Получени "Благодаря": 743
Жертвоприношението - Паул Щрут
21 Окт 2016 23:32
04 Дек 2016 18:46 от Вилорп.
Topic Author
Жертвоприношението - Паул Щрут #117191
В този брой преводният разказ е една история от Пол Щрут - Жертвоприношението, която печели голямата награда на Windhammer за 2014-та година.
Пол Щрут е редовен участник в Windhammer и има и други награди (както и истории по света на Битки Безброй), но само с тази история печели първо място при конкуренция от 10 други заглавия.
За историята - действието се развива в Англия след Първата световна война. Главният герой не е участвал във войната, но е помолен от семейство на приятел, който е участвал, да види какво се случва с него, защото се е завърнал променен. Няма да издавам повече от сюжета.
Пол Щрут е редовен участник в Windhammer и има и други награди (както и истории по света на Битки Безброй), но само с тази история печели първо място при конкуренция от 10 други заглавия.
За историята - действието се развива в Англия след Първата световна война. Главният герой не е участвал във войната, но е помолен от семейство на приятел, който е участвал, да види какво се случва с него, защото се е завърнал променен. Няма да издавам повече от сюжета.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
03 Дек 2016 21:05
03 Дек 2016 21:06 от Monevwww.
Topic Author
Жертвоприношението - Паул Щрут #117836
В епизод 34-получаваш парола Самуел Уолш, то е логично, но болд-ът го няма!!!!
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
04 Дек 2016 20:42
Жертвоприношението - Паул Щрут #117847
Този разказ доста ми хареса. Изиграх го три пъти. Има атмосфера, има игра. Като за 100 епизода дава и нелоша възможност за преиграване, за да сглобиш отделни парчета от историята. Според мен е най-доброто преводно нещо, което е излизало досега в Списанието.Не хванах някакви логически несъответствия или пък фиктивни избори. Добре беше това с болда да го трансформирате в кодови думи. Много по-ясно и читаво щеше да е така. Също така при този формат на Списанието илюстрациите идват много спойлващи и то доста от рано.
Имам забележки към превода. От английски това "той", "ти", "тя" не е необходимо винаги да се превежда. На български може от контекста да се разбере и това местоимение да се пропусне.
Давам примери:
еп. 8 - Ако трябва да съм честен, тя изглежда бледа и уморена, като призрак на момичето, което познавах. Но тя идва до мен и заравя в рамото ми и вече знам, че нищо не се е променило. Тя все още е същата Хелън.
- тук спокойно второто и третото изречение може да се преработят без "тя"
еп. 28 - Той говори несъврзано, мисля, че е загубен в пиенето. Но той изведнъж ме фиксира с ясен и убедителен поглед. - в двете изречения "той" е излишен. На английски си го има "he" ама на български няма смисъл от "той".
Последната забележка я слагам в спойлер:
Имам забележки към превода. От английски това "той", "ти", "тя" не е необходимо винаги да се превежда. На български може от контекста да се разбере и това местоимение да се пропусне.
Давам примери:
еп. 8 - Ако трябва да съм честен, тя изглежда бледа и уморена, като призрак на момичето, което познавах. Но тя идва до мен и заравя в рамото ми и вече знам, че нищо не се е променило. Тя все още е същата Хелън.
- тук спокойно второто и третото изречение може да се преработят без "тя"
еп. 28 - Той говори несъврзано, мисля, че е загубен в пиенето. Но той изведнъж ме фиксира с ясен и убедителен поглед. - в двете изречения "той" е излишен. На английски си го има "he" ама на български няма смисъл от "той".
Последната забележка я слагам в спойлер:
Внимание: Споилер!
[ Click to expand ]
[ Click to hide ]
Относно отиването на епизод 7, за което жокер е книгата "Седемте чудеса на света". Първо според мен авторът не е постъпил коректно, тъй като от вп. 97 ако отидеш към книгите в библиотеката (еп. 25) супер директно те подсеща за заглавието на книгата и, че номерът в нея е номерът не епизода, на който трябва да отидеш. Но ако отидеш на еп. 79 там е много уклончливо указанието: "Ако Питър знае къде е скрит ключът, тайното място съдържа номер". Мини на епизода със същият номер". Това изобщо не ме наведе на мисълта за книгата "Седемте чудеса на света", защото в нея няма "номер". "Седмте" не е номер. На английски е малко по-добре, защото в заглавието има "цифра", т.е "seven" и може би е по-подсещащо. Но пак е заблуждаващо
I've seen 'em come; I've watched 'em go,
Watched 'em rise, witnessed it and watched 'em blow.
Watched 'em all blossom and watched 'em grow.
It's all the same shit all across the globe.
I just sit back and watch the show.
Watched 'em rise, witnessed it and watched 'em blow.
Watched 'em all blossom and watched 'em grow.
It's all the same shit all across the globe.
I just sit back and watch the show.
Следните потребител(и) изказаха благодарност: SatanicSlayer, harlequin, Monevwww
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
04 Дек 2016 21:03
04 Дек 2016 21:08 от Monevwww.
Topic Author
Жертвоприношението - Паул Щрут #117850
Радвам се, че ти е харесал и ме все още ме е яд за тъпата грешка, която сме изпуснали. За кодовите думи, можеше да трансформираме "паролите", но така щяхме да избягаме от авторовата идея, каквато е в оригинал и затова ги оставихме така, все пак е оригинално с болд-а (освен ако не пропуснеш някоя при редакциите).
За преводът посипвам си главата с пепел ...аз съм си виновен, но то е защото не винаги превеждам всичко наведнъж и се старая да е максимално до оригинала...а то може да се каже по-добре на български понякога...при редакциите отпаднаха сумати "той", "тя", "то", но явно са останали,
За забележката в спойлера...
Авторът е дал така подсказките и не сме ги пипали..и да по-лесно е при книгите, но това е умишлено -
За преводът посипвам си главата с пепел ...аз съм си виновен, но то е защото не винаги превеждам всичко наведнъж и се старая да е максимално до оригинала...а то може да се каже по-добре на български понякога...при редакциите отпаднаха сумати "той", "тя", "то", но явно са останали,
За забележката в спойлера...
Авторът е дал така подсказките и не сме ги пипали..и да по-лесно е при книгите, но това е умишлено -
Внимание: Споилер!
[ Click to expand ]
[ Click to hide ]
Аз лично го разбрах по следния начин - ако си видял как прислужникът как вади ключа от 7-те чудеса на света, то е логично да се насочиш директно към книгите, ако пък случайно си го забравил, авторът оставя и подсказка (по-завъртяна) на епизод 79. единствено трябваше да не е "съдържа номер, а съдържа число"
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
04 Дек 2016 22:53
04 Дек 2016 22:53 от Meriadoc.
Жертвоприношението - Паул Щрут #117851
Този разказ ме изненада много. Преводните книги и разкази във Втората вълна варираха от трагични ("Червен свят") до четими ("Генезис") с едно малко изключение - "Съновидение", но то се крепеше на литературен стил, а играта беше ужас. След десетина преводни опита, представяни като най-доброто от световната сцена, а и подкрепени с множество награди, все повече затвърждавах мнението си, че преводните книги-игри са един голям хуй. Започнах да чета "Жертвоприношението" с нагласата, че това ще е поредната тъпотия от чуждоземните ни братя по хоби. Още от началото започнах да се чудя какво се случва - разказът изглеждаше интересен и не само не затъпяваше, а напротив - ставаше все по-интригуващ с всеки следващ епизод. Първото прочитане, което завърши неуспешно, ме остави превъзбуден и озадачен от завръзката на историята. Трябваше да започна отново и да го изиграя по-добре! След третия прочит пак не бях направил всичко необходимо за добрия завършек на историята, но бях още по-убеден, че ще правя преигравания, докато успея! Не си спомням откога не бях изпитвал подобно приятно усещане. На четвъртия път напаснах нещата така, че да завършат успешно, доколкото такава мрачна история може да завърши успешно. Малко разбивка:
Историята е невероятно интригуваща, черпи вдъхновение и подражава на Лъвкрафт по възможно най-добрия начин. Макар да не може да имитира изцяло стила на Хауърд, атмосферата е пресъздадена на сто процента. Невероятно е, че такъв интересен разказ може да бъде разгърнат в едва 100 епизода.
Играта също е много интересна, но при нея най-голямата сила е и най-голям недостатък. За да се развие разказа в само 100 епизода и да има достатъчно възможности за преиграване, компромисът, който трябва да се направи е, че за успешно завършване трябва да се мине по точно определен път. С други думи интерактивността я има, но в голяма степен целта е да се мине по единствения верен път. За щастие играта допуска и леки криввания от начертаната карта, които се отразяват като загуба на точки в края на играта. Не бих се оплаквал твърде много от този недостатък, понеже въпреки него бях въвлечен в сюжета и играта, а по-важно от това няма.
Не ми се коментират няколкото епизода с "битки" със зарове - тотално ненужни са и са зле реализирани. Можело е спокойно да се сведат до някакъв сюжетен избор.
Ще ми се да се възхищавам още от този разказ, но за сега стига. Браво на автора и браво на екипа на списанието, че е подбрал този разказ. Силно се надявам да видим още неща от Щрут - по всичко личи, че човекът е наистина талантлив!
Историята е невероятно интригуваща, черпи вдъхновение и подражава на Лъвкрафт по възможно най-добрия начин. Макар да не може да имитира изцяло стила на Хауърд, атмосферата е пресъздадена на сто процента. Невероятно е, че такъв интересен разказ може да бъде разгърнат в едва 100 епизода.
Играта също е много интересна, но при нея най-голямата сила е и най-голям недостатък. За да се развие разказа в само 100 епизода и да има достатъчно възможности за преиграване, компромисът, който трябва да се направи е, че за успешно завършване трябва да се мине по точно определен път. С други думи интерактивността я има, но в голяма степен целта е да се мине по единствения верен път. За щастие играта допуска и леки криввания от начертаната карта, които се отразяват като загуба на точки в края на играта. Не бих се оплаквал твърде много от този недостатък, понеже въпреки него бях въвлечен в сюжета и играта, а по-важно от това няма.
Не ми се коментират няколкото епизода с "битки" със зарове - тотално ненужни са и са зле реализирани. Можело е спокойно да се сведат до някакъв сюжетен избор.
Ще ми се да се възхищавам още от този разказ, но за сега стига. Браво на автора и браво на екипа на списанието, че е подбрал този разказ. Силно се надявам да видим още неща от Щрут - по всичко личи, че човекът е наистина талантлив!
Следните потребител(и) изказаха благодарност: harlequin, Shin, Ейдриън Уейн, Monevwww, Krassy
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
05 Дек 2016 03:11
05 Дек 2016 03:17 от Ейдриън Уейн.
Жертвоприношението - Паул Щрут #117852
Ее, разгеле, Мери. Напълно ни съвпада мнението за досегашните изда(ва)ния - така че ще ти се доверя за това и ще го пробвам.
ПП: От друга страна писаното от никсата ме разколеба отново - но ще видим, със сигурност ще видя играта поне.
ПП: От друга страна писаното от никсата ме разколеба отново - но ще видим, със сигурност ще видя играта поне.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
05 Дек 2016 10:56
Жертвоприношението - Паул Щрут #117853
Ами хайде - купувай списанието и напиши впечатления.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
05 Дек 2016 11:27
Жертвоприношението - Паул Щрут #117854
Ами хайде - купувай списанието и напиши впечатления.
Няма купуване там. Само бартер. Ама като няма нищо ново издадено, не знам какъв ще е бартерът
I've seen 'em come; I've watched 'em go,
Watched 'em rise, witnessed it and watched 'em blow.
Watched 'em all blossom and watched 'em grow.
It's all the same shit all across the globe.
I just sit back and watch the show.
Watched 'em rise, witnessed it and watched 'em blow.
Watched 'em all blossom and watched 'em grow.
It's all the same shit all across the globe.
I just sit back and watch the show.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
05 Дек 2016 14:48
05 Дек 2016 15:00 от comics_ross.
Жертвоприношението - Паул Щрут #117859
Положителните ревюта на Никсата и Мери ме заинтригуваха и снощи започнах да чета разказа, което се оказа лоша идея, тъй като останах до 01.00 ч., за да разнищвам мистерията. Свалих си го на английски и следователно не мога да коментирам превода и илюстрациите.
Разказът е много стойностен и абсолютно оправда очакванията. Адмирации към хората от екипа на Списанието, които са работили по превода и са успели да получат позволение за издаването му.
Силни страни:
+ Много добре развита история. През цялото време успя да задържи вниманието ми и въпреки късния час след като завърших първия прочит не издържах на изкушението и преиграх разказа правейки алтернативни избори, за които имах подсказка на база прочетеното относно финалното оценяване на представянето;
+ При един прочит/изиграване минаваш през много епизоди (освен, ако умишлено не пропуснеш възможности), което води до доста продължително преживяване. Въпреки че е разказ-игра по този показател сериозно се конкурира с повечето книги-игри от т.нар. „Първа вълна“;
+ Историята е сравнително линейна, но в същия момент имаш възможност за много алтернативни избори, които биха могли да доведат до успешен край. Под „успешен“ в случая визирам достигането до финалния епизод, а не събирането на максималния брой точки. Това дава възможност за преиграване, което предвид многото епизоди, през които се минава на всеки прочит, както и това, че общият им брой е само 100, е наистина впечатляващо;
+ Литературният стил е на доста добро ниво. Поне според моите критерии и владеене на езика;
+ Винаги съм харесвал КИ със система за оценка на представянето. Това дава допълнителен стимул за преиграване.
Слаби страни (припокриват се с тези споменати от Никсата и Мери):
- На няколко места трябваше да се хвърлят зарове, което според мен е абсолютно излишно в случая. Разбирам идеята за намеса на шанса, но особено при произведения, при които логиката играе толкова важна роля си мисля, че е трябвало да се потърси друг подход;
- Решението с удебелените букви не ми допадна, тъй като съсредоточавайки се в четенето лесно може да изпуснеш някоя или да направиш избор, за който не си оторизиран;
- Искаше ми се произведението да е по-дълго. Въпреки плюсовете, които вече маркирах е факт, че епизодите са само 100 (ограничение на Windhammer), което неминуемо влия при разгръщането на сюжета и ограничава възможностите за алтернативни пътища.
В заключение мога да кажа, че това е едно от най-добрите произведения, които прочетох през последните години. Често споделям, че при мен интересът е движен основно от носталгията, но в този разказ-игра наистина успях да открия много от елементите, които търся в добрата интерактивна творба.
Мисля, че е много подходящ и за хора, които едва сега откриват жанра, тъй като не е дълъг и няма комплицирани игрални системи. В същото време е интересен, задържа вниманието и дава възможност за преиграване.
P.S.
Разказът е много стойностен и абсолютно оправда очакванията. Адмирации към хората от екипа на Списанието, които са работили по превода и са успели да получат позволение за издаването му.
Силни страни:
+ Много добре развита история. През цялото време успя да задържи вниманието ми и въпреки късния час след като завърших първия прочит не издържах на изкушението и преиграх разказа правейки алтернативни избори, за които имах подсказка на база прочетеното относно финалното оценяване на представянето;
+ При един прочит/изиграване минаваш през много епизоди (освен, ако умишлено не пропуснеш възможности), което води до доста продължително преживяване. Въпреки че е разказ-игра по този показател сериозно се конкурира с повечето книги-игри от т.нар. „Първа вълна“;
+ Историята е сравнително линейна, но в същия момент имаш възможност за много алтернативни избори, които биха могли да доведат до успешен край. Под „успешен“ в случая визирам достигането до финалния епизод, а не събирането на максималния брой точки. Това дава възможност за преиграване, което предвид многото епизоди, през които се минава на всеки прочит, както и това, че общият им брой е само 100, е наистина впечатляващо;
+ Литературният стил е на доста добро ниво. Поне според моите критерии и владеене на езика;
+ Винаги съм харесвал КИ със система за оценка на представянето. Това дава допълнителен стимул за преиграване.
Слаби страни (припокриват се с тези споменати от Никсата и Мери):
- На няколко места трябваше да се хвърлят зарове, което според мен е абсолютно излишно в случая. Разбирам идеята за намеса на шанса, но особено при произведения, при които логиката играе толкова важна роля си мисля, че е трябвало да се потърси друг подход;
- Решението с удебелените букви не ми допадна, тъй като съсредоточавайки се в четенето лесно може да изпуснеш някоя или да направиш избор, за който не си оторизиран;
- Искаше ми се произведението да е по-дълго. Въпреки плюсовете, които вече маркирах е факт, че епизодите са само 100 (ограничение на Windhammer), което неминуемо влия при разгръщането на сюжета и ограничава възможностите за алтернативни пътища.
В заключение мога да кажа, че това е едно от най-добрите произведения, които прочетох през последните години. Често споделям, че при мен интересът е движен основно от носталгията, но в този разказ-игра наистина успях да открия много от елементите, които търся в добрата интерактивна творба.
Мисля, че е много подходящ и за хора, които едва сега откриват жанра, тъй като не е дълъг и няма комплицирани игрални системи. В същото време е интересен, задържа вниманието и дава възможност за преиграване.
P.S.
Внимание: Споилер!
[ Click to expand ]
[ Click to hide ]
Не знам защо връзката с Helen носи повече точки от тази с Evelyn. Стори ми се доста субективно. Да, обичал си я, но все пак впоследствие може да имаш и нова тръпка.
Другото, което ме озадачи е защо не е маркирано, че не можеш да посещаваш повторно Helen, Robert и Lady Sylvia. Логично е, но въпреки това е предпоставка за грешка, тъй като може да се върнеш в съответната къща и да направиш избор, който би трябвало да се допуска само при първо посещение.
Другото, което ме озадачи е защо не е маркирано, че не можеш да посещаваш повторно Helen, Robert и Lady Sylvia. Логично е, но въпреки това е предпоставка за грешка, тъй като може да се върнеш в съответната къща и да направиш избор, който би трябвало да се допуска само при първо посещение.
Следните потребител(и) изказаха благодарност: harlequin, Krassy
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
05 Дек 2016 17:31
Жертвоприношението - Паул Щрут #117863
Ами хайде - купувай списанието и напиши впечатления.
Ако преводът наистина е на нивото загатнато от никсата, благодаря, сигурно ще направя като Рос по-скоро.
Ами хайде - купувай списанието и напиши впечатления.
Няма купуване там. Само бартер. Ама като няма нищо ново издадено, не знам какъв ще е бартерът
Дори само от твоите издания съм си купил поне три-четири (Спас, който беше на щанда повечето пъти, явно не ти е споделил). Даже след зверското опарване с "Герои", пак любопитството ме надви за Генезис.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
10 Дек 2016 03:37
10 Дек 2016 03:44 от Ал Торо.
Жертвоприношението - Паул Щрут #118020
Присъединявам се към мнението, че "Жертвоприношението" е доста добра книга-игра. На първото изиграване бях тотално зле. На второто не се усетих със скритите препратки и пак потънах лошо, а и не ми стигна времето. На третото вече се докопах до финала, при това детектив, но пък не открих къде си изпълнявам целта (всъщност, изпълних друга). Естествено, цялата книга си я разгледах после (то не остваше много).
+ Представянето на мистерията като атмосфера, сюжет и геймплей
+ Изборът на различната цел
+ Скритите препратки - трудни са, но са логични - същото важи за изборите
+ Леката, но функционална механика
Категорично това е далеч най-добрата английска книга-игра до тук в списанието. Структурно ми е най-близка до "Сред обръч от пясък и вода".
Въпреки че много ми хареса, не е като да нямам забележки:
- Битките са "What were you thinking?" зле;
- Системата на точкуване е малко дразнеща - отчасти обезсмисля някои дадени по-рано свободи и си има една от трите цели, която е съвсем лесно да изпълниш, ако искаш да вземеш и останалите бонус точки; някак си предвид възможните краища би ми било яко да съм си определил кое е готино за мен, а не книгата да ми казва;
- Има какво да се иска от превода;
- Илюстрациите със разни зомбита из цялата книга, включително в увода, за мен са ужасно решение, предвид, че в 2/3 от книгата въобще не знаеш за такива; Даже не си правя труда да го слагам в spoiler, то изданието така си spoil-ва само, че няма накъде повече. За мен щеше да е много по-добре да се остави историята сама да представи този елемент както и когато го е направил авторът и без да е критика към Буж - предпочитам да ги нямаше;
- Илюстрациите -пак не е критика към Буж - абсолютно не отговарят на (усещането от) книгата;
;
- Дните в дневника имат два реда - това ме дразни по "мета" причини; И този дневник можеше малко от малко да се пооформи;
- Според мен дните са бъгнати - примерно частта със сеанса би следвало да не отнема допълнителен ден, но сега както е така се случва - мисля че си е за Errata 3/96 да не отнемат (но на 88 трябва винаги да отнема, тогава); може да има и други такива места, в които се губи ден, без да е такава идеята;
- Според мен е редно да са заключени и с кодови думи скритите препратки, защото иначе един вид при преиграване механиката не те спира да направиш неща, които героят ти няма как да има обосновката/знанието да направи;
- На няколко пъти пропусках да си отбележа кодова дума. В последствие се усещах, но все пак, идеята с болда не е добра за хората, които се вглъбяват в четенето. Това пък с CAPS LOCK-а че също е игрална механика никъде не е обяснено също - аз бих ги сложил и тях в капс, защото на едно място ми се струва, че е необходимо да си си поставил съответната цел, за да можеш да направиш даден избор (55).
+ Представянето на мистерията като атмосфера, сюжет и геймплей
+ Изборът на различната цел
+ Скритите препратки - трудни са, но са логични - същото важи за изборите
+ Леката, но функционална механика
Категорично това е далеч най-добрата английска книга-игра до тук в списанието. Структурно ми е най-близка до "Сред обръч от пясък и вода".
Въпреки че много ми хареса, не е като да нямам забележки:
- Битките са "What were you thinking?" зле;
- Системата на точкуване е малко дразнеща - отчасти обезсмисля някои дадени по-рано свободи и си има една от трите цели, която е съвсем лесно да изпълниш, ако искаш да вземеш и останалите бонус точки; някак си предвид възможните краища би ми било яко да съм си определил кое е готино за мен, а не книгата да ми казва;
- Има какво да се иска от превода;
- Илюстрациите със разни зомбита из цялата книга, включително в увода, за мен са ужасно решение, предвид, че в 2/3 от книгата въобще не знаеш за такива; Даже не си правя труда да го слагам в spoiler, то изданието така си spoil-ва само, че няма накъде повече. За мен щеше да е много по-добре да се остави историята сама да представи този елемент както и когато го е направил авторът и без да е критика към Буж - предпочитам да ги нямаше;
- Илюстрациите -пак не е критика към Буж - абсолютно не отговарят на (усещането от) книгата;
Внимание: Споилер!
[ Click to expand ]
[ Click to hide ]
старовремският револвер е някакъв високотехнологичен пищак с оптика, зомбитата на войниците са мускулести голтаци с препаски, обгорелият от самолетна катастрофа пилот е със непокътната екипировка...
- Дните в дневника имат два реда - това ме дразни по "мета" причини; И този дневник можеше малко от малко да се пооформи;
- Според мен дните са бъгнати - примерно частта със сеанса би следвало да не отнема допълнителен ден, но сега както е така се случва - мисля че си е за Errata 3/96 да не отнемат (но на 88 трябва винаги да отнема, тогава); може да има и други такива места, в които се губи ден, без да е такава идеята;
- Според мен е редно да са заключени и с кодови думи скритите препратки, защото иначе един вид при преиграване механиката не те спира да направиш неща, които героят ти няма как да има обосновката/знанието да направи;
Внимание: Споилер!
[ Click to expand ]
[ Click to hide ]
Това е спорно все пак, защото по-лесно ще се сети човек при преиграване къде да ги търси тия скрити препратки, а така някой може да се поизпоти;
- На няколко пъти пропусках да си отбележа кодова дума. В последствие се усещах, но все пак, идеята с болда не е добра за хората, които се вглъбяват в четенето. Това пък с CAPS LOCK-а че също е игрална механика никъде не е обяснено също - аз бих ги сложил и тях в капс, защото на едно място ми се струва, че е необходимо да си си поставил съответната цел, за да можеш да направиш даден избор (55).
Следните потребител(и) изказаха благодарност: harlequin, Monevwww, Krassy
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
06 Ян 2017 14:47
Жертвоприношението - Паул Щрут #118776
Тано и Монев избират все разни неща дето не стават за четене - или поне така слава им се носи. Този път избрали нещо което и на тях не им харесало. Е как да не походиш предубедено към разказа. Всъщност на мен ми бяха обещали роботска история и доста се чудех защо Буж ми праща картинки на парни локомотиви. Старая се да не чета ревютата тук преди да съм прочел самата книжка, ама спам на всякъде и се дочуха мнения, че била сравнително читава, а и отделно ме караха да оправям някакви липсващи кодови думи които не липсват но не били в получер.
По новата отвърдена оценка за книги игри:
Оформление
Списанието става все по добро. За жалост и по-скъпо, ама това си е проблем на екипа, те да му мислят. Буж се развива стабилно и непрекъснато вдига ниво портретът на пилота в анфас е просто разкошен. Останалите му неща не чак толкова. Анатомията все още му е слабост. Форматирането на две колони създава известен проблем с преносите, но в крайна сметка почти няма грешки там. Като цяло съм пристрастен, но се старая от към предпечат потребителя да получи най-доброто възможно качество. Ако се съмнявате в безпристрастноста ми по този показател свалете една звездичка.
Литература
Има нещо завладяващо в стила на Паул. Атмосферата на поствоенна Англия, мрачна наситеност в Лондон и почти лежерна в провинцията далеч от бомбандировките. Едновременно телеграфна и описателна. Подразни ме едниствено, че името на иконома Петкан (Friday) е преведено като Петък. Иначе са хванати и някой части от речта му: „Ко речи бвана?”, „Ми чи къ!”, което ми направи добро впечатление, макар да можеше и що повече да се наблегне на ирландския му акцент. Въобще страхотна атмосфера и история която те грабва от самото начало и не ти дава да се отделиш от историята да самия край.
Игра
И тук има интересно нововъведение, кодовите думи са като част от историята и е почти премахнат служебния текст, който те води от епизод на епизод. Проблемът разбира се се състои в това че всичко трябва да се направи много прецизно при предпечата, а и човек увлечен в историята може да не забележи почернените или думите в курсив. Но пък това си е допълнителна доза реализъм. Допълнително в играта може да си поставиш цели три цели и да се стремиш да ги изпълниш което би повлияло на крайната оценка и евентуално на епилога. Макар и в малък обем (само 100 епизода и 10 000 думи) играта предлага възможност за преиграване поне колкото в Хуаранг и Кумихо.
Кефометър
Странно но за момента това е книжката която най-много ми е харесала (Остава да завъртя още веднъж Хотела). Атмосферата е просто неописуема, трябва да се прочете това нещо. Приключението поразително прилича на историите на Алан Шарп - Барабан на смъртта и Конкеуст 2, а те са от малкото читави западни издания достигнали до нас. Добре де не читави но с класи над останалите преводни. Тук не поставям максимална оценка по налълно субективни и донякъде шувинистични причини.
Оформление ★★★✯☆ 3,5/5
Литература ★★★★★ 5/5
Игра ★★★✯☆ 3,5/5
Кефометър ★★★★✯ 4,5/5
★☆✯
По новата отвърдена оценка за книги игри:
Оформление
Списанието става все по добро. За жалост и по-скъпо, ама това си е проблем на екипа, те да му мислят. Буж се развива стабилно и непрекъснато вдига ниво портретът на пилота в анфас е просто разкошен. Останалите му неща не чак толкова. Анатомията все още му е слабост. Форматирането на две колони създава известен проблем с преносите, но в крайна сметка почти няма грешки там. Като цяло съм пристрастен, но се старая от към предпечат потребителя да получи най-доброто възможно качество. Ако се съмнявате в безпристрастноста ми по този показател свалете една звездичка.
Литература
Има нещо завладяващо в стила на Паул. Атмосферата на поствоенна Англия, мрачна наситеност в Лондон и почти лежерна в провинцията далеч от бомбандировките. Едновременно телеграфна и описателна. Подразни ме едниствено, че името на иконома Петкан (Friday) е преведено като Петък. Иначе са хванати и някой части от речта му: „Ко речи бвана?”, „Ми чи къ!”, което ми направи добро впечатление, макар да можеше и що повече да се наблегне на ирландския му акцент. Въобще страхотна атмосфера и история която те грабва от самото начало и не ти дава да се отделиш от историята да самия край.
Игра
И тук има интересно нововъведение, кодовите думи са като част от историята и е почти премахнат служебния текст, който те води от епизод на епизод. Проблемът разбира се се състои в това че всичко трябва да се направи много прецизно при предпечата, а и човек увлечен в историята може да не забележи почернените или думите в курсив. Но пък това си е допълнителна доза реализъм. Допълнително в играта може да си поставиш цели три цели и да се стремиш да ги изпълниш което би повлияло на крайната оценка и евентуално на епилога. Макар и в малък обем (само 100 епизода и 10 000 думи) играта предлага възможност за преиграване поне колкото в Хуаранг и Кумихо.
Кефометър
Странно но за момента това е книжката която най-много ми е харесала (Остава да завъртя още веднъж Хотела). Атмосферата е просто неописуема, трябва да се прочете това нещо. Приключението поразително прилича на историите на Алан Шарп - Барабан на смъртта и Конкеуст 2, а те са от малкото читави западни издания достигнали до нас. Добре де не читави но с класи над останалите преводни. Тук не поставям максимална оценка по налълно субективни и донякъде шувинистични причини.
Оформление ★★★✯☆ 3,5/5
Литература ★★★★★ 5/5
Игра ★★★✯☆ 3,5/5
Кефометър ★★★★✯ 4,5/5
★☆✯
Цвят за модериране
Линк към каталога с дигитализирани книги
knigi-igri.bg/forums/digital-gamebooks/4...italni-proizvedeniya - нови книги
Линк към каталога с дигитализирани книги
knigi-igri.bg/forums/digital-gamebooks/4...italni-proizvedeniya - нови книги
Следните потребител(и) изказаха благодарност: harlequin, Monevwww
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
01 Фев 2017 09:28
01 Фев 2017 09:29 от kiril_ps.
Жертвоприношението - Паул Щрут #119586
Четох го преди да излезе в списанието.
Започва тегаво и провлачено, докато в един момент сякаш всичко се преобръща. Беше абсолютен шок за мен как се развиха нещата. Смея да твърдя, че това е най-силната и запомняща се черта на тази КИ. Изчел съм стотици КИ, но никоя досега не ме е изненадвала по този начин.
Иначе е осакатена откъм обем, заради ограничението в конкурса, като това си проличава най-вече при финала на творбата.
Най-добрата КИ в Списанията!
Започва тегаво и провлачено, докато в един момент сякаш всичко се преобръща. Беше абсолютен шок за мен как се развиха нещата. Смея да твърдя, че това е най-силната и запомняща се черта на тази КИ. Изчел съм стотици КИ, но никоя досега не ме е изненадвала по този начин.
Иначе е осакатена откъм обем, заради ограничението в конкурса, като това си проличава най-вече при финала на творбата.
Най-добрата КИ в Списанията!
Следните потребител(и) изказаха благодарност: harlequin, BERSERK
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
01 Фев 2017 09:53
Жертвоприношението - Паул Щрут #119587
Имал си късмета да го прочетеш, преди да се сложи зомби на всяка страница, включително на интрото, затова си изпитал този ефект. Със всичко друго съм съгласен
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
01 Фев 2017 11:20
Жертвоприношението - Паул Щрут #119595
Аз пък не съм съгласен. Започва атмосферично и с прилична литература - точно началото е най-силно.
Дугулите и вълшебното листо
prikazka-igra.com/book5.html
prikazka-igra.com/book5.html
Следните потребител(и) изказаха благодарност: harlequin
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Time to create page: 0.090 seconds
Чат към Книги-игри.БГ
Българският сайт за книги-игри!
Дизайн на RocketTheme Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas
Последно от форума
-
- Бойците на Европа (20 Мнения)
- в За заглавията от първата вълна / Автори с малко издадени книги
- от gishena
- Yesterday 21:24
-
- Въпроси към Любо Николов (Колин Уолъмбъри) (185 Мнения)
- в За книгите-игри / Въпроси към автори и художници
- от gishena
- Yesterday 21:18
-
- Зъби 2: Палатът на чудесата - Коментарна (27 Мнения)
- в Сдружение книги-игри / Призвание Герой
- от kiril_ps
- Yesterday 11:02