Въпроси към Джордж М. Джордж

А бре хора, пошегувах се. Не приемайте толкова сериозно всичко, което пиша
Че съм се уплашил от "високи изисквания" е само повод да се оправдавам дето бях спрял да работя по книгата. Така де, всеки може да разправя, че бил много зает, че бил болен и други дъра-бъра.

Обещавам повече да не правя така. Ставам сериозен и почвам да мисля само за зомбита. Да ми увеличат заплатата ако лъжа!!!

И не ми разправяйте, че нямате "претенции". Я пак се поразровете из форума и по-специално в коментарите за разните игри. Че то човек не може едни "нелогични избори" да направи пък какво остава ако книгата не е написана в "перфектен литературен стил" или не дай боже има грешна препратка.

Колко време ти отне да напишеш Господарят на мрака? Когато сте я оформяли, коментирал ли си с художника илюстрациите в книгата (страхотни са според мен), какво ще се нарисува, в коя част на книгата и пр.
Какво мислиш за поредицата Битки безброй? Предимства и слабости.
Какви трябва да бъдат книгите-игри от новото хилядолетие, прилики и разлики с 90-те. Ако е твърде сложен въпроса, само най-общо ми отговори, ако може.

Господаря на Мрака беше преди повече от 15 год и не помня точно, но нея я писах доста дълго в сравнение с останалите. За илюстрациите бях дал някакви инструкции и епизодите, към които се отнасят. Евгени Йорданов предпочиташе сам да измисля картинките и понеже се справя отлично не съм имал забележки.
За илюстрациите указания давах на Спаско Ганчев и на Ивайло Иванчев - последния обаче се съобразяваше само отчасти с тях. Със Спаско работихме заедно. За него мога да кажа, че почти винаги рисуваше това, което исках - понякога в негови интерпретации .

Нека на останалите ти въпроси отговоря след някой друг ден размисъл.

1. Битки безброй не си ги спомням много добре. Признавам си че купувах всички излезли книги-игри, ама не ги играех както трябва. Повечето само ги преглеждах.

2. Какви трябва да бъдат книгите-игри от новото хилядолетие все още го "измислям". По-скоро ще напиша какви книгии-игри биха ми харесали на мен. Всичките си предпочитания ще опитам да вкарам в историята за мутантите.

Бях обещал да напиша какви според мен трябва да бъдат новите книги-игри.

Първо ще направя едно обобщение на база на професионален опит и наблюденията ми във форума. Основно и най-главно е че трябва да има нови книги-игри. Само със стари приозведения и стара слава няма да се получи.

Новите книги игри трябва да са разнообразни, да има по нещо за всеки вкус. Всякакви ограничени по отношение на обем, сюжет, разклоненост, оформление трябва да отпаднат. Според мен освен нормалните хартиени книги трябва да се обърне сериозно внимание и на електронните алтернативи.

Според сегашните особености на книжния пазар май трябва да се пробва с не особено сложни като игра и по възможност евтини произведения. Формата "интерактивен роман" може да се окаже най-удачна за събуждане на интерес. Ама като ще е роман - да е роман. Помислете не бихте ли чели интересна, добре написана история само с 10-ина разклонения на ключови места. Дори няма нужда от епизоди, достатъчна е инструкция ако това и това - премини на стр. ###. Не трябва обаче да се допуска "разкъсване" на гладък текст или кратки нищо незначещи избори. Това обаче е само едната крайност. Както казах по-горе, трябва да има разнообразие.

Каква книга игра бих предпочел аз. Това вече е другата крайност Моите предпочитания винаги са били към повече игра, по-малко книга. Идеалния според моите вкусове вариант е някакъв хибрид между обикновена книга + набор от инструкции. Какво имам предвид.

Първо се разказва някаква встъпителна история. После се дава набор от общи правила. Особеното при тия правила е, че читателя/геймъра трябва да ги спазва без непрекъснато да получава инструкции ако това и това то следва това.
Давам пример: Героят е в ситуация, в която трябва да стреля с пистолет. В инстр. пише кои показатели на героя са от значение при стрелба(кога истрела е точен) и да кажем какви поражения дава точния истрел с конкретно оръжие). В епизода пише нещо от рода стреляш по... и някакво указание ограничаващо броя истрели. Толкова. Играча сам пресмята точки или показатели. Брои изразходваните патрони и знае, че трябва да "пропусне" истрел ако се налага презареждане. и т.н.
Същото може а се приложи не само при битки, а при повечето "чисто технически" ситуации.

След правилата ми харесва да има система за "конструиране" на героя с много показатели и ограничаващи правила. Разбира се допустими са няколко типизирани герои.

Карти, планове скици. Колкото повече толкова по-добре, но само ако са от значение за играта. Харесва ми система, по която картите се допълват в "дълбочина". Една или две общи карти на целия район. По-едромащабни карти на специфични местности и накрая план на конкретната ситуация с указания какво се прави и как се използва. Маркери, указатели, свободни полета за записване какво точно има на конкретното място и т.н.

Дневник. Предпочитам да има къде да си правя записки. Обикновено правя дневника на отделен лист за да не драскам по книгата. При "зомбитата" съм измислил да разделя дневника на части. При всяка ключова карта освен инструкции си има и дневник.

Разклоненията. Обичам игри с много разклонения. Преди време сърворих доста объркани каши, затова сега карам по нов план. Дефинирал съм: Сюжетни разклонения (нещо като избери откъде ще минеш: реката, гората, планината). Тия разклонения не се пресичат и почти нямат връзка помежду си. Разклонения за ключови ситуации в рамките на сюжетното разклонение и накрая Разклонения за възможности на конкретната ситуация...

Героя и "помощния персонал"... за това обаче някой друг път. Иска ми се да обясня някои особености по-подробно, че като прочетох какво съм написал до тук много неща остават неясни.

Ама като ще е роман - да е роман. Помислете не бихте ли чели интересна, добре написана история само с 10-ина разклонения на ключови места.

Джордж, това много ми харесва като идея. Какъв сюжет смяташ, че би бил подходящ за нещо такова? Или някакви други особености, за които се сещаш?

gbm писа: писа:

Новите книги игри трябва да са разнообразни, да има по нещо за всеки вкус. Всякакви ограничени по отношение на обем, сюжет, разклоненост, оформление трябва да отпаднат. Според мен освен нормалните хартиени книги трябва да се обърне сериозно внимание и на електронните алтернативи.

Четеш ми мислите по темата Никакви ограничения. Електронният вариант е идеален за това.

След правилата ми харесва да има система за "конструиране" на героя с много показатели и ограничаващи правила. Разбира се допустими са няколко типизирани герои.

Аз сега тестово правя нещо с по-различен формат. Строго дефиниран герой, без грам лични статистики. Действията му се отразяват на качествата/оценките на всичко и всички около него. Смятам скоро да публикувам тук уводната част. Скоро, скоро, ама като стане готова Защото планираните максимум 30-ина епизода за нея вече удариха 70+ и май могат да минат стотака. Ама нали

всякакви ограничени по отношение на обем, сюжет, разклоненост, оформление трябва да отпаднат.

Колкото до интерактивните романи, признавам, че няма да са за мен. Преди време много харесвах идеята "повече игра, по-малко книга". Днес мисля, че ми допада една златна среда между двете.

Здрасти Джордж,

Ако позволиш имам три въпроса към теб. Един по-дълъг и два по-къси.

1. Разкажи нещо повече за "Астрал". Какъв беше екипа там, как се работеше на фона на другите издателства, защо решиха да излязат от бизнеса с книги-игри? Това издателство сякаш рядко се споменава, но аз го помня почти само с добро. Общо взето там съотношението на добри към не добри книги беше значително по-добро отколкото в "Плеяда". Едни от най-добрите книги за периода 1994 - 1996 г. излязоха именно там - двете книжки от индианската поредица, трите ПИГ, Крепост в облаците, Операция звезден гост, Проклятието на меча, че даже и Сим Николов издаде там може би най-приличната си книга, която беше наистина на нормално ниво. Повечето от тези книги оставяха впечатление на по-пипнат продукт.

2. Как дойде идеята "Битката за Америка" от стандартна книга-игра за която се рекламираше в началото да се претвори в един прото страт ? Честно казано беше голямо разочарование на фона на по-раните книги на подобна тематика (двете индиански книги в "Астрал") и доколкото си спомням беше доста бъгава, та не ставаше за нормална игра. Май неслучайно беше последната книга на "Астрал".

3. Преди месеци зададох някой въпроси в темата за "Мегасвят", та аз съвсем нахално ще напомня за него.
viewtopic.php?f=66&t=1295&p=25866#p25866
Ако можеш отговори там за да съживим темата

Отговарям по ред на въпросите.

За ИК Астрала вече съм говорил няколко пъти. Защо са решили да влязат в бизнеса с книги-игри трябва да питаш някой от собствениците
Екипа... за структурата на самото издателство не мисля, че е уместно аз да обяснявам. Общо взето издаваха книги в специфична тематика. Като хора и като "шефове" нямам оплаквания. Разбирахме се много добре.

На практика ме бяха оставили да правя каквото си искам. Не се намесваха в теми, срокове, оформление. Издателството имаше художник, Спаско Ганчев, който работише само за книгите-игри и май само за това издателство (за последното не съм сигурен). Имах и консултант историк. Обсъждали сме книгите, които почвах да пиша. Помага ли са ми с материали, картинки, книги.
Издадените там игри се получиха добри защото цялата икономическа обстановка беше спокойна. Пари имаше, игрите се продаваха добре и не бяха основният им бизнес. Имаше време да се проверява и дооправя.

За да не се получи недоразумение няма как да не обобщя и за другите издателства. Винаги съм пишел каквото искам. Предлагали са ми теми, но не са ми ги налагали. Винаги съм се разбирал добре с всички издатели. Не мога да се оплача от никой. В Мега и Бард имаше срокове, ограничения за обем и планирани теми, но главно поради специфичните икономически условия и никой не ме е преследвал "с тояга" да ги спазвам.

Да се върнем към Астрала. Както вече казах икономическата обстановка беше благоприятна и може би затова книгите ставаха добри. В самия край '96-та нещата се влошиха и издаването на книги игри престана.

Битката за Америка. Не знам как точно ми е"дошла идеята". Поводи имаше много и всеки път когато си спомянм един или друг ми се струва по-важен. Може би успеха на другите две "индиански" книги. Или защото обичам истории за пирати, кораби, приключения... Не си споманям как сме рекламирали тази игра. По начало индианските истории трябваше да продължат. Имаше интерес, но както казах икономическия срив се стовари много ненадейно и погуби всичко.

Тая книга, с изключение на корицата, съм си я правил съвсем сам. Даже се изръсих с доста хилядарки да си купя лицензиран Windows 3.11, PageMaker 5, скенер и качествен лазерен принтер. Тогава черно/белите предпечатни форми на книги се правеха на паус, напечатен огледално, не на филми. Нямаше предпечат в pdf формат. Всичко се правеше в ps файлове с драйвери за съответната машина. Не всеки софтуер и не всеки принтер можеше да направи огледален текст на кирилица. Голяма мъка беше!

Картинките са сканирани от две книги. Една за пирати и една военно историческа енциклопедия. Корабчетата на схемите съм рисувал с вградената в windows-a програмка.
Формата А4 го направихме по мое предложение. Единственото, което не ми се искаше да правим е отпечатването на указания на гърба на фигурките. Дребния шрифт и малкия обем беше наложен от икономическите условия.

Не знам защо за теб е била "голямо разочарование". Може би защото си очаквал книга игра? В "Битката за Америка" има един разказ, два разказа-игри (сравнително лесни) и приложението "Генерал и Адмирал". Някакви затруднения може да има при правилата за битки с кораби при първата игра. "Ункас" не си го спомням добре ама май нямаше сметки.

За "Генерал и Адмирал" си признавам, че е доста усложнена. Може би съм прекалил с правилата. Аз си бях направил таблички за видовете кораби, за оръдие и за отряд. Квадратна мрежа с голяма точка в средното поле. На околните полета бях написал точките за атака и защита... или както бяха кръстени. Когато играехме набързо сравнявахме показателите. Никога не ми е хрумвало, че читателите няма да измислят някакво подобно улеснение, иначе щях да дам пример. Слагах таблици и "указания със свободно тълкуване", защото исках да дам повече свобода на читателя. Оказа се, че това се тълкува като "пропуск".

Тук искам да обясня една от причините, която оказа силно влияние за лошия имидж на "стратовете" и по-късните ми книги. Признавам си, че несъзнателно опитах да "натрапя" моя тип мислене на нормалния читател. За индивидуална игра аз винаги съм предпочитал правила-указания, пред правила-закони. За мен единствената "грешка" във коя да е книга-игра, е неточното число на прехода. И то само ако е нещо като 184 епизод във "Часът на Вещицата", който препращаше пак към 184. От моя гледна точка "допълването" на правилата и импровизациите са част от забавлението. Признавам си сгреших. Ама аз така чета дори художествена литература. Първо чета, после седя, "блея" и си измислям разклонения.

Другата причина по-късно да се получат лоши произведения е бързането. Когато пишех книга-игра си правих схема на сюжета и описвах правилата. После попълвах текста и... понякога забравях да коригирам първоначалните числа в таблиците, понякога пропусках нещо. Освен това, вече съм споменавал, че пишеха на ПроСофт Текст - много късно разбрахме, че при конверсия към Word 5 за DOS се получаваше някаква "промяна на символи". Ако е буква коректорката поправяше... ако е число - нямаше как да знае кое е вярното. Трябваше коректурите да се "изиграват" не само да се четат.

И пнеже темата все пак е за ИК Астрала - изводът е че когато работех за тях нямаше нужда да се бърза и не бях принуден от ограниченията за цената и от там за обема, да измислям "концентрирани" правила.

За "Мегасвят" щом толкова настояваш ще напиша отделно в другата тема. Само ще спомена, че там въпроса ти беше имам ли някави заготовки. Мисля че вече съм казвал. Текста беше импровизация по писма и най-общи планове. Карти и схеми бях направил много, но не ги пазя.

Мисля пак да прегледам Битката за Америка, но на времето много ми хареса. Като се започне от формата. Любител съм на идеята в една книга да има от всичко по малко - разкази, разкази-игри, игри и тнт. Жалко, че други такива май няма.

184 епизод във "Часът на Вещицата", който препращаше пак към 184

Всъщност е Вампира. извинявам се, ако звуча дребнаво, просто тези книги са ми влязли... венозно . А и точно тази вещица си е голям вампир, така че всичко е точно

Да те питам.

Как протичаше при теб момента, когато трябваше да измисляш главен злодей?

Хм... не си спомням да съм замислял някога "Главен Злодей" в смисъла на персонаж, герой. Ако става въпрос за едно време в много малко книги имам някакви що-годе развити образи. Тогава смятах, че за да може читателя да се идентифицира с героя, последния трябва да е описан колкото може по-безлично. От там и останлите участници в приключението се получаваха само като силуети. Тук там в по-ранните ми игри има някой по-пълно изграден персонаж, но обикновено поставен в много тесни граници. Много от тях си бяха просто "жива екипировка".

От гледна точка на "силна финална схватка" и това се стремях да избягвам. Трябва да се вземе предвид, че времето и предварително уговорения обем все не ми стигаха. И тук не може да се говори за правило, но в повичето случаи края не е по-труден от останалата част. Не си спомням добре всичко, което съм писал, но по коментарите мога да съдя, че този подход остава впечатление за "претупан" край.

Липсата на добре изградени герои отчитам като една от най-сериозните ми заблуди. За "финална схватка" все още не съм сигурен дали е необходима. Мисля, че щом читателят "го е добутал" до финала трябва да му се даде шанс да се възползва максимално от постигнатото.

Сега съм възприел различен подход. Все още няма публикувано нещо с достатъчно обем за да дам пример, но общо взето процеса е следния. Първо си набелязвам главните сюжетни линии и ги написвам в основния вариант, без разбиване на микрониво (поредицата от избори за конкретна ситуация правя по-късно). Планирам няколко основни "постоянни" образа, които през цялото време помагат или пречат на героя (приятели и врагове). Тях се стремя да развия по-задълбочено като характери.

Като процес на работа... ами стремя се да си представя героя. Като външност (дори и да не я описвам) и като характер. Може да изглежда смешно, но си издирвам картинки и от тях подбирам герои. Оказва се, че много ми помага конкретна визуална представа. След като си изградя "образа" опитвам да си представя какво би направил точно тоя герой в определена ситуация. От там доизграждам ситуацията. Не мога да го опиша по-ясно без пример с конкретен текст.

Специално за категорията "злодеи" и то точно за последния ми проект опитвам следната тактика. Вече казах, че си изграждам пълна представа за основния герой. От там измислям какво би било най-противно за него и правя "злодей" в подходящ образ и характер

Ако става въпрос за "Главен Злодей" като персонаж, в проекта, който разработвам смятам да го оставя "тайнствената личност" до последния момент. Ако става въпрос за "Финалния Бос" - само на едно място се предвижда такъв. Предпочитам логичния край на играта да дойде като последствие от всички избори на читателя, не да се решава с една финална схватка.

При "Новия Джордж" мотото е: "Не е важно какво точно правиш, а доколко си подготвен да го направиш", като последното включва и логичния избор за конкретната ситуация.

Като стана дума, че подбираш героите си като разглеждаш картинки, от коя картинка гледаше, когато изграждаше образа на Мари от "Игра на сенки"? Има ли конкретен образ-картинка, защото още първия път, когато прочетох разказа и си го предствях визуално и си помислих това ако е филм, Мари ще е Мила Йовович.

Картинката, която съм взел за модел е на Луис Ройо. Даже идеята с татуировките е от там. Не знам как се казва самата картина. Бих могъл да я пусна тук, ама е малко "неприлична". Опасявам се, че Шерифите ще я вкарат в графата "неуместна еротика".

yoyovec писа: писа:

...защото още първия път, когато прочетох разказа и си го предствях визуално и си помислих това ако е филм, Мари ще е Мила Йовович.

И както ти казах тогава не бях се замислял "като за филм". Мила Йовович... може би, на по-млади години. Ама тя все ходи късо подстригана. Мари е с дълга коса.

Не ми се иска да натрапвам някаъв образ, нямам намерение да правя "описание" на външния й вид. В играта се споменава само, че е "дребна", но това е от гледна точка да двама "мъжаги". Освен това повечето мъже я намират за... привлекателна. Предпочитам подробностите да останат на въображението на читателя.

Това произведение на Джордж наистина прилича на картина на Ройо - 95 % изящество и 5 % еротика.

Докато бях студент писах курсова работа по тема "Как да подобрим креативността в студио за разработване на видео игри". Една от мярките беше закачване на 3 картини на Ройо на стените. Също няма да давам линкове, но имената на 2 от тях са Acacia Leaves и Dark Words (третата не си я спомням). Разбира се, бях ги разпечатал в приложението.