранени, а любимото им ястие е вниманието. Сигурно са били на върха на щастието, че умозаключенията им са публикувани на страниците на истинска книга. Това си е грешка откъдето и да го погледнеш.

Обаче при положение, че политиката и стратегията на самия Майкъл си беше тролска поначало (реално погледнато), излиза че всъщност писъмцето на Николай Кунев е било храната за тролове.

[offtopic]Туше!

[/offtopic]

Трябва да се разшири правилото - Don't feed the troll - kill him!

Сиреч, някой като троли, изтриват му се постовете, а после и акаунта, бан по IP и това е.

По темата за публикуване на отрицателни читателски мнения мнения за мен в моя книга-игра нямам какво толкова да добавя. Никога не съм бил наясно какво точно е "тролене", често се използва като най-общ израз. Според Уейн "политиката и стратегията на самия Майкъл си беше тролска поначало"... ако това е вярно, значи троленето не е лошо нещо
Онзи материал беше екзотичен, едва ли е причинил на някого нещо лошо, даде известна доза вълнение на читателите... какво повече!?

Спечели ли момичето след като написа книгата?
Не съвсем. Спечелих вниманието на момичето, но... спечелих битката, но загубих започнатата от тази малка победа война. Бях си я харесал около година преди да започна да пиша. Тя си имаше сериозно гадже. Прекратихме отношенията си малко след като излезе последната ми книга-игра "Невидимата армия" през лятото на 2000-ата година. В продължение на 9 години, с прекъсвания за по няколко месеца, бяхме любовници, но тя така и не се реши да зареже гаджето си заради мен. Стихотворението към "Сърце от камък" е посветено на нея. Обичах я и много страдах, че дори не опитахме, но за танго са нужни двама.
От връзката си с нея придобих по-зряло отношение към женската красота. Тя беше много красива, беше нереално усещане да бъда с толкова красива жена и след като имах нея, в следващите си връзки с жени не слагах красотата на първо място, нито се впечатлявах кой знае колко от физическа красота.
Много от книгите си написах в периодите на прекратяване на отношенията си с това момиче, тогава писането имаше терапевтичен ефект и ме спасяваше от болката от раздялата.

Навремето имаше ли и писма от обожателки?
Не, никога не съм имал обожателки. Сигурно едно на 20 писма идваше от момиче, но момичетата ми пишеха каквото пишеха и момчетата: нормални читателски мнения. На панаирите не помня да са идвали момичета, освен един спомен за една читателка - набило ми се е името й по някакъв повод, който вече съм забравил: Силвия. Беше хубавичко, скромно и притеснено момиче, което задаваше по два-три смислени въпроса, благодареше за отговора, после си искаше автограф и се дръпваше встрани, за да изчака друг автор. Постни са ми преживяванията откъм момичета като автор на книги-игри.

Как се замеси в компютрите - като работа, понеже май спомена, че с това си се захванал в последствие?
Чудех се какво да захвана. Бях се провалил в писането на роман и си ближех раните. Един приятел се върна от Щатите и си направи фирма. В един момент изглеждаше, че ще започне да прави сайт за браузер игри, от който да се печели от реклама. Така отидох в неговата фирма - да пиша сценарии за такива игри. Понеже бяхме приятели, а той беше прохождащ бизнесмен, обсъждаше с мен някои бизнес проблеми - защото имах добра логика, умеех да вниквам в проблеми и най-вече защото бяхме приятели и той ми вярваше. Започна да ми става интересно и след време се разбра, че мога да бъда полезен. Междувременно се оказа, че идеята за сайт с браузер игри няма да ни донесе пари и я зарязахме (анализът, който доказа, че не бива да се захващаме с такова нещо, беше мой), но пък в интернет рекламата имаше нужда от проектиране на статистически и операторски модули, от анализи... Оказа се, че аз съм добър в това и така с течение на времето се установих в тази фирма.
Много дълга история е как точно се захванах със сегашната си работа. Ако трябва да я опиша като хората, ще отидат десетки страници. Пък все още не е изтекла давността на някои тайни

Обръсна ли буните къдри в казармата?
Аз нямам къдри, имам права коса. Бях я пуснал до кръста по едно време, но я отрязах много преди казармата. Започнах да я залагам на табла от време на време, когато играех срещу баща ми на "до 3 от 5 седмици" и макар че с табла съм си изкарвал прехраната, след двайсетина мача баща ми най-накрая спечели един от табла-маратоните и се наложи да се подстрижа. Днес, петнайсетина години по-късно, отново съм пуснал по-дълга коса, но е само няколко пръста под врата и вероятно скоро ще я разкарам. Засега я обуздавам с ластици, а вкъщи слагам и диадема, доста по-удобно е, докато работя.

Има една темичка въпроси към всички автори, ще се радвам ако споделиш отговори и по поставените там въпроси.
Ще прегледам темата, ще си избера въпроси и ще им отговоря до час.

Хм, има ли връзка "Красавицата и ченгето" с историята с красивото момиче ; ) ?

Без да задавам въпроси - искам просто да благодаря на Майкъл, че е така търпелив и отзивчив към всичките ни запитвания, сиреч ни се връзва на всичките глупости

Branimer писа: писа:

Без да задавам въпроси - искам просто да благодаря на Майкъл, че е така търпелив и отзивчив към всичките ни запитвания, сиреч ни се връзва на всичките глупости

Е не всичко са глупости :angel: Ама и аз благодаря за търпението и отговорите.