Окото на Бога

Въх, Окото на бога според мен не се е състарила добре, а ми беше сред по-четените книжки преди. Плаващите кодировки са си добре нагласени, както казва Върдж спестява излишно ходене в една или друга локация, но пък от друга страна съкращава приключението. За два часа и хоп - то свърши. Най-силен момент, намирането на тайния код, разбира се. Направо ме сърдеше да го вкарам тук като спойлер, но би счупил твърде много изиграването. Не се изненадвам защо хора от по предни коментари са се губили в играта...

Присетих се и за епизодите, в които директно се "срещаш" с автора на книгата, което да си призная ме развесели. И другата запазена марка на Върдж - кучетата, това поне на по-късни години го оценявам по-високо. Като цяло ще се обърна да видя "Ледено безмълвие" и "Лейн и Брайт: орбитални имоти", за да ги сравня по качества и заслуги в общата вселена.