Брой 16

За жалост разходите за печат са се дигнали страшно, на екипа така или иначе не се плаща,та няма да може вече да се вкличим в 10 лева итиваме на 12.

Супер е, че имаме нов брой на списанието - липсваше, някак си. Започвам с отзивите на части. Първо прочетох, както винаги, допълнителните материали, тъй като това ми е любимата част от списанието.

- Чикагската трибуна е добра, Петър ясно е изложил мислите си и ги е онагледил, има според мен полезни съвети в нея.
- Интервюто със Стюарт Лойд е интересно, както и той самият като личност. Имаме общи разбирания по много въпроси и постоянството и целенасочеността му, както и подреденият му подход, са достойни за адмирации.
- Новините са страхотни, както винаги - научих много новости, информацията е добро количество, а представянето изглежда стегнато и с добър подбор на акцентите.
- От кухнята на майстора на Рей Гард също е интересен материал, любопитен е неговият подход на писане.
- Новата секция Предтечите на жанра или по-скоро конкретно кореспондентските игри не са тема, която ми е супер любопитна, но все пак статията не ми беше скучна.
- Игротеката все още ми идва прекалено детска спрямо основната аудитория на списанието и останалите материали и не ми пасва. Някаква интересна загадка като за нашата възраст, например като събраните в "Happy Fun Activity Book by Jeremy Johnson" от тазгодишния Lindenbaum, би било много по-уместно - тези лабиринти са ок за осемгодишни, а нямам наблюдения много такива да четат списанието.

- "Ужасът от Хукс Енд" е пълна катастрофа. Едно на ръка, че преводът е абсолютно нечетивен и неконсистентен дори в терминологията си (с извинения към Дер, но не мога да си кривя душата), второ че самият материал изглежда слаб (някакви хаотични стойности са нахвръляни в системата, безсмислени препратки по епизоди, литературно също никак не блести) и трето че това е някакво никакво парче от нещото. Демо версия така ли се прави? Обемът на правилата е колкото обемът на текста. Тези правила са само пляснати там, в самото "демо" не се "демонстрират" повечето от тях, та защо ни е да ги учим? И на всичкото отгоре абсолютно нищо интересно не се случва в съответната сцена и нищо не се разбира и за историята. WTF, какъв е смисълът от това нещо? Според мен, абсолютно категорично, такива материали не трябва да намират място на хартия и, ок, бонус е, но всъщност е загуба на време на читателите, разваляне на преживяването им и увеличаване на разходите, та по-добре е по-малко списание, отколкото разширено с нещо подобно. Извинявам се за "rant"-а.

Полукс и милостивите
Лековато историческо-фентъзи, развиващо се в Константинопол преди 15 века. Има приятна атмосфера и вярвам, че тук преработката от Арсо е дала много сериозни резултати, в резултат превръщайки тази кратка книга-игра в най-приятната за четене от нещата на Кирил. Геймплеят е ок, интересни ми бяха изборите извън схватката, в схватката имаме К.И.™ поредица от 3-4 избори коя техника ще използваш, когато някой тича към теб - не бих ги определил като супер логични и от там - интересни, но пък не са и лоши. Просто на мен са ми омръзнали Експерименталното добавяне на различни механики при проверките е претруфено като за игра с няколко проверки на кръст, но пък не пречи.
Като цяло, добро попадение и стъпка в правилната посока за Кирил.

Мисия до Урпан
Още едно приятно приключение в броя. Усеща се като история за Хан Соло, изборите са интересни, написана и преведена добре. Не бих я определил като хумористично произведение, по-скоро е лековат sci-fi екшън с някой друг лаф. Почти няма система на игра, ползват се само точки за оценка и кодови думи (+ достижения, които практически отнова са си просто "оценка") и с малко по-добра памет даже може да не ви се наложи да вадите лист и химикал - хубаво е да има такива по-простички игрално произведения от време на време, особено при тези с малък обем, при които ученето на правила рядко има време да се изплати, особено ако са по-сложни.

Ей, колко гадно форумът като те лог-аутне, докато си пишеш поста... Втори опит, кратка версия:

Отмъщението на мъртвеца
Пиратско приключение в изключително обран и за жалост стил и наивен сюжет. Плюсът му е, че изключително много сюжет е събран в краткия обем - всеки 2-3 епизода са напълно нова сцена, има и много вариативност - могат много различни неща да ти се случат и да извървиш път до алтернативни финали. Системата е лека и функционална, играта те кара да я разкостиш, за да можеш първо да намериш добра комбинация от действия и да я завършиш успешно, второ да я минеш оптимално и да се справиш с добре измислените предизвикателства.
Оценявам приключението като добро, но с тази литература не е по мой вкус - малко ми се завишиха очакванията и от интервюто, в което авторът казва, че и това е акцентът на произведението. Сигурен съм, че ще се хареса на мнозина, от нашите неща бих го сравнил с Карибски вълни.

Сгнарк Намръщения - Драконова паст
Неслучайно си оставих това приключение за десерт и не ме разочарова. Свежо фентъзи меч-и-магия в добрите традиции на Конан-Ринглас-Блонд's - bad ass medieval John Wick главен герой с кратки и тежки реплики, колоритен свят и персонажи, забавен и увлекателен стил. Играта почти не използва механики, освен отчитане на време, и работи добре - изборите са интересни, има добра интерактивност и можеш да минеш по различни пътища. Единствено ми липсваше малко повече плътност при развръзката - на практика е на половин страница и без избор.
Все пак обаче Сгнарк си остава от най-добрите неща на страниците на списанието въобще и ще се радвам да видим още кратки приключения за него, а защо не и нещо по-мащабно.

Илюстрациите са малко, но прилични, Коблина се е справил добре, а екипът е подбрал добри стокови и горе долу уместни (с някои изключения) за съответните приключения. Корицата също грабва окото и е от по-добрите неща на Спенсър, макар да не пасва на стила или сцените на Сгнарк. Мисля че това е правилният подход за списанието, предвид ниския тираж и колко оскъпява поръчковият арт.

В резултат имаме един много солиден брой на списанието, който нареждам сред най-добрите, заедно със седми, десети и дванадесети (в личната ми "класация" за списанията).

Извинявам се за офтопика, но ще кажа само защо не коментирам New Noir Investigation, понеже ми споделиха приятели, че изглежда като дискриминация. Четох го преди година и съм дал отзивите си на автора. Спомените ми са сравнително мъгляви, за да го коментирам адекватно, но не толкова, че да препрочета трите части отново.
Съветът ми е като на редакторите - да ги прочетете като едно цяло, а според мен и бързо ще видите дали ви допада стилът и играта, или не.