Пеледгатол - Последната крепост

Разбивам ревюто си на две части - книжно тяло и съдържание на самата книга.
Накратко: Вземете си изданието с твърди корици. Приключението е много яко.

Книжно тяло:
- Смело мога да заявя, че това е най-красиво декорираното българско издание на книга-игра до момента! Виждам няколко различни шрифта - основен, рунически на джуджетата (писмото на Берек на 29ти епизод), текст за противник в битка (този много ми напомня на гръцкия шрифт в играта "Zeus: Master of Olympus") и рунически шрифт за няколко редки надписа. Руните-зарове и тези, които показват номера на страницата пък са още по-приятни допълнения.
- Май-май единственото изключение лично за мен да съм твърдо ЗА твърдо-коричното издание. Като си взех това с меки корици, бях много впечатлен от релефния шрифт и цялостната му декорация, но уви, моята бройка започна да й се отлепя фолиото - по долния ръб на кориците и значително на задната корица. Уж си пазя книгите, но все пак и ги тътря в раница понякога и/или ми изпадат от ръцете като заспивам докато чета (често се случва). Вземете си твърдите корици и няма да сбъркате - а аз не харесвам книги-игри с твърди корици.
- Макар да има лека разлика в размера на 2те вариации - твърди/меки корици - за мен и двете бяха удобни за четене, но размерът на твърдокоричното ми допадна повече.
- Много се радвам, че в нашия преводен вариант всичко се откроява лесно - кодови думи, бройки и видове джуджета, преходи и т.н. В английския оригинал почти всичко е без специфично форматиране и там ми беше много трудно да следя какво се случва като указания.


Самата книга:
- Дневникът от Димитър Стоянов - Димо е чук! Хем е олд-скул и тематично нарисуван, хем се чете добре и си има място за всичко.
- Илюстрациите от Георги Георгиев - Goro. Някои ми харесват повече от други - Гоза и опасното пътешествие в планините за менса по-красиви от гоблинът предводител и огрето. Много ми допадат всичките му илюстрации с джуджета.

- Постижения - много обичам като ги има!! Тук са представени като "титли" и могат да те възнаградят или "възнаградят" за единични избори или цялостен подход.

- Тематика - Аштън (авторът) наистина се е раздал тук! Рядко мога да кажа, че още прологът има смисъл и загатва една реална опасност по много добър начин. Произведението е силно вдъхновено от тонът и светът на Властелина на пръстените. Затова и има тегави избори и цялостно усещане за обреченост и подтиснатост. Все пак има и моменти на повдигнат дух и дори малко хумор. Самият текст обаче ми е леко дървен и това ме забави с четенето - просто не мe влечеше да чета. Зачудих се дали е от нашия превод, но открих оригинала на английски и впечатлението ми там е същото.
- Игрови механики - от индивидуални до тактически и стратегически избори върху група джуджета. Много приятно разнообразие.
- Има 2 възможности за директно умиране и двете ми бяха тъпи избори от гледната точка на играч. Обаче от гледната точка на младо джудже (поне предполагаме, че е младо) в такива тягосни ситуации, може и да са валидни избори.
- "да се застреляш сам в крака" - има предупреждения и тъй като това приключение е повлияно от Толкин, по-добре им повярвайте, 'щото иначе лошо.
- Наистина изборите на предводители на крайните мисии и на мен ми стояха като слепи избори, но не чак толкова. Открих някои загатвания защо това или онова има логика, но може и аз да си въобразявам. Като цяло консистентното следване на логика и внимателното четене на текста се отплащат и водят до добри резултати.

Пеледгатол несъмнено породи в мен огромен интерес заради много аспекти. Предполагаем духовен наследник на любимата ми Герои, наблъскана много игра в малък обем от 100 епизода, приказно фентъзи а-ла Толкин за джуджета, които се бранят от орди от гоблини, при това с автор Аштън Сайлър, когото познавам, че и завършила в топ 3 на Windhammer 2011! Добре де, последното не ме интересува особено, тъй като и доста слаби неща са завършвали в топ 3.

Моята бройка е с меки корици, с арта от играта Gwent - единствената причина да не ръся суперлативи за оформлението. Преди 2000-та година щеше да избие рибата.

Плюсовете

Текстът на Аштън е непретенциозен, но някак си успява да те грабне достатъчно, че да не се пречка. Магията на тази книжка е в готината геймплей реализация на строежа на укрепление, което постепенно да развиеш в твърдина, цитадела и т.н. да се сдобиваш с ресурси, да вдигаш аванпостове, да увеличаваш воините и населението си, за да може накрая, след фиксирано време, да оцелееш във финалната битка. Формулата на цикличната схема ми напомни изключително много на тази от Черната Маска на ММ и отново доказано работи.

Мисиите, на които изпращаш своите джуджета, са приятни, има и няколко интересни артефакта, с които да се сдобиеш. Балансът при точкуването е добър и се е получило онова усещане за надграждане с течение на времето, което е характерно за добрия city builder.

Това, което не се е получило в този баланс, е достатъчно механики, които да ти пречат да изпращаш просто всички налични джуджета напред-назад. 100 парчета на една мисия с теб? Защо не?

Битките наглед са много нечестни. Особено в началото спокойно могат да те спукат от бой. Усещането е, че си по-слаб от всичко, което ти се изпречи и освен с огромен късмет на зара не може да компенсираш щетите, които ти нанасят. Но под тази привидност, се крие идеята на автора да използваш спътниците си, за да оцелееш. А впоследствие да попълниш липсите си на бойни генерали чрез мини-игри. Може би не съм фен на начина, по който е реализирано, но пък е игруемо и има по-малко късмет отколкото на играча ще му се струва от пръв поглед.

Минусите

Текстът на Пеледгатол за мен е най-голямата слабост на книгата-игра.

Началото на книгата беше тежко. Прологът ме отказваше на няколко пъти, но ставах да пия една вода, стисвах зъби и продължавах нататък (е, карам го да звучи доста по-мелодраматично). Не можех да разбера защо текстът продължава да е толкова нечетивен дори и след първите няколко епизода. Постепенно попривикнах, но взех да хвърлям поглед и в оригинала, за да разбера дали на английски страда от същите проблеми. И тогава започнах да констатирам, че преводът просто не е добър. Не че на английски всичко е цвята и рози, но поне звучи по-добре като текст.

Ще дам няколко примера, в които преводът се разминава спрямо оригинала:

Looking over the other side, you see a chasm that extends into darkness deeper than the light of your torches.

Това е преведено с известни свободни интерпретации ето така: "Пускаш факла от другата му страна и тя пропада в дълбока пропаст, а светлината й изчезва преди да достигне дъното, ако изобщо има такова."

The walls in this room are engraved with images of the founding of Khaz’Gorath.

А тук пещерната галерия е станала на мост - "Перилата на този мост са изписани с изображения от основаването на Хаз Горат." Предполагам защо е интерпретирано като мост, но не е удачно.

Mouldering tables са станали просто "Дълги маси", Whispers сред войниците е преведено като ропот, което носи съвсем друго значение, You say stiffly е станало "казваш сковано", censer е "кандило" вместо "кадило/кадилница" и т.н.

Още такива примери има навсякъде. Разбира се, ако нямах оригинала, тези интерпретации щяха само да ми звучат странно, но проблемът се корени в самия изказ на преводача. Не е кой знае какво, но когато и текстът на автора не е първа хубост, се набива много на очи.

За щастие с натрупването на повечко преведени страници, Кирил е набрал опит и нещата звучат по-гладко. Да, знам, че Кирил не е професионален преводач и това го прави за гола фенщина. Знам също, че Спас и Монев са редакторите. Просто в моите очи се получава някаква уникална амалгама от "заемката" за арт за корицата, съмнителен превод и липса на редакция. Сега, въпросът е философски дали си заслужава повече именно за Пеледгатол. Но "правим нещо според възможностите си" има да изяде още хляб до "готин краен продукт", дори и когато e от чиста фенщина, непрофесионално. Пример - Ал Торо и Юри не са професионални преводачи/редактори, но Нощна смяна звучи много по-добре.

Заключение

Книгата все пак е изкефила много хора, включително и мен, при все някои от недостатъците си и смятам, че спокойно можеше да се бори за балотаж на Златната никса при една още по-готина корица от ранга на Сенки във Фечис Пойнт и по-добре изпипан текст. Въпреки, че съм отделил по-сериозно внимание на минусите отколкото на плюсовете, не ме разбирайте погрешно. Изкарах си изключително приятно с книжката и съм много доволен, че екипът зад тази книга ме запозна с нея!

Edit: Кирил доказа в чата, че част от горепосочените примери са били свободна интерпретация на редактор(и), което за мен лично прави нещата още по-куриозни

И за факлата която пускаш и за перилата вместо стените съм отговорен аз и заставам зад решението си на 100%.
Не знам колко добре се разбира от текста на латиница който е пуснат и изваден от контекста, но сцената е как се движите през тунел и не виждаш от въд стените на тоя тунел, а в последствия въпросния рухва в пропаст. Та затова съм преработил тунелът в мост над пропаст за която се говори и стените са станали перила. Преработено и дописано е също така та въпросния мост да не пада всеки път като стъпиш на него и и в началото на пещерния комплекс да не се завъди за постоянно ундеад мечка. Да, текста не звучи като в оригинал, но поне в него вече има логика.

Мерси за вниманието.

пп. Щом нощна смяна ти звучи по-добре с икубатори из стаите на болницата и със сцени без логическа връзка помежду им то няма и кой знае какво да се обсъжда, явно е въпрос на вкус.

Не е нужно да сядам и да изравям още десетки примери от текста, Спасе. Не е да съм изкопал всичко, за което съм можел да се хвана, а съм извадил на прима виста разлики, които всеки с малко мисъл и познания по английски ще види, че не са интерпретирани към по-добро. Съжалявам, но не е въпрос на вкус, просто не те бива за редактор на литературен текст. Давам Нощна смяна като пример (знам, че ти е от "любимите") за по-добре звучащ текст, а че има недомислици и там, има ги.

Книжката не е лоша в никакъв случай, но много от сцените изглеждат не като вдъхновени, а като преписани от Толкин. А що се отнася до играта, зарибяваща е като за преиграване след като видиш къде какво има да сметнеш оптимално нещата, но ми липсват някои компоненти да я поставя до неща като Герои, Черната маска, Торнадо 6 и други - 1) балансът е много едно към гьотере, има лавинообразни процеси и един неоптимален ход в началото те обрича до края, т.е. слаба реализация в това отношение; 2) тотални недомислици като това с да можеш да помъкнеш 500 джуджета, да нямаш никаква идея колко ти трябват и да трябва да хвърляш по 1 зар за всяко да видиш ще оживее ли; 3) липса на интересни избори. Т.е. добра идея, слаба реализация.

За мен лично атмосферата беше по-успешният елемент от двата, макар да си признавам, че се зарибих да си сметна оптимално разиграване след първия (задължително) обречен опит.

Оформлението на корицата е наистина страхотно и също като се тегли чертата е от добрите издания на български език, надявам се тази поредица малоформатни КИ да се запази устойчива във времето.

kiril_ps писа:

Понеже много се натрапва разваления баланс в Последната крепост, искам да отбележа един факт: Има КИ с перфектен баланс, които са в пъти по скучни от такива с "развален" такъв. Балансът е само един фактор и то не определящ за читател, като мен, дали дадена игра ще ми допадне.

По-скоро коментари в случая как е могло да се получи още по-добра и предизвикателна игра, защото в момента това е пропуск в правилата, който води до някакъв вид exploit. Самият Аштън е заложил поне на едно място подобна проверка, при която хвърляш зарове, които сравняваш спрямо броя джуджета, които си взел. Първият път това ме "научи", че трябва да внимавам за последици и да преценям бройката внимателно, но това се оказа лъжовно и от там нататък почти нямаше значение вече. Аз съм tryhard геймър, тези неща ми се набиват много повече в очите, отколкото на други хора.

Хубаво е, че Пеледгатол предизвиква раздвижване и коментари, за мен е изключително заслужила да приключи на респектиращото 3-то място в Златна никса. Гласувал съм за нея, написах и ревю. Определено искам да ви надъхам да правите още от същото, но и с малко градивна критика Трябва да има някаква обратна връзка все пак, за да се подобряват нещата с всяка следваща итерация.

kiril_ps писа:

Понеже много се натрапва разваления баланс в Последната крепост, искам да отбележа един факт: Има КИ с перфектен баланс, които са в пъти по скучни от такива с "развален" такъв. Балансът е само един фактор и то не определящ за читател, като мен, дали дадена игра ще ми допадне.

Съгласен съм, то и аз това казвах. Книгите-игри съчетават много елементи на изкуствата, понякога само един е достатъчен да осмисли творбата. Но всички са важни, интересни за дискутиране и си струва един автор да гледа как да развие максимално добре всеки от тях, защото тогава резултатът е най-добър и читателите най-доволни.

Иначе е ясно, че има читатели, на които им е все тая какви са литературата, балансът, правописът, изборите и т.н. или поне за определени произведения и това е напълно нормално. Аз също харесвам много книги-игри, които имат сериозен дефицит на литература или проблеми в това отношение, слаб баланс, липса на избори и т.н. В киното е същото, мога да се изкефя на безсюжетен филм заради яки ефекти или да си затворя очите за 2-3 слабо играещи актьора.

Радвам се, че играта ти е допаднала. В нея се наложи да поиграе малко и твърческия редактор и дори да допише два епизода, за да не се налага да те напада една и съща мечка всеки път като отидеш да бродиш из пещерите.
Относно епизод 28 и бижутерията вероятно си забелязал, че това дали ги имаш И двета или пък нямаш НИТО едно от тях все води до епизод 8. Тук също се наложи да се пипне малко системата и ефектите им да се нулират взаимно, така че по скоро се чуствай награден/спасен и при следващо изиграване се вслушай в надписа „НЕ влизай Дракон!” или пък не се занимавай да събираш самотни едниствени пръстени. И вдвата случая ще попаднеш на много яки сцени в края на играта.

пп. Може да лоаднеш от епизод 28 и да видиш алтернативните фенали за да не ти се наложи да преиграваш всичко. А също би ми било интересна да кажеш какво мислиш за постиженията в книгата и до кои от тях се докопа.