КАРАМБА!

Няма да крия, пристрастен съм към историите за пиратски приключения. А и в книгите-игри тази тема си беше доста кът - всичко на всичко три книги, едната от които си е по-скоро фентъзи. Затова подхождам по-скоро с нетърпение към тази книжка.

На първо четене - в системата на пръв поглед има доста цифри, но всичко е схематизирано така, че не се товари играта. Осем умения, първоначален бюджет, екипировка - и опънах платната. Изглежда Елена добре се е консултирала с "Битката за Америка" и с компютърната "Морски кучета" (Sea Dogs), защото в страта доста успешно са адаптирани нещата, които се случваха в тези две заглавия.

В правилата и дневника има известни пропуски, които набързо се наложи да "попълня" от МЕГАИГРА 8. За начало, нямаше информация дали на маркер хода се прекъсва, дали трябва да си стъпил с носа или кърмата и т.н. Реших да минавам през всички маркери на които стъпва кърмата ми за по-весело, дори да бяха повече от един на ход.

При първата битка с търговски кораб установих, че битките вървят бързичко, само се изненадах, че в абордажната ситуация не е предвиден ръкопашен бой. При цените на пушките и пищовите не е болка за умиране, но все пак...
Предполагам, че "кръстосването на шпаги" е оставено за битките с противниковия капитан (не съм го докарал до там още).

Като цяло добър вариант за страт - само дето при системата с "цедка" на умение играта в един момент има потенциала да стане безмислена - точки се купуват в приятелски пристанища, а пари се печелят лесно. Веднъж като се завишат точките на всички умения над 20, сериозни предизвикателства не очаквам.

За мое съжаление освен основната фабула за търсене на съкровище няма някаква по-задълбочена история, а изказа е стегнат и без много-много описания. Едно "карибско" романче в комплекта щеше да дойде добре...

Можете да споделите вашите мнения и хранилки тук.

С какъв кораб играеш?

Малка фрегата. От самото начало.

Аз съм косъмът в супата! Аз съм пладнешкия спамър! Аз... си намерих архива!

КАРАМБА!

Третото приключение в серията стратегически книги-игри ще ви отведе в един свят, вдъхновен от Карибския архипелаг, където ще можете да „развеете Веселия Роджър” и да се впуснете в търсене на загубено съкровище!
Дебют на Елена Павлова – Върджил Дриймънд (и Кристофър Макдоуел) в жанра на стратегическите книги-игри. Вижда се, че Джордж М. Джордж е помагал тук-там (къде ще кажем после).

Играта

се разиграва по голяма карта, на която са изрисувани море и 16 острова (приятелски, неутрални и вражески), структурата наподобява тази на „КОМАНДОС” – всичко е разделено на квадратчета, по които има отбелязани маркери. Действията отново се разиграват по отделни къси откъси от по десетина епизода – ситуации.
Явно е, че тук отново е мислено преди всичко за кооперативна игра – движението по такъв тип карта, както е организирано в „КАРАМБА!” има смисъл при няколко играчи – иначе какво значение има какво число ще хвърли сам играч за движение? Рано или късно – винаги стига.

Начина по който са разположени маркерите оставя впечатлението, че неприятните могат да бъдат заобикаляни, което според мен е пропуск – каква полза от неприятна ситуация, ако играча може да я прескача по желание?
Лично аз „модифицирах” недовършеното правило за движение, и преигравах всеки маркер, който „закачах” при движение или обръщане, а не само тези на които спира кърмата ми – така играта стана по-интересна (В играта обръщането и движението са част от хода, дължината на който се определя със зар/6/. На практика е невъзможно всички маркери да бъдат избегнати при движение и завои)

Системата за бой с кораби, абордаж и бой между играчи е доста олекотена, и учудващо сполучлива (с едно изключение). На практика след втората морска битка ще можете да възпрождате ходовете от морския бой и абордаж без да си помагате с текста (още едно предимство за кооперативна игра). Битките с кораби и абордажа се водят по отделни по-малки тактически карти, отпечатани в книгата (добра идея е да се преснимат).
Като показатели имате лични качества и точки на кораба. Има шест модела кораби, от които да се избира (като цяло не е никакъв проблем да се започне с предпоследния), избирате си пират измежду шестте в историята (имат ограничения в уменията), разпределяте точки и започвате.

Лични показатели се подобряват с пари, а корабите могат да се сменят с по-мощни. Изненадващо, в играта нее предвидена възможност да превземате по-мощен вражески кораб, но пък винаги може да си „измислите” такова. Най-мощнития кораб в играта е голямата фрегата, която се среща само като военен кораб и е недостъпна за играча.
За да достигнете крайната цел – голямото съкровище, или минавате през една „обикновена” сухоземна ситуация, или решавате една доста интересна логическа задача, която е с няколко условия, вариантите на които могат да ви се паднат в различни комбинации. Ще се досетите, че тогава в игра влизат не номерираните острови, които имат допълнителни карти като приложения. В загадката силно личи „патента” на Джордж М. Джордж за логически задачи. Интересен финал.
Като че ли дойде време за...

Пропуските.

За начало, липсва малко информация от дневника, която е необходима за играта. Липсващите данни за корабите и оборудването са:
Товар:
Малка шхуна – 50
Голяма шхуна – 100
Бригантина – 100
Баркентина – 100
Фрегата – 150
Фрегата – 200
От приложението за оръжията:
Оръдие – Цена: 500; Тегло: 1бр. – 5т.
Пушка - Цена: 2000; Тегло: 1т.
Пистолет - Цена: 1000; Тегло: 1т.
Сабя - Цена: 1000; Тегло: 1т.
Шпага - Цена: 4000; Тегло: 1т.

Друг, много сериозен пропуск се отнася до ситуацията „Парче от картата”. По време на ситуацията се прави хвърляне (от 1 до 6), за да се определи къде е парчето. Проблема е, че на картата „Разходка в град”, където се разиграва действието повечето такива сгради ги няма.
Естествено, като истински „работни пчелички” може да импровизирате – на картинката има шест врати на разните къщички, аз просто ги номерирах и така определях къде да стигна.
Малко е глупаво, също така, че на голямата карта някои от номерираните острови нямат пристанища, нито градове, а евентуално може да се наложи да търсите парчета от картата в селище там! Като истински Българин, импровизирах отново, и просто ползвах квадратчетата с номера на острова като „градове”. Ами, свърши работа (че как иначе).
Безкрайно ме учуди липсата на препратка към ситуация „Двубой” от „Абордаж” – макар да не е трудно да се допусне, че когато се озовеш непосредствено до противник огнестрелните оръжия трябва да бъдат заменени от саби и рапири. В „Абордаж” няма препратка към „Двубой”, но във второто има препратка обратно към първото, което ме кара да мисля, че това е просто пропуск. Нищо не пречи да си провеждате двубой, когато сте до противник при абордаж, вместо да продължавате стрелбата „от упор” (ако например не сте си купили огнестрелни оръжия).
В съдържанието има пропусната ситуация – „Вражеска плантация”, както разбирам маркерите „Вражеска плантация” и „Гарнизон” трябва да се разиграват по нея. Карта също няма (съдейки по текстовото описание), но кавъ пък – винаги можем да си нарисуваме...

Нередности в системата

за съжаление има. Спорно е дали за пръв път в книгите-игри на Елена се появява абсурда точките на противника да се определят на абсолютно случаен принцип (случайно число), като максимума от трите зара /6/ е 18, срещу абсолютен максимум от 14 точки, получени от статистиките на играча! Става въпрос за ситуация „Двубой”. Рапирата дава бонус от 4 точки, но максимума е достижим едва след доста игра, а поне в началото ще сте с малко точки. Системата е такава, че щетите се нанасят директно на атаката (от която пък зависи следващата атака), което решава битката в полза на първия нанесъл удар. Бягство от ситуацията не е предвидено. Като цяло – игрален абсурд. На практика и след 3-4 часа игра може да се „падне” максимално силен противник, и ако играча не е залагал точки на нужните умения на максимум няма практически шанс да продължи играта, защото не може и да избяга. Игрален абсурд.
В битките с кораби поне това до някъде е смекчено, защото най-силните противници са на маркер „Боен кораб” (логично), който може да бъде избягван в повечето случаи.

Доста по-малък проблем, на фона на горното е факта, че повечето ситуации могат да се прескачат изцяло, ако играча има достатъчно брой точки за даден показател – това обезмисля много случки в късния етап на играта. Противовес на това са ограниченията на някои от героите за максимум точки от дадено качество, но това добива смисъл (отново) при кооперативна игра. Наличието дори на единствен герой без ограничения позволява „прегазването” на ситуации в края (може би без „Двубой”).

Литературата

отново присъства (отсъства?) под формата на кратък уводен текст. Детайлни описания на море, острови, градове, плаване, битки и всичко останало са спестени. Отново игрално насочено заглавие, плюсът тук е, че играта е значително по-опростена в сравнение с „КОМАНДОС” и „ЛОРД И МАГЬОСНИК”; относително леко може да се играе екипно.
След известно време игра повтарянето на ситуациите започва малко да омръзва, но затова пък много от тях могат да се „пропускат” почти по желание. Не лош дебют за Върждил, предвид че това са първите стъпки на този тип игри.[/spoiler]