Power Grid - Електрифициране

За играта новата на Насти много радва. Грозна е и се стоят електроцентрали, но пък показва как се изчерпват природните ресурси.
Лека кръстоска между монополи и тикет нещо сито.
Имаш хартиени парички с които купува/строиш електроцентрали (ТЕЦ с въглища, петрол; Еко ТЕЦ захранващ се с боклук; ВЕЦ - перки или панели - ужасно скъпи но не искат ресурси; Зелена енергия - АЕЦ).
След това купуваш ресурси (въглища - най-евтини първоначално; петрол - средна работа; боклук - доста скъп първоначално; Уран - скъп но пък и ядрена централа не можеш да построиш в първата ера) за да захраниш централите, като можеш да държиш и известно количество на склад.
Следва купуването на нови градове или монополизацията им. Строиш далекопроводи до съседен на стартовия си град после подкупващ общината да купува ток само от теб.
Следва фазата на захранване на градовете с електричество - спрямо бройката която можеш да захраниш получаваш плащане от тях.
Край на рунда.
Играта приключва когато някой купи 17 или повече градове. Хода се доиграва и се гледа кой захранва най-много градове, ако има равенство се гледа парата в кеш.
Има три фази в играта: Пред индустриална; Капитализъм и Див Капитализъм.



В началото бяхме четири компании: Вилорп Ток - лилаво; Аби Електрик - червено; Веси Гриин - черно и Ен Индустриал - зелено;
Дествието се развиваше в Щатите по времето на гражданската война и съответно южните бяха затворени.
Играта стартира този който най-скоро е ползвал електрически уред - Спас като позвъни на входа.
Вилорп ток отвори първия си филиал централните щати, плати едно сравнително евтина връзка и пробута базови падкуп на съседния град. Останалите компании се изсипаха на източното крайбрежие защото се оказа, че там има няколко двойки градове които са практически долепени и няма нужда от изграждане на интерконекторни връзки.
По това време на пазара имаше 8 компании които предлагаха изграждане на електроцентрала. Самите електроцентрали имат три характеристики: Цена, няма накъде без нея; Използвано гориво - тук споменахме 4-те вида ресурса, но е добре да се отбележи, че при тецовете има центарли които могата да работят едновремено на въглища и/или мазут; Захранвани градове - първите централи са с много ниска КПД от порядъка на 1-2 града за 3 ресурс, като в края има и такива захранващи 6-7 града за 0-1 ресурс.
Пръв има право да купува централа компанията с най-много гредове, но пък другите компании имат право да натдават за централата. Веднъж купиш ли централа отпадаш от търговете за цантрали, а на мястото на купената излиза нова централа. Всъщност достъпни за купуване винаги са 4-те най-евтини централи.
Първоначално Веси Гриин се ориентира към екопроизводство с изгаряне на боклук, кагато цената му беша почти равна на урана.
ВилТок избра централа рабтеща на мазут и въглищата, ЕнИндустриал се насочи към новозлязлата зелена енергия, Аби Електрик към въглища.
И докато корпурацията владееща най-много градове първа избираше централа, то тази с най-малко първа купуваше ресурси - съответно най- евтини. тъй като се развива в пазарна икономика и по-голямото търсене вдига цената.
По източното крайбрежие се разрази истинска кървава баня между корпорациите. Дива индустриализация и множество строежи по цялото кръйбрежие. Като голяма чост от градовете оставаха без захранване.
Междувременно ВилТок се развиваше с бавни темпове към необятния запад, където един електропровод бе с цената на цяла централа.
И точно когато в изтока градовете бяха изкупени и се очакваше клането да се превърне в касапница „лилавите” купиха седми град и преминаха във втората ера известна като Капитализъм. Ще рече корупцият в градовете достигна критична точка и те решиха да позволят и втора компания да се разпорежда в тях.
Срещу малко по висока сума естествено. Електроцентралите пък започнаха да ставет все по мощни и с по-високо КПД. Добива на въглища се увеличи, както и този на петрол и ядрено гориво. Градовете започнаха да изхвърлят много повче отпадаци и цената на боклука за ТЕЦовете рязко падна.
По това време Корпурациите се бяха преорентирали. VCGreen работеше изцяло на въглища. Vtok бе единствения използваш боклук притежаваше малка вятърна електроцентрала и използваше можеби би най-добрата централа на мазутно въглищно захранване. А-Еlektric се бе ориентирала към драстично поевтинялото ядрено гориво, а крупния земевладелец NInd смучеше петрол като смок.
Държавата официално бе разписала закони, че нито една компания неможе да притежава повече от 3 (три) електроцентарали с което се надяваше да стимулира повишаването на КПД-то на централите и за да се потрои нова централа трябваше да се ползва площадката на стара такава.
Междувремено доиде ерата на Дивия капитализъм. Градовете вече позволяваха трета корпурация да продава ток на тяхната територия. Електроцентралите продавани на търговете достогаха цени двойно повече от производствените си. Цената на боклука се сри заради свръхпроизводството в градовете и използването му само от една компания (в края от две), петрола задържа стабилна цена, но въглищата достигнаха цената на ядреното гориво заради свръх потреблението и намаленото производство. Дори на моменти на свободния пазар липсваха като ресурс.
В крайна сметка А-Електрик с две ядрени и един мегатец изкупи 90% от въглищата на свободния пазар като не позволи на NInd да захрани всичките си градове докарвайки ги до режим на тока. VCG - бе преминала към мощни ветропаркове и държеше в резерв един ТЕЦ колкото да се възползва от евтините въглища който първо бяха прадлагани на нея. Vtok се възползва от създалото се положение и подкупи общините едновремено в три града изстрелвайки се на 18 „завладяни”, от тях той можеше да захрани само 12. За жалост сметките му се оказаха грешни тъй като А-Еl също можеше да захрани 12 но си спести парите за подкупи.

В крайна сметка крайното подреждане беше:
А-Еl - 15 владени града/ 12 захранени града/ 47 ликвиден капитал
Vtok - 18 владени града/ 12 захранени града/ 28 ликиден капитал(ако не бе купил 18-тия ликвидния капитал щеше да е 54)
VCG - 11 владени града/ 11 захранини с възможност за 14
NInd - 16 владени града/ 10 захранени с възможност за 15
Край.

През последната седмица направих две сесии с по 6 играча. Самата игра се извърта изцяло за 8 рунда.
Прави ми впечатление, че ако някой дръпне с повечко градове е доста трудно да бъде настигнат. Зелените енергии не са толкова далавера, тъй като при търговете цените има се вдигат най-много. Прави ми впечатление, че супер еко централата излиза едва в края на играта, а тогава вече никой не я ще тъй като неможе да ти даде победата ако няма поне още един рунд.
Ако в началото никой не се хвърли на ядрени централи, то в края на гирата те са супер ефективни с ресурс от цена 3-4 пари захранваш 4-6 града.
И картите са страшно разбалансирани относно цена на връзките.

Това е auction game, зелената енергия е точно толкова далавера, колкото останалите. Ако дадена електроцентрала е на по-голяма или по-малка далавера, значи противниците ви са слаби и наддават или прекалено малко, или прекалено много. Играта не е лоша определено, но не трябва да се взема на сериозно

За тебе е почти задължително, можеш да избереш на колко града да подадеш ток и колко да я карат на свещи =) И ти плащат за това =)))))) Даже има такса елоктромер, ако не захраниш нито един град пак ти плащат.

Ако не захраниш нито един град пак получаваш 10 кинта =Р - такса електромер.

Виж картончето горе в дясно:

Абе зависи колко души играете и колко си правят сметките. При последната ми игра беше някаква пълна драма 6 души 3 двойки, захранени 16, 13 и 11 града. Победителя спечели с разлика от 10 парички.
Тано: Което в тази игра са почти нищо.
Втората двойка драмата беше пълна и разликата беше само 1 (една) паричка.

Победителя се определя по: Най-много захранени градове, при равенство, най-много пари в брой и при равенство най-много градове. До третата степан не сме стигали. но можеш да вкараш и елемент на прееби другарче като изкупиш евтините ресурси просто защото са евтини и тия след тебе се набутват жестоко.