Дяволският остров

Я да ви питам и аз - писали сте "само от сайта или от събития". Това значи ли ще се продава на Панаирите на книгата? Ако да - отсега ми запазете една бройка за Зимния панаир.

На втория ден ходиш - валя и срещнах затворени шатли
После ходих на третия. Срещнах Ефикс и Тралалайко. Купих Принцът -откривател, Пристанището на Гибелта и АЛрисите.

Дяволският..още не бе излязъл за късмет излезе след ден-два, а на мен не ми се идваше за трети път на Панаира.
В Събота и неделя пък бях зает.

На Монев и редакторския екип - специални благодарности.

Въпросчето ми за срокът на доставка все още е в сила. Тръпна в очакване и се питам дали книжките не се изпращат от въпросният остров след като повече от седмица не може да пристигне.

vanio_l писа:

Въпросчето ми за срокът на доставка все още е в сила. Тръпна в очакване и се питам дали книжките не се изпращат от въпросният остров след като повече от седмица не може да пристигне.

поръчката е задно с Котарака и Черният нарцис (2-ро издание), за който изрично пише, че най-рано след 21.06. ще започнат да се обработват.

Не съм обърнал внимание. Така е като гледаш предимно картинките и пропускаш малкия шрифт

Няма много мнения, пък книжката не е толкова лоша, та да не заслужава поне мъничко коментари. Та да напиша моите
1. Първо - визия. Малко книжле - 100 епизода. Голямата изненада е размерът - дори и 40 епизодовите книжки от едно време изглеждат в пъти по-големи. Има смартофони, които са по-големи от това книжле. Може би на някой му е хрумнало, че ще е яко да си носиш книга в задния джоб. Аз лично много се разочаровах - никак не се вписва в представите ми за книга.
2. Второ - визия. Абстрахирайки се доколкото е възможно от горното - корицата и илюстрациите вътре са много добре според моя вкус. на страниците са отпечатани зарчета, така че не ви е необходим зар за да можете да играете. Но все пак си пригответе истински зар - качеството на моят екземпляр от Острова е лошо (подозирам такова е на целия тираж, а не че аз съм изтеглил късата клечка) , та след няколко разгръщания книжлето започва да се разпада.
3. История - интересна е. Аз лично имах неловкото чувство на дежа вю, тъй като в едно от списанията имаше някаква история за сделка с дявола и тя хич не беше лоша. Тук сюжета е различен, но поради горната причина нещо не се насладих на книгата както заслужава.
4. Удоволствие от играта. - Заслужава си. Има някои много много дълги епизоди, но дали литературата малко му куца на автора, дали преводача не се е справил толкова добре - определено в литературно отношение има какво да се желае за да бъде грабнат още повече читателя.
Големия проблем, съществуващ в повечето книги игри го има и тук - грешките. Играх на ниво Студент. Показателите на този герой го правят губещ в битките и единственият начин за успешен финал е притежанието на револвер. Само че точно епизода където се взима револвера е със сгрешена препратка (дали калпав превод, дали грешно изчисление - резултатът е невъзможност да се вземе револвера и съответно обричане на гибел на студента).
Иначе книгата има много от това, което ми харесва в книгите игри - обикаляне из различни локации и случки навсякъде. Та в тези 100 епизода има неочаквано много игра и вълнение. Като фен на жанра - на мен лично книжката ми допадна (но моля - не правете повече такива джобни експерименти - това е книга, а не кутия цигари). И е добре някой да ги изиграва преди печат , че не върви студентчето да умира ей тъй за нищо щото не му се дава оръжието, което си е заслужило.

Благодаря за отзива! Деййствително грешката с револвера някак сме я пропуснали, въпреки че след превода книжката мина през редактор и гейм тестър. За да може да се вземе револвера, трябва инструкцията в края на еп. 79 и 85 да се чете: "Ако притежаваш кутия с неговото име, събери само цифрите от ГОДИНАТА, написана на нея и обърни на получения епизод." Радвам се, че все пак като цяло книжката ти е харесала.

Забавна КИ.
Не ми допада особено твърде малкия формат, поне като Ужас в 4-то измерение трябва да е според мен. Иначе корицата е стилна, както и вътрешните илюстрации.
Харесва ми концепцията около мистерията на острова, и как са вплетени различните улики за разгадаването ѝ. Обикалянето, по-скоро гонитбата по острова е добре направена.
На моменти авторът "литературничи" и драмата, особено с момичето, "звучи" твърде изкуствено.
Като игра се е получило обаче. Определено позитивите на книжката надделяват над негативите, затова и се изкефих.
Приятно изкарано време определено.

Приятна книга. Това с револвера изобщо не го забелязах. Обаче откривам, че имам един сериозен проблем с тези формати, в които стигаш до края и се оказва, че си пропуснал нещо малко за да спечелиш. В случая изтървах някой лич някъде. И нямам нерви да ровя цялата книга от началото
Иначе като за само една изиграване ми се получи учудващо добре. Бях изненадан колко е дълга при толкова малко епизоди.

Форматът е безумен. Ама то и самото списание е с ужасен формат и супер неудобно. Не ме разбирайте погрешно- страхотно е, че го има. Просто е трудно за съхранение, четене и т.н.

И да пуснете инфо кое как се минава вбъдеще

Реших да я изиграя вече и аз, че само от тестовете, но вече беше минало достатъчно време.
За историята - книгата само в 100 епизода предлага една доста интересна игра. Да, трябва да се намери верния път, но е интересно търсенето му. Историята е увлекателна, има атмосфера.
Относно играта - позната система за битки, може би, малко излишна, но не е дразнещо. Кодови думи и бележки - като на доста места има скрити епизоди - еп. 79 и 85 да се чете: цифрите от годината и деня от датата. Което си е интересно предизвикателство.
Оформлението - корицата и илюстрациите са хубави, форматът е зле, просто този формат не е удобен за четене. Другото е, че е можело да вкараме няколко страници с реклами в края, че сега седи малко празно
Цялостно едно много добро приключение!

Прочетоп Дяволският остров. Или поне с опитах да я прочета.
Вероятно подходих с големия очаквания, защото отдавна нямахме хорър история. Дори признавам че на епизод 31 има една уникална илюстрация на дявол. Обаче обикалянето в кръг, и искейп-игрите определено не са ми любимото нещо. (много меко казано ефеместично)
играта е от- бягаш на северозапац - Питат те дали имаш Кръста на Фъргюсън и трябва да го имаш. После бягаш на север - пак те питат дали имаш кръста. После бягаш на юг....цялото това въртене в кръг ми действа изнервящо
На всичкото отгоре има няколок епизода с механика която откровено ненавиждам .- ако си попадал на радио почни да умножаваш номера му по не знам си какво за да идеш на определен епизод. Бати мръсния номер, не може прост да имам инормиран избор - епизод 15 или епизод 30 да речем, ами ще си играя на математика. Ако искаш такова нещо щяп да уча в Математическата за инженер или програмист. И в Парадокси пак същите мръсни номерца ги имаше, аз и нея не дочетох. А сега играй си на смятане.
А механиката за битките ме удари в земята - имам повече сила от противник, но си играя на шансове. И ако се падне шанс две, при повече сила, аз търпя поражения?! Тогава какъв е смисълът да избирам борец? - направо да избера най-слабия тип и да разчитам на шанса.
Казвал ли съм колко мразя шансовете и смятането в една КИ? ако не съм го казал все още - казвам го. Сложните сметки в една КИ са смърт за играта. Като има битка, обикновено просто я скипвам ако трябва да смятам. В това отношение ММ се бе справил добре във Викингите имаш проста схема да победиш Олаф, без да разиграваш дълга битка.- Просто знаеш колко точки ти тряябват, побеждаваш го и получаваш съответното число Слава.
Когато отвлякоха Тес въпреки всичките ми усилия не ми издържаха нервите - просто хвърлих книгата. Мисълта, че досега обикалях за да избягам, а сега ще трябва да се връщам ме побърка.

Сори, ама очаквах много повече от книгата , сигурен съм, че няма да я пипна пак.

П.С. когато четох искейп-играта "Нощна смяна" имах същия проблем с безцелногто въртене в кръг, и затова се отказах и от нея по средата. Т.е. проблемът не е само в Дяволският остров, не понасям "искейп" игри, които не те придвижват напред.Навремето с Гората на демона се побърках по същия начин, три пъти я хвърлх, преди да намеря къде живее демона. Така че не е лично


Плюс - илюстрациите са хубави като за хорър, макар че съм виждал и по-добри (например Кръвта на зомбитата)

Съдържа известни спойлери.

Изпитвах съмнения към тази книга, но вчера като я видях на панаира ми се стори симпатична и си я купих. Изиграх я и смятам, че не е лоша. Форматът изглежда привлекателен, но има и минус - книгата е твърда и трябва повече усилие да се разгръщат страниците. Основният ѝ плюс е историята, която макар да не е твърде оригинална, държи интерес чрез мистерията, която се разгръща пред читателя. Напомни ми на две произведения на Лъвкрафт - Дагон и Сянка над Инсмут. Хареса ми стилът на писане/превод, с вложените диалектни форми - правят сетинга и героите по-живи. В схемата има и плюсове и минуси. За такъв тип книга битки със зарчета са ми съвсем излишни, изобщо не си направих труда да играя по тези правила. Исках просто да прочета историята. Друг проблем е, че има фалшиви избори. Още в самото начало надуших, че дядката ми дава подправен алкохол и избрах да не го пия. Оказах се прав, но въпреки допълнителните 1-2 епизода, играта пак ме вкара в съединителния епизод, все едно съм се поддал на измамата. Положителна страна е, че събираш кодове, които са необходими за успешно преминаване, чрез комбинация от тях. Поради форматът тук също има проблем. Липсваше ми определен код за да завърша играта успешно, но това не ми попречи да преодолея препятствието на системата, защото през цялата игра ми се набиваше на очи един твърде дълъг епизод от 5-6 страници, че и с картинки. Пробвах го и да, той се оказа, че е тайният епизод. Като цяло книжката си струва да бъде прочетена от по-запалените фенове на жанра, но не е нещо, чийто пропуск ще осакати културата ви в книгте-игри