Завръщането на Наследника

Може това да му е била целта, да бие Сим, така че евалата. Не съм чел "Убийството" за жалост.

[offtopic]

seriosblack писа: писа:

Иначе като говорим за татктически битки мисля че можем да прибавим и Убийство в Белскейд, но там думата битки в словосъчетанието тактически битки би трябвало да е в едни огромни кавички. Мисля че същото може да се каже и за Зведни вълци на Оливър Грин. И това май са 2 от последните излезли бг книги-игри.

Не съм чел "Звездни вълци", но мисля, че последните няколко книги-игри от Първата вълна са "Кибернетични войни" на Джордж, "Служба Звездни куриери" на Върдж и "Невидимата армия" на Майкъл (последната не съм я чел). "Кибернетични войни" е някакъв опит за страт само в книжно тяло (но книгата е голям формат и с доста страници със схеми и таблици) и ми се стори най-недомислената книга-игра на Джордж, а "Звездни куриери" има нестандартен греой (андроидка) и многообещаваща, но по-скоро неработеща система за игра.[/offtopic]

Ейдриън Уейн писа: писа:

Опасявам се, че относно Белскейд и самата дума тактически трябва да е в кавички. Там Боби е постигнал точно обратното - да демонстрира как в реалния живот НИЩО не зависи от теб и независимо какво си мислиш, че ще стане, се случва най-лошото. Направо е надскочил Сим в тва отношение, не знам защо. (Но за това ще говорим подробно в рецензията на книгата - в Списанието разбира се - адашът вече си каза мнението, та съм аз наред.)

Съгласен съм тази оценка като цяло. Това е доста психарска книга, но какво да се прави - врагът е душевноболен фанатизиран сериен убиец и справянето с него е въпрос на интуиция. Целият абсурден фатализъм в играта приляга на начинание като това, въпреки че усещането не е особено приятно за любителите на разума и честната надпревара. Това е паралогична, но оригинална книга-игра. Сравненията със Сим по посока нелогичност не са несправедливи, но има много съществена разлика: при Сим рядко има фатални епизоди и усещането, че всичко е срещу теб каквото и да правиш, се отнася за света на героите, но много по-малко за шансовете на читателя да победи.

vg писа: писа:

[offtopic]

seriosblack писа: писа:

Иначе като говорим за татктически битки мисля че можем да прибавим и Убийство в Белскейд, но там думата битки в слов Мисля че същото може да се каже и за Зведни вълци на Оливър Грин. И това май са 2 от последните излезли бг книги-игри.

Не съм чел "Звездни вълци", но мисля, че последните няколко книги-игри от Първата вълна са "Кибернетични войни" на Джордж, "Служба Звездни куриери" на Върдж и "Невидимата армия" на Майкъл (последната не съм я чел). "Кибернетични войни" е някакъв опит за страт само в книжно тяло (но книгата е голям формат и с доста страници със схеми и таблици) и ми се стори най-недомислената книга-игра на Джордж, а "Звездни куриери" има нестандартен греой (андроидка) и многообещаваща, но по-скоро неработеща система за игра.[/offtopic]

[offtopic]От книгите които казваш не съм чел само Звездни куриери. А според номерацията на Плеяда Звездни Вълци е след Кибернетични вой(и)ни, за която с ДМД консенсусно се съгласихме че има доста грешки,недомислици или каквато сродна дума ви харесва.
Понеже за Белскейд гледам е отворена отделна тема продължавам там евентуално. Мн ще ви споря и още малко и ще ме убедите да прочета и шибаното „списание“[/offtopic]

[offtopic]"Калоян" ще има така да се каже циклична система за водене на битки, в която всички данни на войската ще се вземат под внимание. Но и там като се научиш къде какви войски не трябва да слагаш, кой срещу кого какво поведение трябва да има и прочие и нещата стават лесни.
Най-големите предизвикателства са две: първо, как да се регулира поведението на противника и второ, да се постигне баланса между тактически решения и сила на войските. Например - слагаш на единия фланг 5000 тежки пехотинци с топ въоръжение, които са изненадани от засада от 1000 леки пешаци. засада не засада тежките би трябвало да ги опукат. работата е там, че читателя има голяма свобода при разпределянето на войската, която автора трябва да предвиди.[/offtopic]

Greed писа: писа:

Реших днес да си я припомня покрай темичката и си намерих в едно кашонче. Още с първото изречение почнах да се смея - какъв реализъм търсим в игра в която още в първото изречние има историческа глупост.
Цитирам

Англия 1144, Ти току що се връщаш от кръстоносен поход.

За тези които не се интересуват от история като мен - справка Първи кръстоносец е от 1095-1099 Близо 45 години преди нашия пич да се "върне" от него . Втория кръстоносен поход пък почва 1147 година - 3 години СЛЕД като ни се завръщаме.

Въпреки тези несъотвествия, голямие брой грешни препратки и логиката тип Сим Николов на моменти всъщост книжката зарибява - голямо разнообразие от неща за правене, случки, разговори какво ли не. Автора е хванал всяко клише от книги като Айвънхоу и историите за крал Артур и си е вплел в книгата.
Ако е била ударена една качествена редакция съм сигурен че това щеше да една от най-великите книги-изгри излизали някога.

На мен грешните препратки явно не са ми попречили на играта, помня, че като я четох/играх, си я превъртах. Срещах Лоенгрин, срещах рицаря с грифона (абе - не бяха ли даже един и същи? Ама май не...) и пр. Разбира се, прецаквал съм се с голямата броня (виж, тя наистина е анахронизъм) и със сребърната тока на колана.

Колкото до 1144 г., тя наистина е малко неловко поставена. Походът за връщането на Едеса започва в края на 1144 - или поне тогава започват първите нови кръстоносни проповеди след новината за превземането на града. Нашият герой може да се връща, да речем, от Йерусалимското кралство, където да е служил до падането на Едеса, но не се връзва много-много.
Може и да се е записал за кратко в събираща се англо-нормандска кръстоносна армия в Нормандия, да я е зарязал и тутакси да се е върнал в Англия, така че изобщо и да не е помирисвал Светите земи Вероятно покойният г-н Булев е избрал тази година, за да се върже историята на Етиен дьо Блоа (крал Стивън) и смутното време в Албион. Пък и сигурно правилно си е рекъл, че децата надали ще обърнат чак такова внимание на хронологичната консистентност. В това отношение най-точен остава Любомир Николов със своите авторски бележки, в които обосновава неточностите си.

Скоро с един приятел си говорехме за неточностите в книгите-игри и установихме, че вече ни пука за тях, защото самите ние сме се променили. Просто сме пораснали, а игрите си остават същите. С техните така прекрасни недостатъци
Затова е по-лесно да пишеш фентъзи, а не историческа проза, била тя игрова или не. Във фентъзитата походът за Едеса може да се състои и в 2144, ако си ще.

Така или иначе, "Завръщането" ми беше една от любимите български книги-игри. Имаше прелестна атмосфера (или просто аз съм си доизмислил знамената, трибуните, дамите, селяните и всичко останало, защото като деца имаме по-развинтено въображение и можем да превърнем всяка книга в хубава). Жалко, че авторът не можа да напише повече, според мен е можел да стане изобщо добър писател.

Абсолютно съм сигурен че е невъзможно да помогнеш на рицаря с грифона - препратките за турнира са изцяло грешни. Всички начини пробвах - много епизоди, много нещо и края един и същ - безславна смърт.

И аз така мисля.

Аз го намерих - но за да стигнеш дотам е сбъркан епизода на турнира.
от епизод 125 ни праща директно на 106 - където има битка без значение. Аз обаче съм си написал с молив че правилния епизод за турнира е 123. Този епизод 123 продължава все едно директно историята от 125 (+ рицаря с грифона е там )но не можах да разбера как се стига до него - няма епизод който препраща там.

поред мен автора нещо е омотал поредицата епизоди там и затова става издънката.

Edit: Всъщност оказа се че на епизод 123 се стига от 84 ако си със средна броня.

Единствения начин да стигнеш до там който открих е да отидеш при ковача Кемп, да изчакаш НО да му кажеш фалшиво име, той да те изгони -> ти да отидеш при търговеца Давос - > търговеца Давос да ти даде ме -> Ти да НЯМАШ оръженосец - > да си със средна броня (Което не е възможно защото Давос ти дава лека броня) - > и чак тогава влизаш в серията епизод 123 където се появява рицаря с грифона.


Цялата работа е толкова омотана а всеки грешен избор смъртоносен че или автора е написал само един според него верен път в сюжета си на който е налепил случайни епизоди колкото да стане книга- игра или има нещо преправяно и останало недооправено.

Ако искате при дигиталицацията направо сложете епизод 123 за турнира и всичко заспива - нататък си продължава с военни битки и стратегиите, а накрая има типични средновековни рицарски приключения тип крал Артур - фентъзи , мистицизъм, пъзели и свръхестествени случки и същества.



б.т.в. Още една историческа глупост - според автора тежката броня тежи 80 килограма !

Само ако е атлетичен 13 годишен юнак

Току-що приключих "Рицарството" на доминик Бартелеми
Какво да кажем, наистина, турнирите се превръщат в турнири чак след 1250, дотогава са си репетиции за битки.
Разбира се, осемдесеткилограмовата броня е някакъв абсурд.

Без да имам претенции за проба или да съм търсил нещо по темата - по-логично ми се струва точно с най-тежката и твърда броня да имаш такава маса и конетична енергия че по- скоро противника ти ще отскочи и ще му се счупи пиката , дори да е от здраво дърво отколкото да те събори.