Пеледгатол - Последната крепост

Разбивам ревюто си на две части - книжно тяло и съдържание на самата книга.
Накратко: Вземете си изданието с твърди корици. Приключението е много яко.

Книжно тяло:
- Смело мога да заявя, че това е най-красиво декорираното българско издание на книга-игра до момента! Виждам няколко различни шрифта - основен, рунически на джуджетата (писмото на Берек на 29ти епизод), текст за противник в битка (този много ми напомня на гръцкия шрифт в играта "Zeus: Master of Olympus") и рунически шрифт за няколко редки надписа. Руните-зарове и тези, които показват номера на страницата пък са още по-приятни допълнения.
- Май-май единственото изключение лично за мен да съм твърдо ЗА твърдо-коричното издание. Като си взех това с меки корици, бях много впечатлен от релефния шрифт и цялостната му декорация, но уви, моята бройка започна да й се отлепя фолиото - по долния ръб на кориците и значително на задната корица. Уж си пазя книгите, но все пак и ги тътря в раница понякога и/или ми изпадат от ръцете като заспивам докато чета (често се случва). Вземете си твърдите корици и няма да сбъркате - а аз не харесвам книги-игри с твърди корици.
- Макар да има лека разлика в размера на 2те вариации - твърди/меки корици - за мен и двете бяха удобни за четене, но размерът на твърдокоричното ми допадна повече.
- Много се радвам, че в нашия преводен вариант всичко се откроява лесно - кодови думи, бройки и видове джуджета, преходи и т.н. В английския оригинал почти всичко е без специфично форматиране и там ми беше много трудно да следя какво се случва като указания.


Самата книга:
- Дневникът от Димитър Стоянов - Димо е чук! Хем е олд-скул и тематично нарисуван, хем се чете добре и си има място за всичко.
- Илюстрациите от Георги Георгиев - Goro. Някои ми харесват повече от други - Гоза и опасното пътешествие в планините за менса по-красиви от гоблинът предводител и огрето. Много ми допадат всичките му илюстрации с джуджета.

- Постижения - много обичам като ги има!! Тук са представени като "титли" и могат да те възнаградят или "възнаградят" за единични избори или цялостен подход.

- Тематика - Аштън (авторът) наистина се е раздал тук! Рядко мога да кажа, че още прологът има смисъл и загатва една реална опасност по много добър начин. Произведението е силно вдъхновено от тонът и светът на Властелина на пръстените. Затова и има тегави избори и цялостно усещане за обреченост и подтиснатост. Все пак има и моменти на повдигнат дух и дори малко хумор. Самият текст обаче ми е леко дървен и това ме забави с четенето - просто не мe влечеше да чета. Зачудих се дали е от нашия превод, но открих оригинала на английски и впечатлението ми там е същото.
- Игрови механики - от индивидуални до тактически и стратегически избори върху група джуджета. Много приятно разнообразие.
- Има 2 възможности за директно умиране и двете ми бяха тъпи избори от гледната точка на играч. Обаче от гледната точка на младо джудже (поне предполагаме, че е младо) в такива тягосни ситуации, може и да са валидни избори.
- "да се застреляш сам в крака" - има предупреждения и тъй като това приключение е повлияно от Толкин, по-добре им повярвайте, 'щото иначе лошо.
- Наистина изборите на предводители на крайните мисии и на мен ми стояха като слепи избори, но не чак толкова. Открих някои загатвания защо това или онова има логика, но може и аз да си въобразявам. Като цяло консистентното следване на логика и внимателното четене на текста се отплащат и водят до добри резултати.