Лед и цвете

И в темата за "Агамор 4" похвалих "Лед и Цвете" на Александра Видра, ще я похваля и тук. За мен това е един от двата сериозни кандидата за "Златна никса", редом с "Въздушен патрул - проблеми с призраци". Надявам се, това че е писано от чужденка (рускиня) няма да повлияе негативно. Подозирам, че произведението няма да добие масово популярност защото попада в юношеската литература, която сега се нарича "адулт". В него има повечко романтика и никаква епика, мрачни тонове, внезапни обрати -все неща, които сега са модерни. Затова пък изпълнението е свежарско, литературата е в добро съотношение откъм игра, има чудесна атмосфера, а илюстрацииите правени от Екатерина Корнева ми дойдоха много идейни. Да, малко са детински, но то и самият разказ е такъв и си идват много на място. Аз съм виждал къде по-лошо изпипани илюстрации, за целевата аудитория ми се струват много подходящи - създават чудесна атмосфера.
Разказът има лека механика, правите избори и трупате кодови думи. Имате отношения с двете сестри, които предопределят до голяма степен завършека до който ще стигнете. В разказа правите едно разследване, което е съчетано с романтични отношения. Ще успеете ли да разтопите едно сърце? Разказът не е концентриран върху алхимията, а върху човешките взамиоотношения. На мен ми беше интересен.

Ако трябва да го оценявам с точки за Златната никса му давам 4/5, т.е. второ място.

Имах възможността да прочета "Лед и цвете" още преди премиерата на списанието. Изненада ме много приятно и бих искал да споделя кратки впечатления:
- Изборите изглежда подвеждащо лесни, но за достигане до успешен финал далеч не са толкова очевидни;
- Има учудващо голяма преиграваемост предвид не много големия обем. Прочетох я на два пъти - през първият стигнах до неутрален финал, а през втория до добър. Част от случките се припокриваха, разбира се, но дори и те в голяма степен носеха различно усещане поради новата посока в сюжета.
- Историята е интересна. Това е леко фентъзи (по-скоро е роментъзи, но не искам да си призная, че роментъзи ми е харесало толкова много), като през по-голямата част от времето предугаждах развитието на сюжета. Това донякъде ме подведе, тъй като си повярвах твърде много и допуснах няколко грешки при първия прочит. Сюжетът задържа интереса ми и в нито един момент не изпитах желание да прескачам текст и да отида директно на изборите;
- Има таблица с постижения. Това е подход, който обичам още от книгите на Майкъл Майндкрайм. Едва ли ще задълбая до степен да разкостя произведението и да открия как да получа всички, но със сигурност ще се намерят и такива маниаци;
- Преводът е доста добър, въпреки че тук-там имаше думи и изречения, които лично аз бих редактирал. Това обаче е субективно и като цяло Радослав Апостолов се е справил супер;
- Титулната илюстрация и цветовата палитра са страхотни. Вътрешните също са доста приятни и пасват добре на историята;
- Според мен би се харесало на читатели на всякаква възраст и от двата пола. Това е огромен плюс и ще следя с интерес мненията в социалните мрежи и форума.

В произведението е възможно при някои разигравания да се достигне до ситуация тип NO EXIT. За тези случаи инструкцията в края на епизод 46 да се чете така:

➢ Ако имаш кодова дума Молба → 49.
➢ Ако нямаш Молба, но имаш Букет и поне една от кодовите думи Талант или Фокус → 89.
➢ Ако нямаш Молба и Букет, но имаш и двете кодови думи Фокус и Закон → 76.
➢ Иначе → 58.

Разказът ми хареса и от четирите в Агамор 4 го слагам на второ място. Лековата, но интересна история, разказана с приятен литературен стил. Игрово разказът е богат на комбинации, краищата са интересни, макар и понякога встрани от основната идея. Интересно ми беше да го проиграя няколко пъти веднъж след друг, за да стигна до развръзката, цялото премеждие около нареждането на пъзела и решаването на всички проблеми.

comics_ross писа:

Сюжетът задържа интереса ми и в нито един момент не изпитах желание да прескачам текст и да отида директно на изборите;

Точно, напълно съгласен.

Произведението е абсурдно. Не знам как успя да събере такова одобрение, но това си е проблем на одобряващите.

На много места в текста думи и изрази са употребени погрешно, което може да е проблем и на превода, но все тая - нали оценяваме отпечатаното в Агамор?
Плюс на произведението са късичките текстове на епизодите.
Логика в изборите няма, а и те не са много. В началото са повече, като или са съвсем тривиални, или са неинформирани. В резултат на един от двата вида избори, читателят натрупва кодови думи, след което се пуска по една пързалка, където предимно го питат с какво разполага, за да му кажат накъде да върви.

Лед и цвете започва зле.

Още в правилата има една тъпотия:
Шон "е хвърлил поглед на красивата девойка Гуен, която от своя страна е позамръзнала."
Сега... хвърля се око, когато става дума за заглеждане и харесване. И поглед можеш да хвърлиш, но не е това случая.
Гуен е Замръзнала (разбирам го по-нататък в текста, това си е нещо като официален термин за хората в нейното състояние). Думата "позамръзнала" хем е неточна, хем е някак неуместна, като подигравка.

Логиката на авторката е безумна. В епизод 1 описва момиче, което се облича еднакво и семпло, посещава магазина "в обичайния час" и изведнъж - ПРАС! - "Гуен напомняше на призрак, и както от призрак, от нея лъхаше студ."
Абсурдно . По какъв начин човек напомня на призрак!? И кой е казал, че от всеки призрак лъха студ?

Първият избор ме накара да се зачудя дали няма уловка. Никой никъде не ми е казал, че героинята се казва Гуен Алвин. Знам само за Гуен, Гуен влиза в магазина и аз трябва да избера реплика.
Първо, и двете реплики са кофти.
Второ, коя е тая Алвин?

Проблемът е там, че Алвин, както и Гуен, става за фамилно име, но по-скоро е лично име. И се запитва човек дали тук не се очаква да сгафя още от самото начало и да нарека девойката, в която съм влюбен, с грешно име.
Текстът продължава още по-безумно в следващия епизод.
"Тя беше красива дори така - с измръзнали мигли върху маска на безразличие."
Тъкмо се чудя откъде са й тези измръзнали мигли, и ме удря твърдението, че всъщност сме в разгара на лятото.
Не е забранено да се редят безсмислици...

Разбира се, проследих веднага последиците от избора на епизод 1 и, както очаквах, безумно е - без никаква логика в единия случай получаваш +1 точка за отношения с Гуен, в другия - не. Така де, игра да става. Казал е някой на авторката, че от време на време трябва да мърдат показатели.

"Разплати се за трите шишенца..." - Гуен идва, иска 3 шишета и плаща за тях. Това не е разплащане, а заплащане. Разплащането изисква някакво натрупване. Като да е имало да плаща за предишно вземане. Обикновено се разплащаш с кредиторите си.
"Аз назовах сумата за трите шишенца и преброих рестото". Сега... сума не се назовава. Това първо. Второ, в едно и също изречение "назоваваш" сума и "преброяваш ресто", без да има между двете действието Гуен плаща, а от това какво ще плати зависи рестото.

Усещането за съгласуване на времена никакво го няма.
"Според слуховете господин Алвин имал проблеми с полицията, а няколко дни по-късно изчезнал."
"имал проблеми с полицията" предполага продължителност. Когато имаме продължителност, не може "няколко дни по-късно" да се случи нещо, защото няма точен момент, от който да отброим.

"Тази ситуация ми изглеждаше като някаква реликва от миналото..." - става очевидно, че някой не знае значението на думата "реликва".

И така-нататък. Очевидно, всички тези неща са незначителни. Остава да му дадете Златна никса на това недоразумение.

Mindcrime писа:

Плюс на произведението са късичките текстове на епизодите.

Това изречение съдържа невярно твърдение. А останалата част от поста я намирам за страшен буламач, но все пак е добре, че Майкъл не е някакъв критерий или пък диспечер на вселенските проблеми.

Доста поляризирани мнения прочетох за "Лед и цвете" и ми стана любопитно дали ще ми хареса, та днес най-после го изиграх.

Моето мнение също няма да е неутрално. Изненадан съм, че такова произведение, първо е намерило място на страниците на списание Агамор и второ е харесано от толкова много читатели. Ако повечето от читателите на книги-игри бяха 8 годишни момиченца, това нямаше да е изненадващо, но все пак говорим за мъже на средна възраст 40+ години.

Светът е някакъв приказен с магии и магически същества, но не усетих да е положено старание в изграждането му. Сякаш се очаква от читателя да е наясно с всичко, без нуждата да му се обяснява.

В изборите не успявах да открия никаква логика. Повечето, ако не и всички биха могли да бъдат правилният избор. Въпрос на налучкване е да уцелиш верния. Може би замисълът им е бил, читателят да разчита на интуицията си, знам ли.

Разказът започва със среща с обекта на нашата любов, без да знаем, че сме влюбени във въпросната девойка. Това го разбираме по-късно в разказа. През цялото време сме бавачка на малката и сестра и разнасяме, незнайно защо, цветя на съседите и. Поне в моето първо и последно разиграване, това правих, не знам има ли алтернативни пътища, в които се случва нещо по-различно. Страшна скука!

Литературата е доста префърцунено-натруфена с излишно поетично-засукани изречения, които тежат и дразнят. Пример: "Въздишката ми беше толкова тежка, че би могла да потуши пламъка на алхимическа горелка." А можеше просто да е "Въздъхнах тежко". Кому са нужни тия литературни гимнастики?
В друга сцена малката пик... тъй де, малката сестра ни посочва някакви цветя, които биват "нежнорозови, отровно розови, розови с червени петна, бледорозови и накрая просто розови". Някой може ли да обясни какво е "нежнорозово"? Има ли такава дума? Ясно е, че става дума за нежно розови, но останалите грубо розови ли са? Какво е "отровно розово"? Учил съм цветознание, но явно съм изпуснал уроците за нежнорозово и отровно розово.
После авторката описва някаква старица като "дребна, суха, с пухкави сиви коси и усмивка на набръчканото лице, сякаш самото слънце беше поръсило малко светлина върху нея." Едва не повърнах.
В друга сцена четем в някаква книга за магическите болести, тъй като нашата изгора и майка и са болни от такива. Осведомяваме се, че в книгата са изброени множество магически болести, но "Според съставителя, хората прихващат само две измежду магическите болести: Замръзване и Проклятие." Че какви са останалите магически болести, дето никой не ги прихваща? Признавам, че има нещо магизеско в съществуването на болести, от които никой не се разболява. Може би се има предвид, че от останалите магически болести се разболяват само магическите същества, но това не е уточнено, а на този етап от историята, все още не ми е известно, че в този свят има такива. За тях научавам по-нататък.
Продължаваме да четем: "Причина за Проклятието обикновено бивала разпра с вълшебно същество или неправилно използване на артефакти." Как да го разбирам това? Че можеш да се разболееш при неправилно използване на чайник? Ако го използваш да си изгладиш ризата с него, може да лепнеш Проклятие.
Има доста лоши изречения като това "Усмивката бе най-лошата от всички отвари – даваше се на безнадеждно болни, за да облекчи страданията им." Разбирам, че авторката е искала да каже, че най-лошо е да ти се наложи да ползваш тази отвара, но така написано излиза, че свойството ѝ да облекчава страданията на болните е нещо изключително лошо.
Спирам с примерите колко е зле текстът, защото са безброй.

Илюстрациите също като самия разказ са в стил подходящ за малки момиченца. Даже изглеждат така сякаш са рисувани от малко момиченце.

Не мога да си обясня парадокса големи мъже да се прехласват по нещо като "Лед и цвете" и да им е фаворитът за Златна Никса. Луди хора!