Академия за магия / Ударът на независимостта - коментари и ревюта

Академия за Магия
Първо нека отбележа оригиналното оформление с твърда корица и спирала. Допадна ми това хрумване - разчупване на традицията. Отгръщането на страници е ОК, но трябва да си развторил „бележника“ като твърдите корици да са „подложка“, иначе е тегаво.
Сюжетът се завърта около саботиране на твоя училищен проект за магии. Дадено ти е време до обяд да го възстановиш. Оттук се започва обикалянето, лутането, експлорването т.е. зависи доколко читателят си пада по този тип игри (или от подходящото настроение/очакване).
Авторът не се помайва надълго и веднага те препраща към друга основна локация за претърсване, щом приключиш някоя. Вероятно нарочно е така, защото трябва да следиш точки време (т.е. камбани). Случващото се в локациите е ОК откъм разнообразие и интерес, въпреки обраната литература. За книга-игра е нормално, но като че ли на моменти ми се искаше да се поуплътни дадена ситуация или персонаж.
Играта е интересна (без да е нещо уау), но твърде честото използване на зарове мен лично ме дразнеше.
Хареса ми механиката с „пукнатините“ на проекта, както и оценката на проекта. Забавно е. И това, че накрая има край след края също е готино, сипва щипка сол в играта.
За финал мога да кажа: ако се настроите за игра с „постна“ литература (и герои), която разчита основно на изследване на локации и изострено внимание (да запомните при препрочитание кое е грешно/правилно), то ще останете доволни от прекараното време.
Аз лично не съм фен на подобен род КИ, но трябва да призная, че понякога и на мен ми се доиграва нещо, за което не трябва да мисля и разсъждавам, а просто да се „разходжам“ наслуки във въображението на автора.

Добре, изиграх няколко пъти "Ударът на независимостта" и с всяко следващо изиграване, чувството, че играя на рулетка, се засилваше.

В последните две игри единствено пресмятах шансове и правех залози, защото знаех цялата история наизуст и литературата, в този случай ми пречеше.

Успях да постигна съответно 62 в предпоследното и 89 точки "Съдба" в последното разиграване. Теоретично може да се преминат 100-те точки, но шансът пада драстично.

Като цяло книгата е интересна занимавка, препоръчвам на читателите, настроени за повече игра.

Прочетох компилацията.

Академия за магия не ми хареса особено. Не ми приляга концепцията за ученици-магьосници, още откакто навремето се появи онзи грозноватия Хари, с всичките му лиготии, от които не можем да се спасим и до днес. Тук имаме някакъв подобен сетинг, който може би би бил интересен за деца в строго определена възрастова граница, ако родителите им ги залъжат с точно тази книга-игра. Механиката пък е малко по-сложна, отколкото би пасвала за въпросните... За чичовци на 40 години не препоръчвам.

Ударът на независимостта е категорично по-доброто произведение. Макар и тук да има характерните за западната школа проверки със зарове, които са болка за мен, игра съществува и ако човек се навие да похвърля може да получи добра вариативност от тези само 100 епизода. Историята не блести с оригиналност, но пък е нещо, което не сме виждали във формата книга-игра, така че в неговия контекст може да се приеме като оригинална. Бих казал, че ми хареса, четеше се приятно, а Америка от средата на миналия век бе добре пресъздадена, най-вече благодарение на хубавите картинки на художника Хосе. Още при Психобуря ми бяха направили добро впечатление, а тук той затвърждава доброто си чувство за динамика и позициониране на панелите. Хареса ми и това, че играта предлага множество финали - нещо, което винаги приветствам в книгите-игри, и което е основен стимул за преиграването им.

Като цяло нелошо издание, най-вече благодарение на едно от включените произведения. Малко странно е обаче решението да се комбинират двете, с оглед на факта, че едното е силно насочено към малки деца, а другото съдържа обир, убийства и лесбийски секс. Получих вътрешна информация, че креативният редактор е направил невъзможното, за да изличи от текста и по-голяма мръсотия, така че заради този доблестен акт, книгата получава моето одобрение.

Академия за магия

Във влака напът за родно успях да изиграя и разнищя още една игра, излязла тази година. Заглавието е преводно и изглежда е нов прочит на популярната тема за училището за магия в по-харипотъровски отколкото в айезседайски стил. Нашият герой е обещаващ млад магьосник, комуто някой е погодил неприятен номер точно преди урока по съживяване. Вместо да му скъса домашното, му е затрил хомункулуса. Нашето момче трябва да намери съставки за да го пресътвори, а по възможност да намери и извършителя на злината.

Фокусът
Творбата най-вече е доста обезопасен логически тест с леко заложен елемент на шанса за цвят. Самият шанс е поставен в известна степен под контрола на играча, но и дотам ще стигна по-късно. Наративните избори са водещият игрови елемент в играта, като доста често те са последвани от проверка за умение (подплатено с шанс). Наративът добре телеграфира кои умения ще бъдат тествани. Случаите на частичен провал (пропускане на секция) са редки, а на директен край на практика отсъстват. Има няколко алтернативни пътя към успешен развой, а има и пет различни нива на справяне с играта (като едно от тях е тотално неуспешно, едно е средно неуспешно, две са умерено успешно, а петото е на практика перфектно).
Тази своеобразна система за точкуване, в наративен план - изпита по магия, е основното предизвикателство за надборване. Имам голяма критика към нея. Въпросната оценка се изгражда от 3 различни сегмента:

1. (скрит) Малко преди изпита по магия имаш gauntlet тип проверка на всички умения
2. Директна проверка колко от нужните предмети си събрал
3. Проверка дали си научил кой е причинителят на злодеянието

Първият и вторият сегмент са напълно обосновани и обезпечени от наративна гледна точка. За жалост, последният - не е. Да изобличиш злодея ти дава 3 точки, да си замълчиш не афектира точките, а да обвиниш грешния човек ти отнема 3 точки. Това директно афектира крайната ти оценка без по никакъв начин да е зачетено в определянето на финалния развой.
Аз лично в своето разиграване събрах 12 от 15 точки - перфектен хомункулус с перфектна проверка на умения, но не успях да разкрия кой е завистливият злодей. Това ми даде най-добрия финал, в който професорът ми каза: "Браво, страхотно се справи, а ние ще изключим Х, защото е направил гадно." А аз нямах никакво основание да знам, че Х е направил нещо гадно. Професорът не ми даде никакво обяснение как аджеба е научил. Още по-лошо, това ми отне част от удовлетворението от преиграването. Други неприятни варианти биха били, ако разкриеш и изобличиш злодея, но не успееш да се справиш достатъчно добре при намирането на предметите за хомункулуса. Тогава се получава наративна дупка, защото професорът ти знае, че си бил саботиран от завистлив съученик, но въпреки това те порицава (и дори понякога изгонва), защото си се представил незадоволително.
ЧИЧЕ, АЗ БЕДСТВАХ! ИЗГОНЕТЕ ШИБАНИЯ ЗЛОДЕЙ!

Наративно неглижирана
Не ми харесва и подходът на представяне на резултатите от проверки. Често в играта имаш две възможности да се справиш с една и съща ситуация - например "провери умение А или Б" и ти си избираш кое е по-изгодно за теб. Това е много яко, защото ти дава повече възможности, а и оцветява героя ти в по-логически издържани нюанси. Проблемът е там, че тези вариращи проверки не са обезпечени текстово.
Ето измислен от мен пример в тона на играта:
"Напада те група смаранджоци.
Можеш да ги надбориш със своята мощ.
Можеш и да използваш срещу тях магията за Невидимост."
>При успех
"Продължаваш по коридора и намираш..."
>При неуспех
"Принуден си да се върнеш до изхода на подземията..."
Това е кофти, защото кара различни по характер инструменти да се усещат като числа. Просто числа.

Малкият дявол
Срещнах примери на натрапчиво и неприятно...текстуване. Не мога да го припиша на превода, защото не съм убеден, че проблемът е в него, но на моменти езикът звучеше насилен и ненатурален.

Средният дявол
Системата за уменията е приятна. Имаш 4 основни умения с начални стойности от 4, като ще имаш и 5 допълнителни точки, които да разпределиш на неслучаен, но не и избираем принцип (чрез тест от три въпроса). Всяка проверка на умение ще изисква стойността ти за умението + 2 зара да бъде по-голяма или равна на 12. Това е честна проверка, имайки предвид, че средно очаквано умение ти е 5,25, а да изкараш 7 от два зара е с близо 60% успеваемост. Очаква се, че ще търсиш проверки на по-благоприятни умения, което прави всеки тест вероятен, но не гарантиран успех.
Има и допълнителна система за "закупуване" на неуспешна проверка с точки умения. Това става като „доплатиш“ разликата от 12 - (умение + 2 зара) с точки умение. Аз лично не разбрах дали точките, които трябва да жертваш, са отделен ресурс (като индивидуална енергия за всяко умение), който е равен на началните точки за умението в началото на играта, или алтернативно просто трябва да заплатиш с точки от самото умение и при следващата проверка то да е по-ниско.
Примерно, правя проверка за Ум (5) и хвърлям сбор от 2 зара - 5. Това значи, че имам общо 10, а до 12 не ми достигат 2. Решавам да заплатя тези 2 точки с Ум. Това значи ли, че на следващия път ще трябва да тествам Ум като 3, или просто ще имам само 3 остатъчни точки да обезпечавам неуспехи с Ум оттук нататък.
Аз лично не мога да реша кое е правилното, защото при първият случай имаме лоша и неиздържана система с лавинообразни последици, а при втория - прекалено лесна игра, която ти дава на практика гарантирана победа.

Още по-средният дявол
Освен уменията имаш и 5 магически способности с много ниски стойности (една от тях е 3, една от тях е 2, а другите - 1). Проверките за тях се извършват при същите условия като уменията, което ги прави силно вероятен неуспех. Но разликата е, че стойността на неуспеха до 12 можеш да заплатиш с освен с точките на магическата способност, така и на Ум (предполагам, защото се иска ум за правенето на магии).
Едно на ръка, че магиите са много слаби в този си вид, така те правят ум най-силното умение в играта, а не е като то да нямаше достатъчно добре телеграфирани проверки и преди това.

Големият дявол
Книгата е отпечатъна със зарове по страниците, стандарт в новата вълна, но аз лично смятам това за остър негатив в конкретния случай. Още в началото забелязах, че нещо не е наред и все едно не мога да загубя. След като изиграх първия си успешен опит, реших да направя преброяване на заровете по страниците и стигнах до следните резултати:
Зар 1 - 10 пъти
Зар 2 - 12 пъти
Зар 3 - 12 пъти
Зар 4 - 15 пъти
Зар 5 - 15 пъти
Зар 6 - 20 пъти

Самообяснимо е, според мен колко това разбалансира играта "в полза на играча", но за да докажа тезата си, калкулирах вероятностите за всеки сбор от два зара и ги съпоставих с тези при стандартни 2 зара с равни шансове за страна. Отнесете се с капка съмнение към изчисленията ми, защото са правени на ръка с лист и химикал във влака. На втори прочит всичко изглеждаше окей, но човешки грешки стават.
Все пак, получих това:
Сбор 2 - 1,42% шанс (-49% изменение)
Сбор 3 - 3,40% шанс (-39% изменение)
Сбор 4 - 5,44% шанс (-34,5% изменение)
Сбор 5 - 8,34% шанс (-25% изменение)
Сбор 6 - 11,40% шанс (-18% изменение)
Сбор 7 - 15,86% шанс (-5% изменение)
Сбор 8 - 15,09% шанс (+8,6% изменение)
Сбор 9 - 13,18% шанс (+18,6% изменение)
Сбор 10 - 11,69% шанс (+40,8% изменение)
Сбор 11 - 8,50% шанс (+51,8% изменение)
Сбор 12 - 5,67% шанс (+104% изменение)

Както се вижда, солидно изменение към по-добри зарове, което пък изкуствено бута проверките към по-голяма успешност.
Както стана дума при средно умение от 5 (и малко) ще ни трябва 7 от 2 зара, за да имаме успех. Това ни дава около 41,7% шанс за неуспех при проверка. Ако обаче ползваме заровете, отпечатани на страниците, ще имаме около 30% шанс за неуспех. С други думи шансът ни за неуспех се е понижил с повече от 25%.
Вземайки предвид, че човек много често сам може да избере за кое умение (от 2) да се тества, а на всичко отгоре и че може сам да направи наративните избори, които да му дадат тест на по-благоприятни умения, играта така или иначе е лесна, но и отпечатването ѝ със завишени зарове я прави прекалено лесна до степен до която почти изцяло отпада нуждата от една механика (тази за заплащане на неуспеха с точки умение).

Финална оценка
Недоволен съм от изиграното и то е както проблем на Марти Ръниън (заради липсващия наратив по тестването на умения, слабата магическа система и други дреболии) така и на нашето издание (заради неясното обяснение на системата с оценки, резултати и точки на уменията и магиите, заради подменените зарове и други дребни езикови дразнения).


Ударът на независимостта

Тъй и тъй си бях взел двойното преводно издание на игрите Марти Ръниън за из път, реших да изиграя и втората (или първата, според гледната точка) от двете.

Заблуждаващо по-"зряла"
"Ударът на независимостта" привидно не е писан с най-малката аудитория наум най-вече заради цинизма си (който е в напълно приемливи количества), както и една-единствена силно завоалирана любовна сцена. Въпреки че привидната целева аудитория е по-възрастна, стилът сякаш запазва своята краткост, до степен, до леко ощетяваща степен. Действието препуска и много рядко се спира, за да обърне внимание на каквито и да е детайли. Книгата е разделена на 9 глави, събрани в едва 100 епизода. Преходите между тези глави са напълно внезапни, а всяка от тях се състои в една или най-много две интеракции. Конструктивно и стилово сякаш е написана за по-млада аудитория, отколкото темата и тонът предполагат. Сякаш се опитва да стои на два стола, но пада някъде между тях.

Най-интересният комар в книгите игри
Въпреки относително слабият наратив, истинската стойност на "Ударът на независимостта" се състои в нейната игра. На първо място трябва да отчета, че има нещо много тематично удовлетворително в игра с главни герои престъпници да имаш за основна игрална система хазарт.
Разполагаш с т.нар. точки Съдба, с които правиш залози на своите умения. Ако например играта ти каже, че трябва да тестваш своята Стрелба, ще трябва да обявиш какъв ще е твоят залог и да хвърлиш зар. Ако зарът е по-голям от залога, то залогът е успешен, а играчът получава толкова точки Съдба, колкото е бил залогът. Ако ли зарът е равен или по-малък на залога, то той е неуспешен и играчът губи заложената Съдба. Алтернативно имаме силни умения, при които хвърляш два зара и избираш по-добрия за залога. Имаме и слаби умения, при които от два зара вземаме по-лошия.
Залозите не са самоцелни, тъй като успехите им имат наративна стойност. Ако се провалиш в залог за Убеждаване, някой може да не последва твоето решение. Ако се провалиш в залог за шофиране, някой може да пострада. Накрая пък събраните точки Съдба директно определят финала, който ще достигнеш.
Системата е изключително удовлетворителна в игра. Единственият негатив на изпълнението ѝ е, че в един момент в играта е заложен небалансирано значим избор (който се изплаща 5 към 1). Ако спечелиш този залог с прилична стойност, доста се приближаваш към най-добрите финали. Ако ли не, почти си гарантираш някой от лошите.

Преводни проблеми
Тук вече мога да съм сигурен, че имаме преводни проблеми, защото в епизод 80 полът на протагониста се сменя. Играта говори за героинята ни в мъжки род. Първоначално си помислих, че може да е със сменена самоличност (тъй като това е един от финалите, когато сме обрали банката и може би се крием от полицията), но нито илюстрацията, нито друго в текста ми потвърдиха това. Може да е превеждана играта епизод по епизод (по поредни номера) и да е нямало четене в контекст, но пропускът е неоправдан и дразнещ.

Отново заровете
И тук заровете, отпечатани на страниците, са дисбалансирани в полза на по-големите числа. Това е дори по-голям проблем от "Академия за магия", защото в тази игра проверката за късмет е не просто механика, а основен точка на интеракция с месото на играта. Задължително играйте не със заровете по страниците.

Цялостно
Доволен съм от "Ударът на независимостта". След "Академия за магия" бях доста скептичен, но мисля, че дори само начинът, по който е вплетена системата със залозите, оправдава съществуването на тази игра. Сред по-любимите ми е за годината и бих я препоръчал на всеки (извън хората, които са стриктно четящи, а не играещи книгите игри).