Жертвоприношението - Паул Щрут

Имам някакъв бегъл спомен да съм започвал да чета историята в оригинал, но явно ми се е сторила малко тегава. Нищо, сега е моментът да поправя тази грешка. Все пак това е история победител в конкурс, в който съм участвал 3 пъти. Щяха да са 4, ако миналата година Уиндхамър се бе провел, но имало само 3-ма кандидати.

Честно казано, зомбитата в случая засилват любопитството ми

Като свърша ще коментирам.

Може да не съм се изразил правилно с тегаво
Имах предвид, че като го зачетох, си помислих, че ще разплитам някаква семейна крими история.
Яд ме е, че читателите на списанието ще се спойлнат и няма да усетят този шок от промяната! Много е ефектно и авторът се е справил прекрасно,

Брей, какво помисли че представляват зомбитата от илюстрациите?

Вилорп писа: писа:

На мен ми бяха казали, че разказа е за приключенията на някакъв робот.

Оффтопик - приключенията на робота отдавна са замразени....но специално за теб ще ги извадим от фризера

Много трудно би ми било да искам повече от това произведение, особено като се има предвид ограничението от 100 епизода. Като цяло, играта ми се стори доста трудна и съм благодарен на материала на Торо за това как да постигнеш максимална оценка. Само не разбрах защо ти дават точки за КД "детектив" като не можеш да достигнеш до точкуването без нея.

Между другото, има приложение на Hosted Games посветено точно на битката в която Робърт почти умира (Somme Trench).

www.choiceofgames.com/user-contributed/s...&utm_source=ourgames

Страхотна атмосфера! Едно от най-добрите , които е постигана в жанра по мое мнение.Става си чудесно за неинтерактивно произведение. Не знам от превода ли е, но отвреме навреме времената сякаш се разминаваха, също така при диалозите понякога е трудно да се определи, кой говори. Като игра е интересно направено, но има какво да се желае. Това с битките например много ме издразни, имаше и едни момент, когато ми предоставиха два избора, единия вече го бях правил, а за другия нямаше как да знам, направо задънена улица. Това с паролите също е зле, чак когато взеха да ми правят проверки се усетих, че може и да съм пропуснал някое удебеление. Минава се според мен максимум от втория път, все пак имаш цели три живота.Рисунките наистина поразвалят изненадата. С едно преиграване може да се постигнат две от целите. Определено най-доброто преводно произведение от новата вълна.

ПП. Рони- може да се мине спокойно без въпросната дума на цената на един живот

Това е играта, която най-сетне успя да реабилитира западните автори в моите очи. Винаги съм предпочитал българските автори, още от времето на старата вълна, и продължава да бъде така, но англоезичните в лицето на Пол Щрут доказват, че го могат не по-зле от нашите.

Книгата ме грабна най-вече със зрелия си литературен стил, солидната фактологическа и историческа достоверност и добре изградените образи. Всеки от образите в играта има своя собствена предистория (а някои дори начин на говор). А бексторито на главния герой беше нещото, което от самото начало ме накара да отгръщам с нетърпение всеки нов епизод. Обичам да влизам в кожата на героя, а тук това беше постигнато чудесно. Спечели ме още с този абзац:

„Болката, че съм толкова близо до нея и все пак толкова далече, се беше превърнала в такова мъчение, че с радост щях да тичам към германските оръдия, за да избягам от нея. Какъв глупак бях, представях си, че ще пролива сълзи над моя гроб. Но, разбира се, докторите отхвърлиха желанието ми да се жертвам и стремглавото ми мъченичество достигна своя жалък край. Спъна се в собствения ми крак.”

Именно в това бекстори според мен се крие един от замислите на играта, който е разочаровал много от вас. Точкуването в края награждава един от пътищата като най-верен, защото според така подадената история и характера на героя той е най-логичният завършек. Играчът избира една от трите цели едва след като въпросното бекстори е вече представено, тоест вече разполага с цялата му нужна информация, за да направи правилен в конкретния контекст избор. Аз лично не виждам защо пътищата за достигане до края трябва да бъдат равностойни. Още този начален избор е всъщност част от играта, още той повлиява на крайното представяне. Тук може би има дори някакъв вид възпитателен аспект, заложен от автора, поощрявайки варианта, който според него е най-оправдан от гледна точка на морала на героя и цялостната история до момента.

Отделно, самият този начален избор на цел в играта нямам спомен да съм го срещал другаде, макар че може и да греша. Но ако е така, евала на автора и за това нововъведение.

Мога още дълго да хваля „Жертвоприношението”, но само още един показателен факт. Прочетох за първи път историята още в оригинал и бях буквално обсебен. Веднага започнах да търся инфо за автора, но се оказа, че в нета няма почти нищо за него. Попаднах обаче на един австралийски сайт, където имаше и снимката му.* Оказа се, че авторът е вече на доста зряла възраст, солиден мениджър в голяма фирма. И толкова по-голям респект към хора като него, които не са изоставили нещата, които в очите на някои биха ги карали да изглеждат деца. Но ние с вас знаем, че точно тези неща ни правят истински.

*Пак намерих линка, на който му е интересно (Пол е най-вдясно на първия ред):
sunshinecoastnissan.com.au/meet-the-team.html

Малко уточнение за автора - не е този, който harlequin е качил (този е някакъв австралиец). Авторът на Жертвоприношението е англичанин (затова е и правилно да е Пол) от Cornwall, Южна Англия и е археолог.

Съгласен съм с почти всичко от горенаписаното. И за мен това е най-доброто произведение от преводната нова вълна. И като стил, език, атмосфера, пък и като игра и механика е над всичко преводно, което съм чел.Преди малко я изиграх за първи път. успях да стигна до края без да умра, но с много слаб резултат. Не съм сигурен при оценката получаваш ли 25т. само поради успешното изиграване. Поне аз така разбрах първите 25т. Ако съм прав то съм завършил с 30т. Сега ще опитам второ изиграване. Идеята с поставяне на цел и постигането и не бях срещал до сега в книга-игра. Дали някой е постнал пътя по който се взима макс резултат?

kinez писа: писа:

Дали някой е постнал пътя по който се взима макс резултат?

В отделна тема в този раздел Торо е направил подробен разбор как се постига макс. резултат 100 точки.
Ето я - knigi-igri.bg/forums/all-about-the-magazine/5186-walk-through

От първо изиграване не успях да разкрия много важни неща и накрая стигнах до престрелка със зомбитата. После прочетох още разклонения и ми хареса как са разгърнати нещата. Този разказ е поредният силен избор на Монев за превод. Вече отметнах броеве 5, 6 и 7 и съм много доволен от предложеното. Списанието е един много силен продукт и не разбирам тези, които го смятат за нещо втора категория.

Покрай номинираните, се обърках и взех че прочетох и Жертвоприношението.
С дълбока скръб трябва да си призная, че започвам да прозирам че не съм за това общество. Интересите ни доста се разминават явно, защото от година някъде слушам басни за този шедьовър, който не почувствах грам. Сигурно съм последния, който прочита разказа, за това се надявам че няма да спойлвам. Там където всички открихте гениален разказ, аз открих една обикновена историйка с, признавам си, добър повратен епизод (съботния). Ако трябва да отчетем тук нещо гениално - ми не! Родригез и Тарантино откриха топлата вода с "От здрач до зори" Тогава верно бях впечатлен - сега не! До тук хубаво, да видим играта! Предложи ми се три цели и всичко свърши до там. Когато вече имах цел, знаех предварително какво да правя и се оказах прав. Изпълних си целта от раз. Ми те целите бяха три - главните протагонисти - също три. Всяка цел беше свързана с очевиден герой. Изибраш я и копаеш там.
Към края на играта тотално ми доскуча и нямах търпение да приключи, все пак я дочетох, да не би да изтърва това, заради което всички ахнаха. Може би се криеше накрая, ама не!
Героите горе долу ставаха, но не точно. С по едно изречение се случваше всичко - любих, влюбих, открих, скрих и т.н.т
Бащата беше "най-добър" като типаж В първата минута му се късаше сърцето за синчето, на следващата го разстреля като куче.
Авторът има и плюсове:
- Пише увлекателно
- Хитро е заменил кодовите думи с удебелени (пести досадното: ако имаш кд - премини на...)
- И тук показва креативна мисъл, скривайки ключовия епизод с комбинация от цифри

Доста по-слабо от "Извън времето"