Получени "Благодаря": 2509
Планетата на паяците
13 Ное 2022 18:08
Topic Author
Планетата на паяците #140897
knigi-igri.bg/shop/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0...%82%D0%B5-p507599873
Ревюто не съдържа спойлъри.
"Планетата на паяците" е трата и понастоящем най-нова книга-игра от поредицата "Списание за книги-игри представя". В нея ще намерите първите две комедийни фантастични книги-игри на Юлайзъс Ай (в брой 9 на списани за книги-игри преведен като Юлисес Ай, а най-вероятно в действителност - Юлайзъс Ай). Първата, "Wrong way go back" (включена във въпросния 9-ти брой).
Първата книга (Сгрешни пътя, обърни) направо я обичам - героят ми напомня на някакъв хибрид между компютърните герои Гайбръш Трипууд и Лари, хуморът е свеж, добре примесен с бъзици на тема фантастика и на тема книги-игри (има бая мета/вътрешно-ведомствен хумор). Напомня малко дори на епизод на Рик и Морти (но не просташко и не толкова изперкало, също и не чак толкова гениално). Напомня малко и на Дон Мон в космоса. Чете се бързо, минава се през много но кратки сцени, геймплеят се базира на доста слепи, но и някои смислени избори, дизайнът е за преиграване, но това работи добре в този кратък формат. Преводът не мога да дам адекватно мнение за него, защото на практика съм я превел почти наново, не съм точно "редактор" вътре, та съм пристрастен, но сега на свежа глава ми харесва и според мен са добре запазени бъзиците.
Играта става интересна след няколко умирания и научаване на това кое къде е, интересно е да се изследва откъде точно и как се отключва всеки скрит преход - хитри са повечето. Ужасяващо дразнещото нещо е броенето на време, на всеки епизод трябва да се отбелязва, а не е толкова интересно геймплейно.
Втората книга (Планетата на паяците) за мен е по-тромава. Да, има попадения - където работят, работят. Но за мен е по-суха, занимава се повече с развиване на света и събитията, епизодите са дълги и не винаги интересни, нито смешни - някои сцени просто са скучни. Клиф-хенгъра от книга едно се ползва за начало, но в общи линии се развива тотално различна история, а ми се струваше, че имаше добър потенциал да се напише цяла КИ на планетата, от която се започва. Геймплеят е аналогичен, но в този обем и дължина на епизодите работи по-зле - преиграванията са по-тягостни, не може и да се чете по диагонал, защото ключовите неща са "скрити" из епизодите. Има много копи пейст - конкретно има една сцена на две страници, която се повтаря 5-10 пъти в книгата, има и много други копи-пейст елементи, което си е убийство на хартия и можеше да се избегне с малка преработка (оригиналът все пак е изцяло дигитален и там това не е проблем). За съжаление има и много грешки, най-вече пунктуация, пренасяния, но и стандартни правописни такива. Преводът на Стефан (Taralalaiko) ми се струва добър и е много четивен, не съм сравнявал с оригинала и не мога да кажа до колко добре е "пренасъл" хумора на български. Дори и както е тази втора част, пак бих я препоръчал - като цяло няма нещо напълно неработещо, има си интересни елементи от играта (ако си падате по този тип игри за преиграване), а сюжетни/комичните елементи, които са се получили добре, си осмислят четенето само по себе си.
Като оформление, нещата са 50/50. Релефните елементи на корицата ми допадат много, но пък се гъне. Илюстрацията е поръчкова по книгата, но не е на високо ниво (не е и идеално лоша). Вътрешните илюстрации също са по книгата, но не са сцени, а отделни статични фигури и нивото отново е "ок" - Буж е позадобрял, но е възприел някаква странна стилистика, която ми напомня за соца и не по приятен начин. Вътрешното оформление е от "Торнадо 6" и е готино.
Нито играта, нито литературата ще допаднат на всеки - трябва сами да си прецените дали това е вашето нещо. Моята оценка е 3.5, би била 4+, ако не бяха неглижирани отстранимите проблеми.
Няколко съвета от мен:
- в първата книга просто не отчитайте времето;
- не четете задната корица на книгата, съдържа спойлъри;
- не пренасяйте предмети от книга 1 в книга 2, има добавени такива в книга 1, които работят добре в нейния контекст, но чупят баланса за книга 2 и ги няма в оригиналната английска версия (най-вече говоря за меча +2 У, 4 щети);
- епизод 12 от втората книга води до 63, а не до 3.
Ревюто не съдържа спойлъри.
"Планетата на паяците" е трата и понастоящем най-нова книга-игра от поредицата "Списание за книги-игри представя". В нея ще намерите първите две комедийни фантастични книги-игри на Юлайзъс Ай (в брой 9 на списани за книги-игри преведен като Юлисес Ай, а най-вероятно в действителност - Юлайзъс Ай). Първата, "Wrong way go back" (включена във въпросния 9-ти брой).
Първата книга (Сгрешни пътя, обърни) направо я обичам - героят ми напомня на някакъв хибрид между компютърните герои Гайбръш Трипууд и Лари, хуморът е свеж, добре примесен с бъзици на тема фантастика и на тема книги-игри (има бая мета/вътрешно-ведомствен хумор). Напомня малко дори на епизод на Рик и Морти (но не просташко и не толкова изперкало, също и не чак толкова гениално). Напомня малко и на Дон Мон в космоса. Чете се бързо, минава се през много но кратки сцени, геймплеят се базира на доста слепи, но и някои смислени избори, дизайнът е за преиграване, но това работи добре в този кратък формат. Преводът не мога да дам адекватно мнение за него, защото на практика съм я превел почти наново, не съм точно "редактор" вътре, та съм пристрастен, но сега на свежа глава ми харесва и според мен са добре запазени бъзиците.
Играта става интересна след няколко умирания и научаване на това кое къде е, интересно е да се изследва откъде точно и как се отключва всеки скрит преход - хитри са повечето. Ужасяващо дразнещото нещо е броенето на време, на всеки епизод трябва да се отбелязва, а не е толкова интересно геймплейно.
Втората книга (Планетата на паяците) за мен е по-тромава. Да, има попадения - където работят, работят. Но за мен е по-суха, занимава се повече с развиване на света и събитията, епизодите са дълги и не винаги интересни, нито смешни - някои сцени просто са скучни. Клиф-хенгъра от книга едно се ползва за начало, но в общи линии се развива тотално различна история, а ми се струваше, че имаше добър потенциал да се напише цяла КИ на планетата, от която се започва. Геймплеят е аналогичен, но в този обем и дължина на епизодите работи по-зле - преиграванията са по-тягостни, не може и да се чете по диагонал, защото ключовите неща са "скрити" из епизодите. Има много копи пейст - конкретно има една сцена на две страници, която се повтаря 5-10 пъти в книгата, има и много други копи-пейст елементи, което си е убийство на хартия и можеше да се избегне с малка преработка (оригиналът все пак е изцяло дигитален и там това не е проблем). За съжаление има и много грешки, най-вече пунктуация, пренасяния, но и стандартни правописни такива. Преводът на Стефан (Taralalaiko) ми се струва добър и е много четивен, не съм сравнявал с оригинала и не мога да кажа до колко добре е "пренасъл" хумора на български. Дори и както е тази втора част, пак бих я препоръчал - като цяло няма нещо напълно неработещо, има си интересни елементи от играта (ако си падате по този тип игри за преиграване), а сюжетни/комичните елементи, които са се получили добре, си осмислят четенето само по себе си.
Като оформление, нещата са 50/50. Релефните елементи на корицата ми допадат много, но пък се гъне. Илюстрацията е поръчкова по книгата, но не е на високо ниво (не е и идеално лоша). Вътрешните илюстрации също са по книгата, но не са сцени, а отделни статични фигури и нивото отново е "ок" - Буж е позадобрял, но е възприел някаква странна стилистика, която ми напомня за соца и не по приятен начин. Вътрешното оформление е от "Торнадо 6" и е готино.
Нито играта, нито литературата ще допаднат на всеки - трябва сами да си прецените дали това е вашето нещо. Моята оценка е 3.5, би била 4+, ако не бяха неглижирани отстранимите проблеми.
Няколко съвета от мен:
- в първата книга просто не отчитайте времето;
- не четете задната корица на книгата, съдържа спойлъри;
- не пренасяйте предмети от книга 1 в книга 2, има добавени такива в книга 1, които работят добре в нейния контекст, но чупят баланса за книга 2 и ги няма в оригиналната английска версия (най-вече говоря за меча +2 У, 4 щети);
- епизод 12 от втората книга води до 63, а не до 3.
Следните потребител(и) изказаха благодарност: Meriadoc, Mindcrime, ze BG, kiril_ps, Tralalaiko
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
07 Ян 2023 08:49
07 Ян 2023 08:57 от kiril_ps.
Планетата на паяците #141361
Сгреши пътя, обърни!
Очаквах свежа книга-игра, а получих някаква бутафория, откровена пародия.
В началото започва интригуващо - главният герой трябва да намери начин в рамките на 1 час да се спаси от приближаващия се към слънце космически круиз (екипажът се е евакуирал). Хареса ми гейм-механиката с отчитането на времето и някои последващи логически предизвикателства, но елементите взети от ББ са зле.
След първоначалните интересни ситуации историята постепенно се превръща в досадна гарнитура от "вицове на Къци", "сцени от Смотаняци" и "Абсурдистан". Играта горе-долу запазва приличен вид, макар и да се имплементирани ненавиждани от мен: лутане, "битки ала ББ", слепи избори...
Развръзката, ако има такава, според мен е: "да се смееш ли...да ругаеш ли, че си си загубил времето да го четеш това". Разбира се, на други читатели може да им допадне и аз просто да не съм разбрал хумора и сатирата в това произведение.
Разочарован съм, общо взето, но мога да кажа, че физическото оформление е готино и бих искал да има повече КИ с този формат.
Не мисля да чета Планетата на паяците.
Очаквах свежа книга-игра, а получих някаква бутафория, откровена пародия.
В началото започва интригуващо - главният герой трябва да намери начин в рамките на 1 час да се спаси от приближаващия се към слънце космически круиз (екипажът се е евакуирал). Хареса ми гейм-механиката с отчитането на времето и някои последващи логически предизвикателства, но елементите взети от ББ са зле.
След първоначалните интересни ситуации историята постепенно се превръща в досадна гарнитура от "вицове на Къци", "сцени от Смотаняци" и "Абсурдистан". Играта горе-долу запазва приличен вид, макар и да се имплементирани ненавиждани от мен: лутане, "битки ала ББ", слепи избори...
Развръзката, ако има такава, според мен е: "да се смееш ли...да ругаеш ли, че си си загубил времето да го четеш това". Разбира се, на други читатели може да им допадне и аз просто да не съм разбрал хумора и сатирата в това произведение.
Разочарован съм, общо взето, но мога да кажа, че физическото оформление е готино и бих искал да има повече КИ с този формат.
Не мисля да чета Планетата на паяците.
Следните потребител(и) изказаха благодарност: Meriadoc
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
12 Ян 2023 17:59
Планетата на паяците #141417
Дай шанс и на паяците 
По-добре от Пътя
По-добре от Пътя
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
05 Апр 2023 21:58
Планетата на паяците #141632
Хумористичните творби са сложно нещо за писане, затова няма да „сипвам“ прекалено на литературната част на „Сгреши пътя“ и „ Планетата“. Не ми допаднаха. Главният герой се озовава в налудничави ситуации и се среща с шантави същества, но това, че нещо е шантаво или не е на място само по себе си не е смешно. Стори ми се забавна развръзката в края на първата книга, защото въпреки, че е безумна също е и донякъде хитра. На няколко места имаше намигвания към книгите от Битки Безброй, което е интересно, но не е нещо, на което да се похили човек. Направи ми впечатление че за втори път в живота си срещам думата „сукървица“. Първият път беше в „Пеледгатол“.
Игровата част също не ми допадна. Някои от механиките, които са използвани не пасват на тона на книгата а други не са добри сами по себе си. Ето за какво става въпрос:
„Бързаш, няма време“
Очаквах отчитането на времето да е с цел да не може играчът да изследва на воля всичко, за да не събере прекалено много предмети и да мачка след това. Мисля че авторът е искал точно това да постигне, но на практика е наказание за тези, които четат книгата за първи и път и не знаят какво къде се намира. Има една ситуация, в която за да продължа напред трябваше да намеря определен предмет и имаше няколко възможни локации. Не забелязах да има някаква подсказка къде точно да го търся и поради тази причина просто избирах на посоки и докато намеря предмета вече бях изгубил солидно количество време, което после доведе до край на играта (поне според правилата, защото аз продължих да играя като просто зарязах отчитането). Всяка локация предлагаше и възможност да търсиш по-обстойно и така да загубиш още повече време. На повечето места, където не е въпросният предмет се намират други неща, които по-късно могат да влязат в употреба, но от тях няма полза ако превишиш времето.
„О, спомняте ли си, госпожо?“
По някое време авторът тества паметта на играча като пита за нещо споменато в някой предишен епизод. При това няма списък с възможни избори, а отговорът се превръща буква по буква в числа и накрая се събират в епизод. Този метод никога не ми е харесвал, а има и други проблеми. Първо историята не е интересна и просто четях през ред. Второ въпросите бяха за неща, които не личеше да са от важност и просто се сливаха с останалия литературен пълнеж. За щастие книжката е около 60 епизода и с малко прелистване се намира правилният преход.
„Тупан текно“
Авторът очевидно е фен на „Битки безброй“ и в първата книга е вкарал цифром и словом 1(една) битка използваща механиката на тази поредица. Това не е спойлер, защото го пише в самите правила. Във втората книга има малко повече. На тематиката на тази книга обаче въобще не подхождат такива битки. В правилата липсва и използването на късмет по време на битки за увеличаване на нанесените поражения или за намаляване на получените такива. Не знам дали е целенасовечно или е просто пропуск. Не че това е основния проблем, но е единствената част от тази бойна система, при която играчът може да вземе някакво решение.
„Гладен“
Във втората книга героят разполага с няколко различни по вид сандвича, с които да се храни по време на приключението. За да опиша „механиката“ със сандвичите ще използвам аналогия. Всеки знае трика с карти, при който фокусник дава на някой доброволец да си избере една карта и след това му казва какво е избрал. Сега обаче да си представим, че фокусникът накара доброволеца да маха карти от тестето докато не остане само една. Това е ситуацията и със сандвичите – ненужно губене на време.
Крайна оценка – две шишарки и половина.
Игровата част също не ми допадна. Някои от механиките, които са използвани не пасват на тона на книгата а други не са добри сами по себе си. Ето за какво става въпрос:
„Бързаш, няма време“
Очаквах отчитането на времето да е с цел да не може играчът да изследва на воля всичко, за да не събере прекалено много предмети и да мачка след това. Мисля че авторът е искал точно това да постигне, но на практика е наказание за тези, които четат книгата за първи и път и не знаят какво къде се намира. Има една ситуация, в която за да продължа напред трябваше да намеря определен предмет и имаше няколко възможни локации. Не забелязах да има някаква подсказка къде точно да го търся и поради тази причина просто избирах на посоки и докато намеря предмета вече бях изгубил солидно количество време, което после доведе до край на играта (поне според правилата, защото аз продължих да играя като просто зарязах отчитането). Всяка локация предлагаше и възможност да търсиш по-обстойно и така да загубиш още повече време. На повечето места, където не е въпросният предмет се намират други неща, които по-късно могат да влязат в употреба, но от тях няма полза ако превишиш времето.
„О, спомняте ли си, госпожо?“
По някое време авторът тества паметта на играча като пита за нещо споменато в някой предишен епизод. При това няма списък с възможни избори, а отговорът се превръща буква по буква в числа и накрая се събират в епизод. Този метод никога не ми е харесвал, а има и други проблеми. Първо историята не е интересна и просто четях през ред. Второ въпросите бяха за неща, които не личеше да са от важност и просто се сливаха с останалия литературен пълнеж. За щастие книжката е около 60 епизода и с малко прелистване се намира правилният преход.
„Тупан текно“
Авторът очевидно е фен на „Битки безброй“ и в първата книга е вкарал цифром и словом 1(една) битка използваща механиката на тази поредица. Това не е спойлер, защото го пише в самите правила. Във втората книга има малко повече. На тематиката на тази книга обаче въобще не подхождат такива битки. В правилата липсва и използването на късмет по време на битки за увеличаване на нанесените поражения или за намаляване на получените такива. Не знам дали е целенасовечно или е просто пропуск. Не че това е основния проблем, но е единствената част от тази бойна система, при която играчът може да вземе някакво решение.
„Гладен“
Във втората книга героят разполага с няколко различни по вид сандвича, с които да се храни по време на приключението. За да опиша „механиката“ със сандвичите ще използвам аналогия. Всеки знае трика с карти, при който фокусник дава на някой доброволец да си избере една карта и след това му казва какво е избрал. Сега обаче да си представим, че фокусникът накара доброволеца да маха карти от тестето докато не остане само една. Това е ситуацията и със сандвичите – ненужно губене на време.
Крайна оценка – две шишарки и половина.
Следните потребител(и) изказаха благодарност: Вилорп, Ал Торо, kiril_ps, George-AL
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Time to create page: 0.052 seconds
Чат към Книги-игри.БГ
📚
Пълна хронология
Книги-игри в България, 1991–днес
502
Заглавия
35+
Години
80+
Автори
Топ автор: Колин Уолъмбъри — 48 издания
Рекорд: 1997 & 1998 — по 59 заглавия
Начало: „Огнена пустиня", дек. 1991 г.
📚
Хронология
‹
Българският сайт за книги-игри!
Дизайн на RocketTheme Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas
Последно от форума
-
- Кикстартер "Харон 2145" (25 Мнения)
- в Работилница / Проекти
- от Златаров
- 15 Авг 2026 23:43
-
- Юбилеен конкурс - 35 години книги-игри в България (15 Мнения)
- в Събития, конкурси и инициативи / Конкурси
- от Efix7
- 14 Авг 2026 14:17
-
- Гората на обречените - Иън Ливингстън - ББ БГ2 (6 Мнения)
- в За заглавията от първата вълна / Чуждите автори
- от Efix7
- 13 Авг 2026 16:29