Окото на дявола от Сим Николов

Продължението на "Прокълнатата земя" е по-голямо, (за мен) по-интересно и разбира се по-трудно...За разлика от други книги на Сим към тази имам сантимент и да признавам, че има по-голям смисъл, има повече битки, минаваш през повече места, но пак си има лутането в кръг и 200% шанс да умреш или да нямаш правилния предмет, но все пак историята(поне според мен) е на ниво...Ако ви се късат нервите с книжка на Сим, тази е удачна, а и "гарантира" дълга игра...Давам преходите как аз я минах. Започвам от епизод 237, защото до него може да се стигне по много начини

За самата книжка: След като си победил Мрак, в страната царува крал Здрач. Добро момче, ама без едно око и съответно с лоши съветници, които стоят от към сляпата му страна. Ти разбира се тръгваш да му търсиш окото, като в началото те предупреждават да се пазиш от Окото на дявола. Пак започваш с избор към...гората, пътя, крепостта...реално няма значение, защото си е едно лутане в кръг Срещи с хай-вани, разбойници, разни ме-чещи гадини, водни духове, духът на Караконджо, крачещият по върховете и разбира се старите познати - вещицата Зелда, гръмотевичните братя, бухалът, сърната и други...минаваш през изпитанията (ключов момент е една къщурка в гората (от там (поне аз) се измъкнах от лутането ) и успяваш да върнеш окото на владетя ...наградата ти е ...странна и несправедлива , като бих казал, че ЕПИЛОГът е доста не-епичен, но определено интересен и изненадващ!

Резюмето беше онова, което ме привлече преди години и си купих книгата... И се почна една игра, думи нямам. Стопи ми лагерите да се връщам в изходно положение... Много циклично съдържание!

Но понеже съм сантиментално настроена, книгата си ми харесва и не си я давам за нищо на света! Аз май като се замисля никоя книга не бих изхвърлила ей така, с лека ръка...