"Сезон на тайни" - Радослав Апостолов (тема за ревюта) - СПОЙЛЕРИ

Много добра книга-игра и въпреки това не без известни слабости - силните елементи вътре драстично превъзхождат тези, които не ми допадат. Беше на крачка от това да се превърне не просто от личен фаворит за Златна никса и произведение в топ 3 от списанията изобщо (което считам, че и сега е вярно, въпреки проблемите), но и в една от най-любимите ми книги-игри въобще. Препоръчвам я на всеки, освен на тези, които имат някакъв генерален проблем с жанровете - етно-мистерия / драма за приятелски и романтични взаимоотношения; също може и хората, които се дразнят на чести записи в дневника да се подразнят, при мен (а и при средностатистическо разиграване) са близо стотина (понякога записвате 2-3 неща наведнъж, така че това все пак не са 100 оставяния на книгата). Бих я определил като бленд между Хотелът, Отново заедно, Ивановден и Крампус. И по-добре наистина да не четете темата.

Литературата
Прочетох я в много подходящ момент, между 2 и 7 сутринта в студена зимна нощ, в която ме гонеше безсъние. Книгата е дългичка, чете се сериозен процент от текста, особено преди да стигнем кулминацията, където сме натрупали повече фактори, които да разклонят събитията. Т.е. е много оптимално структурирана. Стилът е непретенциозен и четивен, акцентът е върху диалозите, изчистен е откъм описания. Героите и отношенията между тях са определено това, което блести в произведението. Атмосферата на българското село и зачуканата хижа можеха да са една идея по-силни, но не са лоши. Разгръщането на мистерията е също добро, в един момент губи малко инерция - след една динамична вечер и сутрин се връщаме пак към ежедневна проучвателна фаза, но не до там, че да се отегчи читателя, а и самите сцени си ги бива; просто темпото вече беше ускорило, мистериите бяха заредени и малко не ми се връщаше към ядене на шкембе чорба в кръчма и подобни. Но това е дреболия и чисто персонално усещане.

Единият от литературните елементи, който не ми се понрави, е прекалената сегментация на гледната точка, която в комбинация с първото лице ми докара шизофрения. Много често четях епизод, представяйки си, че съм някой от предните герои, като насредата му, в края при изборите или дори чак на следващия епизод се усещах, че вече съм с нов герой. Похвата с много герои сме виждали вече много пъти в книгите-игри, например ТОРНАДО, Класна стая, Отново заедно, но с две разлики - там сцените не са нацепени на толкова дребно и не са написани от първо лице. Да, харесва ми, че гледаме през погледа на всички герои и да, считам че първо лице е най-подходящо, когато искаш да предадеш нечий мироглед, но предвид това накъсване си мисля, че може би трето щеше да е по-подходящо + някакъв по плавен преход при смяна на гледните точки и може би малко по-рядко да се случваше.

В добавка, едната героиня е разписана така, че трудно може да е симпатична на някого, не е добре разработено "нейното виждане" на нещата и това за мен е известен проблем в книгите-игри (трудно "влизам в кожата" на антипатични за мен герои, макар да не мога да я нарека чак така). Не е до дразнеща степен (както беше Асен? от "Отново заедно" за някои), но все пак, искаше ми се да мога повече да ѝ вляза в положение.

В литературен аспект, което според мен можеше да е по-добре, е кулминацията (последните 150-тина епизода). Нещата малко бързо ескалираха и отидаха в посока екшън-фентъзи, българския етно елемент малко ми се позагуби тук, а ми допадаше повече, когато се придържахме към него. Сами по себе си сцените и идеите са добри, в никакъв случай не е лоша тази част; напротив - добра е; но изграждането до момента предполагаше по-малко епика и фентъзи и честно казано бих предпочел да беше така. Това е много субективен коментар и даже не съм сигурен дали това усещане ще се запази на второ четене, просто го споделям.

Последно, липсва ми по-сериозно свързан със събитията епилог. Епилоговите сегментчета разглеждат доста избирателно елементи от това, което би следвало да е епилога, но много малко засягат събитията, чиято развръзка трябва да дават и големият акцент е върху отношенията на определени комбинации герои. И тук нещата са почти както трябва, но все пак ми остава една празнота по много от въпросите, особено ако не се наредят картите да изкараш даден епилог, но си получил някаква информация по въпроса и си стигнал до някъде с развитието му. Малко е "lacking", дето се вика, но пак, това, което го имаме налично е добро и не мога напълно да се оплача. Просто не във всички отношения има пълноценна развръзка или дори "отворен край".

Играта
Изборите са интересни, логични, но не прозрачни - много им се изкефих. Не бяха малко тези, които ме вкараха в страхотна дилеми, а други правех според избрана от мен посока, но виждам спокойно как бих го направил по разилчен начин, ако реша да изиграя играта с желание да нагодя по друг начин нещата. Играх за сплотена група (завърших със средни отношения 4.5 от 6 между приятелите, без оценка под 3 между кои да е двама), коледен дух (6+) и заздравяване на отношенията на двойките (и двете бяха финално 6/6+); всички оцеляха и мисля, че не изкарах нито едно от постиженията, но те ми се струват по-скоро любопитни, отколкото цели, които бих си поставил.

Липсва ми много осезаемо оценка на игра, защото целта на постиженията по-скоро е да се изкарат някакви самосиндикални сцени, а не отразяват самото качество на играта, колко добре си се справил. Точно като в литературно отношение, завършека на играта не ми донесе удовлетворението, което можеше. Не ми каза с кои загадки съм се справил идеално/добре/зле, не ми каза как съм се справил в отношенията между героите или тяхната кондиция и т.н. Нито епилозите, нито постиженията дават достатъчно цялостен поглед върху това. А естеството на книгата го предполага в голяма степен, или поне го позволява. Този проблем е подсилен с това, че ползата от показателите се усеща много несъръзмерно малка спрямо акцента върху натупването им (ефектът "Калоян и златният печат", ако сте го играли, макар че тук не е чак в такава степен). Коледният дух, представен като централна статистика, не ми помогна почти никъде - малкото проверки за него се подминават лесно по алтернативни начини. Има няколко ключови отношения и много от другите сякаш въобще и не ми влязаха в употреба, или проверките бяха в прекалено големи граници (има значение само дали са ужасно добре или ужасно зле, да речем). Някои наглед ключови кодови думи и въобще клонове в историята не ми влязаха в употреба (КД "брошура" така и не повлия при мен и не се стигна до очаквания диалог, в посока "Едвин", "гостенин" и "ябълка", "обаждане" беше надцакано, също не минах през сцени, в които да се доразвият нещата и др.). Да, сигурен съм, че си имаш употребата на въпросните при определено стечение на обстоятелствата, но все пак ми остана едно малко празно чувство, като разбрах, че са останали нейде встрани от моя път, при все, че си имам разбработени козове и разнищване на тези моменти.

Многото записи в дневника - да, малко натежават, но пък за мен са нужни. Това дава възможност за толкова много интересни избори и не виждам как може да се олекоти значително.

В резултат, системата няма основни грешки и е добра сама по себе си, но не е напълно пълноценна употребата ѝ. Малко повече употреба на статистиките в играта (много повече няма как) или най-елементарното - една добре разработена оценка, щяха да направят нещата (за мен) още по-добри, отколкото са.

Относно преиграване - има потенциал най-малкото в стил "доизчовъркване", а и може би за пробване на алтернативна развръзка в отношенията на героите (макар че определено за мен ще е по-антипатичната такава, което малко ме демотивира в тази посока).

За финал
Само да не оставате с грешно впечатление за мнението ми поради това, че съм изброил и наблегнал повече на неща, в които виждам поле за подобрение. Аз съм си "изкривен" в тази посока, нещата, които работят, няма какво да ги умуваме много и така се надявам да съм по-полезен на авторите. Всичко, разбира се, е субективно, лично мнение. Въпреки акцента на проблемите в това ревю, за мен книгата е страхотна, в горните 10-15% на интерактивната литература у нас и (примерно) би влязло от раз със 100% подкрепа от членовете на журито в ПГ, по мое мнение. Много силно се надявам да не минават още 7 години до следващото произведение на Радо.

Предложение към автора и екипа на списанието - можете да седнете и сега, постфактум, да направите една "Оценка на играта" за фенове. Ще я прикачим в магазина и т.н.

Мери, майсторството на създаването на оценка е да е балансирана при различни разигравания, а не да облагодетелства едно - ако това ти е разбирането, нищо чудно, че не го харесваш като похват Ще си позволя да дам Котараците за пример - там можеш да постигнеш максимална или близо максимална оценка при тотално различни преигравания. Другият смисъл на оценката е да кажеш на читателите - да, ей тук си надушил някакви неща, но тази загадка има още, това е интересна част от книгата и имаш поле за преиграване. Да, последният епилог е в случая най-смисленото постижение, но нито е изчерпателен, нито ти дава нюанси - това е булева оценка, има/няма. Ако достигането на епилог в тази книга-игра означаваше "справил си се добре, минал си през важните места", ако беше нужно да си се справил добре с показателите (както е в Убежището) щеше да е ок да няма оценка, но случаят не е такъв. Не съм съгласен че е и близко до перфектна игра, можеш да стигнеш до него с много неразплетени мистерии и спорни показатели. Случаят е като да играят Русия Бразилия 3 часа волейболен мач без да броят точки и после да се приберат по домовете си, а всеки да си решава кой е играл по-добре. Последно, оценката помага на тези, на които им е интересно, а не пречи на тези, които не ги интересува.

За статистиките - в същия обем можеше да се приложат повече общи оценки (примерно ей на тия тримата герои отношенията), но, да, не е лесно в този обем (което не променя ситуацита) и е аналогично в историческите книги, въпреки техния огромен обем. Имай предвид, че "има на 1-2 места проверки в книгата", означава за играча при дадено изиграване "това я ти трябва и веднъж, я не". Друг подход би било да има в този обем по-малко игра/ситуации с нагласянето на показателите и повече с проверките им. Разбираш сам, че да има 8 опции да промени даден показател и да не се срещне нито една сцена, в която да се ползва, не дава оптимално усещане на играча. Такива пропорции са ок ако някакъв показател е уникален gatekeeper и ясна цел, знам че е ключово да го поддържам и знам, че ако го издъня в едничката проверка, това е провал в книгата. Но не и когато едната му проверка, която срещне играч, води всичко на всичко до -1 кондиция (която респективно пък после не ми трябва никъде) или пък мога да я премина премеждието по 2 други начина.

Както и да е, това не са фатални неща, мерси за мнението, беше ми интересно да прочета и вникна в аргументите. За теб важното е също да вникнеш и да видиш дали няма нещо, което има смисъл и може да те подобри, а не да спечелиш дебата - това е без значение

И аз съм изненадан от това мнение. Книгите-игри, бидейки някакъв клон от литературата, малко или много са произведение на изкуството. Не знам откъде идва тази презумция, че трябва да са насочени/подходящи и за деца. Има такива, които са насочени към деца, има такива, които са подходящи за широка аудиторя, има и такива, които са насочени към по-възрастна аудитория, както е при всички книги. Очакването, че "книга-игра" означава нещо за деца за мен е сериозен (маркетингов) проблем. Вероятно идва от думата "игра" и от това, че цялата първа вълна реално беше насочена към много специфична възрастово аудитория. Доста ме радва, че при втората вълна не е така, но явно е трудно да се избяга от клишето какво ТРЯБВА да е "книга-игра". Също така лекото препсуване в стил "мамка му" (както го е определил Радо) далеч не би ми било на първо място като стопер, за да дам произведението на малко дете. Далеч по-сериозни са примерно темата за аборта вътре, убийството на съпругата и т.н. Винаги ми е било странно, когато хората се впечатляват и смятат, че трябва да се цензурират някакви повърхностни неща (като псувни, които децата чуват всеки ден например), но не се замислят дали темите в самото произведение не са много по-неподходящи от едно псуване или едни цици, да кажем.

И понеже доста се отнесох, а прочетох произведението онзи ден искам да кажа и някоя добра дума и да похваля Радо за това, което е направил. Много ми допада механиката (макар и леко тежка) с взаимоотношенията между всички герои. Историята беше приятна и увлекателна. Имаше само едно нещо, което ме подразни игрово и то е решението къде да са паркирани колите. Няма никаква логика да очакваш, че правилното решение е те да са долу в центъра. След като ти си в хижата логично е да се стремиш те да са ти под ръка, ако се наложи да бягаш/защитиш/прегазиш нещо. Няма как да очакваш, че някакъв телепорт ще те изплюе на съвсем друго място, а накрая това решение май е много важно за успешния края, т.е. не е незначително.